Инфлацията на храни, транспорт, ток, вода, газ вече изяде 50-левовите бонуси на пенсионерите

С около 25% се очаква да поскъпне хлябът тази есен. Прогнозата е на хлебопроизводители от Добричко, които вече са започнали да вдигат цената, принудени от по-скъпата енергия за производството – цените на тока и природния газ скочиха почти двойно за година. Към тях се добавя и очакваното поскъпване на брашното от новата реколта пшеница, чиято изкупна цена продължава да се вдига, следвайки световните борси. Към нарасналите разходи на хлебопроизводителите се добавят и тези за заплатите на персонала и поскъпналия дизел.

С други думи, причини за инфлация – много

През юли тя се ускори до 3% на годишна база, като месец по-рано бе 2.7% – нещо, рядко срещано за последните 10 години. НСИ все още не е публикувал нивото й през август, но е много вероятно да надхвърли 3%, а БНБ прогнозира 3.5% поскъпване на живота към края на годината.

С най-голям ръст са цените в транспорта – увеличението през юли е с 14.4% спрямо същия месец на м.г. Основен виновник за покачването им е поскъпването на бензините и дизела, където скокът е 25.3% за година в резултат на растящите котировки на петрола на международните пазари.

При храните и безалкохолните напитки юлската инфлация е сравнително ниска на пръв поглед – 1.8%. Рекордьор са растителните и животинските масла с цели 47% годишен скок в цената – вероятно дължаща се на олиото.

Все по-осезаемо поскъпват комуналните услуги, които формират средно 17% от месечните разходи на домакинствата. През юли токът е увеличил цената си с 4.4%, централното газоснабдяване – с 6.3%, а топлата вода – с 19.2%.

Така по-скъпите храни, транспорт, ток, вода, газ и здравеопазване вече са изяли 50-левовите бонуси на пенсионерите. Изтъняват и бюджетите на голяма част от домакинствата. Да не говорим за спестяванията, които се топят в банките.

„Трудно е да се подредят по важност факторите, които тласкат нагоре потребителските цени през последните няколко месеца“, коментира Адриан Николов от Института за пазарна политика.

Все пак като първа причина анализаторите посочват повишението на цените на петрола и природния газ. Те се отразяват автоматично на цените на останалите суровини, после на производителите и накрая на крайната стойност на почти всички стоки и услуги.

От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел. Двойно са нараснали цените и на природния газ. „Трябва да се има предвид, че това увеличение е на фона на драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В момента котировките на петрола са сходни с тези през 2018 г. и чувствително по-ниски от периода между 2011 и 2014 г.“, припомнят от ИПИ.

И ако цената на петрола е извън влиянието на България, то за драстичния скок на електроенергията за бизнеса можем да виним единствено калпавата либерализация на този пазар. „Не е само от некадърност и некомпетентност, а заради зловредна безотговорност“, обявиха работодателските огранизации и поискаха оставките на шефовете на държавните енергийни дружества и на енергийния министър. В техните действия и бездействия те провидяха саботаж в полза на трети лица, след като в началото на август токът за бизнеса достигна 400 мегавата на час – 70% повече от цената в Германия, основен пазар за голяма част от българския износ. Отделно енергетиката ни е силно зависима от въглищата, за което ще плаща все по-скъпи въглеродни емисии.

Друг двигател на инфлацията е нарасналата парична маса в света.

„Европейската централна банка, Федералният резерв и Японската централна банка напечатаха страшно много пари в последното десетилетие. Все някога се очакваше това да доведе до инфлация”, коментира пред „Блумбърг тв“ икономистът и преподавател в СУ Васил Караиванов.

Ковид кризата допълнително подтикна правителствата да развържат кесиите. Новите финансови инжекции покрай плановете за възстановяване и устойчивост на отделните европейски държави ще напомпат допълнително инфлация. Както впрочем се случва у нас и с увеличените заплати в бюджетната сфера през последните две години, с ръста на минималната заплата и дори и с бонусите на пенсионерите и увеличените им пенсии.

