Когато Тъкър Карлсън напусна Fox News Channel през април, враговете му ликуваха. Но ако смятаха, че най-накрая е е бил победен, то преценката им беше грешна. С помощта на Илон Мъск, Карлсън достига до още по-голяма глобална аудитория с новото си шоу „Тъкър Карлсън в Twitter (сега известно като „X“).“

Новинарският ветеран разшири мисията си: да победи задушаващото пристрастие и медийно затъмнение не само към критичните събития у дома, но и в столиците по света.

Когато стигаме до него, Карлсън току-що се е завърнал от Обединените арабски емирства, където се е срещнал с техния президент Мохамед бин Зайед. Карлсън обявява шейха за „най-интересния, най-мъдрият лидер, с когото съм говорил“ – провокативна оценка, като се има предвид, че водещият на токшоуто седеше срещу Доналд Тръмп миналия месец. За арабския лидер Карлсън се въодушевява: „Никога не съм срещал по-смирен лидер – и вярвам, че смирението е предпоставка за мъдрост.“

Карлсън е далеч по-малко благосклонен към колегите си от пресата. „Всички те са страхливи хора“, подиграва им се 54-годишният мъж. Вместо да държат под отговорност силните, „те правят точно обратното“. Всъщност „те изпълняват техните заповеди“.

Гледайки напред към президентските избори през 2024 г., той казва: „Опитват се да вкарат Тръмп в затвора за престъплението, че се е кандидатирал срещу Джо Байдън … За това става дума на тези избори. Ще позволим ли това, или не? И аз просто не мисля, че можем.“

Ето и цялото интервю:

Weltwoche: Откакто напуснахте Fox и се изявихте самостоятелно с новото си предаване „Тъкър Карлсън в Twitter (сега известен като „X“)“, публикациите Ви отбелязват десетки, а понякога и стотици милиони гледания. Излитате като Бъз Светкавицата. Усещате ли свободата? Да изследвате повече теми и идеи? Да изразявате своите възгледи?

Тъкър Карлсън: Определено. Ако не друго, то по-слабо изразявам възгледите си. Не съм се занимавал с много сценарии направо пред камерата, в които пиша сценария и изказвам мнението си. Направих това, което исках да направя от дълго време, но не можех, а именно да се кача на самолет и да видя останалата част от света. Не можех, защото имах ежедневно предаване, което трябваше да правя.

https://www.youtube.com/watch?v=Mkyitd6mG3U

През последните няколко години – особено след началото на войната в Украйна – се убедих, че светът се променя много по-бързо, отколкото повечето американци разбират. И тъй като в американските медии почти няма отразяване на останалия свят, американците нямат добра представа за него.

Това, което в тази страна наричаме „следвоенен ред“ – институциите, създадени след Втората световна война, за да запазят света мирен и проспериращ, а Съединените щати – на върха на пирамидата, включително господството на долара, системата SWIFT, НАТО – всичко това, струва ми се, се разпада. Това е моето виждане за него. Исках да пътувам и да видя дали това действително се случва – и то е така.

Weltwoche: Сега пътувате по света повече от всякога. Коя личност в световен мащаб ви очарова особено?

Карлсън: Мисля, че в момента най-интересният и най-мъдрият лидер, с когото някога съм разговарял, е владетелят на Абу Даби, MBZ. [Шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, известен с инициалите си MBZ, е президент на Обединените арабски емирства и владетел на Абу Даби.] Уважавам [го].

Weltwoche: Току-що се върнахте в САЩ от Абу Даби?

Карлсън: Да, и говорих с него. Интервюирал съм много хора, които управляват държави или организации. Интервюирал съм много лидери в продължение на, добре, тридесет години. Това е моята работа. И никога не съм интервюирал някой, който ръководи нещо, [който] да е по-склонен да признае, когато не разбира нещо или няма отговор на даден въпрос. Никога не съм срещал по-скромен лидер, а вярвам, че смирението е предпоставка за мъдрост.

Мъдрите хора признават това, което не знаят, а аз никога не съм виждал това преди. Това не се вижда на Запад. Няма да интервюирате кандидат за президент в Съединените щати или президент, в този смисъл, който е готов да каже: „Не знам отговора. Мислил съм върху това и не съм сигурен.“ Те никога няма да го кажат, защото не можеш да признаеш, че не знаеш.

…Списъкът на нещата, които не знаем, е много по-дълъг от списъка на нещата, които знаем, и никой не иска да признае това. Хората, които го правят и са готови да го кажат на глас, са тези, на които вярвам. Затова бях много впечатлен. Никога не съм бил по-впечатлен от лидер.

Но има и много интересни хора от цял свят. Хавиер Милей, според мен, беше интересен човек. [Хавиер Херардо Милей е аржентински икономист и политик, известен с либертарианските си възгледи. Той води в проучванията за следващите президентски избори.]

Weltwoche: Нека хвърлим кратък поглед назад към дългогодишната Ви работа във Fox, където се превърнахте в световна медийна звезда, заемайки първо място в класацията на кабелните новини с предаването „Tucker Carlson Tonight“. По време на неотдавнашния епизод на предаването Ви по „Х“ казахте: „Не съм се интересувал от това: „Мърдок никога не са ми се изпречвали на пътя. Винаги са били добри с мен. Но винаги са били дребнави. … Това е компания, управлявана от страхливци, разбирате ли какво имам предвид?“ Какво имате предвид?

Карлсон: Ами, прекарах четиринадесет години във Fox и през повечето време работех върху собствения си бизнес. Нямах никаква роля в управлението на компанията. Бях просто служител. Така че има много неща за това как се управлява компанията, за които не бих могъл да знам.

От моя опит семейството, което притежава, което контролира компанията, Мърдок, винаги е било много джентълменско с мен. Много учтиви, мили, даваха ми огромна свобода на действие. Често или понякога усещах, че не са съгласни с това, което казвам, че моите възгледи са различни от техните. Но те ми позволяваха да изразявам възгледите си и аз им бях благодарен за това. Благодарен съм за това. Никога не съм имал проблем с тях и нямам проблем с тях и сега. Не бих се съгласил с тях за някои неща, но винаги ще бъда благодарен за шансовете, които ми дадоха, и за добротата, която проявиха към мен.

Във Fox News има много страхотни хора, но има и много хора, които са просто ужасени и се опитват да преживеят деня. И не мисля, че правят достатъчно силен ксанакс, за да могат някои от хората, които управляват мястото, да се успокоят. [смях]

Имах предвид това, което казах. Работил съм в много новинарски организации в Съединените щати и всички те са едни и същи. Всички се страхуват да не ги съдят или да им крещят, или да ги уволнят, или да ги унижат. Но интересното е, че никоя от тях не се страхува много от това да сгреши. Това не ги притеснява. Те не се притесняват толкова за точността, колкото за това да не бъдат немодерни или да не кажат нещо забранено. Това, за което наистина се притесняват, е да кажат истината.

Човек би си помислил, че ако ръководите новинарска организация, основната ви грижа ще бъде да се справите правилно и че ще се ужасите, ако някой сгреши. Но това не е главната им грижа. И не само във Фокс. Работил съм в MSNBC и CNN. Работил съм в PBS. Една година работих в ABC. Със сигурност съм бил в много новинарски компании и всички те са едни и същи. Всички те са уплашени хора, които печелят повече, отколкото вероятно трябва, и се притесняват да не загубят работата си. От време на време може да се намери смел човек, но той е много, много, много рядък. Много рядко.

Weltwoche: Медиите като „четвърта власт“ имат сериозен проблем с доверието, не само в САЩ. Тук е същото. Единствената национална новинарска организация в САЩ, която печели по-голямата част от доверието на обществеността, според YouGov [май 2023 г.], е The Weather Channel.

Карлсон: Да.

Weltwoche: Половината от американската общественост вярва, че новинарските медии умишлено се опитват да заблуждават, дезинформират и пропагандират [Галъп, февруари 2023 г.]. Вие сте в новините от толкова дълго време. Защо състоянието на медиите е толкова окаяно?

Карлсон: Ами защото, ако искаш да подкопаеш една демокрация, трябва да контролираш информацията, която гражданите получават. Твърдя, че новинарските медии в демокрациите са много по-малко надеждни, отколкото в други държави, просто защото в демокрацията това има по-голямо значение. Хората гласуват въз основа на информацията, с която разполагат. Така че, ако искате да контролирате гласовете им, трябва да контролирате това, което те знаят.

