Истината за убития дядо на Бойко Борисов

През 2009 г. лицето Борисов, посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г. по неговите думи.

Каква е истината обаче, разказват очевидци.

В. КИРОВ: По изявленията на Бойко Борисов за смъртта на дядо му, че е убит от комунисти на 9-и септември 1944 г. – това не е вярно. Първо, на Бойко Борисов дядо му по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.

Доколкото разбирам, става въпрос за прадядо му от Хераково, на майка му дядо. Той се казваше Асен Войнов. Лично го познавам. Беше кмет на Хераково преди 9-и септември 1944 г., някъде до 1942-1943 г. Тогава също беше многопартийно ръководството на България и той беше от Народняшката партия. Като човек и като кмет не беше лош. Цялото семейство са добри хора, не са лоши.

На 9 септември, той не е точно убит на 9 септември, както Бойко Борисов иска да докаже това, ако става въпрос за същото лице. Той е убит някъде към 17-18 септември 1944 г. Убиват го двама криминално проявени, престъпници направо. Те са били в затвора, осъдени на по 17-18 г. затвор за това, че са убили чичо си – той е от Хераково също, чичото. Бащата на тези двамата, единият се казва Аспарух, а другият Свилен, баща им Христо се скарват Христо и брат му за нива. Не могли да се разберат и отиват при кмета. И там започва кавгата. Обаче кметът е взел страна не на Христо, а на Сандо (Сандо се казва убитият). И така, станала гюрултията. Отива си Христо вечерта вкъщи, а брат му Сандо излиза с магарето на игрек (шопите казваме игрек овцете където лежат по нивите и там има колиба, и спят). И Христо го видял, че заминал и вдига синовете си, двамата, казал: „Хайде да ходим да го утрепем чичо ви за нивата.” Качват се на три коня – те имаха коне, отиват и го утрепали на място. Обаче преди да си тръгнат Христо казал: „Хайде сега да ходим да утрепем и кмета, защото кметът знае, че ние се карахме за тази нива при него. Първо, той е виновен, защото взе страната на Сандо, и второ – той ще ни издаде веднага, той ще се сети, че аз съм го утрепал.” Качват се на конете и тръгват да търсят кмета.

В това време на кмета снаха му е бременна, в Хераково – къщата е от София на 20 км., не е имало тогава линейки. Тя започнала да има болки и той я докарал с файтона в София. И се разминават – те отиват, търсят го, излиза жена му на кмета – бабата, и казала: „Няма го, той замина за София – така и така, по тази причина.” И те се връщат. Обаче на сутринта вече са разкрити и ги арестуват и ги вкарват в затвора, и тримата. Бай Христо е осъден на смърт, а двамата му синове – на по 17 години затвор. След това го помилват бай Христо и той остава на доживотен затвор.

На 9 септември 1944 г. като се отварят вратите на затвора, излизат и политическите, излизат и криминалните престъпници. И тези тримата излизат. Единият от братята е бил бръснар в затвора – Свилен. И тези, по-леко осъдените комунисти са ходили при него и се подстригвали, бръснали. Един от Сливница, Любо се казваше, Любомир, той на 9 септември стана първият началник на милицията в Сливница, но само след няколко дена го изстреляха и стана началник на Трето районно управление. Както се разхождал – това съм разбрал лично от Любо, той ми го е разказвал, среща един от братята и казал: „Абе, така, така, така, ние с брат ми излязохме навън, обаче нямаме работа. Селското стопанство ни е затънало, не сме били 10-15 години там, няма какво да ядем.” И Любо не е знаел, никога не е ставало на въпрос какви са те затворници, че са криминални, а като всички затворници са били недоволни от правителството и тези са викали по правителството. И той казал: „Добре, де, елате с брат ти утре тогава при мен в Трето районно управление, ние търсим сега младежи, млади хора, наши хора, да ги правим милиционери, защото милицията няма кадри, не можем да обслужим особено столицата.” Всички прогресивни млади момчета тогава са били заминали доброволци на фронта. Това са негови думи, които ми ги е казал.