„Влияние оказва и усещането за инфлация и за това вина има и говоренето на политиците“, казва Караиванов. „Навсякъде има настроение и усещане за инфлация. И докато има такива усещания сред хората, бизнесите лесно ще вдигат цените на стоките си“, посочва той. Според Караиванов подобен процес е трудно, дори невъзможно, да бъде овладян, особено в България, която няма възможност за парична политика. “След като първият търговец повишава цените, и другите го правят. Получава се ефектът на лавината и този процес се развива, докато първият не започне да понижава цените. Това ще продължи още дълго време, поне в следващите 12 месеца няма да има промяна“, смята Караиванов.

Все пак мнението на икономистите е, че

до хиперинфлация няма да се стигне,

нито до времената, когато потребителските цени у нас няколко години наред растяха с двуцифрен темп.

Някои икономисти обясняват поскъпването на потребителските стоки в момента като нещо нормално след миналогодишното свиване на потреблението в началото на пандемията. „Инфлацията прекалено дълго (почти 10 години) бе задържана – било заради остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. или заради различни опити за ценови контрол. В същото време доходите на домакинствата растяха, а с това и тяхната покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на най-кризисните месеци на пандемията, когато домакинствата бяха фокусирали разходите си най-вече върху стоките от първа необходимост. Днес наблюдаваме своеобразна „отложена инфлация“, посочва Адриан Николов от ИПИ.

Според преподавателя в УНСС и икономически съветник в БСК Щерьо Ножаров повечето фактори, които влияят на инфлацията, имат краткосрочен ефект и турбуленцията в икономиката ще продължи 6-8 месеца. След което поскъпването ще се стабилизира до нивата, които прогнозира БНБ – 0.8% за 2022 г. и 1.1% за 2023 г.

„ОПЕК+ преди седмица излезе с решение за увеличаване на добива, който ще компенсира дефицита и цената ще падне до нормалните допреди година 60-65 долара за барел“, казва Ножаров. „До края на годината пък електроенергийният ни пазар ще бъде свързан с Румъния и Източна Европа, което би трябвало да балансира цените на тока“, допълва той.

Икономистът Георги Ганев, сега депутат от „Демократична България“, обаче допуска, че може да бъдем свидетели на средногодишно поскъпване от 4%. Особено след „разюздания популизъм“ при гласуването на нови и нови разходи при актуализацията на бюджета за тази година.

Синдикатите настояват в отговор на поскъпването на живота да продължи ръстът на минималната работна заплата и през 2022 г. Бизнесът пък се обяви за силно стимулиране на фирмените инвестиции, ако антипандемичните мерки продължат по-дълго време и се задълбочат.

„Инфлацията много прилича на високата температура при заболяване. Т.е. това е симптом, а не причина. Може да бъде както признак на възстановяване и растеж на икономиката (умерена инфлация), така и на влошаване (стагфлация). Важно е да се изследва, защото мерките за противодействие и в двата случая са различни и ако бъде сгрешена диагнозата, може да има катастрофални последици“, казва икономистът Ножаров.

Закриването на спецправосъдието остана за следващия парламент

Закриването на специализираните съдилища и прокуратури остава работа на следващия парламент. Едва от шестия си опит правната комисия в парламента прие на първо четене законопроекта на „Демократична България“, който предлага закриването на спецструктурите, макар и той да беше внесен още през юли при сформирането на 46-ото Народно събрание. Представителите на ДБ, ИТН, БСП и ИБГНИ, които се изказаха по време на днешното заседание на комисията, бяха единодушни, че тази реформа ще бъде продължена от следващия парламент, макар и да не е ясно каква ще е конфигурацията в него.

