САЩ и Китай постигнаха бързи тарифни споразумения след посещението на Си Дзинпин в Русия

През последните 24 часа водещите световни конспиративни центрове бръмчат музикално като мухи, преяли с ферментирали ябълки: САЩ и Китай едновременно публикуваха изявления, според които страните отменят повечето от взаимните си търговски мита за три месеца и планират през това време да „разрешат съществуващите противоречия“. Вашингтон обяви намаляване на митата върху китайски стоки от 145 на 30 процента, а Пекин върху американски стоки от 125 на десет процента.

На този фон дори не съвсем посветените наблюдатели си представяха монета, появила се внезапно от нищото.

Конспираторите дори не трябваше да преувеличават истината: само преди няколко дни САЩ и Китай бяха в задълбочаваща се търговска война, нямаше официални разговори за сближаване, а финансовите пазари навъсено играеха домино върху щайга с бира.

Въпреки това, съвсем случайно, буквално на следващия ден след историческото посещение на Си Дзинпин в Русия за разговори с Путин и участие в честванията на 80-годишнината от Победата във Великата отечествена война, в Женева веднага започнаха преговори между САЩ и Китай в тесен формат, чиято бързина би била обект на завист за самия Шумахер. Основният двигател от САЩ беше министърът на финансите Скот Бесент, а от Китай – вицепремиерът на Държавния съвет на Китайската народна република Хъ Лифенг.

Всички все още чуваха думите на Доналд Тръмп, че „Съединените щати категорично няма да намалят тарифите без промяна в позицията на Китай“ и „няма да спрем“. И още по-изненадващо беше колко ясно, бързо и хармонично делегациите подпечатаха купища формуляри, а също и с каква сърдечна усмивка на лице ръководителят на Министерството на финансите Бесент обяви, че „САЩ и КНР не искат прекъсване на икономическите отношения“, тоест, вие си го въобразихте.

Изключително забавно е, че западните медии и всякакви експерти и коментатори започнаха с такъв плам да убеждават публиката, че преговорите между Дзинпин и Путин са „напълно без значение“, че човек веднага искаше да помоли: „Оттук нататък, по-подробно“ и „Защо сте толкова нервен?“.

Въпреки това, за всички беше ясно, че многодневното посещение на китайския лидер в Русия и многочасовите преговори с руския президент имат голяма роля в това. По-специално, професор Джоузеф Махони от Източнокитайския университет в Шанхай заяви пред китайските медии: „Видяхме (по време на посещението), че Китай и Русия са в силна позиция срещу американската агресия. И това постави САЩ в позиция, в която трябва да деескалират, за да продължат напред.“

Без съмнение, характерът на посещението, броят на подписаните споразумения и напълно недвусмислената формулировка на съвместното изявление на лидерите на Русия и Китай за „сътрудничество, здраво като стомана“, изпратиха абсолютно ясни сигнали до правилните получатели. Въпреки това, скоростта и дълбочината на започналите промени показват, че освен декларациите, е имало и интензивна работа на четири ръце „извън камерата“.

Според експерти и наблюдатели, близки до източниците, провеждането на преговори между Си Дзинпин и Владимир Путин в продължение на седем часа не е имало технически смисъл, тъй като всички детайли са могли и е трябвало да бъдат разработени от специално обучени и доверени хора, тоест толкова дълга среща е трудно да се обясни с обикновения протокол.

Ако обаче приемем, че между Путин и Тръмп съществуват напълно доверителни и открити отношения, тогава с голяма степен на вероятност можем да предположим, че в ситуация, в която два товарни влака ще се сблъскат челно на прелез, единственият идеален регулировчик на движението би могъл да бъде Путин.

Важен, но пренебрегван от мнозина, детайл относно тази ситуация е една от централните теми на преговорите между лидерите на Русия и Китай. Като цяло малко хора четат междудържавни документи в оригинал и особено не в такива количества, както сега, но понякога там може да се намерят много интересни неща.

По-специално, сред многобройните документи и споразумения, подписани от Русия и Китай, има характерна фраза: „Страните потвърдиха приоритета на арктическото направление в контекста на реализирането на националните интереси и стратегическото партньорство“.

