Доц. Румяна Маринова е автор на един от петте учебника по Българска История, които тази година бяха зверски съсечени от соросоидната пропаганда и под нейн натиск върнати от МО за редакция по причина, че не плюели достатъчно агресивно по социализма. Доц. Маринова е завършила магистратура по Съвременна българска история в Софийския университет (1999 г.). През 2004 г. става доктор, а от 2014 г. е доцент – преподавател в Алма Матер. Специализирала е История в Италия, Гърция и Израел. Научните й интереси са в областта на съвременната българска история, еврейските изследвания, Холокоста, образованието и идеологията, културната дипломация и българо-гръцките отношения от края на Втората световна война до съвременността. Маринова е автор на десетки статии и монографии, публикувани в най-авторитетните световни исторически издания. Написала е и няколко учебни помагала. Ръководител е на научни проекти. Тя е един от авторите на учебника по История за Х клас на издателство „Анубис“.

– Скандалът по отразяването на социалистическия период в учебниците по история за 10-ти клас продължава да се вихри с пълна сила. Най-активни и агресивни са американските НПО-та у нас и две партии от т нар. градска десница. За търсене на историческата истината ли се борят те или става въпрос за груба политическа намеса в училището?

– Скандалът е огромен. Ние като учени – историци сме подложени на небивал политически натиск. Исканията на тия организации и хора са напълно необосновани от историко-фактологическа, академична и каквато и да е друга гледна точка. Ето за какво става въпрос: Проведе се легитимен стандартен конкурс за написването на учебници по история, на който се явиха множество авторски колективи, съставени от университетски преподаватели. Пет от кандидатствалите учебници преминаха успешно конкурса. Бяха одобрени след оценката на пет независими рецензента от Министерство на образованието, бяха прегледани от няколко комисии и учителски колективи.

Одобрените текстове по социалистическия период в България (44-89 г.), уверявам ви, са абсолютно коректни, научно обосновани, академични и няма нищо от това, за което ни обвиняват. Няма нищо скрито, нищо заметено или пък възвеличавано. Къде е проблемът? Проблемът за американските НПО-фондации е, че подходът, който сме приложили в учебниците, е професионален исторически подход. Тоест, ние като учени сме посочили абсолютно всички характеристики на режима – и жертвите, и репресиите, и ДС… Но за атакуващите учебниците е проблем, че оценката ни не е достатъчно радикална. Те натискат този период да се опише като 100 %-ово криминален. Настояват още социализмът да не се разделя на отделни периоди. И това при положение, че има огромна разлика в социализма през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години. Само един пример: НПО-тата настояват „Да се включи в учебниците темата за Държавна сигурност!“. А тя е включена. В учебниците пише: „Държавна сигурност – част от репресивния апарат“. Но това не е нещо уникално за България. Такива служби е имало и продължава да има във всички европейски държави. Още повече че ДС е съществувала в контекста на Студената война, период на засилено противоборство на двете системи.

– Един ваш колега публично заяви, че е против да се представят и положителните страни на режима. Какво означава това за един историк, след като историята е наука и борави с факти и документи?

– Разбира се. Никой професионален историк, независимо от моментните си политически пристрастия, не би се подписал под някакъв исторически пасквил, диктуван от чуждо посолство. Пасквил, който отразява историческите събития в черно-бяло, независимо за кой исторически период говорим. Всеки професионален историк, пък и всеки човек знае, че в историята черно-бяло няма. А всеки период си има както негативни, така и позитивни характеристики. Социализмът има своите големи постижения, които ние не можем да отречем и заметем. Няма да е коректно ако ги премълчим в учебниците.

Петте учебника, одобрени и впоследствие върнати за редакция от „идеологическата цензура“ в МО, представят обективни факти, има го едното, има го и другото. Но изневиделица изскочиха едни хора от НПО-тата с бесни и напълно несъстоятелни критики. При това след като беше приключила процедурата в Министерство на образованието и независимото оценяване от рецензенти и комисии. Хората, които атакуват всеки път учебниците ни, са всеки път едни и същи – журналистът Христо Христов, който официално е на хранилка в американска неправителствена организация. Лицето е журналист, няма нищо общо с историята като наука. Но е достатъчно грантово напомпан и оттам – нахален, че да идва и да издава заповеди на университетските преподаватели от Софийския университет с указания как да интерпретират историческите факти за социалистическия период.
Дълги години това лице Христов изследваше досиетата на ДС. Явно вследствие дългото си вторачване в тази тема, господина е получил някаква фиксация.

Другата „силно възмутена боркиня“ за историческата „истина“ за периода на социализма е г-жа Евелина Келбечева. Елементарна справка в информационната служба НАЦИД показва, че въпросното лице не е хабилитирано. Не знам защо в медиите, а и тя самата, я титулуват „професор“. Келбечева не само че не е професор, тя не е и доцент, а най- обикновен доктор по археология. Това всеки може да го види в регистъра на НАЦИД.

Келбечева може да не е нито професор, нито доцент по история, но пък работи в американско НПО на хонорар. И никой не смее да попита въпросната госпожа в каква компетенция се изявява – и тя, и Христо Христов, в какво качество тези лица се осмеляват да атакуват пет екипа от университетски преподаватели – професори и академици от държавни университети. Ние не сме в частни структури, във фондацийки, и не получаваме грантове от САЩ за незнайно какви заслуги. Ние си изпълняваме дълга пред обществото и пред научната съвест. И ще продължим да пишем професионално и съвестно!

– А как ще коментирате факта, че въпреки, че не са специалисти по история, именно под техен натиск (на Христо Христов и Евелина Келбечева) министърът спря учебниците и ви прати едни 12 искания на същите, с предписание да ги добавите в учебниците, т.е. превърна исканията на Келбечева и Христов в държавен акт!

– Това е абсолютно скандално. Първо, то се прави след завършени процедури, минали всички етапи на оценяване и одобряване от независими експерти, комисии и учители. Второ, министърът го прави под натиска на тези хора и казва, че някои историци били възразили. Попитах го кои са тези професионални историци, които са възразили?! А той замълча. Защото такива няма. И аз питам как може само на база приказките на тия двама исторически лъици, министъра да променя държавни решения? Проблемът всъщност е в поведението на министъра, иначе всеки е свободен да изразява каквото си иска мнение и да обикаля като цветарка по медиите да го разпространява. Безумието е, че министърът на образованието, вместо да се довери на пет авторски колектива от хабилитирани университетски преподаватели и на независимите оценители, той решава, че мнението на някакви абсурдни случайници като Христов и Келбечева му е достатъчно, за да спре една завършена процедура. Ако това не е скандално, аз не знам кое тогава.
– Проблемът всъщност не тръгва ли от самата учебна програма, по която са ви задали да напишете учебниците? В нея не се споменава изобщо, че допреди Девети септември 1944 г. в България е имало фашизъм. Говори се за някакво радикализиране на БКП и някакъв си невинен буржоазен преврат. И нито думичка за Белия терор, за антифашисткото въстание през 23-та година и кървавото му потушаване. Говори се за едни спасени евреи, но не става ясно от какво са били спасени. А престъпленията, според тази учебна програма, започват от социализма. За лагерите във фашистка България нито думичка. В учебника е отразено, че се появяват чак при социализма! Това не е ли скандално представяне на историята?
– Разбира се, че е скандално. Както е скандална и претенцията защо сме написали, че от 1962 г. при Живков нататък нямало лагери. Ами написали сме, защото е така, независимо дали на някого му се харесва, или не. Разбирате ли колко е дълбок скандалът?

– Мисля, че скандалът надхвърля учебниците. Опитват се да насадят в обществото извратено положително отношение към фашистка и авторитарна България от периода до 1944 г. Да не говорим за тоталното очерняне на Русия. Младите не трябва да знаят, че до Девети септември е имало зверства, А анти-фашистката съпротива на БКП и БЗНС напълно липсва, макар че именно тя е причината и основен аргумент територията на България да не бъде разкъсана на парчета като победена държава след Втората световна война, както се случи с друга една съюзничка на Хитлер, Унгария например.

– Същите тези лица- Келбечева и Христов, не зная в какво качество, но стояха на масата в министерството, когато ние обсъждахме програмата за 10-ти клас миналата година. И силно подразниха колегите, избухна голям скандал, защото тия двамата в тяхното непрофесионално качество се осмеляваха да дават указания. Г-жа Келбечева даваше наставления какво да се включи и изключи от всеки един урок – буквално от палеолита до периода на социализма. И нейното самотно мнение бе взето предвид от зам.-министър Николов, който също бе на мнение, че тъкмо в тези радикални крайности трябва да бъде представен социализма.

– Това означава, че тези хора – Келбечева и Христов специално са докарани в министерството.

– Да, те са докарани там. В какво качество каниш човек, който не е хабилитирано лице и не е специалист? Добре, за археологията Келбечева може като доктор да се изкаже нещо. Но е абсурдно, когато тези хора определят какво да има в програмите по история. Всички академици и професори по история оспориха мнението им, но въпреки това МО прие вижданията на Христов и Келбечева. Защо никой не се довери на историците, които работят в държавните университети, в БАН, минали са през всички стъпала на хабилитиране. Ние не обслужваме чужди интереси. Защо се намесват хора, които работят в НПО-фондации, финансирани от, и защитаващи американския интерес?

– От декларациите на политически партии като СДС и ДБ, които също се намесиха, оставам с усещането, че болката им идва от желанието училището така да обработва учениците, че да не вярват на онова, което чуват вкъщи от семействата си за годините до и след 1944 г.

– Да. Лозунгът на десните соросоиди, които са на издръжката на американското посолство е: „Има само една истина – и ние ще ви я кажем“. Такъв е подходът. Не може с тези черно-бели категории. Геополитическият ни господар САЩ в момента налага и повтаря точно това, което на думи отрича – Американският естабилишмънт налага в България сталинистки методи на цензура и не се свени да изрича лъжи. И за целта използват както мрежата си от граждански фондации, така и чрез директни заповеди до съответните министри или министър-председателя. Министърът на образованието да ви даде две страници с „препоръки“ конкретно по историческото съдържание и интерпретацията му! Такава груба политическа намеса в историческата наука никога не е имало, уверявам ви!