И те отиват, и тях ги назначават. Само след 3 дена остава за дежурен Свилен в Трето районно управление, вечерта, и Свилен се обажда на брат си Аспарух да дойде при него. Той идва, имало един дежурен милиционер с мотор с кош, и той казал: „Сега е моментът да ликвидираме Асен – кмета на Хераково, който е бил преди това, качвайте се на мотора и го докарайте тук.” Това вече го знам от Аспарух в подробности. Те умряха – и Свилен, и Аспарух. И Аспарух казва: „Ние се вдигнахме, отидохме с мотора в Хераково, изкарахме го по чорапи и му казахме: ние ще те върнем, няма смисъл да се обуваш. И го докарахме в Трето районно управление.” Той не е познавал Аспарух, а е познавал Свилен. А Свилен е бил в дежурната (стая) и се бил завил с одеяло през глава, и когато влизат Асен и тези двамата, Аспарух и другият милиционер, Свилен маха одеялото и Асен като го видял, разбрал, че вече работата е дебела и започнал да пищи. Обаче тези скачат – бой, бой, бой – и го убиват.

Сутринта идва началникът Любо и Свилен му докладва, че някакъв фашист са докарали, той бил бит предварително и те малко го сплашили, обаче той не издържал и умрял. Любо се разтревожил – по неговите думи, и извикал прокурор и лекар. Прегледал го лекарят, но той вече бил умрял. И прокурорът им казал: „Сега какво ще правим? Съюзническата комисия вече била в България. Това ще стане голям прецедент – кмет, утрепан от милицията на България.” И затова с решение на доктора решили, че е умрял от „червен вятър”. Затварят го в един ковчег, писали, че е умрял от „червен вятър”, запечатват ковчега и го докарват тази есен, и той така е погребан в Хераково. Но той не е дядо на Бойко Борисов, пак искам да подчертая, той е негов прадядо.

Сега, ако той беше убит, първо, Аспарух и Свилен нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП – абсолютно, това е вярно и е проверено. Никога не са членували. И никой комунист не им е давал такова указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали.

По отношение на бай Асен, убитият, той беше кмет, но добър човек. Аз още един път подчертавам, беше добър човек, цялото им семейство са добри хора. Много добри хора са. След 9 септември 1944 г. неговият син или дядо на Бойко Борисов, на Бойко Борисов на майката баща, постъпва в Пожарната на работа, а Пожарната е към Милицията. Ако той беше убит от комунистите като враг или като фашист, или какъв да е, никога синът му нямаше да влезе в Пожарната. А той не само че влезе, той там се пенсионира. Баща му е с висок чин, а дядо му не е, той си остана пожарникар чичо Райчо и така му викахме – чичо Райчо, ние бяхме близки като семейства. Аз познавам цялото семейство. Даже на Бойко Борисов на майка му, фактически на Бойко Борисов на майка му брат – Асен, беше мой съученик, две години беше по-голям от мен и аз преди да завърша гимназията той ми даде шинела си и с нея завърших гимназията. Имаше нова шинела.

СТ. СТОЯНОВ: Значи Асен е прадядо на Бойко Борисов по майчина линия.

В. КИРОВ: Прадядо на Бойко Борисов по майчина линия. А по отношение на Митко, баща му на Бойко Борисов, той е от Златуша, той не е от Хераково. Те са били учители в Банкя, там са се оженили с майката на Бойко Борисов. Митко след това става член на партията (БКП) – и той е от добро семейство също в Златуша, не са лоши хората, и има чин полковник, мисля, в Пожарната.

СТ. СТОЯНОВ: Точно така.

В. КИРОВ: А майка му е заслужил учител, член на партията и тя, член е на партията и баща му. А майка ми като беше студентка, аз бях във второ отделение. Като се разболях, те я викаха и един месец ме е учила. Много добра жена, много възпитана.

СТ. СТОЯНОВ: Къде става това?

В. КИРОВ: В Хераково. Аз съм от Хераково.Това са нещата, които знам и мога да ги кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Има, вярно, доста известни хора от там, от Хераково…

В. КИРОВ: Аз мога да ви насоча към някои, да изяснят нещата. Кметът например, онзи ден бях при него, кметът на Хераково, който е младо момче, те са съседи, всички тези подробности, които ви казах, той ги знае.

