Обръщението на Путин към Федералното събрание на Русия – де факто нещо като речта за Състоянието на нацията – беше джудистки ход, който остави ястребите на атлантическата сфера особено зашеметени. Западът дори не беше споменат по име. Само индиректно или чрез възхитителна метафора, „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг. Външната политика беше разгледана само в края, почти като последваща мисъл.

В по-голямата част на час и половина изказване Путин се съсредоточи върху вътрешни въпроси, като подробно описа поредица от политики, които възлизат на това, че руската държава помага на нуждаещите се – семейства с ниски доходи, деца, самотни майки, млади професионалисти, хора в неравностойно положение с, например безплатните здравни проверки чак до възможността за евентуален универсален доход в близко бъдеще.

Разбира се, той също трябваше да обърне внимание на настоящото, силно нестабилно състояние на международните отношения.

Лаконичният начин, който Путин избра да използва, противодействайки на преобладаващата русофобия в атлантическата сфера, беше доста поразителен.

Първо, най-важното. Политиката на Русия „е да осигури мир и сигурност за благосъстоянието на нашите граждани и за стабилното развитие на страната ни“.

И все пак, ако „някой не иска да … участва в диалог, но избере егоистичен и арогантен тон, Русия винаги ще намери начин да отстоява позицията си“.

Той отдели „практиката на политически мотивирани, незаконни икономически санкции“, за да я свърже с „нещо много по-опасно“ и всъщност почти невидимо в наратива на Запада:

„Скорошният опит за организиране на държавен преврат в Беларус и убийството на президента на тази страна. “

Путин категорично подчерта, че „всички граници са преминати“.

Сюжетът за убийството на Лукашенко беше разкрит от руското и белоруското разузнаване – коетото задържа няколко действащи лица, подкрепени от, кой друг – американското разузнаване.

Държавният департамент на САЩ предвидимо отрече каквото и да било участие.

Путин:

„Струва си да се посочат признанията на задържаните участници в конспирацията, че се подготвя блокада на Минск, включително неговата градска инфраструктура и комуникации, пълното спиране на цялата електрическа мрежа на белоруската столица. Това между другото означава подготовка за мащабна кибератака. “

И това води до много неудобна истина:

„Очевидно не без причина нашите западни колеги упорито отхвърлят множество предложения от руската страна за установяване на международен диалог в областта на информацията и киберсигурността.“

„Асиметричен, бърз и суров“

Путин отбеляза как „атакуването на Русия“ се е превърнало в „спорт, нов спорт, който прави най-шумните изявления“. И след това той удари един пълен Киплинг:

„Русия е атакувана тук и там без причина. И разбира се, всякакви дребни табаки [чакали] тичат наоколо, както Табаки тича около Ширхан [тигъра] – всичко е като в книгата на Киплинг – виейки и готови да служат на своя суверен. Киплинг беше велик писател ”.

Многослойната метафора е още по-стряскаща, тъй като отразява геополитическата Велика игра от края на 19-ти век между Британската и Руската империи, чийто герой е Киплинг.

За пореден път Путин трябваше да подчертае, че „наистина не искаме да изгаряме мостове.“

„Но ако някой възприеме добрите ни намерения като безразличие или слабост и възнамерява да изгори напълно тези мостове или дори да ги взриви, той трябва да знае, че реакцията на Русия ще бъде асиметрична, бърза и сурова“, продължи той.

Ето и новия закон за геополитическата джунгла – подкрепен от г-н Искандер, г-н Калибър, г-н Авангард, г-н Пересвет, г-н Хинзал, г-н Сармат, г-н Циркон и други уважавани господа, хиперзвукови и прочее, които по-късно са комплиментирани за протокола.

Тези, които дразнят Мечката до степен, че заплашват „основните интереси на нашата сигурност ще съжаляват за стореното, тъй както не са съжалявали за нищо много дълго време“.

Зашеметяващите събития през последните няколко седмици – срещата на върха между Китай и Съединените щати в Аляска, срещата на върха Лавров-Ван Йи в Гуйлин, срещата на върха на НАТО, стратегическата сделка между Иран и Китай, речта на Си Дзинпин на форума в Боао – сега се сливат в нова реалност: ерата на едностранния Левиатан, налагащ своята желязна воля, приключи.

