Признаването на факта, че Украйна може и да не спечели войната с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка.

Дори когато президентът Джо Байдън беше на посещение на опустошения от пожари хавайски остров Мауи, вниманието му беше насочено най-вече към Украйна, за която той поиска още 24 млрд. долара помощ. Предложението му загатва за отчаяние. След като дългоочакваната контраофанзива на Киев се изчерпва с минимален успех, украинските официални лица все по-гръмогласно настояват за повече оръжия, с които да съживят съдбата си.

Всъщност украинският президент Володимир Зеленски звучи малко като германците през 1944 г., които възлагат намаляващите си военни надежди на „wunderwaffen“, или чудодейни оръжия. Германските инженери постигнаха някои забележителни успехи, като внедриха реактивни самолети и балистични и крилати ракети, но технологичните чудеса не можаха да спрат неудържимия поток от американски, британски и съветски сили. Служител на администрацията на Байдън разглежда украинските искания за самолети F-16 и ракети с по-дълъг обсег: „Проблемът остава пробиването на основната отбранителна линия на Русия и няма доказателства, че тези системи биха били панацея“.

Вероятността правителството на Зеленски да постигне заявените си цели – разгром на Москва и възстановяване на украинските земи, включително Донбас и Крим, изглежда все по-малка. Например, съобщава Washington Post: „Разузнавателната общност на САЩ оценява, че украинската контраофанзива няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол“, което, „ако се окаже вярно, ще означава, че Киев няма да изпълни основната си цел – да прекъсне сухопътния мост на Русия към Крим при тазгодишното настъпление“. Според друга новина официални представители на САЩ „все по-критично се отнасят към стратегията на Украйна за контранастъпление и мрачно оценяват перспективите за успех“. Усилията на Украйна слабо напомнят за Арденската офанзива – последната на нацистка Германия, при която са изразходвани ценни оръжия, гориво и жива сила, които биха могли да помогнат за забавяне на настъплението на Червената армия на изток.

Поне Берлин не страдаше от съюзнически кресливи генерали, които омаловажаваха усилията му. Загубите на Киев са огромни, вероятно по-големи от тези на Русия, чиито сили демонстрират подобрена тактика, оставайки в отбрана на подготвени позиции, подкрепени от превъзходна артилерийска и въздушна подкрепа. (Вашингтон отдавна твърди, че руските загуби са по-големи, но оценките на съюзниците са съмнителни и се основават на грижливо подготвените оценки на Украйна). Особено страшен е броят на украинците, които са загубили крайници, което напомня на наблюдателите за Първата световна война.

Въпреки това неназовани американски служители се оплакват, че украинските власти са твърде грижовни към живота на войниците си, не желаят да прокарват масови атаки през минни полета и под артилерийски обстрел. Това се случва въпреки признанието, че силите на Киев са били зле подготвени и недобре екипирани, за да постигнат целите си: „Когато Украйна започна голямата си контраофанзива тази пролет, западните военни служители знаеха, че Киев не разполага с цялата подготовка или оръжия – от снаряди до военни самолети – които са му необходими, за да измести руските сили. Те се надяваха, че украинската смелост и находчивост ще се справят.“ Това звучи като странно връщане към скъпоструващия „култ към настъплението“ от Първата световна война.

Преценката, че украинците не са били достатъчно агресивни, направена от сигурно и защитено място от другата страна на Атлантическия океан, е смразяваща. Цитатът е от „Ню Йорк Таймс“:

„Американски официални лица казват, че се опасяват, че Украйна не желае да дава жертви, което е една от причините да е предпазлива в настъплението на контраофанзивата. Почти всяка голяма атака срещу окопаните руски защитници, оградени от минни полета, би довела до огромен брой жертви. Само за година и половина загиналите украински военни вече надминаха броя на американските войници, загинали по време на почти двете десетилетия, през които американските части са били във Виетнам (около 58 000 души), и са приблизително равни на броя на загиналите афганистански служители на силите за сигурност по време на цялата война в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 000 души). … И в цяла Украйна, в големите градове и селските села, почти всеки познава семейство, което е загубило някого в боевете. Сухи цветя от погребения загрозяват тихите пътища, а гробищата се пълнят във всяко кътче на страната.“

