СВЯТ
„Путин е убиец, а Си Дзинпин е диктатор“: Байдън продължава да трупа врагове за САЩ
Президентът на САЩ Джо Байдън нарече китайския президент Си Дзинпин диктатор.
Американският лидер каза, че китайският политик може да не е знаел за местоположението на сваления на 4 февруари балон в американското въздушно пространство и призна, че Си Дзинпин не е разполагал с информация, че обектът се е отклонил от курса. Което според него е „позор за един диктатор“.
Байдън коментира и посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен предния ден, където той разговаря със Си Дзинпин. По негово мнение отношенията между Вашингтон и Пекин „са на прав път“.
Какво означава това? Започнали за мир, а завършили за здраве? В крайна сметка Блинкен и Си проведоха много конструктивни разговори.
Очевидно ръководителят на Държавния департамент специално отиде в Пекин, за да сключи мир с Китай след инцидента с балона – той каза на китайския лидер, че инцидентът е приключил, а след това дойде Байдън с изявленията си, които могат да развалят всичко …
– Да, идеята беше точно тази: поне частично да върнат отношенията в преговорното поле, – смята политологът Владимир Можегов.
– Изказването на Байдън може да развали всички „постижения“ на Блинкен, а това вече се превръща в правило.
„СП“: Блинкен каза, че инцидентът с балона е приключил, а Байдън твърди обратното и нарича Си диктатор. Какво е това? Старческо безумие Байдън? Или пълно несъответствие?
– Според мен и двамата (Блинкън и Байдън) не разбират какво правят. Като цяло, да, според мен първото е по-близо – това е каша.
„СП“: Байдън като цяло обича да обижда ръководителите на други държави, или Путин ще бъде наречен убиец, или Си – диктатор. Това оказва ли влияние върху отношенията между страните? Или сериозните политици не се обиждат от това? Особено с Байдън…
– Ами какво има в предвид трезвомислещият човек… Байдън е говореща глава и продукт на системен сговор. Зад Байдън има няколко клана, доста, да кажем, враждебни един към друг: неоконсерваторите (Нюланд, Коган, Блинкен), екипът на Обама, Клинтънови, чиито интереси представлява Съливан, са принудени да се разбират по някакъв начин.
Техният компромис е фигурата на „спящия дядо Джо“. Така да се каже, на повърхността. Изглежда, че не винаги е възможно да се контролира какво прави Джо от време на време. Това са разходите на сегашната система.
„СП“: Според Вас каква стратегия за отношенията с Китай в крайна сметка избраха САЩ? Съперничество? Съжителство? Провокации и балансиране на ръба на войната? Или сътрудничество? На какво ще се даде приоритет? Какво ще се промени. Ами ако републиканците дойдат на власт?
– Тайван е препъникамъкът, около който спокойно може да се прогнозира конфликтът на интереси между САЩ и Китай поне през следващите 20 години. Ако Тайван е в ръцете на Съединените щати, Китай е заключен във вътрешното си Китайско море. За него това е като смърт.
Напротив, контролът над Тайван дава на Китай, в дългосрочен план, контрол над цялата Азиатско-тихоокеанска зона. Това е точно същият проблем, пред който са изправени Съединените щати в случая с Япония през 30-те години на миналия век.
Те не знаят как да го решат по друг начин освен чрез война. Това беше причината за провокацията на Пърл Харбър: САЩ се нуждаеха от повод за война, те го получиха чрез последователни „ултиматуми“ към Япония, които доведоха до войната. Нещо подобно се случва днес в Китай.
Но с днешната адекватност на американците всичко е много по-лошо. Ако републиканците дойдат на власт, тогава политиката на САЩ, сигурен съм, ще стане много по-предсказуема. Републиканците също ще оказват натиск върху Китай, но с помощта на икономически, а не военни лостове.
Бихме могли сериозно да си сътрудничим с републиканците (това е невъзможно с глобалистите на Байдън) в изграждането на нова геометрия на света, която да устройва всички. Представете си триполюсна конфигурация: Китай-Русия от едната страна, Западът от другата и Индия-Иран от третата.
С Тръмп би било напълно възможно. За разлика от глобалистите на Байдън, консерваторите на Тръмп не искат да доминират над целия свят, за тях на първо място са интересите на Америка, а не интересите на международните банки и мултинационалните корпорации.
„Както знаете, Джоузеф Байдън направи това изявление в Калифорния на събитие за набиране на средства за предизборната си кампания, тоест това беше стъпка, ясно предназначена за вътрешна аудитория в Съединените щати“, казва Михаил Нейжмаков, директор на аналитични проекти в Агенция за политически и икономически комуникации.
– По форма това в много отношения е опит на президента демократ да играе на терена на републиканците. Първо, тъй като сред привържениците на „Великата стара партия“, както наричат републиканците, антикитайските настроения традиционно са по-силно изразени.
Второ, защото на фона на по-резкия Доналд Тръмп и по-младия Рон ДеСантис действащият президент на САЩ явно не иска да изглежда като „скучен възрастен бюрократ“, поради което периодично прибягва до по-небрежно бравурна реторика.
