Далечен поглед към поредния изборен фарс в Боколандия

Изборните фарсове при диктаторския режим на организираната престъпна група – по съвместителство и всенародна партия-държава – ГЕРБ си приличат като уродливи близнаци. За да не повтарям всичко, писано в предишни години, ще се спра само някои митове, циркулиращи в момента.

Българите си обичат ГЕРБ и туйто. 

Всъщност на око около 80% от българите мразят и се възмущават от ГЕРБ и са потърпевши от него, но не свързват моралния си гняв с изборното си поведение при пропорционални избори, особено европейски. Тези, които наистина харесват ГЕРБ, са негови клиенти или имат сериозни познавателни проблеми. 

ГЕРБ е проевропейската партия. 

Масовият българин в най-добрия случай не се интересува от това и въобще от ЕС. По-често го презира. Евроизборите не го вълнуват. Ето, в ЕС все повече превес получават партиите на протеста, но България е чужда на общата тенденция. Доколкото разбирам, на евроизборите в 2019 г. у нас гласуваха общо по-малко хора от гласувалите само за Радев в 2016 г. Сред важните мотиви за негласуването е „ще ги избирам там да взимат по 15 хиляди, а аз тук да се гърча“. 

„Да подкрепим проевропейското, продемократичното, пролибералното“.

Лицемерни празни приказки, прикриващи със смокиново листо прогерберската си природа. Кое е европейското? ЕС на глобалните корпорации и брюкселските клептократи вече мирише на тамян. Какво, за Бога, общо има днешният ЕС с демокрацията? Грантовите интелектуалци, подписали писмото в „Дневник“ – новото „Работническо дело“, са бедни, гладни провинциалисти на духа, тъжни кандидати за придворни шутове – като някогашния Любомир Левчев, но без неговия талант. Във Фейсбук в съботата преди изборния ден спорих за това с един наш музикант тук, и с още един, когото съм слушал на концерт, и който ме нарече трол. Не им казвам имената. Страшна политическа и морална неизкусеност мъчи брата интелектуалец! 

ГЕРБ няма алтернатива. 

ГЕРБ има, и то само една алтернатива, и това е БСП. Затова целият огън и жупел на управляващи, казионни медии, чужди и свои се сипе върху нея: „жалки женици“, „госпожа Лъжа“, „къщите за гости“, „комунисти“, Белене, Лукановата зима, Виденовата зима, „Сатанишев“… Затова и оркестрираната от ГЕРБ фалшива „Коалиция за България“ – реално ляво крило на ГЕРБ. Макар и смешно малък брой, и техните гласове са отнети от БСП. 

Градската десница е алтернативата на ГЕРБ. 

Градската десница е оксиморон. Големите градове навред по света са червени. Ню Йорк има кмет комунист. Градската десница не е политическа структура, а някакво лайфстайл движение. „Съдебната реформа“, за която все дърдорят, не е политически проект, а професионална фикция на група юристи, случайно оглавили движението. Правната надстройка не може да се промени, без преди това да се промени икономическата база, структурата на собствеността. Олигархичната собственост ражда Цацаратура. Азбучно марксистко положение. 

Младите хора, които навсякъде в нормалния свят биха гласували за леви или зелени партии, в България гласуват за сините по чисто лайфстайл мотиви. Градската десница, обективно погледнато, е филиал на ГЕРБ за нежни градски души. Тя носи главната вина за връщането на ГЕРБ на власт в 2014 г. 

Успехът на Радан Кънев се дължи на ниската обща активност и на негативизма към БСП у младите, обективно леви хора, които не искат ГЕРБ. Оттам сигурно и мекото отношение на БСП към него в кампанията. Гласовете за Радан са също в известна степен отнети от БСП. 

Хората не искат БСП и туйто. 

БСП е преди всичко жертва на вече 30-годишна груба антикомунистическа и антисоциалистическа пропаганда, водена от държавата, медиите, училището, продажната интелигенция и носеща ярко ренегатски характер. Бивши комунисти, с болшевишки манталитет, громят „комунистическата“ БСП. Що е комунизъм, кой е комунист – никой не знае и не го е еня. 

Всъщност БСП е безспорно най-демократичната и „европейска“ партия у нас. Което й носи повече изборни негативи в сравнение с ГЕРБ и ДПС. Да, олигарсите в БСП, Гергов, Гуцанов и подобните са й голям проблем. Но и в това отношение поне не изглежда по-зле от ГЕРБ и ДПС. 

Как да се преодолее негативизмът, наслоен по отношение на социализма? Той практически до голяма степен вече е преодолян на всекидневно равнище, но не и на идеологическо. За последното трябват тонове просвета. Откъде да дойде тя? Кой ще го допусне? Но това е пътят. 

Трябва да ли има оставка в БСП? Борисов тържествено обеща, че няма да дава оставка, ако загуби изборите. А БСП реално повиши процента си от 2014 г. със седем пункта, докато при ГЕРБ няма промяна. Разклати много по-сериозно режима. Нехаресващите Корнелия социалисти имат ли по-силен кандидат? По-силен критик на ГЕРБ? Не ми е известно… 

ГЕРБ и БСП са две крила на БКП.

Ако е така, защо да отдаваме предпочитание на ГЕРБ? Но очевидно всъщност ГЕРБ е наследникът на най-лошото от БКП – всенародната партия-държава. При силно влошено качество на кадрите. 

Ако БСП издигне истински лява програма, хората ще гласуват за нея. 

Никъде по света и в Европа (ако не броим сега Кипър) сега няма такава влиятелна партия, или, ако се появи, много бързо бива опитомена – като Сириза. Всичко е възможно! Много по-вероятно обаче, ако БСП издигне радикална лява програма – примерно за демократична национализация и рязко увеличаване на социалните разходи, да бъде бързо маргинализирана. Масовият беден българин си пада повече Юрталан, а не социалист. 

Реално погледнато, олевяването у нас по-скоро може да дойде отгоре, от ЕС, от ръководството на ПЕС. Затова българското председателство на ПЕС може да бъде шанс за българското ляво, както навремето българското председателство на Коминтерна. Разбира се, това е само хипотетично, а по-вероятно нищо подобно няма да стане. Другата възможност – партийният проект на Радев, засега не се движи. Заложи се на БСП и това се оказва недостатъчно. 

Негативната кампания не носи успех. 

Всъщност ГЕРБ винаги води срещу БСП изключително негативна кампания, включително и сега. Наистина, и аз по-рано съм предлагал да се забранят предизборните обвинения в корупция към опонентите, а само да се сравняват позитивните програми. Вярно е, че БСП заложи твърде много на корупционните скандали около ГЕРБ, които непрекъснато и все по-мощно тресат властта. Но у нас моралното възмущение на масите не намира конкретен израз в изборното им поведение, поне в пропорционални, особено европейски избори. Корупционните скандали около ГЕРБ още от 2010 г. насам щяха да са предостатъчни за сто оставки на кабинета в една нормална страна. България не е такава! Така стоят и нещата с патологичните лъжи на Борисов. 

Борисов е харизматичен, държавник и т.н. 

Борисов наистина е рядко срещан гьонсурат и морален дебил, но нищо повече. Сериозно уплашен за кожата си, той използва цялата мощ на държавата за предизборната си агитация. Отново строи партийци и чиновници, пусна машината за контролиран, корпоративен и купен вот, казионните медии и рейтингови агенции. И пак успя да си купи време на свобода. 

ГЕРБ ще си изкара мандата и ще управлява 45 години. 

Режимът на ГЕРБ е смъртен, и то внезапно смъртен, както видяхме в 2013 и 2016 г. Борисов няма вече никаква полезна перспектива. Нещата в страната и в ЕС вървят на провала. Утре изборите ще се забравят и скандалите ще гръмнат с нова сила. Дори да предположим, че искрено пожелае да зареже корупцията и да заработи за България, не знае какво и как. Няма и шанс за президентския пост. Не може вече да се крие зад Цветанов. В края на пътя му неотвратимо го очаква затворът. 

Сигналът не от кого да е, а от „Свободна Европа“ за „Апартаментгейт“ го смрази. Гледа и не вярва какво става сега с Порошенко. С одобрението на Тръмп Петя изглежда никога няма да излезе от затвора. Той е пешка, изкупителна жертва във войната на Тръмп срещу Байдън и Хилари. Нищо лично! Борисов не знае какво му готви бъдещето на вътрешноамериканските войни и се страхува от най-лошото. 

Затова сега лесна оставка няма да има. Разбира, че Радев вече не е наивникът от есента на 2016 г. и няма да повтори грешката със служебния кабинет, оставил Борисов на свобода и с всички канапчета в ръцете. В ръцете на президента е съдбата на България! Той може и трябва да предизвика оставката на Борисов. Да вдигне народа на протест! Евроизборите бяха един шанс, пропиляхме го. Но само един от многото. Бъдещето е бременно с шансове.