ФОКУС
Американското настояване за още жертви на фронта е извратено
Признаването на факта, че Украйна може и да не спечели войната с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка.
Дори когато президентът Джо Байдън беше на посещение на опустошения от пожари хавайски остров Мауи, вниманието му беше насочено най-вече към Украйна, за която той поиска още 24 млрд. долара помощ. Предложението му загатва за отчаяние. След като дългоочакваната контраофанзива на Киев се изчерпва с минимален успех, украинските официални лица все по-гръмогласно настояват за повече оръжия, с които да съживят съдбата си.
Всъщност украинският президент Володимир Зеленски звучи малко като германците през 1944 г., които възлагат намаляващите си военни надежди на „wunderwaffen“, или чудодейни оръжия. Германските инженери постигнаха някои забележителни успехи, като внедриха реактивни самолети и балистични и крилати ракети, но технологичните чудеса не можаха да спрат неудържимия поток от американски, британски и съветски сили. Служител на администрацията на Байдън разглежда украинските искания за самолети F-16 и ракети с по-дълъг обсег: „Проблемът остава пробиването на основната отбранителна линия на Русия и няма доказателства, че тези системи биха били панацея“.

Вероятността правителството на Зеленски да постигне заявените си цели – разгром на Москва и възстановяване на украинските земи, включително Донбас и Крим, изглежда все по-малка. Например, съобщава Washington Post: „Разузнавателната общност на САЩ оценява, че украинската контраофанзива няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол“, което, „ако се окаже вярно, ще означава, че Киев няма да изпълни основната си цел – да прекъсне сухопътния мост на Русия към Крим при тазгодишното настъпление“. Според друга новина официални представители на САЩ „все по-критично се отнасят към стратегията на Украйна за контранастъпление и мрачно оценяват перспективите за успех“. Усилията на Украйна слабо напомнят за Арденската офанзива – последната на нацистка Германия, при която са изразходвани ценни оръжия, гориво и жива сила, които биха могли да помогнат за забавяне на настъплението на Червената армия на изток.
Поне Берлин не страдаше от съюзнически кресливи генерали, които омаловажаваха усилията му. Загубите на Киев са огромни, вероятно по-големи от тези на Русия, чиито сили демонстрират подобрена тактика, оставайки в отбрана на подготвени позиции, подкрепени от превъзходна артилерийска и въздушна подкрепа. (Вашингтон отдавна твърди, че руските загуби са по-големи, но оценките на съюзниците са съмнителни и се основават на грижливо подготвените оценки на Украйна). Особено страшен е броят на украинците, които са загубили крайници, което напомня на наблюдателите за Първата световна война.
Въпреки това неназовани американски служители се оплакват, че украинските власти са твърде грижовни към живота на войниците си, не желаят да прокарват масови атаки през минни полета и под артилерийски обстрел. Това се случва въпреки признанието, че силите на Киев са били зле подготвени и недобре екипирани, за да постигнат целите си: „Когато Украйна започна голямата си контраофанзива тази пролет, западните военни служители знаеха, че Киев не разполага с цялата подготовка или оръжия – от снаряди до военни самолети – които са му необходими, за да измести руските сили. Те се надяваха, че украинската смелост и находчивост ще се справят.“ Това звучи като странно връщане към скъпоструващия „култ към настъплението“ от Първата световна война.

Преценката, че украинците не са били достатъчно агресивни, направена от сигурно и защитено място от другата страна на Атлантическия океан, е смразяваща. Цитатът е от „Ню Йорк Таймс“:
„Американски официални лица казват, че се опасяват, че Украйна не желае да дава жертви, което е една от причините да е предпазлива в настъплението на контраофанзивата. Почти всяка голяма атака срещу окопаните руски защитници, оградени от минни полета, би довела до огромен брой жертви. Само за година и половина загиналите украински военни вече надминаха броя на американските войници, загинали по време на почти двете десетилетия, през които американските части са били във Виетнам (около 58 000 души), и са приблизително равни на броя на загиналите афганистански служители на силите за сигурност по време на цялата война в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 000 души). … И в цяла Украйна, в големите градове и селските села, почти всеки познава семейство, което е загубило някого в боевете. Сухи цветя от погребения загрозяват тихите пътища, а гробищата се пълнят във всяко кътче на страната.“
Сега дори най-силните партизани в Киев, които продължават да настояват за крайния успех на страната си, говорят за конфликт, който ще продължи до началото на следващата година и след това. The Wall Street Journal съобщи: „Настоящата кампания на Украйна за отвоюване на териториите, окупирани от руските сили, може да продължи още много месеци. Но военните стратези и политиците на Запад вече започват да мислят за пролетната офанзива през следващата година. Промяната отразява задълбочаващото се разбиране, че ако не се стигне до голям пробив, борбата на Украйна за изтласкване на руските сили за нахлуване вероятно ще отнеме много време.“
Това извратено мислене се представя като положително за Киев, но войната унищожава Украйна. Цената на войната се покачва всеки ден, икономиката е в разруха, населението е изтощено от масовите бежански потоци, правителството оцелява само благодарение на западните помощи, армията е изразходвала голяма част от първоначалния си арсенал от съветската епоха, както и технологичната менажерия, подарена от съюзниците, а армията безразборно жертва човешки ресурси – както обучени, така и необработени. Намирането на заместници става все по-трудно, като се има предвид намаляващото население, корумпираните офицери по набирането на кадри и решителните укриватели от наборна служба. При всички пожелателни западни приказки за руски колапс, предвид очевидните многобройни предизвикателства пред Москва, катастрофалният провал в Киев изглежда по-вероятен. Целта на Вашингтон все повече изглежда насочена към това да причини зло на Русия, а не добро на Украйна.

Въпреки постоянната решимост на Вашингтон и Брюксел да отстояват все по-оскъдната си партийна линия, че Киев сам ще определи политическите си цели, ще спечели военната битка и ще определи мира, все по-често се появява несъгласие. Наблюдателят Тед Гален Карпентър: „Засега има само няколко пробни знаци, които предават това послание, но те загатват за началото на усилията да се подготви американската общественост за евентуално изоставяне на поредния американски клиент.“
Така например членовете на НАТО поддържат отказа си да се бият за Украйна не само днес, но и в бъдеще, отхвърляйки членството на Киев в алианса. Още по-драматично е, че началникът на щаба на генералния секретар на НАТО предложи на Украйна да признае териториални загуби срещу членство в Алианса. Това предизвика плач, скърцане със зъби и късане на дрехи в библейски мащаб, последвани от неизбежния унизителен отказ от предложението. Въпреки това, при нарастващото нежелание на населението както в САЩ, така и в Европа да се харчат повече средства за продължаване на мащабната помощ за Украйна, която съпартийците на Киев настояват да се ускори, за да се осигури окончателната победа над Русия, по-прагматичните служители изглежда търсеха дипломатически изход.
Вашингтонските привърженици на Украйна твърдят, че Москва не е готова да преговаря. Но повечето от тях всъщност се противопоставят на мира. Войната е ужасно решение на Владимир Путин. Въпреки това съюзническите служители прекараха десетилетия в тласкане на Русия към враждебно противопоставяне и в крайна сметка към война. Разширяването на НАТО, разпадането на Югославия, насърчаването на „цветните революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличния пуч срещу избрания украински президент през 2014 г. не бяха свързани с американската сигурност, а с доминирането, с желанието да се наложи обратната доктрина Монро до границата на Русия.
Процесът спомогна за превръщането на някога цивилизования Путин, който в речта си пред Бундестага през 2001 г. изрази готовност да се съобразява със Запада, във враждебен критик, което намери израз в спорното му обръщение на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Съюзниците споделят вината за предизвикването на конфликта, който причини ужасяващи човешки жертви в Украйна и Русия и създаде глобален икономически хаос. Всъщност безразсъдната агресивност на Вашингтон доведе до отказа на администрацията на Байдън да преговаря с Путин преди инвазията и до очевидните усилия на съюзниците да провалят ранните преговори между Киев и Москва, което гарантира продължаването на бойните действия.
Подобно на Първата световна война, кървавите сражения накараха и двете страни да увеличат исканията си. Днес Киев настоява Русия първо да предаде всички завзети територии. Както сред украинските, така и сред съюзническите политици се говори много и за поставянето на далеч по-драматични политически искания – основно смяна на режима, ядрено разоръжаване и фактическа капитулация. Това обаче е малко вероятно, особено след провала на последните военни операции на Украйна. След като Киев очевидно не желае да преговаря, правителството на Путин би изглеждало слабо, ако поиска условия.