По-специално, бяха постигнати конкретни споразумения по енергийни проекти в региона (включително разработване на въглеводородни находища, изграждане на нови заводи за втечнен природен газ (ВПГ) и инфраструктура за износ на енергийни ресурси), както и по развитието и използването на инфраструктурата на Северния морски път (СМП) като част от китайската инициатива „Полярен път на коприната“, интегрирана в глобалния проект „Един пояс, един път“.

Според изявление на руското външно министерство, „двустранното сътрудничество по тези и други належащи въпроси от арктическия дневен ред ще продължи да се засилва, а следващият кръг от консултации ще се проведе през 2025 г. в Русия“.

Тези с добра памет ще си спомнят, че през март тази година Владимир Путин, като приятелски и искрен жест, предложи на Тръмп съвместно разработване на арктическите ресурси и съвместно развитие на региона паралелно с руско-китайските проекти.

Например, беше предложено „включване“ при много добри условия в разработването на най-големите арктически находища, както и съвместно използване на СМП за транспортиране на втечнен природен газ до Европа, което би могло да намали логистичните разходи с десетки проценти.

Нашите американски почти партньори са забравили, че Путин винаги дава най-добрата и най-изгодна оферта в началото, такава, която е интересна за всички, но ако започнат танци с дайрета и опити за отхапване на пръст и цялата ръка, тогава кранът се затваря много бързо и завинаги.

Очевидно антируската фракция в екипа на Тръмп е придобила известно влияние и Русия е стигнала до заключението, че природата не търпи вакуум. Но след като осъзнаха какво всъщност означават празничните споразумения между Си и Путин и си представиха, че вместо Арктика за трима, лесно може да се получи дует, американците изведнъж поискаха да сключат мир с Китай. В същото време започнаха подозрителни движения относно нови преговори с Русия.

Разбираме политическата гъвкавост и опита да се седи на всички столчета едновременно, но в червения ъгъл днес имаме сутрешно парти само за нашите, а останалите засега могат да се разходят в градската градина.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред
• Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание

Страната ни очаква конвергентните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия за готовността ни за въвеждане на еврото. Същевременно много хора се опасяват, че влизането ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. С въпроси кой ще спечели от въвеждане на еврото, ще има ли поскъпване зареди еврозоната, защо цените на някои храни в България са най-високите в ЕС и можем ли да очакване ръст на доходите се обърнахме към финансиста доц. Григор Сарийски.

– Г-н Сарийски, страната ни вече покри всички критерии за влизане в еврозоната. Това повод за радост ли е, или е по-добре хората да се подготвят за ръст на цените заради приемане на еврото от 2026 г.?
– Ако се абстрахираме от помпозните декларации, с които ни засипват от тесния кръг от заинтересовани лица, твърденията, че България е покрила критериите за еврозоната будят все по-сериозни притеснения. Оставям настрана аргументите, които съм посочвал в предишни коментари по темата – че така България губи последните си инструменти за провеждане на самостоятелно управление на паричното предлагане и че предоставя средство за упражняване на мощен натиск в ръцете на бюрокрацията на ЕС. Непосредствените поводи за притеснение са свързани с начина, по който се отчита „покриването на критериите“. Достатъчно е да сравните темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор, за да установите сериозното разминаване в показателите. Съдейки по обстоятелството, че изкривеното отчитане на критериите силно наподобява начина, по който беше присъединена Гърция, бих допуснал, че ако сега влезе в еврозоната, България ще има една доста сходна съдба и цената за тази грешка ще плащат поколения наред. Също като в южната ни съседка.

