ЗАКОН
Министърът на правосъдието: Митко Каратиста ме заплашваше с главния прокурор
Ако не беше намесата на посолствата на Германия и Австрия, щях да се окажа доста ниска топка, казва Иван Демерджиев
Бившият съсобственик на “Делта гард“ Митко Каратиста (Димитър Спасов) е заплашвал Иван Демерджиев с главния прокурор Иван Гешев в началото на 2020 г. Това разказва правосъдният министър Демерджиев в интервю за Mediapool. Той е изнесъл тези данни подробно по прокурорски преписки, но реакция не е имало. Демерджиев е бил „спасен“ след намеса на германското и австрийството посолство. По това време той е бил председател на Пловдивската адвокатска колегия. Бившият шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров е направлявал действията срещу Явор Златанов от „Осемте джуджета“, който е бил вкаран в болница за хемодиализа и едновременно с това е прехвърлял дялове от болничната си стая, разказва още министърът. Демерджиев обяснява, че България ще загуби 13 милиарда лева по Плана за възстановяване, ако не реформира статута на главния прокурор. Правосъдният министър говори и за съмнения за корупция при предоставяне на българско гражданство.
Г-н Демерджиев, разкажете за предложението си да внесете предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу трима прокурори по т.нар. скандал „Осемте джуджета“?
На 18 юни, по повод сигнал, постъпил в Министерството на правосъдието, директорът на ГД „Изпълнение на наказанията“ подготви много подробен доклад как Явор Златанов (основен герой в „Осемте джуджета“) е извеждан за хемодиализа и през това време е бил посещаван от адвокат, нотариус и са извършвани редица разпоредителни сделки. Докладът звучеше грозно. Страшно звучеше. На място нашите служители са се усъмнили, виждайки какви документи ще се подписват, свързали са се с прокурора, който отговаря за следствения арест. Той на свой ред е описал, че се е свързал с тогавашния ръководител на Специализираната прокуратура, който съвсем ясно е казал, че е наясно какво се случва и да става това, което трябва да стане, т.е. да се подписват документите. Натъквайки се на това, ние незабавно подадохме сигнал до главния прокурор, както и до инспектората.
Кога?
На 9 юли 2021 година. Не сме получили нищо обратно, но изрично поискахме да получим обратна информация какво се случва със сигнала ни. Не получихме нищо от г-н Гешев. От служител на г-жа (Теодора) Точкова (главния съдебен инспектор) се получи доклад, че нищо нередно не виждат. Усещането обаче бе, че нещо много нередно се е случило. Това остана да виси в мен. Аз събрах екип в министерството, за да проверят дали по линия на министъра на правосъдието може да се поиска налагане на дисциплинарни наказания и дали това може да се поддържа. След като няколко човека работиха по случая, се оказаха много на брой смущаващи нарушения, които са допуснати в тази процедура. Така стигнах до извода, че след като останалите органи не работят, трябва аз да се опитам да реализирам в максимална степен правомощията си на министър. И това е само началото. Има поне още 10 сигнала срещу други магистрати, които са за сходни действия или бездействия. Ние не можем да проверяваме актовете по същество на тези магистрати и не правим това, но има забавяния, които са извън рамките на ясно разписани процедури. Във всички тези случаи аз смятам да отправям предложения за образуване на дисциплинарни производства. Това е първото (за „Осемте джуджета“), защото е първо по време като подаване на сигнал.
Кои са тези трима прокурори?
Единият вече го споменах. Бившият ръководител на Специализираната прокуратура.
Това да не е прокурор (Димитър) Франтишек (Петров)?
Да, същият. Още двама прокурори има, за които не знам дали е смислено да им споменавам имената. Важна е практиката. Не толкова хората, които са го правили.
Какво са прехвърляли в болницата?
Прехвърляни са дялове, собственост. Наскоро по медиите прочетох, че има прехвърлен автомобил, който се е озовал в дъщерята, ако не ме лъже паметта, на бившия вътрешен министър Младен Маринов. Такива неща са прехвърляни. Наистина са прехвърляни дялове от дружества. При положение, че законът ясно указва, че нотариус може да посещава лицето не в болница, а в следствения арест, при строго разписани процедури. Възниква въпросът защо нотариусът не е отишъл в ареста, а в болницата.
Сигнализирал ли сте Нотариалната камара?
Нотариалната камара не сме я сигнализирали, защото ако нотариусът не го допуснат, той няма да влезе нито в ареста, нито в болницата. Очевидно нашите служители (на Министерството на правосъдието – бел. ред.) са били против тези действия. Те са им разпоредени от съответните прокурори.
Каква е била точно ролята на прокурор Франтишек?
По телефона е предал на колегата си, който отговаря за следствения арест, че е наясно с това, което се прави, какво се прави и че трябва да се направи, така, както е указано. Това е неговата роля. Сам разбирате, че тези материали ние ги гледаме в тяхната цялост. В докладната, която са подготвили нашите служители, има материали от медиите. Удивително съвпадат данните от докладната с изнесеното в медиите. И като време, и като начин на действие. Не мисля, че държавата трябва да си затваря очите. Ние това направихме. Не си затворихме очите, докато други институции не пожелаха да работят с тези сигнали. Не знам защо.
Това е покъртително.
Далеч не е изолиран случай. Подобни практики, според мен, са причината за оформилата се нетърпимост и в преходното Народно събрание към работата на Специизираната прокуратура.
Другите сигнали срещу магистрати… И те ли са срещу прокурори от Специализираната прокуратура или са от други институции?
От различни институции са. Но има още от Специализираната прокуратура. Най-различни са. Много често се случва, че цели изработени производства с разпитани пред съдия свидетели, събрани доказателства се взимат на специален отчет, прибират се във Върховната касационна прокуратура и там стоят.
На трупчета?
Така казват хората. Щом стоят и не продължават действията, няма привлечени към отговорност лица, няма развитие, значи са „на трупчета“, да. А това не е допустимо според мен.
Навремето ВСС проверяваше твърденията за „шпицкомандата на главния прокурор“. Според вас има ли такива уклони в прокуратурата? Има ли неформални шпицкоманди?
Прокуратурата има ясно изразена и строга йерархическа подчиненост. За всички действия и бездействия отговаря един единствен човек. Това е главният прокурор на Република България. Има много практики. Те не са само на мен известни. Те са публично известни и са притеснителни. Важното е да се разбере, че при тази уредба в нашето законодателство един човек отговаря за всички хубави и лоши неща, които се случват в прокуратурата и това е главният прокурор. Аз се учудвам, че той се опитва да избяга от тази отговорност и понякога се подхожда с разбиране към тези му опити. Сега по линия на Плана за възстановяване се опитваме да изработим механизми (и по настояване на Европейската комисия) как неговите правомощия да бъдат ограничени. Всички разбират какви са правомощията на главния прокурор, че те са огромни. Той е човекът, който отговаря и влияе на тази процеси и трябва да носи тази отговорност.
Преди дни МВР отне лиценза на „Делта гард“, която стана основен герой в „Осемте джуджета“. Вие имате ли впечатления от това, което се е случвало. Какво казват документите, които сте събрали?
Аз не мисля, че МВР трябва да спре до „Делта гард“. Това е един хубав знак, че решава да проверява охранителни дружества, защото през годините в практиката ми като адвокат се нагледах на най-различни незаконни прояви, свързани с охранителни дружества. Те имат лиценз и никой не смееше да им го пипне. Позволявали са си под закрилата на лиценза да вършат абсолютни безобразия. Това е положителна стъпка и вярвам, че всички хора, които са били жертва на различни действия, а аз знам за много такива, те оценяват тази стъпка. Аз самият съм имал сблъсък с „Делта гард“ в началото на 2020 година. Поводът беше един спор за фотоволтаичен парк, където те дойдоха с брутална сила. Първоначално бяха възпрени от полицията, после си влезнаха, разбивайки вратата, катинара, установявайки се там месеци наред под носа на всички органи на държавата. И никой не реагира. Нито полиция, нито прокуратура. По повод този сблъсък имах повод да се запозная с един от собствениците на това дружество. Прякорът му е Митко Каратиста. Той не ме заплаши с момчетата, които го придружаваха и изглеждаха стряскащо, а ме заплаши с главния прокурор. Т.е. ако аз по някакъв начин се правя на интересен и твърдо много активности проявявам по защитата на клиента си, някой може да пусне един сигнал в Специализираната прокуратура и нали се сещам какво ще стане. На въпроса ми: Какво ще стане? Ми отговори, че съм ръководил протести срещу главния прокурор. Че това, което ще стане е ясно. Мога да го разбера.
