Преди минути на сайта на МВР бяха публикувани мотивите, с който вътрешният министър Бойко Рашков призова правосъдния си колега за остраняването на главния прокурор Иван Гешев. По-рано днес Янаки Стоилов заяви, че свиква ВСС заради доклад срещу обвинител №1. Пред журналисти той обясни, че преди два дни при него постъпила информация от служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков за допуснати нарушения от страна на главния прокурор.
Ето какво гласи сигнала на Рашков до Стоилов:
ДО
МИНИСТЪРА
НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Известно е, че прокурорите са подчинени на главния прокурор и в много случаи тяхната йерархична зависимост доминира над свободата на волята им да упражняват правомощията си по вътрешно убеждение. Това обяснява защо, въпреки обществените очаквания, никой от тях не реагира срещу Иван Гешев, извършил груби нарушения на закона и европейските стандарти в областта на наказателния процес. С недопустимите си публични изяви и действия след встъпването си в длъжност той урони престижа на съдебната власт и Президента, но прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ зае пасивна позиция. Това поставя въпроса дали нейните членове само привидно са на нивото на изискванията за висок професионализъм и нравствени качества /чл. 130, ал. 2 КРБ/.
Същевременно, основанията за търсене на отговорност от Ив. Гешев са видими не само за юристите. Налице са данни за престъпления, незачитане и нарушаване презумпцията за невиновност, уронване престижа на съдебната власт и др., във връзка с които: Българският Хелзински комитет внесе съответно декларация № 25 до Инспектората към ВСС /на 21.07.2020г./; Съюзът на съдиите направи публично поименно обръщение към членовете на ВСС /02.2020 г. и 30.09.2020г./; Висшият адвокатски съвет прие и оповести декларация; Управителният съвет /УС/ на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ /10.07.2020г./ и Съветите на адвокатски колегии в страната /Пловдив, Благоевград, Хасково, Смолян/ изпратиха декларации и становища.
Съществен е и фактът, че месеци наред, включително и сега, протестиращи българи в страната и чужбина искат оставката на Ив. Гешев, което е безпрецедентно в демократичното ни съвремие. Бездействието на прокурорите в цялата страна, които могат да разследват престъпно поведение на главния прокурор /реш. № 11/23.07.2020 г. на КС на РБ/, е основанието да се обърна към Вас, г-н министър, със следното:
Вие сте представител на политическата власт, не зависите от главния прокурор и можете да предложите на ВСС да възбуди дисциплинарно производство срещу него, на основание публично известните факти, които във всяка правова държава са достатъчни за освобождаването му от длъжност:
I. Разгласяване на данни от досъдебни производства:
На 28.01.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев бяха публикувани извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез специални разузнавателни средства /СРС/, на разговор между Президента и командващия ВВС ген. Ц. Стойков.
На 14.07.2020 г., по разпореждане на Ив. Гешев прокуратурата оповести данни, придобити чрез СРС, по отношение на други лица /Огнян Стефанов – журналист и Александър Паунов – депутат/, разговаряли с обвиняемия Васил Божков. Разпространяването на записите, посочени в т. 2 беше предшествано от изявление на говорителя на главния прокурор Милева: ,,Ще станете свидетели как обвиняеми си партнират с журналисти, политици …“.
С тези действия е нарушен чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, който императивно забранява използването на данни, придобити със СРС за друго, освен за наказателното производство или за опазване на националната сигурност. Потъпкан е и чл. 33 ЗСРС: лицата, на които са станали известни факти и сведения от СРС, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват /чл. 33 ЗСРС/. В публикациите наблюдаващите прокурори и главният прокурор са огласили събрани чрез СРС данни, което е не само закононарушение, а престъпление.
Публикации, предизвикали широк отзвук в страната и чужбина, не са свързани със законните цели на СРС, а са насочени към политическо компрометиране на Президента и на гражданските протести срещу правителството на Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор.