Сега дори най-силните партизани в Киев, които продължават да настояват за крайния успех на страната си, говорят за конфликт, който ще продължи до началото на следващата година и след това. The Wall Street Journal съобщи: „Настоящата кампания на Украйна за отвоюване на териториите, окупирани от руските сили, може да продължи още много месеци. Но военните стратези и политиците на Запад вече започват да мислят за пролетната офанзива през следващата година. Промяната отразява задълбочаващото се разбиране, че ако не се стигне до голям пробив, борбата на Украйна за изтласкване на руските сили за нахлуване вероятно ще отнеме много време.“

Това извратено мислене се представя като положително за Киев, но войната унищожава Украйна. Цената на войната се покачва всеки ден, икономиката е в разруха, населението е изтощено от масовите бежански потоци, правителството оцелява само благодарение на западните помощи, армията е изразходвала голяма част от първоначалния си арсенал от съветската епоха, както и технологичната менажерия, подарена от съюзниците, а армията безразборно жертва човешки ресурси – както обучени, така и необработени. Намирането на заместници става все по-трудно, като се има предвид намаляващото население, корумпираните офицери по набирането на кадри и решителните укриватели от наборна служба. При всички пожелателни западни приказки за руски колапс, предвид очевидните многобройни предизвикателства пред Москва, катастрофалният провал в Киев изглежда по-вероятен. Целта на Вашингтон все повече изглежда насочена към това да причини зло на Русия, а не добро на Украйна.

Въпреки постоянната решимост на Вашингтон и Брюксел да отстояват все по-оскъдната си партийна линия, че Киев сам ще определи политическите си цели, ще спечели военната битка и ще определи мира, все по-често се появява несъгласие. Наблюдателят Тед Гален Карпентър: „Засега има само няколко пробни знаци, които предават това послание, но те загатват за началото на усилията да се подготви американската общественост за евентуално изоставяне на поредния американски клиент.“

Така например членовете на НАТО поддържат отказа си да се бият за Украйна не само днес, но и в бъдеще, отхвърляйки членството на Киев в алианса. Още по-драматично е, че началникът на щаба на генералния секретар на НАТО предложи на Украйна да признае териториални загуби срещу членство в Алианса. Това предизвика плач, скърцане със зъби и късане на дрехи в библейски мащаб, последвани от неизбежния унизителен отказ от предложението. Въпреки това, при нарастващото нежелание на населението както в САЩ, така и в Европа да се харчат повече средства за продължаване на мащабната помощ за Украйна, която съпартийците на Киев настояват да се ускори, за да се осигури окончателната победа над Русия, по-прагматичните служители изглежда търсеха дипломатически изход.

Вашингтонските привърженици на Украйна твърдят, че Москва не е готова да преговаря. Но повечето от тях всъщност се противопоставят на мира. Войната е ужасно решение на Владимир Путин. Въпреки това съюзническите служители прекараха десетилетия в тласкане на Русия към враждебно противопоставяне и в крайна сметка към война. Разширяването на НАТО, разпадането на Югославия, насърчаването на „цветните революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличния пуч срещу избрания украински президент през 2014 г. не бяха свързани с американската сигурност, а с доминирането, с желанието да се наложи обратната доктрина Монро до границата на Русия.

Процесът спомогна за превръщането на някога цивилизования Путин, който в речта си пред Бундестага през 2001 г. изрази готовност да се съобразява със Запада, във враждебен критик, което намери израз в спорното му обръщение на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Съюзниците споделят вината за предизвикването на конфликта, който причини ужасяващи човешки жертви в Украйна и Русия и създаде глобален икономически хаос. Всъщност безразсъдната агресивност на Вашингтон доведе до отказа на администрацията на Байдън да преговаря с Путин преди инвазията и до очевидните усилия на съюзниците да провалят ранните преговори между Киев и Москва, което гарантира продължаването на бойните действия.

