ПАРИ
Енергийният шок парализира властта
Цените на тока и газа пощуряха у нас и в Европа, заплашвайки да съсипят и икономиката, и семейните бюджети
България и бездруго е със скромна и крехка икономика, а напоследък я връхлитат криза след криза. Коварният коронавирус, политическите трусове, новата бежанска вълна – наши или привнесени, това все са беди, чийто край не се вижда. В последните месеци обаче се надига нова заплаха, която може да се окаже опустошителна като цунами – експлозията на цените в енергетиката. Токът и природният газ влязоха в кошмарно рали, което вече хвърля в паника цяла Европа. Само нашите политици не изглеждат толкова тревожни – вероятно защото са улисани с предстоящите избори, а и защото май нямат никакви идеи как да предотвратят цунамито или поне да минимизират щетите. Не че европейските им колеги проявяват голяма фантазия – те вече започнаха да обещават и да раздават пари на бизнеса и на гражданите като компенсации за скъпия ток. Това обаче
не е сериозно решение, само купуване на време и на спокойствие
А междувременно високите цени на енергията наред с други фактори повлякоха верижно и масово поскъпване.
„Ситуацията е безпрецедентна, затова се налагат безпрецедентни решения“, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). Според него скъпият ток не само счупи всякакви досегашни рекорди, но и в идните месеци „жегата“ на енергийните пазари ще продължи – поне до пролетта. И проблемът не е само за фирмите, които вече купуват електроенергия на пазарни цени от борсата. Болници, училища, детски градини, социални заведения също се снабдяват от свободния пазар. Само битовите потребители все още са донякъде защитени – все пак КЕВР регулира тарифите на тока за тях. Но скъпата енергия ще прогори и техните джобове, защото води до скок на всички други цени – от парното и топлата вода до хляба и билета за влак, млякото и месото. Очертава се ценови апокалипсис за цели райони на България, които и в момента плащат най-скъпо за водоснабдяване – защото местните ВиК изпомпват водата от дълбоко и 70-80% от разходите им са за тока за помпите.
А колкото и да се опитва Комисията по енергийно и водно регулиране да удържа цените за бита, поскъпването от Нова година изглежда неизбежно, въпросът е само с колко ще е. Да му мислят следващите управляващи, защото се нагнетява много напрежение – и в бизнеса, и в цялото общество.
Перспективите са лоши за всички
Някои заводи ще спрат, защото стоката им става непродаваема заради скъпите енергоизточници. Други ще фалират, затиснати от задължения. Трети ще се мъчат да оцелеят с цената на заеми, загуби, съкращения.
Не личи политиците и висшите чиновници да имат свежи и работещи идеи за излизане от тази инфлационна криза. Напоследък зачестиха черните прогнози, че ни чака нова „Виденова зима“. Експремиерът Бойко Борисов приписа всички злини на основния си враг – президента Радев, и предрече тежка „Румен-Радева зима“. Че служебното правителство, назначено от държавния глава, е изпуснало юздите на цените и няма никаква идея какво да прави, е очевадно. Но е доста нагло Борисов, който управлява цяло десетилетие, да кори други за пороците и несвършената работа в енергетиката (а и не само там).
Служебният министър на енергетиката Андрей Живков от известно време си говори с бизнеса за възможните спасителни мерки, но резултати черно на бяло няма. Той бързо усвои политическия маниер да декларира загриженост и да спира дотам. „За нас е важно индустрията да остане конкурентна и да няма фалити и сътресения в икономиката, която изпитва трудности заради високата цена на електроенергията през последните месеци“, казва той, но не казва как смята да избегне трусовете.
А премиерът Стефан Янев дори нахока „хленчещия“ бизнес
„Трябва да се гледа реципрочно на нещата – сред оплакващите се има и производители на метали, чиито цени също са се повишили доста напоследък“, отсече той преди дни. И продължи в нападателен стил: „В цяла Европа са високи цените на тока. От свързаните европейски пазари само Полша е с по-ниски цени от тези в България. Прибързано е да казваме, че ще се затварят производства и ще се освобождават хора. Това е по-скоро натиск.“
Но защо полудяха цените и цяла Европа е в паника?
Говорителката на ЕК Вивиан Лонела каза същото, което повтарят и у нас политици и експерти: че заради пандемията по-рано цените на тока са били рекордно ниски и е логично сега да се очаква повишение; че има редица фактори, които допринасят за това – засиленото глобално търсене на синьо гориво и икономическото възстановяване; поскъпването на въглеродните квоти. Но пък цените на тока от възобновяеми източници остават стабилни, за утеха добави Лонела. Това звучи като във вица за падащия от 100-етажен небостъргач човек, който, летейки надолу между 50-ия и 40-ия кат, възкликнал „Дотук добре“. А после – какво?