Членовете на комисията от ГЕРБ отсъстваха от заседанието, а тези от ДПС нито взеха думата, нито гласуваха. Така проектът на ДБ бе приет единодушно, макар и това да няма да има реални последици. Днешното заседание на комисията мина спокойно, депутатите се изказваха кратко, а от съдебната власт думата взе единствено шефката на спецсъда Мариета Райкова. Главният прокурор, който миналата седмица бе гост на правната комисия и пламенно защитаваше спецправосъдието, днес не беше в залата.

БСП препотвърждава, че подкрепя на първо четене законопроекта. Предвид предстоящия край на този парламент бихме направили предложения между първо и второ четене, защото във вида, в който е внесен, се пораждат много въпросителни. Но подкрепяме закриването, или реорганизирането на специализирания съд и прокуратура, изказа се Филип Попов от името на левицата.

Радостин Василев (ИТН) също говори, че партията му има намерение спецправосъдието да бъде реорганизирано. „Много внимателно сме се запознали с критиките на прокуратурата и на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд. Нашата идея е в следващия парламент да удовлетвори обществения интерес и очаквания – такива органи в този им вид да бъдат премахнати, да съществуват по друг начин, или по същия начин, но след реформи“, каза Василев.

Най-остро бе изказването на Атанас Славов („Демократична България“), който е и един от вносителите на проекта. Той посочи, че ДБ ще продължи да поставя въпроса в дневния ред на НС и на обществото. Той посочи още, че снимките, които депутати разпространиха в петък, как по време на заседанието на правната комисия, докато говори за независимостта на съдебната власт, главният прокурор Иван Гешев си чати с пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова, са най-голямото доказателство за нуждата от реформи. И че вместо „госпожата да бъде разследвана, тя си чати в реално време с главния прокурор“. (От Дубай Васил Божков изпрати сигнал до прокуратурата, че само за последните 3 години е предал в брой 67 млн. лева на подставени лица на Бойко Борисов, докато е министър-председателя и попита Арнаудова защо всеки месец е посещавала офиса му. Не е известно и досега Арнаудова да е разпитвана за това.)

Славов припомни как главният прокурор на Швейцария е подал оставка, след като е пил кафе с разследван – президента на ФИФА Джани Инфантино, проверяван за корупция във футбола.

Меглена Гунчева (ИБГНИ) каза, че приемането на проекта на ДБ е първата крачка към успешна съдебна реформа. Според нея в многото приказки, изговорени от главния прокурор Иван Гешев и шефа на апелативния спецсъд Георги Ушев, не е имало „сериозни аргументи, които да ни мотивират да се замислим дали спецсъдът и спецпрокуратурата следва да бъдат оставени в този вид“. Гунчева допълни, че трябва да се изчистят техническите въпроси за незавършените дела и за кариерното развитие на спецмагистратите, но е „сигурно, че тези структури следва да бъдат закрити“.

„Стана ясно, че реформа е необходима. Никой от седящите на тази маса не повдигна въпроса, че производствата следва да бъдат прекратени. От ИТН сме последователни по отношения на специализираното правосъдие – реформата е необходима и тяхното закриване се налага от това, че не виждаме достатъчна ефективност в тези органи“, закри дебата шефът на правната комисия Андрей Михайлов.

Преди гласуването се изказа и шефката на спецсъда Мариета Райкова. Тя обърна внимание на депутатите, че няма как структурата да бъде закрита за 3 дни. Спецсъдът е самостоятелно юридическо лице и не може да бъде закрито внезапно. „Единственият вариант при този законопроект е да се запечата тази сграда, за да нямат служителите без статут достъп до делата“, обясни тя. Възпротиви се и на идеята на служебния правосъден министър Янаки Стоилов по апелативни райони да има 5 отделения, които да се занимават със спецдела. По думите на Райкова няма да има съдии, които да искат да работят в тях. Като положително за спецправосъдието Райкова посочи и че са намалели разрешенията за СРС-та. Преди да се появи спецсъдът се давали 12 000 разрешения годишно, а сега те били паднали под 6000.