Какво (не) се случва с милионите от Синя и Зелена зона?

С всяка изминала година зоните за платено паркиране (синя и зелена зона) в София се разширяват, като освен центъра, започват да обхващат и по-периферни жилищни квартали. От 1 ноември, общият брой платени места скочи с ⅓ и достигна над 28 000.

Платеното паркиране е инструмент за въдворяване на ред и част от транспортната политика на много европейски градове, съществуваща от десетки години. В този обществен договор няма нищо спорно – плащаш и в замяна получаваш уредено паркиране и добра инфраструктура.

За разлика от другите градове обаче управлението и резултатите от зоните за платено паркиране в София пораждат множество сериозни въпроси. Какви са целите на зоната и какво иска Столичната община да постигне след три, пет или десет години? В какво се инвестират събраните пари и какви подобрения можем да очакваме от тях? Какви са целите на транспортната и благоустройствена политика, които Столичната община си е поставила? За съжаление, десет години след въвеждането на синята зона в столицата, те не получиха ясен отговор. Затова, нека си отговорим сами. Това написаха във Фейсбук от организацията „Спаси София“.

Огромни приходи – почти 50 млн. лв. на година

Приходите от синя и зелена зона нарастват всяка година. Не само заради механичното разширяване на зоните, но и поради нарастващия брой автомобили в столицата, които търсят места. През 2016 г. (преди зоната да бъде разширена в кварталите Лозенец и Оборище) приходите бяха 23,5 млн. лв., а след разширяването се увеличиха с допълнителни 12 млн. лв. Плануваното през 2018 г. разширение с Горен Лозенец, Оборище и Красно село пък ще донесе още най-малко 12 млн. лв. ежегодни приходи за ЦГМ. А като към всичко това добавим и наскоро прехвърлените за управление към ЦГМ буферни паркинги при метростанциите, стигаме до колосалната сума от близо 50 млн. лв. годишни приходи от платено паркиране.

За сравнение, общите разходи на Столичната община за образование (големият приоритет на кмета) и здравеопазване се равняват на ежегодните приходи на ЦГМ от зоните за платено паркиране.

Къде отиват 50-те милиона?

ЦГМ е дружество натоварено със задачата да управлява, развива и подобрява мобилността на жителите и гостите на София. Затова е логично именно тази общинска структура да инвестира събраните приходи в няколко сфери: подобряване на градския транспорт, подобряването на условията за паркиране и подобряване на инфраструктурата в града. Акцизите работят по аналогичен начин – таксите от алкохол и цигари се инвестират в по-добро здравеопазване, а тези от горивата уж отиват за пътищата. Затова при паркирането – събраните средства би трябвало да се инвестират в устойчиви политики, които да направят живота в София по-комфортен и организиран – намаляването на зависимостта от личните автомобили, по-бърз и редовен градски транспорт и подобрена инфраструктура за пешеходци и велосипедисти.

Повече градски транспорт? Да, ама не!

Човек би помислил, че парите от паркиране отиват предимно за субсидиране на градския транспорт, но това просто не отговаря на истината. Транспортната задача на градския транспорт беше намалявана много поредни години, отливът на пътници не спира, а одитният доклад на

Сметната палата намери сериозни и необясними разминавания в дейността на дружеството.

“През 2014 г. ЦГМ е използвал едва 12.8% от планираните средства от платено паркиране за финансиране на градския транспорт, а през 2015 г. – 22.7%, без да посочи причина за разминаването”.

Въпреки че ЦГМ разполага със сериозен собствен финансов ресурс, дупките се покриват директно от данъкоплатците. От една страна, ЦГМ продължава да получава огромни субсидии от Столичната община, въпреки че цената на билета беше увеличена драстично с 60%. От друга, Столичната община ежегодно получава от републиканския бюджет, т.е. държавата, субсидия от над 100 млн. лв. за градския си транспорт. Доколко е справедливо хората от Силистра или Петрич да плащат за градския транспорт на София, при положение, че ЦГМ се разпорежда с колосални суми, оставяме на всеки да прецени.