Опитът публикуването на данните от СРС да се оправдае с чл. 198, ал. 1 НПК не намира опора в закона и теорията. Правото на прокурора да разреши разгласяване на материалите от разследване не се отнася до данните, събрани със СРС, защото те се подчиняват на особен режим:
Първо, ЗСРС е специален спрямо НПК по отношение на СРС, ефектът е известен като lex specialis deroga lex generalis, а забраните в чл. 32 и чл. 33 ЗСРС изключва разгласяването, респ. ограничава приложното поле на чл. 198 НПК. Гаранция за спазване на тази забрана е съставът на чл. 145а НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода до пет години за всеки наказателноотговорен субект! Налице е и съдебна практика – влязло в сила реш. № 149/31.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна, по което виновният, също длъжностно лице, заемащо отговорно положение и с достъп по служба до информация от СРС е осъден за разгласяването й! Изложеното е основание за извод, че от обективна и субективна страна Ив. Гешев е извършил престъпление, но възниква въпросът защо срещу него не е започнал наказателен процес? Може ли в една правова държава да не действа принципът, че всички граждани са равни пред закона /чл. 6 КРБ/.
Очевидно, че със знанието и по разпореждане на главния прокурор са разгласени сведения, което е забранено със закон /чл. 360 НК/.
Известно е, че ограничения в приложното поле на принципа на публичност са въведени дори за съдебното заседание /чл. 263 НПК/![1], затова деянията, посочени в т. 1 и 2 са противоправни, уронват престижа на съдебната власт и са извършени от висшия ръководител на прокуратурата, която по силата на Конституцията упражнява надзор за законност /чл. 127/. Чрез тях Ив. Гешев посегна на авторитета на държавния глава без произнасяне на съд и България беше злепоставена пред света.
Вярно е, че ,,…Магистратът е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация, но не по въпроси, за които има изрична законова забрана…“, предвижда и т. 1.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/.
Второ, етичните правила забраняват публичните изявления или коментари, чрез които се създава впечатление за пристрастност и предубеденост /т. 2.3 КЕПБМ/, което Ив. Гешев знае, но не спазва. С изявленията и действията си той многократно наруши презумпцията за невиновност /чл. 6 § 2 ЕКПЧ, чл. 31, ал. 3 КРБ, чл. 16 НПК/, по недопустим начин се възползва от поста си и чрез широко медийно отразяване на конкретни случаи внушаваше на обществеността виновност на множество лица по неприключили наказателни дела[2]. Известно е, че това поведение е основание за поредица осъдителни решения срещу РБ във връзка с нарушение на чл. 6 § 2 ЕКЗПЧ[3].
Презумпцията за невиновност е елемент на справедливия наказателен процес и е самостоятелно право, с което Ив. Гешев не се съобразява. То се нарушава винаги, когато с публично изявление на магистрати или други представители на властта се създава впечатление, че дадено лице е виновно, без това да е доказано от съд. В този смисъл е Директива (EС) 2016/343/ 9 март 2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство[4]. Тя задължава държавите членки да вземат мерки да гарантират правата на гражданите и спазването на конкретните аспекти на презумпцията за невиновност. Националното ни законодателство съответства на Директивата, но главният прокурор го нарушава. С изявленията си той засяга по същество и определени политически процеси в противоречие с принципа за независимост в КРБ, НПК и Закона за съдебна власт /ЗСВ/.
Действията и бездействията на главния прокурор са в разрез със задължението му да защитава независимостта, безпристрастността и професионалната репутация на институцията, която представлява. Неговите изявления и тези на говорителя на Прокуратурата надхвърлят пределите на обикновеното съобщаване и чрез тях се цели да се създаде обществена нагласа за виновно противоправно поведение дори на лица, които нямат качеството на обвиняем. Контактите с медиите поставят под съмнение правната компетентност и деполитизацията на главния прокурор и Прокуратурата като цяло.
На 19.06.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев прокуратурата публикува само част от комуникации /чат/ при недопустим подбор на съобщения, съдържащи се в мобилни устройства, иззети от процесуално ангажирани лица /Пламен Бобоков – бизнесмен, Пламен Узунов – секретар в Президентството и др./. Подборът и/или подреждането на данни от комуникация /чат/ и публикуването на извадки от тях не е свързано с разкриване на обективната истина. Целта отново е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали така, както главният прокурор или други заинтересовани лица искат. Подобно умишлено „подреждане“ не е само груба проява на недопустим обвинителен уклон. То е елемент на престъплението по чл. 287а, т. 3 НК, противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на наказателнопроцесуалното изследване и е несъвместимо със статута на Ив. Гешев. Това е така и защото разгласяването на данни от разследването е незаконосъобразно. Конституцията и НПК предвиждат публично протичане единствено на съдебното заседание /чл.121 КРБ, чл. 20 НПК/, с изключение на случаите по чл. 263 НПК.
В доктрината е безспорно, че досъдебното производство е закрита фаза и установените в нейния ход обстоятелства са следствена тайна, охранявани също с наказателноправна норма /чл. 360 НК/. Така се гарантира успешното разследване при опит за противодействие срещу разкриване на обективната истина и че в началото на процеса няма да се допусне неоснователно засягане репутацията на участващи в него лица като се обявяват публично имената им[5].
На 09.07.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев служители към Бюрото по защита към него нахлуха в сградата на Президентството във връзка с претърсвания и изземвания в кабинети на секретаря по правните въпроси и съветника на президента по сигурността, с което беше нарушен принципът на пропорционалност[6].
Първо, акцията, окачествена като ,,щурм“ /,,Капитал“, 09.07.2020г./ беше извършена с ненужна показност от многобройни служители на МВР и Бюрото за защита, наричано ,,паравоенно формирование“ /Fakti.bg от 14.06.2021 г./[7] и „преторианска орда на Гешев“ /“Капитал“, 09.07.2020г./[8], с което се урони престижа на президентската институция.
Второ, за протичащите действия е публикувана информация на страницата на ПРБ, разпространена е от всички централни медии, национални[9] и чуждестранни онлайн издания.
Трето, служителите са задържани публично по реда на МВР, а в последствие съдът определи тяхното задържане като незаконосъобразно. Това постави прокуратурата в унизителна политическа обвързаност и урони престижа и авторитета й на независим съдебен орган.
Четвърто, не е известен нито един сходен случай в държава – членка на ЕС. Разпоредената от Гешев акция е безпрецедентна и дискредитира пред обществото и света държавността в лицето на нейните институции. Международните медии /Ройтерс, Блумбърг, Политико, Дойче Веле, Евронюз, и др./ определиха действията на прокуратурата като ,,демонстративни набези“[10], ,,нападение срещу държавния глава“[11] и ,,нахлуване, довело до спречкване“ между институциите[12]: „Гешев нареди на полицията да нахлуе в кабинета на президента и арестува двама от неговите помощници…мнозина възприеха този ход като опит за присмиване на президента – изявен критик на правителството“ /Евронюз/[13]; „Силно въоръжена полиция нахлу в офисите на българския президент“ /Дойче Веле/[14]; „…като отмъщение прокуратурата на главния прокурор Гешев нахлу в президентството и арестува двама съветници на Радев.“ /Политико/.[15] Скандирания на гражданите ,,Гешев е позор!“ и ,,Вън с мафията!“ са представени като естествена реакция срещу него и политическите му пристрастия.
Всички тези действия са непремерени, надхвърлят границите на необходимото за постигане на законно преследвани цели и не ги оправдава.
II. Ив. Гешев неслучайно два пъти отказа да се яви в Европейския парламент пред Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона. Той нарушава принципа за независимост, демонстрира незачитане на разделението на властите, което е проява за политическа ангажираност. В интервю за БНТ от 23.07.2019 г. обяви, че не подкрепя принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна /чл. 8 КРБ/ и определи отстояващите това конституционно начало за „десни екстремисти“, посочвайки Иво Прокопиев /бизнесмен/ и Христо Иванов /политик/. В качеството си на магистрат и по силата на чл. 156 ЗСВ, Гешев е положил клетва да прилага точно Конституцията и законите на РБ, но поведението и публичните му прояви сочат обратното. Затова изявленията му предизвикаха масова реакция в професионалните и др. среди!
Това поставя остро въпросът в състояние ли е главният прокурор да упражнява надзор за независимостта на прокурорите /чл. 117 КРБ и чл. 10 НПК/ или като противник на разделението на властите съдейства за подчиняването им на политическата власт, като вземат процесуални решения под нейно давление. Очевидно второто е верният отговор, което се подкрепя от неизясняването докрай на нито един публично известен случай, свързан с бившия премиер Б. Борисов /къщата в Барселона, пачките и кюлчетата злато в нощното шкафче, списъка с магистрати и политици /38/, притежаващи имоти и сметки в чужбина/.
С изявлението си относно принципа за разделение на властите, главният прокурор не само демонстрира непознаване на основни конституционни принципи, но нарушава в качеството си на административен ръководител редица правила от КЕПБМ: „Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения …“ /т.8.6/; „..с действията и поведението си … магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система“ /т.1.4/.
