ФОКУС
Прокуратурата тотално е пренебрегнала записите с полицейско насилие
Изведнъж се оказа, че държавното обвинение е образувало дело срещу 4 служители на МВР за причинени телесни повреди
Прокуратурата е била запозната със записите от камерите на Министерския съвет, които ясно показват брутални кадри от полицейско насилие над протестиращи. Те обаче не са впечатлили разследващите. Такива изводи могат да се направят от съдебно решение по административно дело, заведено от полицай, наказан със забрана за повишение заради упражненото насилие.
Потресаващите кадри от официалните охранителни камери бяха излъчени в петък по време на парламентарната комисия, проучваща полицейското насилие по време на антиправителствените демонстрации миналата година.
„Сега“ попадна на делото на Андон Андонов, който по онова време е началник на сектор към отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при СДВР. Той оспорва дисциплинарното си наказание, наложено през август 2020 г. – забрана за повишение за срок от 2 години. Дисциплинарната проверка установява, че Андонов е дал указания за извеждане на протестиращи и воденето им под колоните на Министерския съвет, както и че е участвал в боя над тях, когато вече са били с белезници.
Точно по време на дисциплинарната проверка е правена експертиза на 2 файла с разширение mp4, които съдържат заснети с горен ракурс от една камера, видео изображения без звук с наличие на индикации за дата 07-10-2020 Fri и час от 22:30:08 до 23:30:58 часа в тях. Камерите са разположени на фасадата на сградата на Министерския съвет, пише в съдебното решение. Всичко това съвпада със записите, прожектирани в петък в парламента.
От МВР официално обявиха още м.г., че всички материали от дисциплинарната преписка са пратени на Софийската районна прокуратура. От юли м.г. досега „Сега“ десетки пъти пита прокуратурата по темата, но нито веднъж не получи отговор. Няма данни и някой от полицаите, разпознати като участници в боя зад колоните на МС, да е привлечен към наказателна отговорност, макар че все пак има образувано разследване, става ясно още от административното дело. В събота от пресслужбата на държавното обвинение обясниха, че тепърва ще се запознават със записите.
Експертите, работили по дисциплинарната проверка в МВР, преглеждат записите и установяват, че на тях „се наблюдават действия по задържане на 7 граждански лица – шест от мъжки пол и едно от женски, спрямо три, от които видимо е използвана физическа сила и помощни средства – палка“. След това подробно описват трите жертви и стореното с тях. Посочено е, че един от младежите е бит и от младши инспектор жена. След побоя са им сложени белезници и задържаните са оставени да лежат по корем.
Част от служителите нанасят удари на повече от едно от задържаните лица. Установени са били и кадри на заснети младши инспектори, които разместват задържаните лица, след като са им били поставени помощни средства – белезници, като разместването се състои в хващане, влачене и поставяне на част от задържаните един върху друг.“
Вещите лица стигат до извода, че полицаите могат да бъдат разпознати от кадрите. Разпознаването на част от тях прави зам.-началникът на Отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“. В съдебното решение те са посочени само с инициали. комисар М. С. – Началник отдел СПСОВОР, гл. инспектор А. А. – Началник на сектор С2 при СПСОВОР (полицаят, по чието обжалване се произнася съдът, бел.ред.), мл. инспектори Д. Д. и А. А. – полицаи в сектор С2 при СПСОВОР, мл. експерт И. Ф. – командир на отделение в сектор С2, мл. инспектор В. Г. – полицай в сектор С2, и мл. инспектор С. С. – ст. полицай в сектор С2.
За всички тях дисциплинарната комисия приема, че са използвали физическа сила над нормативно установените предели и не са преустановили използването й след постигането на законната цел и поставянето на белезници на задържаните. По отношение на Андонов е прието, че с личен пример е дал нареждане на подчинените си да използват физическа сила спрямо протестиращите. Посочва се още, че Андонов не е дал конкретни указания, не е осъществил контрол над подчинените си и също е употребил физическа сила над абсолютно необходимата в нарушение на Закона за МВР.
Делото на Андонов
Решението по делото на Андонов е окончателно. То е постановено на 27 юли т.г. Съдия Калин Куманов приема, че е безспорно доказано, че Андонов е извършил нарушения на Закона за МВР и е правилно санкциониран.
От акта от вътрешната проверка в министерството се установява, че на 10 юли 2020 г., в около 23:30 ч. пред сградата на Министерския съвет протестиращи са започнали да хвърлят стъклени и пластмасови бутилки към полицейския кордон, съставен от полицейски служители, които са били без предпазно оборудване, облечени с жълти жилетки с надпис „Антиконфликт“.
Затова служители от „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ започнали да уплътняват полицейския кордон и да предпазват с ръце главите на колегите си от първа линия от летящите към тях предмети. Андонов наредил най-агресивните протестиращи да бъдат извадени от тълпата, далеч от останалите – под колоните на МС. „При тези действия и задържането на протестиращите, главен инспектор Андонов и подчинените му служители мл. инспектор С. С., заедно с мл. инспектор Д. Д. и мл. инспектор А. А., са използвали физическа сила спрямо протестиращи граждани, като им нанасяли удари с ръце и крака, както и са влачили задържани по настилката. Изброените служители са използвали палка и белезници, без да се съобразяват с конкретната обстановка, характер на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителите. След извеждането на лицата и поставянето на белезници главен инспектор Андонов, (вкл. и неговите подчинени) не е преустановил прилагането на физическа сила – удрял ги е, влачил ги е и ги е хвърлял върху други задържани, без обстоятелствата да налагат това“, пише в съдебното решение.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