Вашингтон трябва да направи първата крачка. Която би била да признае, че интересите на Америка не съвпадат непременно с тези на Украйна – както отбелязва Rand Corporation, те „често съвпадат, но не са синоним на украинските интереси“. Администрацията трябва тихо да информира правителството на Зеленски, че привидно неограничената съюзническа подкрепа е приключила. Въпреки че Киев има право да решава собственото си бъдеще, той няма право на съюзническа подкрепа за каквото и да е. САЩ имат интерес да помогнат за запазването на независимостта на Украйна. Окончателните граници на последната обаче не представляват интерес за американците и не си струва да се води прокси война срещу една ядрена сила, която е скъпа и опасна. Особено след като има основателни причини да се смята, че мнозинството от кримчаните биха предпочели да останат в Русия.
Съюзниците трябва да ангажират Москва със създаването на реалистична структура за сигурност в Европа, която да зачита основните руски интереси и да реинтегрира Москва в Запада, като същевременно запази суверенитета и икономическата свобода на Украйна да се насочи на запад или на изток. От съществено значение е да не се допуска въображаемото идеално да бъде враг на практическото добро.
В по-широк план неуспешният опит на Вашингтон да използва Украйна, за да унищожи Русия, трябва да подтикне към широко преосмисляне на разрушителната американска външна политика. Американското светотатство е на световно ниво, като последователните администрации плачат за демокрация и агресия, докато нахлуват в Ирак въз основа на лъжа и въоръжават Саудитска Арабия в нейното непровокирано нападение срещу Йемен, като и в двата случая смъртните случаи са повече, отколкото причинените от Русия в Украйна. Нещастната геополитика на Вашингтон влошава американската сигурност, като сближава Москва и Пекин и същевременно насърчава разпространението на ядрени оръжия сред по-малките държави. А международното високомерие на Чичо Сам застрашава фискалното бъдеще на страната. САЩ са във функционален фалит, а съотношението на дълга към БВП вече се доближава до рекорда, поставен след Втората световна война, и до средата на века ще достигне почти два пъти по-високо ниво.
Не е чудно, че администрацията на Байдън изпитва такива трудности да формулира убедителна обосновка за разхищаването на ценни ресурси и за воденето на война с ядрена сила заради периферни залози. Политическите съюзници на Киев отхвърлят оплакванията, че средностатистическото американско домакинство вече е предоставило близо 900 долара помощ за Украйна. В края на краищата законът CARES, представен като противоотрова срещу пандемията COVID, похарчи около 2 трилиона долара, голяма част от които бяха видимо пропилени. Така че какво означават няколко десетки милиарда повече за Украйна, дори ако, както може да се очаква, европейците отново се отмятат от обещанията си да направят повече за себе си?
Руско-украинската война е ужасна по много причини. Тя е опасна и за американските политици от Вашингтон, които гледат само през тъмно стъкло, разчитайки на Киев, който е винаги готов да въвлече Америка в конфликта с честни и нечестни средства. Признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната си с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка. Тогава реалността може най-накрая да се наложи дори и на най-заблудените вашингтонски политици.

Автор: Дъг Бандоу, The American Conservative. Бандоу е старши научен сътрудник в Института Катон. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън. Автор на книгата „Чуждестранни безумия: Новата глобална империя на Америка.“
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не „отстъпят“, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – „Висше училище по икономика“. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