– Защо никой не говори за един основен проблем – че в момента цялата история на България е вместена и се изучава в рамките само на една година, а уроците са някакви кратки извадки. Явно за повече не са намерили време и място.

Всичко на всичко едни 3500 знака…

– Защо никой не говори, че историята като задължителен предмет свършва в Х клас и не се учи повече?

– Да, и въобще не се изучава както трябва. Като ви направят една такава програма, като ви наблъскат учебниците с ненужна фактология и то само в една посока, знаете ли какъв е резултатът? Преподавателите в училище не преподават целия материал и даже до Втората световна война не стигат. Защото първо не им стига времето и второ – учителите си казват: „Абе, тука тия се карат и всеки ден ми свеждат нови заповеди… Така че, я да не го преподавам това нещо, ами да си гледам Крума и Омуртага, че да си ми е чиста работата“. Днешните ученици няма как да научат от учебниците какво се е случвало в България по време на Втората световна война, камо ли какво се е случило след нея. Това е резултатът. Пък ние ще угаждаме на Христо Христов и американските му плащачи и ще пишем за Държавна сигурност. Щото всичката мара втасала…! Сега се сещам за още един пример. Нещата са безумни. От НПО-тата предложиха в учебника по История да сме включели и текст за художника-глобалист Христо Явашев.

Извинете, Христо Явашев може в изкуството си да е артист, опакова неща – моите уважения, но този човек публично се е отрекъл от България, не е казал нито една добра дума за родината си, не желае да говори български език и да има каквото и да е общо с България. При толкова прекрасни творци, които имаме, защо трябва точно него да включим?! Ето такива неща са абсурдни.

Атаката всъщност не е по съдържанието, него си го има в учебниците най-коректно. НПО-тата прехвърлиха атаката само върху интерпретацията. Тези хора, които очевидно имат неограничена власт в Министерство на образованието и могат да заповядват на министъра му, правят едни много подли и злостни опити за манипулации срещу някои от колегите – автори на учебници, като минават на лична основа и раздават политически оценки на тези колеги, които са абсолютно доказали се професионални историци и текстовете им са абсолютно балансирани. Идеята е да се атакуват и лично някои имена-авторитети – с приказки от типа: „абе, те тия са комунисти, затова така пишат“. И без никой да е прочел какво те пишат, им се лепи този етикет, защото много лесно се прокарва така на площадно ниво. Което е много скандално и аз абсолютно се възмущавам от тези атаки. Това си е чиста политическа акция. Срещу мен ги няма, защото съм родена през 1977 г. Иначе, между нас, професионалните историци няма драма относно оценката на периода на социализма. Периодът е представен максимално обективно, балансирано и професионално. Но явно американското посолство това не го устройва.

– А ако сега се пренапишат тези уроци в учебниците, те не трябва ли да минат през нова оценка от рецензенти, от комисиите, от учителите? И кога ще стане това? Защото има опасност сега, при новите им редакции, да се включат случайни твърдения… и те така да бъдат публикувани, защото никой няма да ги оцени и провери.

– Нямам представа как министърът ги вижда тези неща. Но аз не виждам и кой ще си пренапише учебника. Ако ставаше въпрос да се добавят едно-две изречения, за да се „уплътни фактологията“, нямаше да е проблем. Но ако се върви наистина по тези спуснати от министъра сега директиви – да се „оплюе“ това и онова и „да се спестят някои факти“, щото на американците не им били удобни… мисля, че няма професионален историк, който да се съгласи на такава мръсна сделка.

Как ще дойде някой да ти каже ти какво да напишеш като професионалист. Това е пълно безобразие, какъв професионалист си, ако политическо лице ти казва какви факти да напишеш, как да ги интерпретираш… Тогава какви сме ние и за какво ни викат? Предлагам им най-добре да си назначат за „професори“ и „доценти“ по история едни такива соросоидни лаици от НПО-тата, направо да им диктуват уроците и да си напишат учебниците по история по свой вкус. Скандално е и е тъжно, разбира се. Но да се надяваме, че ще има разум. Аз виждам по моите студенти – те искат баланс, искат нормално да се представя историята. Навремето моята дисертация беше за образованието и там са публикувах данни на ЮНЕСКО – не наши, за високото равнище на българското образование при социализма. Там пределно ясно е казано, че България е на едно от първите места по равнище на образованието в света. Но след 89-та година представители на САЩ започнаха да натискат историческата ни наука, а в последно време този натиск стана извънредно брутален. Натискат ни да представяме социалистическия период едностранчиво, единствено и само като престъпен. А също и да укриваме факти. Извинявайте, кой историк ще си сложи официално името под подобна квалификация „престъпен“, съотнесена към цял един исторически период от 45 години!
Пею Благов