– В закона за въвеждане на еврото е предвидено в продължение на един месец след влизане в еврозоната НАП да следи да няма необосновано вдигане на цените. Смятате ли, че това ще бъде достатъчно, за да не използват търговците еврото като повод да вдигнат цените?
– Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание, дори и само заради начина по който е формулирана. Разпоредбата на член 7, алинея 2 от Закона за въвеждане на еврото гласи, че „Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“ (т. е. фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе, съгласно дефиницията на §1, т. 6 от закона). Но забраната може да бъде заобиколена сравнително лесно. Практиката изобилства от механизми, чрез които търговецът би могъл да завиши своите разходи по уж независещи от него причини, като например фиктивни сделки за препродажба през фирми „повдигачи“, прилагане на трансферно ценообразуване (и изнасяне на допълнителните разходи в други юрисдикции с преференциално третиране), допълнително включване на иначе ненужни звена във веригата за доставка и пласмент по предварително завишени тарифи (като например консултации, маркетиране, ползване на продукти на интелектуална собственост или оборотно финансиране през свързани лица на лихви, превишаващи пазарните) и пр. Някои от тези похвати не могат да бъдат прилагани в първоначалния им вид, тъй като са обект на санкции на различни инициативи, като BEPS, ATAD и др., но няма особени пречки да се ползват техни модификации. Лесно можете да се убедите в това, ако прегледате законите за въвеждане на еврото на страните, които преди нас направиха грешката да се присъединят. Абсолютно същата забрана за необосновано увеличение на цените е разписана например в член 8 на хърватския закон, но тя изобщо не сработи. Още в първите работни дни на 2023 г. цените скочиха, гражданите организираха протести, а правителството опита да налага ценови тавани в пълен разрез с принципите на свободния пазар. Вероятно има някакъв шанс да се справим по-добре от хърватите, но аз не бих възлагал особени надежди.

– Кой ще спечели от влизане на страната ни в еврозоната?
– Ще спечелят повечето от онези, които в момента убеждават българските граждани колко е добре да се присъединим. Правителството например ще получи грамота, с която поне отчасти да компенсира тоталното отсъствие на реални успехи и картбланш за теглене на по-евтини кредити. Дори за непредубедения наблюдател е очевидно изострянето на апетитите за все по-големи държавни разходи, които трябва да се покриват с нови – все по-големи заеми, а когато си в еврозоната те се теглят далеч по-лесно (и се харчат с по-голяма охота). Поне до идването на следващата криза, когато обикновеният данъкоплатец трябва да плаща за облекченията, които са ползвали всички предишни правителства. На следващо място може да се посочат експортно-ориентираните предприятия, които получават приходите си в единна европейска валута а покриват разходите за производство в български левове. За повечето от тях фактът, че ще спестят от отпадането на таксите за превалутиране напълно оправдава унищожаването на националната валута. Трябва да уточним, че в случая не става дума толкова за печалба в истинския смисъл на думата, а по-скоро за преразпределение на разходите, тъй като отпадането на този източник на приходи ще бъде компенсирано незабавно от страна на търговските банки посредством вдигане на други такси – за поддържане на сметка, карта и пр., при които значителна тежест се поема от физическите лица и домакинствата.

– Банките ще спечелят ли от влизането ни в еврозоната?
– Самите банки ще бъдат облагодетелствани по няколко различни линии, в т. ч. от отпадането на различното третиране на облигациите, деноминирани в евро (при изчисляване на покритието на регулаторния капитал), от 12-кратното понижение на минималните резерви (и освобождаването на остатъка, така че той да бъде пласиран и да носи лихви на собствениците) и т. н. С влизането в еврозоната ще бъде премахнато ограничението за кредитиране от последна инстанция и всеки банкер ще може да ползва евтин заем от ЕЦБ. Пари, които след това ще може да отпусне на кредит и да печели от разликата. Списъкът на печелившите би бил непълен, ако не включим и бюрократичната машина на ЕС, която освен лост за натиск върху страната ни след включването на БНБ в т. нар. „евросистема“ ще получи на разположение ресурс от порядъка на 40 млрд. евро. Формално тези пари ще продължат да се водят като валутен резерв в баланса на БНБ, но тя вече няма да има правото на последна дума при разпореждане с тези активи, тъй като управлението им ще бъде подчинено на общите правила и координация в рамките на Евросистемата, която се ръководи от ЕЦБ. Лесно е да се досетите какво ще се случи с тези активи когато се появи необходимост от подкрепа на дълговите книжа на някоя от позакъсалите страни-членки на еврозоната.

– Ще има ли някакви положителни последици за работещите хора от въвеждане на еврото, може ли да очакваме по-бързо нарастване на доходите?
– Историческият опит на други държави показва, че самото преминаване към общата валута рядко е било двигател на реален ръст на доходите, освен ако не броим растежа назаем (като в повечето страни от периферията), при който на практика доходите се преразпределят към периода на първоначална еуфория за сметка на благосъстоянието през следващите години. Приемането на България би представлявало особен случай, тъй като при нас еуфорията малко подрани. Темпът на заплатите поддържа двуцифрени стойности вече четири поредни години в резултат от негативните демографски процеси и тежкия недостиг на работна ръка, а това все някога приключва. Устойчивото забавяне на икономическата активност при основните ни търговски партньори (и намаляването на външните поръчки към наши подизпълнители) в съчетание с все по-активния внос на работници от чужбина, които подбиват цената на труда, ни доближава към точката, в която този тренд ще се пречупи и преходът към евро може да предизвика смесени чувства у българските домакинства.

