КУЛТУРА

Българските политици не виждат по-далеч от джобовете си

Публикувано

преди 2 години

на

октомври 9, 2024

От

Вестник Заря

Оскотялото бъдеще

Известно е, че българските политици не виждат по-далеч от джобовете си. Трябва да си пълен глупак, за да очакваш от тях някакво най-смътно прозрение, особено за идващото Време. Истината отдавна се е отказала да има вземане-даване с тях, то е все едно да водиш задушевни разговори с някакво нащърбено гранитно паве – нагласявано няколко пъти пред Парламента от едноръки майстори.

А Животът им навира в очите факти, от които и най-коравосърдечният политикан би се стреснал – и даже би извъртял едно фалшиво театро за пред публиката. Защото много често в политиката и дърварските преструвки носят дивиденти. Но нашите херои и от това се отказаха, напълно достатъчно им е да опазят властта си до следващите предсрочни избори.

Тук всичко вече крета в този режим – всичко е „предсрочно“, тоест – недонаправено, сакато. Или всичко е „досрочно“, обвързано с някакъв срок – и затова никой не му обръща внимание, то няма никакво значение.

Нашето знаме е Джобът, толкоз.

Не е казано така, но това се подразбира: и Държавата вече е „досрочна“, само дето не е ясно, кога точно ще й палнат фитила. И Бъдещето – дори то! – от години им нашепва, че Държавата няма да оцелее дълго в този режим на „досрочие“.

Тия дни едно проучване на „Тренд“ им поднася на тепсия този извод.

Но още преди шест години ни бе съобщено, че 44 процента от българските деца са в „зоната на оцеляване“ – и това се случи не къде да е, а по време на Парламентарния контрол на 5 март 2018 година.

Сега „Тренд“ потвърждава и дори разширява хоризонта на скотщината пред българските деца.

Според въпросния изследователски център, „45 процента от българските младежи на възраст от 15 до 29 години, се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23 процента от неуспехи в кариерата“. 20 процента от младите българи се страхуват от „липсата на стабилни лични взаимоотношения“. 37 процента от тях са били – или са – зависими от алкохола, 15 процента – от хазарта.

Няма защо да се заблуждаваме, отсега е ясно: няма да има милост към тия младежи, те вече са определени да бъдат страдалци, те са нашите обречени.

И никой няма да си признае, че има заслугата за това.

Това са поколенията на изоставените. Техният шанс да се измъкнат от тази прокоба е равен на шанса на онзи фермер, който намерил часовника си „Ролекс“ цели 50 години, след като той бил погълнат от крава.

Изглежда невероятно, но, все пак, и храносмилателният трафик на кравите се подчинява на някакви правила. Нещо, което изобщо не съществува при изоставените поколения – при тях няма правила.

Ако сме честни, ще признаем, че те няма как да се измъкнат от статута си на изоставени – те вече са забравени от Бъдещето. Пак преди около шест години, американското посолство в София организира шумна кампания, наречена „Силата е в теб“. Още тогава бе ясно, че тя няма да има никакъв успех – дори си позволих да напиша, че ще е по-далновидно да се направи кампания, озаглавена „Грехът е към теб“.

Но и тогава, а още повече сега, никой не се ангажира с кампании за греховете на властниците ни, изглежда трябва да приемем, че те са неизбежни и непоправими, няма смисъл да си губим времето с тях.

Американците просто за пореден път доказаха, че не са в състояние да проумеят българските ни работици. Първата им кампания, с която вероятно е трябвало да проверят тукашните настроения, бе наречена „Те ще променят България“. Зад въпросните фамозни „Те“ очевидно се визираха младите българи, което си беше направо комично, ако човек е наясно, до каква степен са дезинтересирани те от политиката.

„Те“ нищо не промениха – и изобщо не бяха в състояние да променят, дори и през ум не им минаваше това. Да се добереш до някаква диплома от американски университет или да ходиш на лятна студентска бригада в САЩ – това не те превръща автоматично в търсещ „промяната“ бунтар, в някакво подобие на „революционер“.

