Свържете се с нас

ПАРИ

България, Гърция, Румъния: Хората пресмятат по два пъти, преди да купят нещо

Avatar photo

Публикувано

на

Цените на храните, на наемите и на енергията растат неудържимо навсякъде в Европа. С колко поскъпна животът в България, какво могат да си позволят пенсионерите в Румъния или Гърция? ДВ събра сведения от няколко държави.
Ян Шмигелски държи във Варшава заведение, харесвано и от студенти, и от туристи. „Инфлацията ни удари силно“, казва 28-годишният мъж. През юни в Полша бе отчетена инфлация от 15,5 процента – най-високата от 25 години насам. „Само в рамките на една година трябваше да увеличим цените с 10 до 20 процента. Особено много поскъпнаха олиото и месото. Посетители все още идват, но си личи, че имат финансови затруднения и се стремят да пестят“, казва Ян.

Преди почти никой не се интересувал от промоциите, а сега гостите поръчвали предимно по-евтините напитки. „Твърдите разходи – за ток, социални осигуровки и наем – се увеличиха рязко. Накрая не остава почти никаква печалба“, споделя Ян, който все пак няма намерение да се отказва.

Пенсионерите Барбара и Чеслав Гешак не са толкова уверени. Досега пенсиите им са били достатъчни за относително безгрижен живот, но последиците от рекордната инфлация вече се усеща. „Доскоро плащах за кило захар две злоти (0,43 евро), сега вече струва повече от осем (1,78 евро)“, оплаква се Барбара. Преди правела сладко с плодовете от градината, но това няма как да стане без захар. Двамата са се отказали и от планираната покупка на нов автомобил .
Цените се увеличиха и в България. По данни на Националния статистически институт инфлацията през юни 2022 достигна почти 17 процента – най-високото ниво за последните 24 години. Най-силно поскъпнаха някои основни хранителни продукти: брашно, захар, олио, но също и кафето. „Преди купувах половин килограм за 5,30 лева, а сега струва 7,85 лева“, казва един потребител.

„Цените в магазините се увеличиха с една трета“, казва Галя, която продава плодове и зеленчуци в магазин на Черноморието. Самата тя не е променила цените в сравнение с миналото лято.

„И доставчиците ми не са сложили по-високи цени. Само цените на малините и къпините са скочили, тъй като тази година берачите искат по-високи дневни надници – между 25 и 30 евро.“

Поскъпването се вижда и в ресторантите и хотелите по Черноморието, в резултат на което се забелязва отлив на туристи. Както разказва Галя – никой готвач не се хващал на работа за по-малко от 100 лева дневна надница, докато миналото лято взимали половината. Тя смята, че повишението на цените е създадено изкуствено – от алчни посредници. Икономистът Георги Ганев от своя страна е убеден, че балонът на инфлацията скоро ще се спука. „Щом се изчерпа свободната парична маса, коята сега е в обращение, търговците ще бъдат принудени да свалят цените“, прогнозира той.

Гърция

През август Атина изглежда опустяла – хората са заминали из провинцията или на курорт по островите, които след две години пандемия сега се радват на небивал туристически интерес. „Радваме се на туристите, но се тревожим от поскъпването“, споделя таксиметровият шофьор Наполеон. Инфлацията в страната за първи път от 28 години е достигнала двуцифрено число – през юли е била 11,6%.

Гърците, които изкарват средно по 966 евро на месец, са стъписани най-вече от цените на храните, тока и горивата. „За да пестят бензин, много таксиметрови шофьори не включват климатика, макар да е изключително горещо“, обяснява Наполеон. Шофьорите, които са изкарали по-малко от 30 000 евро миналата година, са получили от правителството субсидия за цените на бензина. „Аз получих 200 евро и се зарадвах. Въпреки това трябва да работя 12-13 часа на ден, което пак се оказва недостатъчно, за да успея да си напазарувам всичко, което искам“, разказва Наполеон.

Търговецът на зеленчуци Никос смята, че държавата трябва да направи повече за селскостопанското производство. „Цените на торовете, пестицидите и бензина се увеличиха с 30 процента. Ние, търговците, се опитваме да не прехвърляме това увеличение директно на потребителите, защото и те просто не смогват. Въпреки това сме принудени да вдигнем цените.“ Увеличението при хранителните стоки през юли е от 13 процента спрямо същия месец на миналата година. „Клиентите вече не купуват спонтанно, а дълго гледат цените и все повече пресмятат какво могат да си позволят“, казва Никос.

