ФОКУС
Игра на държава
Игра на държава
Днес темата на деня е братовчеда Ради, къщата в Барселона и имоти, имоти, имоти….всъщност вече дори не ми е интересно. Ноторно известно е, че политиците крадат. За сегашните пък – че крадат по много. Но това не е най-важното за мен.
Покрай едно дело днес се замислих как от държава, която помага, станахме държава, която пречи на гражданите. Проблемът не е толкова колко милиарда са откраднати. А това, че са некадърни и то много. Законите, правилата, администрацията – всичко това е направено с цел да вгорчи живота на хората и да ги накара да псуват цялата рода на държава и община. Защото хаосът и неразбирането стигнаха абсурдни висоти.
Тъй като законите се правят на парче от хора, които май освен политици друго не са работили, съответно и самите закони са неработещи, трудни за прилагане и основание за бурен растеж на корупцията. Дългогодишни проблеми си остават висящи и се решават ад хок без никаква мисъл.
Администрацията се е овълчила да прилага законите до запетаята, при което резултатите са, че гражданите страдат и не могат да си решат проблема, в администрацията кипи безсмислен труд, а съдилищата са претрупани с куриозни административни актове. Заради принципа. Не заради смисъла. Законите, уж да предотвратят корупция и увреждане на държавните и общински интереси, са стигнали до такива абсурдни разпоредби, че в резултат всичко се блокира и администрацията и гражданите се занимавам с безмислици.
Например имам случай за изкупуване на идеални части от общински имот от собственика на самостоятелен обект в сградата с право на строеж – нещо съвсем законно. Молбата е 2014 година. Все още се събира преписка. Папката наближава две педи документи, а краят не се вижда. Защото, за да си сложат тенекия отзад, кметовете създават безкрайни комисии, становища, документи, които затрудняват всички. И са предпоставка за корупция, защото на всеки отделен служител трябва да ходиш да се молиш да си свърши работата. Резултат – гражданинът е пропсувал цялата рода на администрацията и не може да направи нищо с имота си, общината също не може да си ползва идеалната част, нито пък да вземе пари от нея. Или пък обектите по отменения чл.120 ал.4 от ППЗТСУ – един от висящите нерешени законодателно проблеми в големите градове. Но….на всички трябва да им е гадно, това е принципът на днешното държавно управление.
В държавата нищо не работи. Като се започне от Народното събрание, което бълва на конвейр неработещи и безумни закони. И се стигне до дребния селски кмет, който се чувства всесилен диктатор в околността и не се интересува от срокове и от закони.
Резултатът от всичко това е, че си играем на държава. Едни хора, едни случайно попаднали във властта некадърници, се опитват на парче да управляват държавата. Без да виждат общата картина, а само на принципа да угодим на нашия човек и да бъдем удобни, да ни изберат пак!
Затова и нямаме държава. А Територия, управлявана от некадърници. И граждани, които отдавна са забравили значението на думата и превърнали се в поданици!
И всичко започва от политиката. Като изпратим мислещи хора, образовани и ерудирани, ще имаме държавници, които управляват държавата. Като изпратим прости цървули, ще имаме политикани, които крадат и оставят след себе си само руини.
Търсим държавниците….
Елена Гунчева

ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