Авторите на кампанията дори не бяха наясно, че у нас изобщо не се бе състояла битката на поколенията, младите отбягваха сериозно да се замислят, каква е причината за провала на „проекта на бащите“ – и как се съизмерва той с нескончаемите провали на Прехода.

Бяха оставили на малцина избранници да проумяват това вместо тях – те пък бяха назначени за „американофили“, въпреки кърваво-червения им произход. Колкото пъти въпросните мелези обговаряха „Промяната“, толкова пъти това поевтиняваше, оскърбяваше и направо унижаваше „западните“ ценности.

Така, анонимните „Те“, които трябваше да променят България, безславно отпаднаха от сметките. Баламосваха още известно време публиката, че „Силата“ е в някого – макар че никога повече не казаха, че се имат предвид „младите“.

И накрая организираха дебаркирането на Кирчовата чета, която щеше да комизира до крайна степен българската политика – и направо да я срути. На Кръстниците им омръзна да чакат младите българи да втасат в нужната степен, а и разбраха, че интригите в тукашната Политическа Секта по-бързо могат да ги доведат до желаната цел.

Операцията се оказа успешна – и сега дори могат да претендират, че още преди шест години са били наясно, кой ще осъществи „промяната“ – стига да има кой да им вярва.

А утешението на българските сеирджии е, че на такива като кирчовци за нищо не може да им се има доверие, Кръстниците вече са се убедили в това.

А „младите“, които трябваше да променят България и в които уж беше силата? Те ще продължават да се страхуват от идващото Време, все повече ще се усещат отчуждени и безпомощни – днес са близо 50 процента, утре ще бъдат и повече.

Те ще трябва да преживеят и епохата, в която все повече врати ще се затръшкват пред тях, Европа на „откритите врати“ вече е мираж. Това ще се случи и с Америка – а ако не се случи, ще бъдем свидетели на нова Гражданска война. Над 47 милиона имигранти живеят в САЩ, отделно от тях има и 11 милиона нелегални имигранти, те ще искат все повече и повече права.

В „Джанго без окови“ на Тарантино има една зловеща реплика, отправена към Джанго и то от друг негър, героят на Самюъл Джаксън: „Белите винаги ще бъдат повече“, приблизително в този смисъл. Но и това вече нищо не решава. Ще се чува грохота от затръшквани – но и от разбивани врати.

Навремето, когато представях в рубриката „Открити врати“ на „Всяка неделя“, великият Джакомети, примерно, си казвах, че вършим едно полезно дело. Много често вземах филми направо от френското, немското или японското посолство, понеже официалният телевизионен видео-обмен бе силно ограничен. Мисля, че и досега пазя „Очите на Жаклин“ – кратко филмче за Пикасо.

Цензорите мрънкаха, но не особено стръвно.

И така, по малко влизаше чист въздух в телевизионните дебри.

И каква полза от това, кой знае днес за Джакомети?

Бъдещето пристъпва предпазливо към нас, дори и това не е сигурно – заради извечната ни несъобразителност и нерешителност.

По-малко от месец преди поредните избори никой дума не обелва за младите българи – те сякаш не съществуват за политиците ни.

Отписали са ги.

Така, фактически, отписват и Бъдещето.

Това няма да им бъде простено – най-малкото, понеже целият позор на Настоящето винаги беше оправдаван с очакваната милостиня от Бъдещето.

1 октомври 2024 година

CREATOR: gd-jpeg v1.0 (using IJG JPEG v62), default quality

Кеворк Кеворкян

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Свързани теми:featured trending българия коментар корупция кражба политика

Следва

Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество

Не пропускай

И Господ не може да ни избави от политическите неандерталци

Продължи да четеш

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Публикувано

преди 1 седмица

на

юни 7, 2026

От

Вестник Заря

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Публикувано

преди 1 седмица

на

юни 6, 2026

От

Вестник Заря

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Публикувано

преди 3 седмици

на

май 25, 2026

От

Вестник Заря

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да „шупне“ добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Продължи да четеш

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!