Това преди позицията на Пловдивската адвокатска колегия срещу главния прокурор Иван Гешев ли беше?
След нея. Позицията на колегията беше през 2019 година. Очевидно там вече съм попаднал в полезрението на главния прокурор или неговия кръг, така да го нарека. Това, което споделям, не е споделено само с мен, а с един от охранителите на парка, който написа нарочна декларация какво му е казано, кога му е казано. Че съм заплашен по този начин. Тази декларация аз съм я дал по две полицейски преписки, които отидоха в прокуратурата. В началото на мандата си давах показания в прокуратурата по темата, подробни.
Пред прокурор?
Пред следовател в специализиран отдел на ул. „Съборна“ до сградата на административния съд. И няма никакво движение по този случай.
След като известен бизнесмен…
Аз не знам дали е известен бизнесмен. Хората, които извършват такива противозаконни актове, аз не ги наричам бизнесмени.
И как приключи това?
Ако не бяха посолствата на Германия и Австрия, които следяха отблизо този случай, щях да се окажа много ниска топка в полето на г-н Митко Каратиста и неговите съратници.
Вие ли потърсихте защита?
Аз и моят клиент, който е германски гражданин. Негова беше инвестицията, която трябваше да се защити. Ние се чудим защо няма инвестиции в България. Ами, защото хората, които правят инвестиции, получават брутални посегателства срещу тези инвестиции. Когато законът го няма, за да възпре това нещо, откъде да дойдат тези инвестиции. Оказва се, че има едно голямо противоречие между интересите на българската държава и хората и интересите на един малък кръг хора, които искат да превземат цялата държава. На тях не им трябват тези чужди инвеститори. Те просто отиват и завземат територията. Посегателствата са брутални. Ако се направи изследване, ще се види колко много хора са се оплаквали. Посолствата им са се оплаквали и колко малко хора са намирали тази защита. Когато собствените ти институции те заплашват, къде може да намериш защита? Аз нормално бих потърсил защита от главния прокурор. Това би била първата ми реакция. Само че когато те заплашват с главния прокурор, от кого да търся защита? Пуснах сигнал, след като разбрах, че инструментът, който трябва да ме пази, е насочен срещу мен.
Трябваше ли да има проверка след сигнала и на главния прокурор?
Има две възможности. Или някой спекулира с името на главния прокурор и той би трябвало да е заинтересован да изчисти името си, като предприеме действия спрямо тези, които спекулират с неговото име и заплашват. Аз бях председател на адвокатска колегия по това време. Не мислех, че някой от името на главния прокурор може да заплашва председател на адвокатска колегия. Или това не е вярно и той трябваше да реагира. Алтернативата е това да е вярно, което е ужасно. Реакция няма до днес. Наближават две години.
Бях подготвил въпрос дали нещо ви е шокирало, след като сте дошъл в министерството, но явно вие сте бил шокиран преди това…
Аз дойдох в министерството, защото бях шокиран далеч преди това. Не съм си оставил работата, за да стана заместник-министър или министър на правосъдието, а за да се опитам да направя нещо за промяната на всички тези неща, които споделям с вас и които станаха нетърпими за мен още пред 2016-та, 2017-та, 2018-та, а през 2019-та положението вече беше абсолютно нетърпимо.
Имали ли сте други сблъсъци, където е било намесвано името на главния прокурор?
Много пъти. В момента знам, че главният прокурор прави по негови указания проверки на много от моите търговски дела. Търси нещо, за което да се хване. Търси повод, с който да ме уязви по някакъв начин. Това не ме притеснява от гледна точка на моите действия, но ме притеснява от гледна точка на действията на главния прокурор. Не може това да е основната задача на главния прокурор. Аз не съм враг на г-н Иван Гешев, аз не го познавам. Но съм враг на „гешевщината“. И ще бъда враг на „гешевщината“ независимо кой как ще подходи с мен.
Установихте ли нередности при прехвърлянето на Бюрото по защита от опеката на главния прокурор към Министерството на правосъдието?
Основната нередност беше, че с три различни заповеди бяха извадени автомобили на Бюрото по защита и общо 60 вещи, които са преместени по други структури на прокуратурата. При положение, че тези вещи са придобивани, за да служат за охрана на магистрати и свидетели. Ако са придобити законосъобразно, те са били необходими на Бюрото по защита. В този случай някой се опитва да саботира работата на Бюрото. Алтернативата е да не са били никога необходими, което означава, че незаконосъобразно са били придобити.