Гърция

През август Атина изглежда опустяла – хората са заминали из провинцията или на курорт по островите, които след две години пандемия сега се радват на небивал туристически интерес. „Радваме се на туристите, но се тревожим от поскъпването“, споделя таксиметровият шофьор Наполеон. Инфлацията в страната за първи път от 28 години е достигнала двуцифрено число – през юли е била 11,6%.

Гърците, които изкарват средно по 966 евро на месец, са стъписани най-вече от цените на храните, тока и горивата. „За да пестят бензин, много таксиметрови шофьори не включват климатика, макар да е изключително горещо“, обяснява Наполеон. Шофьорите, които са изкарали по-малко от 30 000 евро миналата година, са получили от правителството субсидия за цените на бензина. „Аз получих 200 евро и се зарадвах. Въпреки това трябва да работя 12-13 часа на ден, което пак се оказва недостатъчно, за да успея да си напазарувам всичко, което искам“, разказва Наполеон.

Търговецът на зеленчуци Никос смята, че държавата трябва да направи повече за селскостопанското производство. „Цените на торовете, пестицидите и бензина се увеличиха с 30 процента. Ние, търговците, се опитваме да не прехвърляме това увеличение директно на потребителите, защото и те просто не смогват. Въпреки това сме принудени да вдигнем цените.“ Увеличението при хранителните стоки през юли е от 13 процента спрямо същия месец на миналата година. „Клиентите вече не купуват спонтанно, а дълго гледат цените и все повече пресмятат какво могат да си позволят“, казва Никос.

Румъния

През юни 2022 инфлацията в Румъния беше 15%, особено силно са скочили цените на енергията. До първи януари 2021 година шестте милиона частни домакинства плащаха уеднаквени и субсидирани от държавата цени, след което обаче пазарът бе либерализиран. Доставчиците сега са над 100, но конкуренцията не доведе до спад в цените. Точно обратното – между август 2020 и август 2021 година енергийните цени са се увеличили с 25 процента. А покрай войната в Украйна и санкциите срещу Русия цените продължават да растат.
Това засяга предимно пенсионерите като Даниел Б., който живее в малък град в Западна Румъния. Преди година сменил старата си печка на дърва с модерно електрическо отопление. Но оттогава насам разходите за електроенергия са се увеличили около четири пъти и на Даниел му се налага да харчи повече от една трета от пенсията си само за газ и ток. Доволен е, че успял да намери по-евтин доставчик и се чуди как страната му, която разполага със собствени газови ресурси, има една от най-високите тарифи в Европа. На 27 юли цената за мегават електроенергия в Румъния бе 516 евро, докато в Полша бе 235 евро, а във Финландия – 83.
Поскъпнали са токът, бензинът и много от хранителните продукти – като традиционното местно сирене.

„Напоследък продаваме по-малки количества“, разказва Аурора, която работи на пазар в центъра на Букурещ. „Може би се дължи на това, че младите хора са заминали по отпуски, но пък пенсионерите са останали в града, а те премислят по два пъти, преди да купят нещо, просто защото всичко е поскъпнало.“
Това засяга предимно пенсионерите като Даниел Б., който живее в малък град в Западна Румъния. Преди година сменил старата си печка на дърва с модерно електрическо отопление. Но оттогава насам разходите за електроенергия са се увеличили около четири пъти и на Даниел му се налага да харчи повече от една трета от пенсията си само за газ и ток. Доволен е, че успял да намери по-евтин доставчик и се чуди как страната му, която разполага със собствени газови ресурси, има една от най-високите тарифи в Европа. На 27 юли цената за мегават електроенергия в Румъния бе 516 евро, докато в Полша бе 235 евро, а във Финландия – 83.

Поскъпнали са токът, бензинът и много от хранителните продукти – като традиционното местно сирене. „Напоследък продаваме по-малки количества“, разказва Аурора, която работи на пазар в центъра на Букурещ. „Може би се дължи на това, че младите хора са заминали по отпуски, но пък пенсионерите са останали в града, а те премислят по два пъти, преди да купят нещо, просто защото всичко е поскъпнало.“

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“

Avatar photo

Публикувано

на

Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“

Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.

Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.

На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.

На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.

Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.

От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.

Продължи да четеш

ПАРИ

ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС

Avatar photo

Публикувано

на

Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева

Продължи да четеш

ПАРИ

ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА

Avatar photo

Публикувано

на

ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА

Истината за Пунта Мара.

Българска Народна Банка официално:

Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.

Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.

Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.

Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано. 

Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.

В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.

През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.

През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия „Популистките“ обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Гюров влиза в боя. Скача за президент

Андрей Гюров влиза в боя за президентския пост. Той ще бъде издигнат от инициативен комитет на предстоящия вот за държавен...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени