LIFE
Звездите на Кан залязват
Имало едно време в… Кан
Идването на Тарантино в Кан бе съпроводено със съспенс. Успя да завърши филма и да го покаже – 25 години след получаването на „Златна палма“ за „Криминале“ и 10 след представянето на „Гадните копилета“. Изкачи по червената стълба две от най-звездните момчета на нашето време, Брад Пит и Леонардо ди Каприо, заедно с по-скоро изгрялата Марго Роби. Булевардът пред фестивалния дворец се превърна в нещо като фронт – непробиваемо множество хора, приветствия с викове (както феновете си знаят), конна полиция… В Кан, който е видял всички величия на световното кино от 1946 насам, успех случаен няма.
„Имало едно време в… Холивуд“ е по-малко ексцентричен от предишните филми на Тарантино, по-малко абсурден (с което може и да разсърди някои от почитателите му), по-просто скроен и емоционално по-въздействащ. На шега или истина, за Куентин се казва, че е сред най-добрите познавачи на холивудската история. Сега ни води по граничната линия между двете епохи – тази на завършващата „златна ера“, с обеднелите и технологично, и художествено студиа, с второкачествените филми и второкачествените актьори. Представляват ги персонажът Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор, каскадьор и момче за всичко – Клиф (Брад Пит). Ди Каприо и Пит усещат и разбират задачите си толкова добре, колкото самият автор на филма. Редуват с лекота иронията и самоиронията, историите, които им се случват, са от живота на киното и от всекидневието.
В действието е отделено място и за Шарън Тейт – бременната съпруга на имигриралия от Полша режисьор Роман Полански. И забавно, и тъжно е, до… момента, когато Клиф, шляейки се в свободното си време, не попада в хипи комуната на зловещия Чарли Менсън. Следва част от многоепизодната кървава вакханалия из вилите на Бевърли хилс. Не действителната, и не най-страшната, но достатъчно знакова. По волята на съдбата или на историята, все едно, след случката през август 1969 г. в Холивуд се ражда ново кино, със сериозните истории за Виетнамската война, със зашеметяващи въображението приказки. Киното на Робърт Олтман и Френсис Копола, на Спилбърг. И на самия Тарантино. Какво ли в бъдеще ще разкаже той за днешния Холивуд?!
В разговорите за успехите на румънските филми през последните години (в това число и в Кан) у нас все се намираше някой да каже: „Да, ама те не се гледат от широката публика“. Не зная доколко това е така, но един от представителите на школата, Корнелиу Порумбою, е печелил тук отличия с филми, които могат да се отнесат към печелившия сред зрителите жанр комедия: „12 часа 08 минути. На изток от Букурещ“ (2006), „Полицай е име прилагателно“ (2009), „Съкровище“ (2015). Новият му „Свирачи“ беше представен в основната състезателна програма. Криминалният сюжет, водещ ни из лабиринтите на кокаиновата мафия, е по-витиеват и изобретателен, а хуморът – изобилен и сочен.
Американският режисьор Терънс Малик снима рядко, но е ценен от колегите си като творец с философско мислене и ярък талант в създаването на екранен образ. През 1999 г. спечели „Златна мечка“ в Берлин „за „Тънка червена линия“, а Кан му даде „Златна палма“ за „Дървото на живота“ през 2011 г. В „Един скрит живот“ той разказва истински случай от времето на германския аншлус в Австрия по време на Втората световна война (действителност не достатъчно отразявана в киното досега). Малко от безброй видените филми за фашизма могат да му съперничат по задълбочено вглеждане в чудовищната мощ на това зло и във величието на човешката сила да му се противопоставя. При гледането на филма си спомних за казаното от Мартин Скорсезе по повод друг филм на Малик: „Всеки кадър може да бъде поставен в рамка“.

LIFE
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване

Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.

Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
LIFE
Грандиозен скандал между Гърция и Турция заради…шкембе чорбата
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.

В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за „пацас“ се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.

В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и „Книга на пътешествията“ на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
„Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат „, казва Царухас.

Кулинарните „войни“не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.

По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на „Голямата коалиция“. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.


И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.

Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.

Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНАпреди 1 месец„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 2 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 2 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 2 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











