Да управляваш на инат

Борисов вече не иска да ги хваща

Борисов през 2004 г. – главният секретар на МВР отива на празник на Граничната полиция. Той „няма нищо общо“ с управлението тогава.

Премиерът, който е в предизборна кампания, даде важни тълкувания за корупционната ситуация във властта и за законите във второто си телевизионно интервю в рамките само на седмица. За да имат едно наум избирателите.

Един от основните постулати беше, че престъпления, които са извършени преди неговото управление, не са престъпления. „2004 година е било друго правителство на власт. Ако е било незаконно, да са го арестували и да са го съдили“ – каза Бойко Борисов за декларирания на евтини цени апартамент на земеделския министър Румен Порожанов.

Греда! През 2004 г. днешният премиер беше главен секретар на МВР в правителството и главна негова звезда –

с дегизировка като Зоро обикаляше всяко местопрестъпление, за да жъне овации

Тази усърдност му докара популярност, която после му помогна да бъде изстрелян до министър-председател.

Това бяха славните години, когато той престъпниците „ги хващаше“, а съдът „ги пускаше“. Главният секретар на МВР е най-високият професионален пост в полицията, която през 2004 г. вече беше натоварена със задачата да разследва престъпления. Няма да питаме Борисов дали е разследвала хората по високите етажи на властта, защото отговорът е ясен. Сега този патос вече го няма. Изчезна някак желанието за хващане, измести го омертата.

Колкото до Порожанов – дори да е изтекла давността за проверка на покупката на занижени цени, въпросът има и морален аспект и той е: може ли в правителството да има хора, които минават „тънко“, когато им се налага да плащат данъци и такси. И след като премиерът е наясно, че това е нарушение на закона, а при по-едра сума – престъпление по Наказателния кодекс.

Въпросът изобщо не засяга само този министър, а както стана известно – всички уличени хора във властта, които са декларирали луксозните си жилища на занижени цени или са се сдобили с европейско финансиране за къщи, в които гости са единствено техните близки.

Двойният стандарт на Борисов се набива на очи

Правосъдният министър Цецка Цачева например се отказа светкавично и от изпълнителната, и от законодателната власт за разлика от Владислав Горанов, Румен Порожанов, Пламен Георгиев, Антон Славчев, Красимир Каракачанов. Вероятно е осъзнала възможните последици, които биха последвали, ако бяхме правова държава и имахме независима съдебна система. Ако имаше поне един смел и независим прокурор.

Цачева предпочете да си тръгне съвсем разумно, за да не повлече скандалът около нея цялата власт. Другите не бяха толкова съобразителни. Финансовият министър си седи и никак не се притеснява, че в прокуратурата има незавършила проверка срещу него за безпрецедентното му безплатно пребиваване години наред в суперлуксозния апартамент на кръстника му в затворения комплекс на братята Домусчиеви (собственици от скоро на „Нова телевизия“). Става дума за човека, заявил преди няколко години според Борисов, че с едната си депутатска заплата не може да си издържа децата.

емеделският министър бил готов да подаде оставка, но не я подава. „Поискай ми я“ – казал на премиера. „Вече и аз се обърках“ – отговорил му Борисов. Объркал се е за какво? Нали е съвсем сигурен, че за незаконните си действия хората във властта трябва да бъдат „арестувани и съдени“? Ако е сигурен, че Цветан Цветанов е сгафил с новия си апартамент, ако е непоколебим, че и Цачева е сгазила лука, защо се колебае за Горанов и за Порожанов? Защото не са от ГЕРБ? А от кои са?

И защо толкова се притеснява да ги „арестуват и съдят“ по време на неговото управление? Макар че всички сме наясно, че няма кой да го направи.

Всъщност и притеснението му не важи за всички. Ето, Лозан Панов например би било много добре да го отнесе за това, че жена му се е сприятелила някога със собствениците на „Артекс“, а те са й продали апартамент изгодно. Вероятно цялата държавна машина в момента е впрегната да изкара тази сделка престъпна. И ако успее, Борисов ще жертва пешка – шефът на антикорупционната комисия беше пришит с незаконните си постройки на просторната си тераса към председателя на Върховния касационен съд (ВКС). Изгори ли единият, ще изгори и другият. Тук вече премиерът не се обърква.

Със същата убеденост Борисов издекламира и че трябва да има двойно подсигуряване срещу Панов. Щом ще се прави механизъм за сваляне на главния прокурор, значи същото трябва да се случи и с председателя на ВКС. Премиерът нито може да обясни защо, нито да посочи кой от брюкселските му приятели му е поръчал такова нещо. Защото няма държава, в която шеф на съд да е приравнен на прокурор, пък бил той и главен. Това обаче е заветната мечта на кръга на „корпулентните“, дето е задушил почти цялата съдебна система и сега се опитва да доубие и последните независими хора в нея.

Колкото до изявлението, че нямал доверие на шефа на ВКС – само заради това изречение във всяка демократична държава премиерът щеше да си е подал оставката още на излизане от телевизионното студио. За неуважение на съда, рушене на доверието в него и руиниране на правовия ред. Само че тук сме още в ерата на селския феодализъм.

Абе, колко дЕдовци е имал Борисов? До тук са 4 (четири)!

В Русия има великото движение народно „Безсмъртен полк”. У нас – от десет години имаме премиерския безсмъртен дЕдо.

Той е навсякъде и се навира в очите на хората и по всякакъв повод. Най-напред е бил още на 10 септември убит от ДС. Макар ,че тогава няма МВР, камо ли Държавна сигурност. След това каза, че е бил убит, защото е бил николапетковист. Да, ама партията на Никола Петков е създадена едва едно година по-късно.

По друг повод рече, че неговият велик дедо бил съден от Народния съд и убит. А наскоро пък изтърси, че е убит в Белене.

Безсмъртен е този премиерски дЕдо. Да очакваме, че ще е убит от комунистическия атентат през 1925 година в черквата „Света Неделя”, може да го направи горянин и да е паднал с автомат в ръка в битката срещу комунистите през 50-те години на миналия век… Ах, този митичен дЕдо!

И разказва една сантиментална случка, достойна за турски сериал: как баща му – полковник от спецотдела на софийското МВР, му прошепнал насаме – дедо ти е враг на народа. И затова не го приели в мечтания от него факултет „Държавна сигурност” в милиционерската школа, а го натирили пожарникар.

А истината е,че толкова са му били умствените възможности. И се оказва, че дЕдо му е враг на народа и не го искат във факултета, а пък става член на БКП. Трънки! Тези лъжи Борисов може да ги разказва на комсомолците в ГЕРБ. За да станеш член на БКП се ровеше до шесто коляно назад. И за пореден път призовавам: отвори го това досия на безсмъртния си дЕдо бе, другарю Борисов. Имаш власт, направи го!

Стефан Северин