ФОКУС
„Мутри, вън!“ Върти го, сучи го – на никой език не се получава точен еквивалент на българския израз
Мултаци, мутраци, ментаци – как ги обясняваме на чужденците. Многопластието на българския елит изправя дипломатите пред политически гатанки
Няма милост към чуждите дипломати в България. Как да пишат доклади за актуалната политическа обстановка у нас, като не могат да преведат стартовия лозунг на промените „Мутри, вън!“ Върти го, сучи го – на никой език не се получава точен еквивалент на българския израз, вкаран в обращение от държавния глава и разбран мигновено от цялото общество до последния уличник. В България всички си говорим за нещо, което другите не разбират. Все едно си разказваме виц, а неразбралите ни се чудят какво толкова смешно има.
В Уикипедия понятието „мутра“ съществува само в българския си вариант и не се е намерил храбрец да му даде обяснение на чужд език. Ако прибегнете до услугите на изкуствения интелект в автоматичния преводач на Гугъл, ще получите същата дума, но изписана на латиница или с друга азбука. Изглежда си говорим на тайнствен език, който още не е разтълкуван в света,
сякаш се изразяваме с йероглифи, които не са разчетени
А става дума не просто за управляващата, ами за владеещата България каста. За да бъде разбрана политиката на държавата, трябва да се знае кой я ръководи. Когато дипломатите ни питат: „Кой ви управлява?“, им отговаряме простодушно – „Мутрите“ и въобще не им помагаме.
Този комуникационен проблем възникна още в началото на прехода, когато хората, които завлякоха парите на соцдържавата, минаха в полулегалност и въведоха двупластово управление, прераснало постепенно в многопластово за по-голяма конспиративност. Първото десетилетие бе примитивно гангстерско. Тогава се роди понятието „мутри“ и можеше лесно да се преведе като „гангстери“. По-сложно стана, когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски, който трябваше да бъде външно отрицание на грозната вътрешна действителност. Назначеният от него главен секретар на МВР Бойко Борисов замени понятието „мутри“ с „добре облечени бизнесмени“. Моментът бе възлов, защото България трябваше да се възползва от международния авторитет на бившия си цар и да си проправи път към НАТО и ЕС. Това означаваше да се отвори по-широко за международни контакти и да даде повече яснота какво представлява.
През юни 2001 г., седмица след парламентарните избори, новоизлюпена депутатка от НДСВ и моя бивша колежка ме помоли да проуча сред влиятелни лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дали партията на Симеон би могла да влезе в Европейската народна партия. В средите на християндемократите вече членуваше СДС и дотогавашният му лидер Иван Костов нямаше как да обича Симеон, защото заради него загуби властта си. Имаше правило, че вече членуващите от една държава партии трябва да дадат съгласие за приемане на други партии от същата държава, за да не се карат в общото политическо семейство. Това означаваше да се упражни натиск върху Костов и съпартийците му да не пречат. Разговарях в Страсбург с французина Жан Сетланже и с австриеца Фридрих Кьониг, защото бяха първите наблюдатели на ПАСЕ, дали зелена светлина на България за приемането ѝ през 1992 г. в Съвета на Европа – единствената европейска организация, отворила се до този момент за нашата държава. Тяхното мнение се ценеше от съпартийците им.
Сетланже (лека му пръст!) се зае охотно да лобира за Симеон, но Кьониг показа силна резервираност, защото вероятно вече беше „обработен“ от хората на Костов. Каза ми, че има едно условие: Симеон да подкрепи на президентските избори през ноември 2001 г. Петър Стоянов от СДС за втори мандат. Предадох посланието му чрез информация във в. „Сега“. Симеон изпълни видимо колебливо това условие и Петър Стоянов загуби изборите. На следващата сесия на ПАСЕ през януари 2002 г. запитах Кьониг дали е удовлетворен и той ми каза, че има ново условие:
Симеон да се дистанцира от „престъпната организация Мултигруп“
След като пуснах и тази информация, последва гневна реакция от групировката и средите на Симеон със заплаха, че ще предприемат „всички предвидени от закона (слава Богу!) действия“ срещу австрийския депутат, вестника и автора на информацията. По онова време се въртеше в широко обращение понятието „мултаци“, чиято криминална конотация се долавяше само от добре проникналите в българската политическа действителност чужденци. Вестникът не трепна от заплахата и на другия ден пусна още по-голяма статия, за да могат и незапознатите чужденци да разберат българската политико-криминална екзотика.
След време Симеон осъзна, че рискува да се разконспирира като зависим от криминалното задкулисие в България, и се отказа да стане християндемократ. Така реши да се обяви за либерал, като НДСВ се записа в групата на либералите и демократите, където неговият коалиционен съюзник ДПС вече му бе отворил вратата в качеството си на приет член от България. Симеон успя да запази сравнително приличен европейски образ, но макар и полиглот, предпочете да се държи като „господар на мълчанието“ с чужденците. Така той не ги подготви за ерата на мутрите, която дойде след второто правителство с участието на НДСВ.
Възкачилият се на власт през 2009 г.
Бойко Борисов знаеше най-добре какво представляват мутрите,
но имаше силен мотив да мълчи, пък и не можеше да го обясни, защото не говореше чужди езици. Така остана неговата интерпретация за добре облечените бизнесмени, която не можеше да смути чужденците. Самият той се научи да носи костюм и вратовръзка и се вписа в международните среди, където следваше правилото да бъде сговорчив, макар и със скромен речник. Спечели си симпатизанти в ЕНП, които сляпо го подкрепяха до последно, защото не разбраха как така лозунг без ясен смисъл за тях като „Мутри, вън!“ може да го катурне от власт.
Сега трябва да обясним на чужденците как така родените под този лозунг партии не могат да поемат управлението на държавата. За целта трябва да използваме понятието „менте“, което има еквивалент в другите езици. Задачата изглежда лесна, защото е достатъчно да посочим разликата между лъжата и истината. Тя личи в разминаването между думи и дела. Когато една партия твърди, че ще изчегърта мутрите, но се държи мутренски, ясно е, че полага усилия за оставането им на власт. Ето тук се връщаме в омагьосания кръг, който изправя чужденците пред енигма.
Мултаци, мутраци и ментаци са в един и същи строй и никакво преобличане не променя тяхната същност. Дипломатите има да си блъскат главите какво става в България, а европейските политически семейства да се чудят в кой сектор да наредят тези породи. За улеснение може да ползват жокер – в криминалния.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