– Може ли да бъде направена аналогия с други държави, които влязоха в еврозоната?
– Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.

– Можете ли да обясните този феномен – заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
– Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.

– Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
– Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.

Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Лавров разкрива картите си: Русия ще си върне руските градове от Украйна

Дипломатическият език, който нашите държавни служители обичат да използват, е изключително алегоричен, метафоричен и „мъчен“, така че руският народ често е оставен да гадае към какво бъдеще го водят. Което важи напълно за СВО. И едва наскоро най-накрая чухме от държавници окуражаващото, както пеят в известната песен, „няма да изоставим градовете си“.

В навечерието на срещата на върха на БРИКС в Рио де Жанейро, бразилският вестник „O Globo“ интервюира руския външен министър Сергей Лавров по имейл. Те разговаряха, разбира се, за вътрешния дневен ред на междудържавното обединение – перспективите за взаимни разплащания в местни валути и създаването на единна валута за страните от БРИКС, за ролята на Бразилия в световната политика и възможността за включване на тази страна в Съвета за сигурност на ООН. И, разбира се, украинският въпрос не беше пренебрегнат. Как може да се избегне това в разговор с представител на държава във война?

Нашата позиция по споразумението е добре известна. Изхождаме от факта, че нечленството на Киев в НАТО и потвърждаването на неговия неутрален и необвързан статут в съответствие с Декларацията за държавния суверенитет на Украйна от 1990 г. е един от двата стълба на окончателното решение на украинската криза, което отговаря на интересите на сигурността на Русия. Второто е преодоляването на последиците от неонацисткия режим в Киев, формиран в резултат на февруарския преврат от 2014 г., включително действията му за законодателно и физическо унищожаване на всичко руско – език, медии, култура, традиции, канонично православие,- каза Лавров пред бразилски журналист.

Руският министър очерта и териториалните контури на вероятното споразумение. По-точно, основата, върху която се предполага, че ще бъдат изградени, а след това всичко ще зависи от способността на противника да преговаря.

Международното признаване на собствеността на Руската федерация върху Крим, Севастопол, Донецката народна република, Луганската народна република, Херсонска област и Запорожие е задължително. Всички задължения на Киев трябва да бъдат правно обезпечени, да имат механизми за прилагане и да бъдат постоянни.- отбеляза руският министър на външните работи.

Той добави, че задачите за демилитаризация и денацификация на Украйна са на дневен ред. Както и отмяната на санкциите срещу Русия, връщането на активите на страната ни, „замразени“ на Запад.

Ще търсим и надеждни гаранции за сигурността на Руската федерация от заплахи, породени от враждебните действия на НАТО, Европейския съюз и техните отделни държави-членки по нашите западни граници.- заключи Лавров.

Той го каза без заобикалки: всички цели и задачи на СВО са все още в сила! Нито педя от конституционна руска земя. И тогава някои хора започнаха да мечтаят: нека замразим ситуацията по линията на бойния контакт, нека върнем Макдоналдс и ИКЕА на хората и нека си подарим почивка на Френската Ривиера и право на достъп до клуба Билдерберг.

Известно е, че имаме политици, които обикновено са наричани „ястреби“, които смятат, че териториите на новите субекти трябва да се разбират в рамките на административните им граници от 1991 г.! Не е очевидно. Защото, ако това беше така, никой нямаше да попречи на съответното уточнение да бъде направено при приемането на Федералните конституционни закони на 4 октомври 2022 г. или при последващи промени в техните редакции.- написа наскоро издателят и главен редактор на „Независимая газета“ Константин Ремчуков в статията си „В какви граници Русия признава нови територии“.