Защо с тези пари не бе построен нито един подземен паркинг?

Парите очевидно не отиват и за строителство на нови паркинги. Със сигурност щяхме да разберем, ако със средствата от синя и зелена зона беше построен дори един подземен или многоетажен паркинг през последните 10 години. Наслушахме се на гръмки обещания за подземни паркинги из цяла София. Под училищни дворове, площади и къде ли не щяха да бъдат осигурени хиляди паркоместа, които да премахнат колите от улиците и да осигурят комфортно паркиране на живущите. Само че в унисон с вече станалия характерен за Столичната община начин на работа, нито едно от тези обещания не се реализира. Това разбира се не пречи на ЦГМ да продължава да събира десетки милиони годишно за отдаване на публичните пространства, т.е. нашите улици, като платен паркинг, без да има задължението да строи истинска инфраструктура, която значително да облекчи проблема с паркирането.

Разчитайки само на държавни и общински субсидии, ЦГМ се превърна в паразит и дупка, в която потъват милиони левове годишно.

Това е дружество, което е неспособно да изпълнява политики и инвестиции.
Какво (не) се случва с милионите от Синя и Зелена зона?

Тази жалка констатация, уви, не се промени и с идването на новия директор – Християн Петров преди две години. Доказателство е фактът, че в Капиталовата програма на Столичната община за четвърта поредна година се залагат средства за довършване на вече построените подземни паркинги при метростанциите Стадион Васил Левски, Централна ж.п. гара и Сливница. Щом ЦГМ не може даже да се справи с довършването на вече построени паркинги, при това с осигурен бюджет, какво остава за строителство на нови (подземни) такива в центъра и кварталите?

Инфраструктурата нито се поддържа, нито се ремонтира…

Разширяването на платените зони ясно показа и че ЦГМ няма намерение да инвестира в облагородяване на кварталите. “Инвестицията” се изчерпва със забиването на колчета по често разбитите и несъществуващи тротоари на цена от 15 лв. бройката, без цената за монтиране, по официална информация на ЦГМ.

Въпреки дългогодишните обещания как “от тази година влизаме масирано в кварталите”, засега не сме станали свидетели на някаква сериозна акция за ремонт и модернизация на софийската инфраструктура – тротоари, пътно платно и осветление. Не е работа на ЦГМ да организира и управлява ремонтите на улиците (не на последно място защото съществува сериозен риск парите безследно да се “усвоят”), но Столичната община би трябвало да намали субсидията си към дружеството и да ползва тези средства за истинско и чувствително подобрение на условията за придвижване на пешеходците.

Къде реално отиват парите?
Основен проблем е, че никой управляващ не дава отговор на този важен въпрос. Въпреки голямото обществено недоверие към Центъра за градска мобилност и многото скандали за корупция, никой от Общината не намира за необходимо да обясни за какво точно се изразходват нашите пари. Годините минават, а гражданите не усещат подобрение в начина, по който паркирането и градският транспорт са организирани. Нито кметът Йорданка Фандъкова, нито ресорният зам.-кмет Евгени Крусев дават обяснение и точни разчети къде са похарчени парите на софиянци. Новото ръководство на дружеството също не намира за необходимо да отговори на обществените очаквания за прозрачност.

Предвид разширението на Зоната със 7 000 нови платени паркоместа, или около една трета, от Спаси София настояваме отговорните лица в ЦГМ и Столичната община да представят инвестиционен план с конкретни проекти и срокове, поне за следващите три години.

Практиката непременно трябва да започне с бюджета за 2019 г., в който да бъде нагледно показано как дружеството смята да похарчи тези над 50 млн. лв. Не е морално да се налага събирането на още пари от софиянци, без да е ясно кой и за какво ги харчи. Гражданите, освен правото да живеят в подреден и работещ град, преди всичко имат правото да бъдат информирани какво се случва с техните пари. А политиците имат задача да отговорят на тези очаквания!

Междувременно ние ще подготвим и ще представим наши предложения за това как тези средства могат да бъдат инвестирани отговорно, така че да решат проблемите с паркирането, градския транспорт и инфраструктурата.