Най-голямата грижа на правителството на нейно величество в момента е все по-осъзнаващият стремеж на Шотландия към независимост. Настоящите британски сътресения, възникнали поради открито глупавите икономически решения на правителството, ръководено от Борис Джонсън, и лошо замисления механизъм за Брекзит, допълнително разпалват сепаратистките настроения на шотландците. Защо им е хаотична Англия, ако в самата Шотландия има повече от достатъчно петрол и газ в Северно море? Сега дори може да спечели доста добри пари от тях, повече от уискито, традиционна шотландска износна стока.

Регионалният министър-председател, лидер на Шотландската национална партия, Никола Стърджън, е напълно наясно, че шансовете за получаване на стабилно мнозинство на референдума за независимостта на Шотландия в сегашната ситуация са по-високи от всякога и се стреми да проведе референдум възможно най -скоро.

И Лондон, разбира се, няма да е себе си, ако не извади в настоящата ситуация любимата си карта при всички затруднения – зловещата „руска заплаха“. Че Москва мечтае да завладее гордите шотландци и очевидно да им изпие всичкото уиски. “Дейли Експрес” пише, че в Шотландия руското разузнаване рязко се е засилило. Неговата цел е да тласне Алба (Алба е келтското име на страната) към независимост, както и да проникне в базата за ядрени подводници във Фислейн, Шотландия. За да се потиснат това, в Шотландия са изпратени допълнителни 100 разузнавачи на МИ6. Лесно е да се предположи, че тяхната задача ще включва шпиониране на местните сепаратисти.

Един от ключовите пропагандни проекти, целящи да вразумят все още британските поданици на север, е сниманият този сезон по поръчка на държавната корпорация Би-Би-Си шестсериен сериал “Виджил” (Бдителност) за атомна подводница на британския флот.

Първоначално сюжетът се развива по необичаен и интригуващ начин. Едноименната ядрена подводница, която отплава от базата си в Шотландия, се оказва, че тайно е последвана от американска подводница, която дори потопява риболовен кораб заедно с рибарите по пътя. Удар по съюзници? Сензация! Нищо подобно. Към края се оказва, че намеренията на американците са били най-добри – да предпазят „братята по оръжие“ от „агресивния“ руски флот, който върви някъде по повърхността. Е, краят е съвсем прост – до кретения. Руски шпиони са открити на борда на „Виджил“, които тровят с разни газове и мушкат екипажа с ножове. Тяхната цел е да принудят подводницата да изплува на повърхността и след това да я снимат, за да покажат, че на британците се случват инциденти, като по този начин „опозорят“ британския флот.

Пълни глупости разбира се. Но това е един от най-скъпите сериали на BBC правен някога с най-добрите актьори, талантлива режисура и страхотно заснемане. Той има и един от най-високите рейтинги в историята. И всичко това всъщност е заснето в името на няколко ключови кадри, в които представителите на шотландските власти, скептично настроени относно наличието на атомната подводница на тяхна територия, са лично убедени колко лошо ще бъде за тях от „проклетите Руснаци „, ако тази база бъде ликвидирана.

Базата във Фислейн наистина е една от централните теми в преговорите между Лондон и Единбург относно потенциалната независимост на последната. Както самата Никола Стърджън, макар и без голям натиск, така и нейните сътрудници с много повече усърдие настояват ядрените оръжия и ядрените подводници да бъдат премахнати от шотландската територия. И къде да ги сложат тогава?

Някои предлагат преместване във Франция в базата “Ил Лонг”. Но това е срамота за арогантните британски политици! Вероятно много по-лоша дори от онези коварни планове, които прословутите руски агенти се опитаха да извършат във филма “Виджил”.

Съдбата на британския ядрен потенциал и неговите средства за доставка е важна за Лондон и защото използвайки го, е много по-лесно да спечели Вашингтон на своя страна в спора с Единбург. Това е от основно значение, тъй като в САЩ има почти десет пъти повече хора с шотландски корени (40-50 милиона), отколкото в самата Шотландия. Същото важи и за ирландската общност. Запазват се връзките им с тяхната „родна земя“, дори на емоционално ниво. И ако изведнъж САЩ, по някаква причина, например на избори, поискат да подкрепят Единбург и Белфаст (а ирландецът по корени Джо Байдън е известен със симпатиите си към Северна Ирландия), тогава от Великобритания ще останат само рога и копита. Това, между другото, до голяма степен обяснява готовността на Лондон да върви ревностно в челните редици на американските авантюри от Афганистан до Украйна, прикривайки самолюбието си с илюзията за „Глобална Великобритания“.

При раздуване на руската заплаха от Лондон като средство за ограничаване на свободолюбивите настроения на шотландците, морската тема като цяло звучи специално. Борис Джонсън, за да осъществи своите политически цели, по някакъв начин свободно се позовава на флота на Нейно Величество, не пренебрегва участието му във всякакви съмнителни провокации, изпълнени с жертви сред кадрите.

Така умишленото нарушаване на руските териториални води от британския разрушител “Дефендър” през юни тази година край бреговете на Крим, според „забравени“ на автобусна спирка в Кент секретни документи, е умишлено планирано от Лондон. Според британската преса те са решили да „гъделичкат руската мечка по лицето“. Министерството на отбраната беше изчислило предварително всички възможни варианти за „реакцията на руснаците“, очевидно до потопяване. За Борис Джонсън това би било голям успех. Би било възможно да се разпали огънят на „руската агресивност“ и „огнен патриотизъм“ в страната до небето, изкоренявайки сепаратистките настроения. Жертвата на сто или двеста британски момчета не е проблем в очите на политиците от неговия тип. В Афганистан, заради предполагаемото „имперско величие“, бяха вкарани много повече.

Трябва да се отбележи, че тази провокация щеше да се случи приблизително при Балаклава, след Кримската война 1853-1856 г. заемаща специално място както в британското, така и в шотландското национално съзнание. Тъй като именно тук се отличават шотландските стрелци, много от които все още лежат в Кримската земя.

Планът очевидно, се основава на факта, че всяка щета, нанесена на “Дефендър”, или още по-добре неговото потъване, със сигурност „до основи“ ще възмути Шотландия и ще събуди общите британски чувства в нея. Кораби на Мъгливия Албион са гинали тук преди, например, през същите тези години, известният „Черен принц“, така че няма да има нищо принципно ново в съдбата на съвременния кораб. Героичните жертви винаги укрепват империите. Лондон е доста умел в това.

Само че тези номера са изучавани отдавна. И са извлечени поуки. Никой няма да падне на нова провокация при Балаклава. По същия начин опитите на Борис Джонсън да представи Русия като виновна за всички британски неприятности няма да му донесат нищо добро. И той и другите политически лидери на страната най-накрая трябва да разберат, че преди всичко те самите са виновни за сегашното тъжно положение на някогашната велика сила.