Примерно лимузините на Бюрото?
Бронираните автомобили трябва да служат за охраняване на застрашени лица, а не да служат за превоз на ръководители. Мен никога няма да ме видите в бронирана лимузина, която е купена, за да пази свидетели. Това никога няма да се случи. Освен това нямам повод да се возя в бронирана лимузина.
Вече казахте, че сте готов са поискате отстраняването на главния прокурор, ако Конституционният съд даде зелена светлина. За какво?
Не искам в момента да го споделям. Г-н Гешев има едно такова свойство да се пази много отдалече. Когато проф. Стоилов внесе искането във ВСС, неговият отговор беше покъртителен. Малко беше гротескно това, което беше опитал да направи – да сглоби един материал, който е огледален на материала на министър (Бойко) Рашков. Само че, ако материалът на министър Рашков беше направен по конкретни поводи и вътре имаше много притеснителна информация, този на г-н Гешев беше гротескно направен. Той беше представил една статия, която го оприличаваше на нов политически център на властта. Така се определя и изживява той. Аз не мисля, че главният прокурор трябва да бъде нов политически център на властта в България. Той трябва да бъде стожер на законността. А тази функция не я виждам. Да, нов политически център виждам, но такъв не трябва да има на върха на прокуратурата.
Може ли с този главен прокурор да получим 13 милиарда лева от Брюксел по Плана за възстановяване?
С този главен прокурор можем да получим само санкции. Аз нямам търпение, когато дадем до дни възможност на г-жа Лаура Кьовеши да работи директно с българските разследващи органи, да сравним работата на двете институции. Ще ми бъде много любопитно, предполагам и на обществото. Да се види как работи една прокуратура, мотивирана да върши работата си и как работи една прокуратура, която очевидно следва други правила и закони. Ще ви кажа нещо много страшно. Това, което ме шокира как един високопоставен прокурор, който държеше в ръцете си Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс… Говорихме за определени лица, които си позволяват доста груби противообществени прояви. Той ми каза, че за тези лица тези книги не важат. Това ме шокира. И оставам с впечатлението, че в България има много лица, за които тези закони не важат. А трябва.
Кои са тези лица?
Не ги ли знаете. Те са публични. Известни са. Постоянно ги говорим. Постоянно са в медиите, но не са в сводките на прокуратурата. В огромната си част са политически дейци. В другата са такива охранители, които имат лиценз да извършват охранителна дейност. Третите са държавни органи.
Какво точно поиска ЕК от България и кога точно го поиска, защото темата за главния прокурор сякаш влезе много рязко напоследък?
Не. Такова впечатление остава, защото темата е многократно повдигана и не е решена до момента. Години наред се търси решение как човек, снабден с такава огромна власт може да бъде озаптен. Комисията ни пита защо ние толкова години не сме намерили механизъм, който да работи. Те се чудят как да се случи. Най-кардиналното решение е да няма човек, който да има такава огромна власт. Тази идея идва и от тях (ЕК), но и от това, че толкова години не видяхме нито един от главните прокурори да упражнява тази власт за благото на обществото. В най-добрия случай нищо не се случваше. В лошите случаи се случва това, което сега става, на което сега ставаме свидетели. Как на някои хора много бързо се повдигат обвинения, задържат се, а за други това е невъзможно.
Как го казва Брюксел?
Брюксел ни казва, че без да решим този проблем няма да получим пари по плана за възстановяване и устойчивост. Никакви пари. Брюксел ни казва, че ако ние не установим върховенство на правото, ако ние не подчиним тази държава на правовия ред, няма да се получат тези пари.
Това е искане към всички…
Към нас е много настойчиво.
Тези 10% аванс (1.3 млрд. лв.) от Плана за въстановяване може ли да ги получим без промени по отношение на главния прокурор?
Тези 10% аванс, ако искахме да ги получим тази година, трябваше да направим много компромиси и нашият план да бъде отдавна внесен в ЕК. Защото в течение на работата по Плана осъзнахме, че нашата отговорност е да предложим възможно най-работещите механизми. Решихме, че не 10% са най-важното нещо в този план, а да предложим решения на тези въпроси, които са поставени и да обезпечим получаването на всички средства по плана. Получаването на аванс с един негоден план, защото ние заварихме един негоден план, поне в частта правосъдие, имаше или псевдореформи или нищо, имаше измислени някакви органи без никакви правомощия, които трябваше да борят корупцията не знам как. Може би с разговори между колеги. Нашата борба беше да приведем плана в състояние да свърши работата си и да обезпечим получаването на всички пари по плана, а не на аванса.
Тогава ЕК са дали и насоките?
Категорично, основната ни тема на разговор е главният прокурор. Те стигат до там, че ни питат… Те са с убеждението, че едва ли не всеки прокурор в българската прокуратура е зависим и подчинен на главния прокурор, че го е страх от главния прокурор и по никакъв повод не може да го разследва. С това се борим. Това е впечатлението на Европейската комисия – че нито един български прокурор не може да дръзне да бъде независим от главния прокурор. Те при това положение търсят алтернативи на това кой би се нагърбил със задачата да разследва главния прокурор, ако той е извършил престъпление. Как да бъдат ограничени тези огромни правомощия, с които той разполага. Как да бъдат вкарани под някаква формула на конституционен контрол. Със сигурност има политически сили, които имат интерес това да не се случва.
Но натискът от Западна Европа се засилва?
Те вече губят търпение, защото са лъгани много години.
И със смяната на властта в Германия нещата изглежда стават по-сериозни.
Да, правилно. Тази перспектива я виждам и аз. Няма дълго да продължи това, което се случва в България, но ако ние имаме уважение към себе си сме длъжни да изпреварим реакцията отвън и ние сами да си оправим реда в държавата, а не да чакаме неизбежното.
Кое е това неизбежното?
ЕК да ни постави ултиматуми по много въпроси. И дори да ни даде тя решенията, след като прецени, че ние сме неспособни да родим такива решения. Това ще бъде унизително за България.
Другата европейска тема в България е схемата за „златните паспорти“. Какво открихте за нея?
Фактите са, че с изключително голяма лекота и без нужните проверки на факти и обстоятелства са проверявани инвестициите, срещу които са давани тези паспорти. Има и множество слухове, които се носят как се е осъществявала цялата тази схема. Това е именно „схема“, защото тя започва с обезпечаване на парите, с които да се направи инвестицията, самата „инвестиция“, оттеглянето на „инвестицията“. Тук не говорим за класически инвестиции, които развиват икономиката на България, а за поставянето на едни пари, понякога виртуални, за няколко дни на едно място, които след това се прибират. Това е една унизителна система, която е продължавала, защото е носила и облаги на хората, които са я правили.
На кого?
Пуснахме сигнал до ДАНС да провери една голяма част от тези случаи. Силно се надявам органите по наказателно преследване да кажат на кого. Ясно е, че в тази схема са участвали политици. Сферите на влияние по отношение на българското гражданство и кой е упражнявал това влияние е ясно на голяма част от българското общество.
За ВМРО ли говорите?
Подобни организации.
Патриотични?
Не знам дали това е патриотично. Това, което знам обаче, е, че предложихме да отпаднат тези текстове и съм дълбоко убеден от работата си през тези няколко месеца, че отпадането на тези текстове е залог да пуснем българските граждани да се движат по свободно из Шенгенското пространство и по света. Ние сме малко странна нация, че винаги се питаме какво искат другите от нас. Ами ние искаме същото от себе си. Аз като министър на правосъдието искам да няма такива практики. Не искам да се получава гражданство по произход, какъвто не съществува. Боря се за това и го налагам. Нормално ли е? Ние сме в компанията на Кипър и Малта със „златните паспорти“. При Кипър са много ограничени нещата. Двете широко отворени врати сме ние и Малта.
Очакваме от ДАНС всеки един момент реални резултати от проверките за направените инвестиции. Смея да кажа, че през тези няколко месеца се работи много по-стриктно. През последните няколко месеца ДАНС даваше становища, че част от кандидатите за българско гражданство представляват заплаха за националната сигурност и не получават одобрение. Странно е как хора от цял свят ще поискат да стават български граждани, като в най-добрия случай са идвали по веднъж в България. Те са от всички точки на планетата. Въображението ви е бедно. Почти няма държава по света, от която да няма представител (със златен български паспорт).
