ФОКУС
За Брюксел заминава Андрей Слабаков, а не Лиляна Павлова
Като евродепутат за Брюксел все пак ще замине режисьорът Андрей Слабаков, а не бившият евроминистър Лиляна Павлова. Интригата кой е от двамата ще вземе прословутия „седми“ мандат на ГЕРБ се върти от вчера и държи в инфарктно напрежение щабовете на ГЕРБ и на ВМРО.
Последните данни на ЦИК сочат, че ГЕРБ леко вдига резултата си до 30,94%. Това създаде очакванията, че ГЕРБ ще спечели седмото депутатско място, което в листата е отредено за Лиляна Павлова.
В същото време ВМРО регистрира лек спад от 7,84% от вчера на 7,42% днес. При ВМРО обаче е най-голям остатъкът, което предопределя изхода от интригата – този „блуждаещ“ евродепутат отива при ВМРО, а не при ГЕРБ, които са с най-малък остатък.
В случая ВМРО е облагодетелствана от системата Хеър-Ниймайер, при която водещ е методът на най-големия остатък. Той е благоприятен за малките партии. При този метод първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати.
Разбира се, отново правим уговорката, че все още нямаме официалните данни, които ЦИК обещава, че ще публикува утре.
Междинните резултати при първото въвеждане на протоколите показват, че преднината на ГЕРБ се увеличава.
Партията на премиера Бойко Борисов води с 31,07%,
следват Коалиция БСП за България – 24,26%,
ДПС – 16,55%,
ВМРО – 7,36% и
„Демократична България“ – 6,06%.
За момента разпределението на евродепутатските места е следното:
ГЕРБ – 6
БСП – 5
ДПС – 3
ВМРО – 2
Демократична България – 1
За първи път методът Хеър-Ниймайер е използван в България при провеждането на Изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2007 г. По-късно същата година се използва и при разпределянето на местата в общинските съвети на Местни избори 2007. След измененията на ЗИНП от 2009 г., методът на Хеър-Ниймайер заменя метода на Д`ондт при разпределянето на мандатите на народните представители в българския парламент[1].
През 2014 Венецианската комисия, в доклад до Народното Събрание, предложи метода на най-големия остатък да се замени с „метода на делителите“ (или метод на Д’Ондт).
Лиляна Павлова обаче по всяка вероятност все пак ще стане евродепутат, след като водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел бъде избрана отново за български еврокомисар и така ще освободи едно евродепутатско място.
За мястото си в Брюксел трепери и Радан Кънев. Партията му ДБ печели засега 6,06 %, но регистрира спад и е възможно да падне под критичните 5,9% за влизане в Европарламента.
Междувременно Лиляна Павлова излезе с благодарствено писмо в социалните мрежи.
„Скъпи приятели, независимо от крайното разпределение на мандатите между политическите сили, искам да благодаря на всички български граждани, които упражниха правото си глас в тези важни за Европа и България избори. Това написа кандидатът за евродепутат от ГЕРБ Лиляна Павлова във „Фейсбук“.
„Благодаря на избирателите на ГЕРБ, че направиха така, че България да не се отклони от пътя си в една по- силна и обединена Европа.
Изключително благодарна съм на тези от вас, които ме подкрепиха преференциално. Тези гласове означават много за мен. Тълкувам ги като оценка за моята работа не само по Председателството, но и в годините назад като регионален министър и депутат. Винаги съм се интересувала от мнението на хората, търсила съм това мнение, съобразявала съм се с него и доколкото са ми стигали силите, съм се опитвала да бъда ефективна и полезна – смятам, че това е смисленият начин да се прави политика.
Тази европейска кампания ми показа ясното осъзнаване у всички нас, че Европа, това сме ние. Благодаря на колегите от ГЕРБ от цялата страна, които доказаха, че всичко се преодолява с единство и вяра.
Но най-вече благодаря на всички вас за безбройните срещи, споделянето, добрите думи, изричането на проблемите, търсенето на решенията, усмивките, положителната енергия, доверието, куража“, написа още Павлова.




ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