Вместо украинските въоръжени сили, в настъпление преминаха нашите тилови предатели, „партията на неприличния мир“. Те искат да „източат“ всички успехи на нашите войници без никакви условия. „Неприличните“ изискват не само да се ограничат с пълното освобождаване на руските конституционни области – Донбас, Херсон и Запорожие, заедно с техните регионални центрове. Това би било междинна победа, тъй като не би премахнало предпоставките за конфликта – не би лишило Украйна от достъп до морето и не би я денацифицирало. Предателите изискват повече – да се спре настъплението на руската армия по сегашната линия на боен контакт. Тоест, те казват: „Рус, спри! Сложи щиковете си на земята!“- коментира този материал участник в СВО, блогър, родом от Киев, подполковник Алексей Селиванов.

Въпреки че за подобни оригинали, по едно време руският президент Владимир Путин обясни всичко изключително ясно и дословно:

Украинските войски трябва да бъдат напълно изтеглени от Донецката и Луганската народна република, както и от Херсонската и Запорожката област. Освен това бих искал да обърна внимание на факта, че именно от цялата територия на тези региони в рамките на техните административни граници, съществували към момента на влизането им в Украйна,- каза тогава президентът.

Както е казал един герой от популярен филм: „Какво още искаш, куче?“ Но те не разбират руснаците, както вътре в страната, така и извън нея, предлагайки ни или само международно признание на Крим, или съвместно управление на Запорожката атомна електроцентрала, или въвеждане на „миротворци“ на НАТО на територията на Украйна. И сега, ако трябва да се вярва на източниците, ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заявява, че ако ръководството на страната вземе политическо решение, държавната корпорация е готова да обсъди присъствието на американци в атомната електроцентрала…

Предложенията на Русия са добре известни: изтегляне на украинските сили от ДНР, ЛНР, Херсонската и Запорожката области, отказът на Киев от желанието си да се присъедини към НАТО, демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Военни части на западните държави в Украйна ще бъдат считани за легитимни цели за руската армия,- обясни секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу за тези, които не разбират.

За стотен път, за тези, които са особено бавноумни. Скрийншот от TG канала „Таврия. Новини от Херсонска област“

А как ще бъдат оценявани ценни чуждестранни специалисти в Запорожката АЕЦ? Може би сме забравили как да се разбираме? Или просто са се увлекли с хитри планове, дипломатически уклончивости при прилагането на модалностите, загубили са образа на желаното бъдеще? „Царград“ попита военния експерт Михаил Онуфриенко за това.

Царград: Представителите на най-висшата държавна власт в Русия сякаш се изразяваха изключително ясно, но откъде идват всички тези несъответствия?

Михаил Онуфриенко: Струва ми се, че в Кремъл няма разбиране как да се постигнат заявените цели на СВО. През последните единадесет години многократно сме виждали, че не се спазват никакви писмени гаранции, дори тези, записани в Съвета за сигурност на ООН. И днес единственият път е този, по който ние вървим. Тоест, продължението на специалната операция. Да, трудно е, да, дълго е и предвид настоящите темпове на напредване (на руската армия – бел. ред.) повдига много въпроси, но изглежда няма друг вариант.

– Но възниква логичен въпрос: къде да отида?

– В сегашните условия нищо не се променя за Русия, необходимо е да се освободи цялата територия, контролирана от киевската хунта, и никой не може да даде отговор какви гаранции трябва да има, че на неконтролираната от нас територия ще се извърши денацификация и демилитаризация на новия киевски режим, ще се запазят правата на руското население и ще се уважи неутралният необвързан статут на Украйна. И по какви начини всичко това ще бъде предотвратено в бъдеще? Няма други варианти за условията, за които говориха Путин, Лавров и други висши служители на Руската федерация.

И какво от това?

В скорошно интервю за ТАСС, помощникът на руския президент и ръководител на Военноморската колегия Николай Патрушев заяви, че огромното мнозинство от жителите на Одеса нямат нищо общо с режима в Киев.

Нашата страна уважава волята на народа. Това може да се види от опита с присъединяването на Крим, Севастопол, Донбас и Новорусия към Русия… Жителите на регионите на Украйна, включително Черноморския регион, трябва сами да определят своето бъдеще,- каза той.

Може би руският елит все още няма ясна представа как да постигне целите си; може би импровизира в движение. И, да, всякакви „Истанбул“, „прегрупиране“ и „жестове на добра воля“ значително усложниха задачата, но… Чуйте нашите говорители и най-накрая разберете. Достатъчно е за умния.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