Дали някога европейските политици и еврочиновници ще си признаят, че с техните мащабни идеи за зелена енергетика, зелена икономика и зелени пактове всъщност здраво оплетоха конците и днешният ценови хаос е плод и на техните усилия, опаковани като спасяване на планетата от парникови емисии, разхищение на ресурси и екокатастрофа? Дотации за ВЕИ-та, квоти за парникови газове, сложни компенсации и фондове, заклеймяване на изкопаемите горива и дори на ядрените централи – всички тези схеми и цели също имат принос за високите цени на тока в Европа днес.
Европа се оказа напълно неподготвена и за поскъпването на природния газ. Прехвалените стратези на ЕС дори не подозираха, че след като ковид стресът, който парализира цели отрасли през 2020 г., отшуми, европейските икономики ще имат нужда от много енергия.
В момента ключовият доставчик „Газпром“ май прави показно на европейските си клиенти колко са зависими и безпомощни по отношение на руския природен газ. А 40 евродепутати написаха на ЕК писмо, с което искат спешно разследване на „Газпром“ за нарушение на правилата за конкуренцията. Според авторите на писмото руската компания нарочно свива доставките и „помпа“ цените, за да напомни, че е важен фактор и не бива да се пречи на старта на газопровода „Северен поток 2“. Комисията още не е отговорила на апела, но обеща да излезе с мнение скоро.
Какво да се прави
През септември средната цена на тока в сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса е 238,28 лв. на мегаватчас, като имаше пикове над 400 лева. За сравнение – през юли цената е била 185,59 лв. на мегават час, т.е. само за два месеца има 30% поскъпване. А прогнозата на КЕВР беше, че в периода за периода юли 2021 – юни 2022 г. цената на тока за бизнеса ще е около 119 лв. за мегаватчас. С други думи, реалната цена е над два пъти по-висока от прогнозната – разликата е цели 140 лева.
Ето защо АИКБ преди дни предложи държавата временно да поеме половината от този „свръхразход“ от 140 лв. за мегаватчас за бизнеса. За да се субсидират фирмите със 70 лв. на мегаватчас в следващите 6 месеца – до идния март, са необходими „само“ 840 млн. лева. Сумата звучи бомбастично, а предложението изглежда еретично. Откъде ще се вземе такава гигантска сума?
Има начин, твърдят от АИКБ, защото „разходите за едни са приходи и печалби за други“. И дават пример с АЕЦ „Козлодуй“. От безпрецедентно високите цени на тока атомната централа ще получи извънредна печалба от над 1.3 млрд. лв. „Тези пари им падат от небето, не са от инвестиции, иновации, от оптимизирани разходи“, обяснява Васил Велев. Накратко, идеята е неочакваните печалби от аномалните цени да отидат за подпомагане на жертвите на поскъпването.
Но дори да бъде одобрено някакво компенсиране, това е временно решение. Проблемът с „капризните“ цени на енергоизточниците остава и се задълбочава заради недалновидни решения на политиците (особено в Европа) и растящите апетити на разните енергийни лобита.
„Цената на природния газ ще продължи да се вдига, защото не се инвестира в проучвания, в търсене и добив. Европа дълго време мислеше, че ВЕИ-тата са бъдещето и могат да заместят фосилните горива, но виждаме, че не могат“, коментира енергийният експерт Боян Рашев. Въглищата довчера бяха обречени, но днес изглежда рано да бъдат отписвани. А прословутата Зелена сделка в ЕС води до все по-високи котировки на въглеродните емисии и до жестоко оскъпяване на „черната“ електроенергия (от изкопаеми горива).
Цената на въглеродните емисии вече надхвърля 60 евро за тон и ще продължи да се вдига, което хвърля в паника редица производства в индустрията ни – основно добивни, металургични, химически предприятия. Ето защо Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) ще настоява правителството – което и да е то, да предприеме специални мерки за защита на енергоинтензивната индустрия от ценовия шок. “Става дума за компенсации за въглеродни емисии, разрешени с евродиректива до 2030 г.,” обясни Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той призна, че още няма изчисления каква сума би била необходима за такава подкрепа.
ЕС с една ръка дава, с друга – взима
В безвластието до появата на работещо мнозинство в парламента и редовен кабинет България пропуска възможности умно и ефективно да се възползва от Фонда за възстановяване на ЕС и да финансира трансформацията на голяма част от икономиката ни. Още повече че България вече е подписала Зелената сделка, с която се ангажира да намали с 55% въглеродните емисии до 2030 г., а това неизбежно ще удари производството на енергия от въглища.