В продължение на няколко десетилетия хората, които управляват Съединените щати, се опитват много агресивно да контролират това, което се излъчва по нашите новинарски станции и в нашите вестници – да контролират информационните медии. И те го правят.

Weltwoche: Хората, работещи в новинарските медии, изглежда се съгласяват с това.

Карлсон: Разбира се, че го правят, защото са ужасени. Те просто се страхуват. Те се съгласяват с това, абсолютно. Страхуват се да кажат нещо, което ще обиди хората, които управляват правителството, които управляват най-големите компании, и в повечето случаи не го правят. И това не е просто изкривяване на това, което би трябвало да правят, това е преобръщане. Те съществуват, за да държат хората на власт отговорни. Вместо това те правят точно обратното. Те изпълняват техните заповеди.

Например, въвеждат тази ваксина в Съединените щати. Тя има огромни последици за населението. Стотици милиони хора я приемат, а не се допускат никакви репортажи за тази ваксина – никакви истински репортажи. Хората са буквално уволнявани от работа, ако поставят под въпрос ефикасността и безопасността на тази ваксина. Това е безумно. В една функционираща демокрация, ако имаш задължително лекарство, което всеки е длъжен да приема, работата на новинарските медии би била да съобщават дали то е безопасно и дали действа или не. Те направиха точно обратното.

Дори за войната в Украйна. Това е потенциален ядрен конфликт между свръхдържави. Не трябва ли да знаем всичко, което можем? „Не.“ Не ви е позволено.

Опитах се да интервюирам Владимир Путин, но правителството на САЩ ме спря. Помислете за това за минута. Между другото, никой не ме защити. Не мисля, че имаше някой в новинарските медии, който да каже: „Чакайте малко. Може да не харесвам този човек, но той има право да интервюира когото си поиска, а ние имаме право да чуем какво казва Путин“. Нямате право да чувате гласа на Путин. Защото защо? Не е имало гласуване за това. Никой не ме попита. Аз съм на 54 години. Плащал съм си данъците и съм спазвал закона.

Аз съм американски гражданин. Аз съм много по-лоялен американец, отколкото, да речем, Джо Байдън или Камала Харис, която дори не е израснала в тази страна; тя е израснала в Канада. И те ми казват какво е да си лоялен американец? На този етап просто не ме интересува. Дори не ми пука. Когато Дейвид Фрум [сътрудник на списание The Atlantic] от Канада ми казва, че съм нелоялен американец, това е шега. Това е шега. И всъщност вече не ми пука какво мислят те. И не е нужно да ми пука. Така че не ми пука.

Weltwoche: Високият рейтинг на предаването ви показва, че издигате глас, който хората искат да чуят. Един такъв пример за медийна манипулация е медийното потискане и отхвърляне на лаптопа на Хънтър Байдън. Вие сте изследвали прословутия „лаптоп от ада“. Ние от Weltwoche също, още от пролетта на миналата година. Вие имате задълбочени познания за бизнес мрежата на Байдън. Вие бяхте първият, който през октомври 2020 г. интервюира бизнес инсайдера на Байдън, Тони Бобулински. От това, което сте видели, бихте ли заключили, че Джо Байдън е знаел за бизнеса на сина си? Че го е улеснил? И че самият той може да се е облагодетелствал?

Карлсън: Е, това не са мнения. Това е фактически установено. Миналия месец интервюирахме Девън Арчър [дългогодишен близък бизнес партньор и приятел на Хънтър Байдън], който десетки пъти по време на бизнес срещи е наблюдавал как Джо Байдън се обажда на сина си Хънтър по време на бизнес среща. Синът му го е включил на високоговорител, докато Джо Байдън е бил вицепрезидент на Съединените щати, за да помогне на бизнеса на сина си. Между другото, бизнесът, така нареченият „бизнес“, се състоеше изцяло в това да бъде син на Джо Байдън. Хънтър Байдън нямаше никакъв опит в областта на енергетиката. Той не знаеше нищо за украинския газ. Това е шега, че не е знаел. Той нямаше никакъв релевантен опит или познания за нито един от така наречените „бизнеси“, които ръководеше.

Той продаваше единствено достъп до баща си. Това не е спекулация. Това е казал неговият бизнес партньор, на запис, пред камера. Да, по този въпрос няма спор. Това е факт.