В противоречие с това главният прокурор проявява непоследователност при преценката и действията по обществено значими, но неизяснени казуси и дела, свързани с висшия ешалон на властта /,,Ало Ваньо“; къщата в Барселона; звукозаписите, в един от които се чува и неговото име; видеозаписа с кюлчетата злато и пачките евро и др./. В брифинг от 17. 06. 2020 г. огласените записи и снимки Гешев нарече ,,нещо, което е супер абстрактно“; ,,дребна подробност“; /снимките/ „вероятно са от някой, вероятно не са от някой“; ,,…това е целенасочена съзнателна стратегия…и за унищожаване на българската прокуратурата“.[16] Въпреки широкия международен отзвук[17] по тях не се получава информация от прокуратурата, разследванията се проточват във времето, а според обществото не приключват обективно.
В други случаи прокуратурата и лично Иван Гешев проявяват нетипична активност чрез съобщения, изявления, пресконференции и др., вкл. нарушавайки правилата за огласяване на доказателства и в частност СРС. В интервю, излъчено на живо на 10.07.2020г. в предаването ,,Здравей България“ по Нова телевизия с анонс ,,Говори главния прокурор Иван Гешев“, той разгласи свидетелски показания, дадени от секретаря на Президента Милушев.
Всичко това разколебава доверието в независимостта на прокуратурата и създава впечатление за политическата ангажираност на главния прокурор.
III. По силата на императивната разпоредба на чл. 9 ЗСВ делата трябва да се разпределят на случаен принцип. В грубо противоречие с него Ив. Гешев е въвел други, непублични правила: с резолюция на административния ръководител, т. е. чрез субективен избор на прокурор. Единственият извод е, че определени преписки и досъдебни производства представляват особен интерес за него и резултатът по същите е предварително предопределен чрез възлагането им на конкретни прокурори от нарочно създадени „специализирани“ отдели в Софийска районна прокуратура /СРП/ и Софийска градска прокуратура /СГП/. Това нарушение е свързано с възникване на основателно съмнение в обществото, доколко независими при вземане на решенията си са тези прокурори, след като в голямата си част, те са командировани от по – ниски нива, не са титуляри, не са се явили на конкурс и не са доказали своята компетентност. Очевидно е, че подобно продължително командироване на прокурори е порочна практика в ПРБ, поддържана от Ив. Гешев, с която се заобикаля конкурсното начало като форма на кариерно израстване, залегнало в ЗСВ и води до неравнопоставеност и зависимост на командирования от командироващия.
Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗСВ в структурата на прокуратурата са включени специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура със следствени отдели. Създаването на „Специализиран“ отдел в СРП и СГП противоречи на чл. 119, ал. 2 и чл. 133 КРБ и дублира тяхната дейност.
Първо, разпределените в „Специализиран“ отдел на СГП осем прокурора се произнасят по преписки и дела, които са в обхвата на Единния каталог на корупционни престъпления /ЕККП/ и нямат предметна компетентност /арг. чл. 35, ал. 2 НПК/, каквато нормативно е предоставена на специализираната прокуратура /чл. 411а НПК/.
Второ, изцяло субективна е преценката на административния ръководител на съответната прокуратура кои преписки и дела са с висок обществен интерес. Липсата на утвърдени критерии на понятието „висок обществен интерес“ създава възможност административно и институционално подчинените на Гешев прокурори да разпределят конкретни преписки и дела в нарушение на принципа за случайното им разпределение.
Съзнателното заобикаляне на чл. 9, ал. 2 ЗСВ означава, че главният прокурор нарушава служебните си задължения, превишава властта и правата си в качеството на длъжностно лице.
IV. Изложеното сочи, че Иван Гешев е извършил действия, които накърняват престижа на съдебната власт и компрометират честта на професията „прокурор“. Обществото остава с впечатление, че като висш магистрат, той демонстрира самочувствие на недосегаемост, въпреки че е вярно обратното. Главният прокурор е длъжен да упражнява правомощията си в рамките на закона, както всеки друг прокурор, а в противен случай носи съответна отговорност, вкл. предсрочно освобождаване от длъжност от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, взето по реда на чл. 173 ЗСВ и предложение до Президента на Република България за неговото освобождаване.
Той може да бъде освободен предсрочно при тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения, за действия, накърняващи престижа на съдебната власт /чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ/, каквито представляват описаните и са самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ.
Господин Министър,
На основание изложеното и обстоятелството, че чл. 130в, т. 3 от Конституцията на РБ предвижда това, предлагам да внесете предложение във ВСС за освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев.
БОЙКО РАШКОВ“, пише в мотивите, публикувани на страницата на МВР.
Висшият съдебен съвет също публикува в своя сайт доклада със сигналите от МВР срещу главния прокурор Иван Гешев.