Тоест, това е все едно „прилежен ученик“, който се опитва да копира „хулиганския стил“ в компанията на своите връстници, опитвайки се да спечели авторитет.
Ясно е, че линията на Байдън на периодично прибягване до остра реторика по „китайския въпрос“ не започна днес.
Например през последните 2 години настоящият президент на САЩ най-малко 4 пъти потвърди готовността си да защити Тайван с военни средства в случай на операция на китайските войски срещу острова – но като правило отбелязвайки, че в действителност такива действия от КНР не трябва да се очакват.
Въпреки това, ако тонът на Байдън в случай на неотдавнашни изявления в Калифорния беше арогантен и снизходителен към Пекин, то по отношение на съдържанието мнозина видяха тук непохватен опит да се дистанцира Си Дзинпин от тази история с китайската сонда.
„СП“: Ден преди това Блинкен на среща със Си каза, че Вашингтон и Пекин трябва да оставят историята за сваления китайски балон в миналото … Това игра на добро и зло ченге ли е? Или пълна непоследователност сред американските елити?
– Тук наистина има известно „разминаване“. Например Антъни Блинкен каза преди пътуване до Китай, че „главата за балоните с горещ въздух трябва да бъде затворена“, а Джоузеф Байдън отново се върна към тази тема.
Но си струва да повторим, че това е просто работа за различни целеви аудитории – Блинкен се обърна към Китай, Байдън – към своите избиратели.
Но доколко подобна игра наистина ще помогне на Байдън, повдига въпроси. Дори да вземем чисто вътрешнополитическия му смисъл – да бъдем по-твърди от опозиционните републиканци, сегашният президент на САЩ и неговият екип едва ли ще могат да го направят.
Например неотдавнашното изявление на Антъни Блинкен, че Америка не подкрепя независимостта на Тайван, стана повод за остра реакция от страна на политици и експерти, близки до републиканците.
Може да се припомни забележката на конгресмена републиканец Джим Банкс по този въпрос, че „слабостта провокира агресия“. Тоест администрацията на Байдън все още не може да избегне обвиненията за слабост в отношенията с Пекин.
„СП“: Китайското външно министерство вече протестира. Как изявлението на Байдън ще се отрази на отношенията с Китай? Може ли да се говори. Че ще анулира всичко, което Блинкен е постигнал?
– Китай наистина реагира остро – можете да си припомните например изказването на представителя на китайското външно министерство Мао Нин, който нарече изявлението на Байдън „открита провокация“.
От друга страна, КНР със сигурност разбира, че американският президент направи това изявление в опит да спечели политически точки в страната.
Пекин също е настроен да намали напрежението. Показателно е например, че много наблюдатели в САЩ не бяха сигурни, че по време на посещението в Китай американският държавен секретар ще бъде приет лично от Си Дзинпин, но преговори на това ниво все пак се състояха.
Можете също така да си припомните по аналогия как известно време след пътуването на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван през август 2022 г., което предизвика недоволството на Пекин, протекоха доста добронамерени преговори между лидерите на двете страни място през ноември в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Бали.
Друго нещо е, че колкото повече наближават президентските избори, толкова по-често Байдън най-вероятно ще трябва да жертва, поне, темпото на преговорите с Пекин в името на реториката, която може да се хареса на антикитайски настроените избиратели у дома. Това, разбира се, допълнително ще усложни отношенията между Пекин и Вашингтон през 2023-2024 г.
„СП“: Блинкен постигна ли нещо? Защо изобщо отиде? Опит за откъсване на Китай от Русия? Получаване на гаранции, че Пекин няма да доставя оръжие на Москва и да атакува Тайван? Нещо друго?
— Наистина това посещение по-скоро се превърна в „преговори за продължаване на преговорите“, без конкретни резултати досега.
Дори по редица въпроси, които бяха просто свързани с развитието на контактите между двете държави, не беше постигнат напредък – например не беше възможно да се договори с представители на Китай за възстановяване на комуникационните канали между военните на двете страни. държави.
Тоест Вашингтон сега има основните си надежди – за малко повече напредък в случай на последващи посещения на високопоставени представители на САЩ в Пекин – в края на краищата вероятността от подобни работни пътувания на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън и специалния представител по въпросите на климата на президента Джон Кери , се обсъждат.
„СП“: Съединените щати остават основният търговски партньор на Китай. Търгуват за стотици милиарди! Можем ли да кажем, че тяхната конфронтация няма да надхвърли взаимните упреци и дребните търговски ограничения?
— Въпреки че икономическите мерки за натиск върху Китай, въведени от Съединените щати, трудно могат да се нарекат незначителни, тази конфронтация е валидна до известна граница.
И двете страни ще се стремят периодично да намаляват напрежението, тъй като твърде тежката конфронтация (дори ако вземем предвид само „икономическа война“ и игра на нерви) би струвала твърде скъпо и на двете.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