Предполагам, че медиите толкова много мразят Тръмп или се възползват по някакъв начин, предполагам, от това, че Джо Байдън е президент, че смятат, че трябва да излъжат за това. Но те лъжат, точка.

Weltwoche: Друга история, която предизвиква нулево любопитство сред пресата във Вашингтон, е твърдението на дъщеря му Ашли Байдън в личния ѝ дневник, че Джо Байдън може да се е държал с нея по начин, който тя описва като „вероятно неподходящ“, когато е била младо момиче. Хънтър е дал на баща си псевдонима „Педо Питър“ в списъка с контакти на мобилния си телефон. Предполагам, че в Америка „Педо Питър“ е необичаен термин за обръщение към бащата. Защо пресата проявява толкова малък интерес към разследването на тези тревожни подробности, особено в ерата след #MeToo?

Карлсън: Ами, [Ашли] го е казала в дневника си, чиято единствена аудитория е била самата тя. Тя не го е твърдяла. Записала го е: че баща ѝ е вземал душове с нея като дете и понеже го е правил, тя е станала сексуално зависима. Това е написала в дневника си. Реакцията на администрацията на Байдън беше да накара Министерството на правосъдието да нахлуе в дома на човека, който е имал дневника, да арестува хората, които са имали дневника, въпреки че не са го откраднали, а са платили за него. Ашли Байдън го оставила в къщата, която била наела, и те никога не казали нищо за това.

Това е сексуално престъпление. Имам три дъщери. Мога да ви обещая, че не е нормално един баща да се къпе с дъщерите си. [Ашли] каза в дневника си: „Мисля, че имам сексуална зависимост, защото баща ми се къпеше с мен“. Това е, което тя казва.

Между другото, Джо Байдън има деменция и не управлява Съединените щати. Това повдига очевидния въпрос: „Кой е /управлява/?“

Weltwoche: Кой е?

Карлсън: Предполагам, че Барак Обама чрез своите подставени лица /казва „отрепки“/, които работят за Джо Байдън. Но аз не знам това. Ню Йорк Таймс не си е направил труда да съобщи за това, но Джо Байдън има деменция. Той не е способен да произнесе цяло изречение, още по-малко да ръководи най-голямата структура в човешката история, каквато е правителството на САЩ. Цялата предпоставка е нелепа, а сега ни казват? Той е на 80 години. Едва може да говори. Едва може да ходи. И ще се кандидатира отново за президент на САЩ, докато тече война? Всичко е толкова налудничаво, че стигаме до момента, в който не се опитват да убедят никого. Просто се опитват да потиснат и арестуват хората, които задават въпроси. През последния месец арестуваха десетки хора, политически опоненти, не за извършване на престъпления, а за това, че са им се противопоставили. Десетки през последния месец.

Системата ни се срива в реално време. Наблюдаваме как това се случва. Ако четете американските медии, това са истории за Ким Кардашиян и много несъществени глупости за транссексуални и всички тези неща. Основното е, че президентът на Съединените щати е non compos mentis /невменяем/.

Кой управлява правителството? Ако не можеш да отговориш на този въпрос, значи не си вършиш работата в медиите, струва ми се. Както и да е.

Weltwoche: Направихте голям удар с интервюто си с бившия президент Доналд Тръмп, което излезе в ефир точно в момента, когато кандидатите на републиканците провеждаха първия си дебат по предишния Ви канал, Fox. През 2018 г., когато за първи път се срещнахме с Вас за интервю, Тръмп беше встъпил в длъжност преди почти две години. И Вие ми казахте оценката си, че на този етап „Тръмп не е способен“ да бъде президент на САЩ. Като пример посочихте границата – той не е построил достатъчно от стената /с Мексико/. Ако Тръмп успее да се завърне триумфално в Белия дом, смятате ли, че той може да бъде ефективен?

Карлсън: Не, разбира се, не знам. Ще излезе, че спекулирам. Мисля, че първият му мандат като президент доказа, че е доста трудно да управляваш организация, милиони хора, когато на повечето от тях им се плаща, за да ти се противопоставят, а това е така. Има федерални служители, членуващи в профсъюзи, чиито работни места зависят от другата партия. Така че самата система е доста трудна за някой, който се стреми да я реформира.

