СВЯТ
Америка крещи, а Путин и Си се слушат един-друг
Телефонният разговор между Путин и Си Цзинпин се състоя на рождения ден на китайския лидер, който навърши 69 години, също като нашия президент. Но изобщо не ставаше дума за това. В допълнение, в Китай, както и в Русия, рожденият ден на държавния глава не се празнува: наследството на култа към личността остава, въпреки че по време на живота на Мао в Поднебесната империя те не празнуваха деня на раждането му. Сега и двете страни действат като активни реформатори на световния ред, изправени пред нарастващ натиск от Запада в отговор, а координацията между тях изисква все повече усилия и внимание, преди всичко от техните лидери.
Ето защо не е случайно, че Путин и Си отбелязаха, че отношенията между двете страни непрекъснато се подобряват и се договориха да разширят сътрудничеството в енергийната, финансовата, промишлената, транспортната и други области, „като се вземе предвид ситуацията в световната икономика, която се усложни поради нелегитимната западна политика на санкции.“ Тук става дума не само за двустранно сътрудничество, но и за „изграждане на една наистина многополюсна и справедлива система от международни отношения“. Тоест и двете държави непрекъснато напомнят, че наистина имат глобални цели и няма как да бъде иначе, предвид мащаба и значението на нашите държави.
Срещата на високо равнище на БРИКС ще се проведе след седмица и въпреки че ще се проведе онлайн поради коронавирусните ограничения, нейното значение ще бъде голямо. След началото на специалната операция в Украйна атлантистите положиха много усилия в опит да повлияят на позицията на Индия, убеждавайки я да се дистанцира от Русия. Но всичко се оказа точно обратното – и не само в руско-индийските отношения, но и в триъгълника Русия-Индия-Китай, който е от основно значение, и в индийско-китайските отношения. Въпреки че Делхи не отказва да участва в открито антикитайската КУАД (която обаче не е от военен характер), те няма да позволят на Запада да изиграе картата на противоречията между тези две страни.
И дори да се опитват да играят на руско-китайските различия е напълно нелепо, но Западът все още вярва, че потенциално има такива възможности. Много е трудно да се примирят с идеята, че времето е пропуснато и всички опити да се играе на „страха на Русия от Китай“ или „разходите на Китай за подкрепа на Русия“ сега изглеждат просто несериозни. Това не означава, че санкционната война срещу Русия не засяга нашите търговско-икономически връзки с Китай, ще са необходими много време и усилия, за да се заобиколят многобройните проблеми, създадени от Запада, а принципното отношение на Москва и Пекин към „връзки без ограничения“ не е възможно да се промени. И не става дума за коренно променената международна ситуация след 24 февруари: Путин и Си са обединени както от общи стратегически цели, така и от разбиране за националните цели на партньора си и те вървят по пътя към постигането на тези цели заедно.
Ето защо е изненадващо, че такъв опитен стратег като Хенри Кисинджър продължава да прави прогнозите си въз основа на неработещи, несъществуващи категории, по-специално от предпоставката за нестабилността на руско-китайския съюз и възможността на Запада да повлияе на отношенията между Москва и Пекин.
Онзи ден, в интервю, публикувано от „Таймс“, бившият държавен секретар каза, че „въпросът сега е как да се сложи край на тази война. След края и е нужно да се намери място и за Украйна, и за Русия, ако не искаме Русия да стане плацдарм на Китай в Европа“.
Тоест основният интерес на Запада в Русия е тя да не се превърне в инструмент за влияние на Китай върху Европа? Ясно е, че Кисинджър умишлено опростява, умишлено играе на страховете от Пекин, които се разпръскват (без негово участие) на Запад, но все пак звучи много странно.
Защото Русия не може да стане китайски плацдарм в Европа: това не отговаря не само на руските, но и на китайските интереси (Пекин се нуждае от силен съюзник, а не от слаба зависима марионетка).
По същия начин, между другото, както Китай през 50-те години не е бил плацдарм на „Червена Русия“ в Азия. Това беше съзнателна или доброволна заблуда на Съединените щати (да не говорим за пропагандното използване на „съветската заплаха“). Москва не се стремеше контрол над Китай (индивидуалните тромави инициативи на Хрушчов, които уплашиха Мао, не се броят), тя се нуждаеше от него и като партньор в конфронтацията със Запада, и като важен участник в новата световна икономическа система. Нещо повече, една от основните причини за тогавашната кавга между Москва и Пекин е именно желанието на Хрушчов за диалог със Съединените щати, което Мао неправилно разглежда като подготовка за преориентацията на СССР от Изток на Запад, като стъпка към предателството на Китай от Русия.
По това време отношенията между двете страни са възпрепятствани не от желанието на едната да подчини другата (което, повтаряме, не съществува), а от прекомерната идеологизация и произтичащите от това различни оценки на силите на Запада и потенциалът на „световната революция“ (в Пекин все още вярват в нея, но в Москва вече не).
Сега ситуацията е коренно различна – и то не защото Русия и Китай са разменили местата си по отношение на икономическата мощ. По-важното е, че нашите отношения се основават на здравия прагматичен реализъм, на съвпадението на геополитическите интереси (преструктурирането на световната система, а не просто „комунизмът ще победи капитализма“ или дори „Изтокът ще победи Запада“) на нашите цивилизационни сили. И в същото време Западът сега е в по-лошо положение, отколкото през 50-те и 60-те години. Въпреки всички първоначални успехи на атлантическата глобализация, тя вече не работи и Западът като цяло е на низходяща траектория, балансът на силите в незападния свят също играе в полза на връзката Русия-Китай.
Изключително важно е също така, че незападният свят не вижда нито Москва, нито Пекин като претендент за глобално господство, каквито и приказки да разказват англосаксонците по този въпрос. Кисинджър също така признава липсата на претенции на Китай за световно господство, макар и с хитра уговорка:
„Не вярвам, че световното господство е китайска концепция, но може да се случи, когато станат достатъчно могъщи. И това не е в наш интерес“.
Ако не техни, чии? Разбира се, това не е от полза за Запада, който е свикнал с факта, че именно той определя правилата на играта за целия свят. Но тази ера свърши и нито Китай, нито Русия, нито двете страни заедно няма да заменят Запада. Светът е по-голям и по-сложен от глобалистките схеми на англосаксонците – и те определено няма да могат да го набутат обратно в прокрустовото ложе на „едно човечество под едно ръководство“.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