Все още непредаденият в Брюксел български План за възстановяване и устойчивост предвижда в тази връзка единствено проект, според който държавната ТЕЦ „Марица-изток 2″ ще замени въглищата с природен газ. Двете нови лица на политическата сцена – Кирил Петков и Асен Василев, още докато бяха служебни министри, направиха знаково посещение в сърцето на Маришкия басейн – Раднево, и обещаха на миньорите да бранят бъдещето на въгледобива. Василев дори обяви за „огромно престъпление“ подписаното задължение за намаляване на вредните емисии, без тогавашните управляващи да са си „написали домашното“, т.е. да са измислили решение как страната ще изпълни този ангажимент.
Двамата бивши министри смятат, че преминаването на тецовете от въглища към газ не е панацея. „Сега ще инвестираме 1.2 млрд. лв. в газови турбини, а след 10 години ще сме в същото положение с тях – тогава цената на емисиите на газа ще стане прекалено висока. Трябва да се намери друго решение, например използване на въглеродния диоксид, който да се хваща и да отива в химически заводи. Има решения, свързани със съхранение на енергия, с преминаване на други енергоизточници. Това трябва да бъде обследвано и да се вземе най-доброто решение заедно с хората на място, които познават спецификата на региона и на технологията“, заяви Василев. Той обясни, че екипът на служебния вицепремиер Атанас Пеканов е включил в плана за възстановяване проекта на ТЕЦ “Марица-изток 2” за превключване на газ само защото той е бил донякъде готов.
Други представители на бизнеса обаче са категорично против. „Вредно е да бранят въглищата, дори за самите работници там“, категоричен е Васил Велев от АИКБ. Тези дни той разви идеята на територията на мините да се изградят фотоволтаични централи. Цената на соларния ток е средно 55 лв. – в пъти по-евтино от въглищната електроенергия, освен това е чисто производство, без вредни емисии.
„Има заявки за изграждане на фотоволтаични мощности за над 8000 мегавата. Целият комплекс „Марица-изток“ дава 3200 мегавата. Ние спокойно там може да изградим 10 000 мегавата слънчеви централи на площта на мините. А цялата въглищна енергетика може да бъде заменена с 20 000 мегавата фотоволтаици. От тях 5000 за собствени нужди може да изградят предприятията и те ще го направят – за 6-8 седмици се прави, но една година е ходене по мъките за преодоляване на различни административни процедури“, обясни Велев.
Според АИКБ държавните институции трябва да направят
пътна карта за съкращаване на „черното“ електропроизводство
с ясни междинни срокове – 2025 и 2030 г. , с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство 31 декември 2035 г. Дотогава по-голямата част от работещите в мините ще се пенсионират и проблемът със съкращаването на работна ръка няма да е толкова голям. „И сега губим по 40 000 души годишно на пазара на труда заради демографската криза. Защото ако 120-110 хил. годишно излизат в пенсия, тези, които започват работа, са 60 хиляди. В целия комплекс “Марица-изток” са заети 12 000 души“, заяви Велев.
Поддръжниците на ядрената енергетика имат друго виждане – Зелената сделка налага да развиваме нови ядрени мощности. Самият служебен премиер Стефан Янев коментира тези дни, че България отдавна е трябвало да реши дали ще строи АЕЦ „Белене“, още повече че „страната ни вече е извървяла половината път, като е вложила много пари в оборудване“.
„Ако ще заместваме въглищата с друг източник на енергия, това трябва да са базови мощности – да работят 24 часа в денонощието, 8760 часа в годината, независимо дали е на газ или ядрено гориво“, смята Константин Стаменов и БФИЕК. За заводите от тежката индустрия, които имат непрекъснати производства, фотоволтаични централи, които зависят от слънчевото греене и заработват само по 1300 часа годишно, не вършат работа. И още нещо важно – новите енергийни мощности трябва да са конкурентни, да работят на пазарен принцип, а не да бъдат субсидирани от потребителите с такси от типа на „задължение към обществото“, изтъква БФИЕК.
Оценките на бизнеса за начина, по който държавата „управлява“ енергийната криза, са унищожителни. Красимир Дачев, едър индустриалец, очаква цената на тока да пробие още рекорди и да достигне немислимите 500 лева за киловатчас. Предприятията пак ще започнат да спират, да освобождават персонал, приходите в бюджета ще намалеят, а политиците ни се занимават с демагогия, не със съществените неща, критикува Дачев.
Остава надеждата, че нещо ще се промени след изборите.
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