На този етап обаче се опитват да вкарат Тръмп в затвора за престъплението, че се е кандидатирал срещу Джо Байдън. Говоря само в качеството си на избирател. Това е всичко, което трябва да знам.

Мисля ли, че ако Тръмп поеме властта, утре, ще направи ЦРУ отговорно пред избирателите? Не, не мисля. Мисля ли, че той ще построи стена? Не знам. Но се надявам да е така.

Знам, че не можете да позволите, абсолютно не можете да позволите на една политическа партия да използва нашата съдебна система, за да вкара в затвора главния опонент на президента. Не можете да го направите. Това просто е абсолютно недопустимо.

От моя гледна точка тези избори са именно за това. Ще позволим ли това, или не? И аз просто не мисля, че можем.

Weltwoche: Колегите ви журналисти не спират да ви критикуват. Наричат репортажите ви „проруски“ или „про-Тръмп“. Неотдавна си навлякохте много злоба заради интервюто си с Лари Синклер, в което той говори за [провеждането на] предполагаема гей афера с Барак Обама. [Синклер, осъден, твърди, че е видял бившия президент на Съединените щати Барак Обама да пуши крек, преди да се впусне в сексуални действия с него през 1999 г., когато Обама е бил щатски сенатор]. Макар да е вярно, че твърденията му никога не са били преследвани от пресата, боготворяща Обама, притеснявате ли се, че форматът на онлайн шоуто Ви, в което се провеждат интервюта „един на един“, ограничава възможността Ви да проучите напълно истинността на твърденията на Вашите гости за факти?

Карлсън: О, разбира се, че е така. От 25 години правя интервюта „едно след друго“ по телевизията.

Weltwoche: По онова време, когато правехте тези интервюта, имахте голям екип.

Карлсон: Е, те все още работят за мен. Имам същия екип. [смее се] Да, имам абсолютно същия екип. Всъщност те ще дойдат на вечеря само след минута.

Мисля, че Лари Синклер е бил нападнат. В един момент е бил арестуван. Беше отстранен като „недостоверен източник“. Това продължава вече петнадесет години. Хората нападат Лари Синклер или го отхвърлят. Моето мнение беше: „Аз съм балансът. Защо да не чуваме Лари Синклер? Добре, ето го Лари Синклер. Можете сами да прецените какво мислите за него“.

С други думи, лъжци, доказани лъжци като Бен Смит от „Политико“ по онова време, можеха да излязат и да ни кажат, че всичко, което Лари Синклер е казал, е невярно. Добре, това е позицията на Бен Смит. Ето позицията на Лари Синклер. Изглежда, че аз съм балансът. Има смисъл в това.

Weltwoche: Някои критици питат: „Различно ли е излъчването на личните спомени на Лари Синклер от обвиненията на Кристин Блази Форд срещу Брент Кавано?“

Карлсън: Ами, много е различно. Мисля, че е различно в своите особености. Много е различно. Но също така смятам, че Лари Синклер има право да… Лари Синклер, според мен, по много достоверен начин заяви, че е правил секс с Барак Обама. След като сега сме толкова фанатично настроени за гейовете и всичко гейско е добро, защо това е лошо? „Обама харесва пичове.“ Защо тогава това да е атака срещу Обама? Аз ли съм единственият нехомофоб тук?

Струва ми се очевидно, че Обама харесва пичове. Той е казал това на приятелката си. Между другото, Алекс Макниър е моя далечна братовчедка. И Обама ѝ казал: „Фантазирам да правя секс с мъже“. Предполагам, че е малко странно да се мисли, че да кажеш това на глас по някакъв начин е нападение. Не знам защо би било така. Мислех, че се предполага, че трябва да харесваме пичове. [Не мога да се справя.

Weltwoche: Тъкър, извървял си забележително пътешествие. През годините сте променяли мнението си по големи въпроси, важни въпроси, като инвазията в Ирак.

Карлсън: О, да.

Weltwoche: И го оповестихте публично. Много малко журналисти са склонни да признаят печатна грешка, камо ли да направят сериозна корекция на курса. Има ли въпрос, който в момента преосмисляте, на който гледате отново? Предишна позиция, която в момента се преразглежда?