ЗАКОН
Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка
„…той овладя умението да говори, без да се слуша
какво казва, и усвои до съвършенство изкуството да бъде негоден за нищо“.
Волтер
За някои хора това е голямо щастие – че не се чуват какво говорят. Представяте ли си да се чуят?! Може да се стигне дори и до самоубийство в някои крайни случаи, като Данаил Кирилов например. При него словото редовно прави бай пас на разума и единственото спасение е в това, че разумът изобщо не научава за словото.
Реших да драсна два-три реда за министър Данаил Кирилов, макар че нямам какво ново да ви кажа за него. Освен да ви обърна внимание на поредната му блестяща мисъл, която да си запишете в лексикона. Ако успеете да я запомните, с нея можете да постигнете много неща. Можете да вкарате в сериозен размисъл всеки, чието IQ е над 100 (средният за българите). Можете и ново гадже да си хванете дори.
Последния път, когато ви занимавах с него, беше по повод знаменитото му изречение “Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.” Ако е изречение, де. Поставям това под съмнение, защото изречение имаме тогава, когато струпването на думи на едно място носи някакъв смисъл. При Кирилов това не винаги е така. Ето тия дни рекъл: “Към момента ние сме в обема, в който държавата би могла да се отклони без да нарушава тези права. Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение.”
Това не е просто новият Цецерон! Това не е просто негов достоен заместник! Това е бъдещ шампион!
„Непропорционална диспропорция“!
Равнис! Мирно!
Първото значение на думата „диспропорция“ е „липса на пропорционалност. И тогава излиза, че Дани Бой е рекъл: Към момента не сме в сериозна непропорционална липса на пропорционалност…
Еволюцията засрамена се скрива зад ъгъла.
Е как, кажете ми, да повярваме, че господин министърът е наясно за какво става дума, когато говори за дерогация на нотификация на конвенция?! (“Евентуално за нотификация с варианти евентуално за дерогация”…)
Не мога, честно си признавам! Ще си остана с резерви и относно изследването на практиката на Европейския съд и направения в министерството на правосъдието „сериозен, прецизен, задълбочен“ анализ.
“Консолидирахме се, че не се нарушават три, четири или пет неосновни права, а бихме могли да имаме притеснение, че би могло да има негативна реакция евентуално за правото на придвижване, но то не е основно право.”
Консолидирахме се!
Знаете ли, викам вече да не викам „не съм единодушен“, а „не съм консолидиран“. Как мислите, дали ще бъда разбран?
Аристотел твърдял, че мозъкът съществува единствено, за да охлажда кръвта и не е свързан с процеса на мисленето. По принцип не споделям този възглед на великия философ. Но някои срещи с хора и мисли ме карат да се съмнявам дали пък не е прав. Каквото и да е това сивото в главата на министър Кирилов, то не винаги служи за мислене. Всъщност, моят настолен приятел Станислав Лец твърди, че „не всяка сива маса има нещо общо с мозъка“.
Когато говорим за министър Кирилов и неговото сиво вещество, има и друга хипотеза. Хора, които са го доближавали, споделят, че, като седиш близо до него, усещаш течението, което става в неговата интерналност.
Сигурно при всяка възможност си задавате въпроса как може господин Кирилов да е министър и то на правосъдието! Ако питате него, това се дължи на неговите усилия, способности, познания. Както биха се изразили психолозите, той има вътрешен локус на контрола. Но, ако питате мен, тук имаме класически външен локус на контрола. Станало е по неизбежност, като принципа на рекрутиране на лидери сред ослепените самуилови войни.
Но това е изборът. По върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено между ардипитекус рамидус и австралопитекус афаренсис…
Четете, братя, четете! Сега поне имате време. Четете, за да не приличате на тях. Защото както въздухът и слънцето са нужни за всяко живо същество, така и книгата е нужна за всяко сиво вещество.
Някога Мартин Лутер нарича откритието на Гутенберг “най-висшия Божи акт на благоволение”. От откриването на пресата все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание. Кой да допусне, че и обратния процес е възможен?!
И знаете ли какво? Главният проблем не е в това, че днес живеем зле. А в това, че утре ще живеем още по-зле. Но з утре ще мислим други ден, не ли?
Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка
ЗАКОН
ИНА ЛУЛЧЕВА: ПАЗАРЪТ НА НАРКОТИЦИ Е ПОД ЧАДЪРА НА ДЪРЖАВАТА
《Държавата, това съм аз, многократно го заяви Борисов!》
Общественото обсъждане след убийството на Милен Цветков е непълноценно, най-малкото защото е непрофесионално, заяви адвокат Ина Лулчева в „Тук и сега със Светла Петрова“. Реакцията бе мигновена – беше поискано увеличаване на санкциите за камикадзета, които карат под въздействие на наркотици, но това едва ли ще помогне – санкцията и сега е висока, до 15 г., смята Лулчева.
Много по-важно е как се контролира движението по пътищата и как се борим срещу разпространението на наркотиците, заяви тя. Без съдействието на полицията контрабанда и разпространение наркотици не е възможно, категорична е адвокат Лулчева. Само под чадъра на държавата е възможно това да се случи и това е важният, големият разговор, който не се състои, допълни тя.
Лулчева остро разкритикува прокуратурата за действията й по случая с Милен Цветков. Атакуването на майката е недопустимо, никой родител не тика детето си да стане наркоман, въобще не е важно в случая чия е колата и с какви пари е купена тя. Това е поредното доказателство за липсата на обективност на прокуратурата, за стихийност в действията й. Това е демонстрация на сила, показване на някаква активност, убедена е Ина Лулчева.
Обществото не вярва в системата – това е ясно. Но да не допуснем да ни затворят очите с това, че са обвинили 4 души за престъплението. Това е безсмислена реакция. Никой родител не приема с радост новината, че имат син – наркоман. Това е част от трагедията на семейството. Специализираният съд определя някакви гаранции от рода на 20-30-50 хил, милион – все едно няма никаква представа какво са парите. Истината е, че 97-98% от обвинителните актове приключват с влязла в сила присъда – българският съд не само осъжда, но даже осъжда понякога повече, отколкото трябва, смята адвокат Лулчева.
* Ина Лулчева е един от най-добрите наказателни адвокати в България с над 30 годишна практика.
https://www.facebook.com/vestniksega/videos/155538045898478/
ЗАКОН
Това е сплашване“. Съдия Здравка Калайджиева за методите на Иван Гешев
„Конституцията оставя възможност на президента да прецени дали ще се съгласи с този избор (на Иван Гешев за главен прокурор – бел.ред.), който беше извършен по странен начин, или да се съгласи с аргументите на хората извън сградата на ВСС, които са и днес по площадите“.
Това каза пред БНР съдия Здравка Калайджиева – правозащитник и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 2008 до 2015 г. Според нея пред президента Румен Радев стои само моралният избор дали да върне, и то мотивирано – като обясни защо той не е съгласен, или да потвърди, било то с мотиви или без мотиви, избора на Висшия съдебен съвет.
„Проблемът е дали някога някой ще инициира сериозна реформа, която да елиминира тази хегемония на прокуратурата и методите, с които тя се ползва, включително и безнаказаност“, каза Здравка Калайджиева.
По думите ѝ в изявленията на Иван Гешев е имало много заявки за непознаване на правата на човека и гаранциите, които българското правосъдие трябва да предостави за тяхното спазване.
„Станахме свидетели на нападки срещу плурализма, срещу правото на защита, на пряко нарушаване на презумпцията за невиновност, посочване на лица, които ще бъдат мишени на правосъдието. Бяхме свидетели на погазване на основни принципи на Конституцията“, уточни тя в интервю за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.
По думите ѝ това е тревожно, защото главният прокурор е методически ръководител на всички прокурори в страната. Той би трябвало да насочва работата на прокуратурата в посока на спазването на правата на човека, а не на тяхното пренебрегване в интерес на работата на прокуратурата.
Според съдия Калайджиева единодушната номинация за Гешев от всички членове на Прокурорската колегия във ВСС е било заявка, че няма да приемат друг кандидат. Тя припомни множеството писма, изпратени от различни организации и структури, в подкрепа на Гешев. „Тези пози напомнят на партийни събрания на БКП по месторабота. Не смятам, че това може да бъде лицето на прокуратурата, защото представата за железния юмрук на партията, който беше характерен за еднопартийните условия преди 1989 г., в многопартийни условия може и лесно се превръща в инструмент, бухалка за разправа с политически и икономически опоненти. Това не е борба за законност, това е сплашване“.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