За онези русофоби, които все още не са получили посланието, хладен, спокоен и прибран Путин беше принуден да добави:

„Очевидно имаме достатъчно търпение, отговорност, професионализъм, самочувствие, самоувереност в коректността на нашата позиция и здрав разум, когато става въпрос за вземане на каквито и да е решения.“

„Но се надявам, че никой няма да помисли за пресичане на така наречените руски червени линии. И къде те минават, ние определяме сами за себе си за всеки конкретен случай.“

Връщайки се към реалната политика, Путин за пореден път трябваше да подчертае „специалната отговорност“ на „петте ядрени държави“ сериозно да обсъждат „въпроси, свързани със стратегическото въоръжение“.

В момента е открит въпросът дали администрацията на Джоузеф Байдън и Камала Харис, зад която стои токсичен коктейл от неоконсерватори и хуманитарни империалисти – ще се съгласи.

Путин:

„Целта на такива преговори може да бъде създаването на среда за безконфликтно съжителство, основаващо се на еднаква сигурност, обхващаща не само стратегически оръжия като междуконтинентални балистични ракети, тежки бомбардировачи и подводници, но също така, бих искал да подчертая, всички нападателни и отбранителни системи, способни да решават стратегически задачи, независимо от тяхното оборудване. “

Колкото и обръщението на Си към форума в Боао да беше насочено главно към Глобалния юг, Путин подчерта как:

„Разширяваме контактите с най-близките си партньори в Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС, Общността на независимите държави и съюзниците на колективната сигурност Договорна организация“.

Освен това, той похвали „съвместните проекти в рамките на Евразийския икономически съюз“, обявени за „практически инструменти за решаване на проблемите на националното развитие“.

Накратко: интеграция в сила, следвайки руската концепция за „Голяма Евразия“.

„Напрежението достига военновременни нива“

Сега сравнете всичко по-горе с изпълнителната заповед на Белия дом (EO), обявяваща „национална извънредна ситуация“ за „справяне с руската заплаха“.

Това е пряко свързано с президента Байдън – всъщност комбинацията, която му казва какво да прави, заедно със слушалката и телесуфлера – обещаващ на украинския президент Зеленски, че Вашингтон ще „предприеме мерки“ в подкрепа на желанието на Киев да си върне Донбас и Крим.

Има няколко проблема с вдигането на вежди с тази изпълнителна заповед. Тя отказва, де факто, на всеки руски гражданин пълните права върху собствеността му в Съединените щати.

Всеки жител на Съединените щати може да бъде обвинен, че е руски агент, ангажиран с подкопаване на сигурността на Америка. Подпараграф (C), описващ подробно „действия или политики, които подкопават демократичните процеси или институции в Съединените американски щати или в чужбина“, е достатъчно неясен, за да се използва за премахване на всякаква журналистика, която подкрепя позициите на Русия в международните отношения.

Покупките на руски облигации OFZ са санкционирани, както и на една от фирмите, участващи в производството на ваксината Спутник V.

И все пак черешката на тази санкционна торта може да бъде, че отсега нататък на всички руски граждани, включително двойни граждани, може да бъде забранено влизането на територията на Съединените щати, освен чрез рядко специално разрешение в допълнение към обикновената виза.

Руският вестник „Ведомости“ отбелязва, че в такава параноична атмосфера рисковете за големи компании като Yandex или Kaspersky Lab значително се увеличават.

И все пак тези санкции не са посрещнати с изненада в Москва. Най-лошото тепърва предстои, според запознати от вашингтонския Белтуей: два пакета санкции срещу проекта за газопровод „Северен поток 2″, вече одобрени от Министерството на правосъдието на Съединените щати.

Решаващият момент е, че тази изпълнителна заповед де факто поставя всеки, който прави репортаж за политическите позиции на Русия, като потенциално застрашаващ „американската демокрация“.

Както отбеляза най-добрият политически анализатор Алистър Крук, това е „процедура, обикновено запазена за граждани на вражески държави по време на война“. Крук добавя:

„Американските ястреби яростно увеличават агресията срещу Москва. Напрежението и реториката достигат военновременните нива.“

Това е открит въпрос дали речта за състоянието на нацията на Владимир Путин ще бъде сериозно разгледана от токсичната лунатическа комбинация от неоконсерватори и хуманитарни империалисти, настървени и таргетирани към едновременен тормоз срещу Русия и Китай.

Но факт е, че нещо необикновено вече е започнало да се случва: някаква „деескалация“.

Още преди обръщението на Путин, Киев, НАТО и Пентагонът очевидно получиха посланието, подразбиращо се от факта, че Русия премести две армии, масивни артилерийски батареи и въздушно-десантни дивизии към границите на Донбас и към Крим – да не говорим за топ военноморски активи, преместени от Каспийско към Черно Море. НАТО дори не можеше да си мечтае да се конкурира с това.

Фактите на различни нива говорят много. И Париж, и Берлин бяха ужасени от възможен сблъсък на Киев директно срещу Русия и лобираха яростно срещу това, заобикаляйки, както Европейския съюз, така и НАТО.

Тогава някой – може да е бил Джейк Съливан – сигурно е прошепнал на слушалката на Тестовата Кукла (Байдън), че не може да си позволяваш да обиждаш главата на ядрена държава, както и че се очаква да запазиш глобалната си „надеждност“.

Така че след това, сега вече известното телефонно обаждане на Байдън до Путин дойде с поканата за срещата на върха по въпросите на климатичните промени, в която всякакви високи обещания са до голяма степен риторични, тъй като Пентагонът ще продължи да бъде най-големият замърсител на планетата Земя.

Така че Вашингтон може би е намерил начин да поддържа поне един път за диалог с Москва. В същото време Москва изобщо не си прави илюзии, че драмата Украйна / Донбас / Крим е приключила.

Дори Путин да не го спомена в речта за състоянието на нацията, Москва го осъзнава. И дори ако министърът на отбраната Шойгу е наредил деескалация.

Винаги безценният Андрей Мартянов с радост отбеляза „културния шок, когато Брюксел и окръг Колумбия започнаха да подозират, че Русия не иска Украйна“.

Това, което Русия иска, е тази страна да изгние и да се взриви, без екскременти от тази имплозия, удрящи Руската федерация. Плащането от страна на Запада за почистването на този клъстер от екскременти е също в руските планове за украинския Бантустан.

Фактът, че Путин дори не е споменал Бантустан в речта си, потвърждава този анализ.

Що се отнася до „червените линии“, неявното послание на Путин остава същото: база на НАТО на западния фланг на Русия просто няма да бъде толерирана. Париж и Берлин го знаят. Европейският съюз отрича. НАТО винаги ще откаже да го признае.

Винаги се връщаме към един и същ решаващ въпрос: дали Владимир Путин ще бъде в състояние, въпреки всички шансове, да предприеме комбиниран ход от типа на Бисмарк-Сун Дзъ и да изгради трайна германско-руска антанта (и това е доста далеч от „съюз“). Северен поток 2 е важен зъбен механизъм – и това е, което подлудява вашингтонските ястреби.

Каквото и да се случи по-нататък, както и да го погледнем, практически Желязната завеса 2.0 вече е включена и спусната и просто няма да изчезне. Ще има още санкции.

Всичко беше хвърлено на Мечката, за да не се стигне до гореща война. Ще бъде изключително забавно да наблюдаваме как и чрез кои стъпки Вашингтон ще започне „деескалация и дипломатически процес“ с Руската федерация.

Хегемонът винаги може да намери начин да разгърне мащабна PR кампания и в крайна сметка да претендира за дипломатически успех в „разтварянето“ на безизходицата.

Е, това със сигурност бие гореща война. В противен случай се препоръчва на дребните авантюристи от Книгата на джунглата: опитайте нещо смешно и бъдете готови да срещнете „асиметрични, бързи и сурови“ отговори.