Карлсън: О, промених мнението си като при всеки въпрос. [Смее се] Постоянно променям мнението си за нещата. Постоянно. Боже, има много въпроси, които не съм сигурен, че разбирам напълно. [Изкуствен интелект], например. Много се притеснявам, че изкуственият интелект ще унищожи света и ще стане автономен. Но дали ще стане? Не знам. Предполагам, че освен загриженост на интуитивно ниво, нямам много умна представа за ИИ.

Има много въпроси, като този, които се опитвам да разбера. За щастие, не е задължително да имам мнение за всичко. Достатъчно стар съм, за да съм щастлив да призная, когато не знам отговора на нещо.

Ще ви кажа следното: С времето мнението ми, че войната в Украйна застрашава западната цивилизация, се засили, а не отслабна. Чувствам се така. Мислех го и преди. Сега наистина го мисля. Има много неща, за които съм се притеснявал в миналото и които се оказаха, че не си струва да се притеснявам. Вчера бях в Близкия изток и си помислих, че за първи път отидох в Персийския залив през 2001 г., веднага след 11 септември, и бяхме напълно убедени – аз бях напълно убеден – че гледаме към началото на 500-годишна война срещу исляма, Западът срещу исляма. И всъщност нещата изобщо не се развиха така.

Арабите от Персийския залив, с които съм имал работа през годините, са много по-толерантни от средния бял светски либерал в Америка – много по-толерантни. В Абу Даби празнуват по-голяма и по-християнска Коледа, отколкото ние в Ню Йорк.

Weltwoche: Като цяло, какво Ви дава надежда в един доста тревожен момент, когато гледате в бъдещето?

Карлсън: Това, че залогът изведнъж е станал толкова голям, че умните хора преосмислят предположенията си. Виждам това навсякъде около себе си. Виждам как хората около мен се питат: „Вярвах в това. Все още ли е вярно? Било ли е вярно някога? Каква е истината?“ Мисля, че хората са съсредоточени върху въпросите за истината и лъжата много по-дълбоко, отколкото някога са били, и това е добре.

Също така виждам пробуждане на духовното съзнание и религиозната вяра в Съединените щати, което според мен е чудесно. Не всички стигат до същите заключения като мен, но това е нормално. По-добре е, отколкото да мислите, че Amazon ще ви направи щастливи, защото всъщност Amazon няма да ви направи щастливи. Това не е вярно. Това е лъжа. И все повече хора изглежда стигат до извода, че това е лъжа, и мисля, че това е нещо чудесно.

Съществува идеята, че по някакъв начин основната заплаха за нашето щастие е от страна на религиозните хора. Това е абсурдно. Основната заплаха за щастието ни е от хората, които се смятат за Бог. Те са опасните. Ако си мислите, че сте Бог, няма ограничения за това, което ще направите, защото си мислите, че сте последният арбитър, че сте последният съдия, че сте всемогъщ. Това е ужасяващо.

Чувствам се много по-добре сред религиозни хора. Аз съм християнин, но не е задължително те да споделят моите възгледи. Както току-що казах, всъщност онзи ден се срещнах с някои хора. Точно по средата на срещата ни имаше призив за молитва и всички станаха, застанаха на колене, обърнаха се към Мека и се поклониха на Аллах. Преди двайсет години щях да си помисля: „Боже мой, колко заплашително!“ Сега си помислих: „Колко прекрасно. Колко прекрасно е това?“

Weltwoche: Кога ще се върнете в Швейцария? Знам, че тук може да е скучно. Казахте ми, че няма какво да излъчвате. Но би било хубаво да си дойдете.

Карлсън: Това ми харесва. Вие имате последната скучна страна на Запад.

Weltwoche: Швейцария също се променя.

Карлсон: Знам, това е вярно. Но поне е красива. Ако имаш вдъхновяваща физическа красота, някак си е трудно да отнемеш планините. Надявам се, че Швейцария ще си остане точно същата. В момента, в който американската империя рухне, ще си върнете банковата тайна.

Между другото, секретността не означава нарушение. Поверителността е предпоставка за свободата. Имам ключалка в спалнята си. Това не означава, че правя нещо незаконно в спалнята си. Аз не съм роб, аз съм гражданин. Мога да имам личен живот.

Източник: weltwoche.ch