Подобно на Първата световна война, кървавите сражения накараха и двете страни да увеличат исканията си. Днес Киев настоява Русия първо да предаде всички завзети територии. Както сред украинските, така и сред съюзническите политици се говори много и за поставянето на далеч по-драматични политически искания – основно смяна на режима, ядрено разоръжаване и фактическа капитулация. Това обаче е малко вероятно, особено след провала на последните военни операции на Украйна. След като Киев очевидно не желае да преговаря, правителството на Путин би изглеждало слабо, ако поиска условия.

Вашингтон трябва да направи първата крачка. Която би била да признае, че интересите на Америка не съвпадат непременно с тези на Украйна – както отбелязва Rand Corporation, те „често съвпадат, но не са синоним на украинските интереси“. Администрацията трябва тихо да информира правителството на Зеленски, че привидно неограничената съюзническа подкрепа е приключила. Въпреки че Киев има право да решава собственото си бъдеще, той няма право на съюзническа подкрепа за каквото и да е. САЩ имат интерес да помогнат за запазването на независимостта на Украйна. Окончателните граници на последната обаче не представляват интерес за американците и не си струва да се води прокси война срещу една ядрена сила, която е скъпа и опасна. Особено след като има основателни причини да се смята, че мнозинството от кримчаните биха предпочели да останат в Русия.

Съюзниците трябва да ангажират Москва със създаването на реалистична структура за сигурност в Европа, която да зачита основните руски интереси и да реинтегрира Москва в Запада, като същевременно запази суверенитета и икономическата свобода на Украйна да се насочи на запад или на изток. От съществено значение е да не се допуска въображаемото идеално да бъде враг на практическото добро.

В по-широк план неуспешният опит на Вашингтон да използва Украйна, за да унищожи Русия, трябва да подтикне към широко преосмисляне на разрушителната американска външна политика. Американското светотатство е на световно ниво, като последователните администрации плачат за демокрация и агресия, докато нахлуват в Ирак въз основа на лъжа и въоръжават Саудитска Арабия в нейното непровокирано нападение срещу Йемен, като и в двата случая смъртните случаи са повече, отколкото причинените от Русия в Украйна. Нещастната геополитика на Вашингтон влошава американската сигурност, като сближава Москва и Пекин и същевременно насърчава разпространението на ядрени оръжия сред по-малките държави. А международното високомерие на Чичо Сам застрашава фискалното бъдеще на страната. САЩ са във функционален фалит, а съотношението на дълга към БВП вече се доближава до рекорда, поставен след Втората световна война, и до средата на века ще достигне почти два пъти по-високо ниво.

Не е чудно, че администрацията на Байдън изпитва такива трудности да формулира убедителна обосновка за разхищаването на ценни ресурси и за воденето на война с ядрена сила заради периферни залози. Политическите съюзници на Киев отхвърлят оплакванията, че средностатистическото американско домакинство вече е предоставило близо 900 долара помощ за Украйна. В края на краищата законът CARES, представен като противоотрова срещу пандемията COVID, похарчи около 2 трилиона долара, голяма част от които бяха видимо пропилени. Така че какво означават няколко десетки милиарда повече за Украйна, дори ако, както може да се очаква, европейците отново се отмятат от обещанията си да направят повече за себе си?

Руско-украинската война е ужасна по много причини. Тя е опасна и за американските политици от Вашингтон, които гледат само през тъмно стъкло, разчитайки на Киев, който е винаги готов да въвлече Америка в конфликта с честни и нечестни средства. Признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната си с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка. Тогава реалността може най-накрая да се наложи дори и на най-заблудените вашингтонски политици.

Автор: Дъг Бандоу, The American Conservative. Бандоу е старши научен сътрудник в Института Катон. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън. Автор на книгата „Чуждестранни безумия: Новата глобална империя на Америка.“

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА