По философия ще се олекоти политическата част, а по химия ще има повече експерименти.

Претрупани с факти, насочени към наизустяване и далеч от реалния живот – такива са сегашните учебните програми, въпреки обновяването им през 2016 г. Още тогава липсваше ясна посока и всеки предмет „дърпаше към себе си“. Сега просветното министерство прави нов опит: първо концепции, после програми. Целта е по-голяма рамковост, по-малко заучаване и много повече умения за критично мислене и ориентация в съвременния свят. За нуждата от тотален рестарт на програмите консенсус не липсва, така че дори в условия на кабинет в оставка, може да очакваме до голяма степен приемственост за посоката на промяна. Какво предвиждат част от представените до момента концепции?

Да заобичат четенето – по български и литература

Пасивното запаметяване губи значение за сметка на критичното мислене, уменията за самообучение и адаптивност, отчитат експертите. Затова новите програми по български език и литература ще акцентират върху езиковата и комуникативната грамотност, но и мотивацията за четене, любопитството и творческото мислене. Наред с овладяването на книжовния български език и уменията за слушане, говорене, четене и писане, учениците ще трябва да развиват и социално-емоционални, граждански и дигитално-медийни компетентности. Целта е те да могат да извличат и анализират информация, да разпознават дезинформация и да създават собствени смислени текстове. Как ще става това? Например чрез творчески задачи за създаване на художествени текстове, културни продукти като видеа, клипове и др.

„Основно в бъдещите програми трябва да е намаляването на академизма и акцентът върху практическото – учениците да знаят в какви ситуации как да комуникират, какви думи да използват, как да осмислят, разбират и интерпретират художествени и нехудожествени текстове“, коментира учителят Маргарита Илчева, участвала в различни работни групи в последните години. Това предполага свобода учителите да избират произведения и автори според интересите на учениците си от предварително зададено ядро от творби – промяна, която ще изисква експертно съгласие за баланс между българската литературна класика и интересните за учениците книги. „Свободата включва изискване учителите вече да не се държат като наставляващи, а като модериращи, както и различно оценяване. Зубренето, ученето наизуст вече няма да се оценява, а това как наученото може да се приложи в практиката“, коментира тя.

Логическо мислене и практически задачи – по математика

Целта на новите програми по математика ще е математическото знание да се превърне в инструмент за мислене, разбиране и оценка на света. За прогимназия, където започва сривът в ученическите резултати, експертите не виждат нужда от съществени промени, докато в средната степен са начертали сериозни редакции – отпадане на специализирани теми, като напр. решаване на ирационални неравенства, обединяване на теми, реорганизация на учебното съдържание между отделните класове и др. Акцентът тук трябва да е върху решаването на практически задачи с житейски контекст – от планиране на бюджет до моделиране на обществени процеси, свързващи математиката с ежедневието.

Разбиране на уроците от миналото – по история

Макар да отчитат, че програмите по история страдат от редица дефекти – прекалено обемно съдържание, недостатъчна работа с исторически източници, прекомерен акцент върху политическите аспекти на историята и др., експертите са на мнение, че без стабилна база от знания, не може да има критично мислене. Затова предлагат запазване на традиционните исторически периоди в тяхната хронология – история на древните цивилизации, Средновековие, Българско възраждане, нова и съвременна история, заедно с акцентите върху националната история. Новите моменти в бъдещите програми са – да са по-рамкови, да задават единни теми за всеки клас, но да дават възможност за адаптиране на съдържанието спрямо потребностите на учениците, да намалят фактите, да изместят акцента от формалното възпроизвеждане на исторически факти към осмисляне и анализ на историческите процеси.

Учениците трябва да се насърчават да задават въпроси и да позволяват използване на различни методи от учителите – дебати, симулации, проекти, изследователска работа, ролеви игри и уроци в музеи.

Критично мислене – по философия

Акцент в новите програми по философия също е преходът от фактологично знание към развитие на критическо и творческо мислене. Предвижда се включване на актуални теми, свързани със съвременни проблеми като технологии, екология, глобализация и правата на човека, както и повече работа по проекти, дебати и анализ на реални казуси, които да търсят практическо приложение на философията.

В програмите ще бъде намалено дублирането с други предмети. „Уместно е и олекотяване на раздела „Политическа философия и философия на правото“ от програмата за 10. клас“, пишат експертите, настоявайки за по-силен акцент върху практическата ориентация на обучението – развиване на умения за логическа аргументация по конкретни казуси.

Политическа грамотност – по гражданско образование

Целите, които ще се преследват с новите програми по гражданско образование, са политическа социализация на учениците в духа на демократичното гражданство, развиване на граждански добродетели, правна грамотност и култура на гражданско действие, както и нагласа за активно гражданско участие и развитие на ученика като самостоятелна и свободна личност, отстояваща правата и свободите си в контекста на консенсусните граждански ценности в Европа.

Новостите тук ще са засилена практическа насоченост, акцент към гражданските добродетели, като фокусът е не толкова върху историческите примери, а върху актуалното им включване в живота на учениците, засилен акцент към конституционните принципи и норми, както и към политическата грамотност. Препоръчва се отпадане на отделни теми, които се повтарят с другите предмети, като е даден пример с икономическата грамотност, която в часа по гражданско образование следва принципно да се различава от тази, която се усвоява по технологии и предприемачество.

Практика и пак практика – по природните науки

За програмите по биология се препоръчва обединяване на близки теми, напр. психично здраве и емоционална грамотност, и включване на съвременни теми – като генетика, молекулярна биология, биотехнологии, здравни технологии и превенция на заболявания. Увеличаване на лабораторните упражнения, учене чрез наблюдение, експерименти и проектна дейност, използване на дигиталните технологии за създаване на биологични модели и междупредметни връзки – са все препоръки, които целят учениците да развият изследователските си умения и комплексно научно мислене за света. Сред тях е и да има по-силен възпитателен акцент, свързан с отговорно отношение към собственото здраве и околната среда и формирането на еко култура.

По физика авторите на бъдещите програми ще трябва да се съсредоточат върху реорганизиране на съдържанието с цел по-добра логическа последователност, както и върху оптимизирането му – от гл. точка главно на дълбочината на темите. При изучаването на термодинамиката например може да се акцентира само върху основни природни закони, които изграждат научна грамотност и подготвят за бъдещи професии, свързани с роботика, нанотехнологии, космически изследвания и др. Конкретно за прогимназия се предлага включване на интегрирани модули с примерни теми, свързани с чисти вещества, смеси, вода, въздух, горене, енергия и живот в Космоса и насочени към решаване на реални задачи от живота чрез опити и изследвания.

Обучението по химия също следва да се реорганизира – да се орежат фактите, да се намали дълбочината на темите, да се добавят нови, актуални научни постижения – „зелени химични технологии“, нанотехнологии, възобновяеми енергийни източници и опазване на природните ресурси. Ключово и тук ще е изместването на фокуса от специфичното химично знание към практическата му приложимост – чрез изследователски и проектно-базиран подход, проблемно-ориентирано обучение, експерименти и др.

Скептицизъм

„Казват, че нямало време за упражнения, но предлагат „отпадане на отделни повтарящи се теми“, което означава скъсяване на времето за изучаването им, т.е. по-малко упражнения“, коментира във фейсбук концепцията за програмата по математика Филип Петров, преподавател в Софийския университет. Той вижда противоречие и в това, че новата програма хем ще насърчава функционалната грамотност, хем предлага „ограничаване на дълбочината на отделни теми с цел свеждането им до приложение. „Когато не си изучил теоретично какво е биномно и нормално разпределение, единственият начин „да го сведеш до приложение“ е именно да възпроизвеждаш механично някакви формули, които не разбираш!“, смята той. Петров има и сериозни съдържателни критики за концепцията по информационни технологии – според него ИТ не е информатика и не трябва да бъде компенсаторен механизъм за преодоляване на натрупаните дефицити след отпадането на информатика като общообразователен предмет.

„Учебните програми имат нужда от коренна промяна. Да предприемаме промени в тях, без да сме формулирали ясно нови, адекватни на времето цели на образованието, е не само нелепо, но вредно. Предвид това не знам дали фактът, че гръмко оповестените концепции за промяна в учебните програми в голямата си част на практика не казват нищо, повече ме радва или гневи“, коментира във фейсбук родителят Ирина Манушева. „Това се очакваше. Няма как с включване на модерно звучащи думи да се очаква коренна промяна. Давала съм примери как се прави, неизменната реакция винаги е била: „Това няма как да стане в България, тук е друго“. При условие, че никой и не предполага директно приложение. Просто на концептуално ниво не се осмислят добре нещата. Според мен единственият шанс за качествено нови програми е изнасяне на процесите по изготвянето им извън МОН. Има много примери как се прави това успешно от независими организации по света“, смята и Асенка Христова от Института за изследвания в образованието.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