СТ. СТОЯНОВ: Как се казва кметът?

В. КИРОВ: Павел. Георги Михайлов, Боецът му казваха по прякор едно време, той също знае подробностите, както ми ги каза. Златуша е по-нататък… Златуша е след Хераково, към Перник малко отива. След Хераково е Росено, и след това Златуша. Моята баба е от Златуша. Аз познавам горе-долу родата на Бойко Борисов – също добри хора са, ако трябва да сме точни, добри хора са, селски хора, добри са. Не мога да кажа нищо лошо.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест той е убит от криминално проявени…

В. КИРОВ: Да. Но дядо той няма убит от никого. Дядовците му са си умрели от естествена смърт. И ако трябва най-напред да се зададе въпросът на Бойко Борисов той да изясни кой негов дядо е убит от комунистите?

СТ. СТОЯНОВ: Става въпрос за прадядо му по майчина линия.

В. КИРОВ: Точно, по майчина линия. А за дядовците му може да се вземат смъртните актове и да се публикуват, да ги види той. Как така, кой му дядо е убит на 9-ти септември 1944 г., като тези са починали през 1965 г. и през 1970 г., и даже по-късно от 1970 г. Райчо е умрял, на майка му бащата.

СТ. СТОЯНОВ: По майчина линия дядото, значи ние говорим за прадядото. Това, което казваш, дето са починали през 1965 г., и през 1970 г., са му дядовци.

В. КИРОВ: Да, да, така е.

СТ. СТОЯНОВ: Това са интересни факти и трябва действително тези неща… Те къде, в Хераково ли са погребани?

В. КИРОВ: Погребан е в Хераково Райчо, а в Златуша е погребан…

СТ. СТОЯНОВ: Тоест смъртните актове може да се намерят?

В. КИРОВ: Може да се намерят веднага, при кмета като отидете, ще ви даде. А те тогава бяха и една община – Хераково и Златуша, но не знам…

СТ. СТОЯНОВ: Да, но ние не знаем трите имена.

В. КИРОВ: Райчо Асенов Войнов. А Асен Войнов е убитият. А другият е Митко Борисов.

СТ. СТОЯНОВ: Там нали има хора, които са по родове, да имат прякори, такива?

В. КИРОВ: В Хераково на тях им казват лукарци, от лукарците са по майчина линия. А другите – не знам, от Златуша.

СТ. СТОЯНОВ: Значи на Бойко Борисов фактически по бащина линия е от Златуша коренът, а по майчина линия е от Хераково.

В. КИРОВ: Да. Но той никъде не говори за баща си, винаги говори за майка си: „Майка ми ако ме беше видяла като генерал, майка ми ако това…”. Тя наистина беше добра жена. И винаги говори за нея. Тя е била народен учител, доколкото знам, оценена е от БКП навремето.

Това са нещата, които знам и се подписвам под тях, и отговарям за тях. Няма лъжа, няма измама – това е положението. А той (Бойко Борисов) и в Америка, и в Европа, където ходи: „Аз съм репресиран, дядо ми е убит от комунистите на 9-и септември 1944 г., на 9-и са го утрепали, а на 17 септември са обявили, че е утрепан”. – Това не е вярно също. Десетина-петнайсет дена, 17 дни точно, те вечерта го убиват и на другия ден ги докараха. И баща ми по това време беше кмет на Хераково, партиен секретар и кмет. И той също се ядосва, че са го убили. Казва: „Асен не е направил на никой лошо в селото като е бил кмет. Нямаше причини да го убият човека.” И това е единствената жертва след 9-и септември там, при нас. Баща ми не е разрешил никакви такива неща да стават, защото той е бил 7 години политзатворник, беше, сега Бог да го прости, вече не е между живите. И на 9-и септември 1944 г. той взе властта в Хераково. Всички тези неща са минали през него. Даже той е подписал характеристиката на дядо му на Бойко Борисов, на Райчо, да влезе в Пожарната, моят баща, лично той му я е подписал.

СТ. СТОЯНОВ: Интересното е, че все пак не е както сега, то и сега не е така де, явно, преди, по времето на социализма, за да влезеш в структурите на МВР, се правеше много сигурна проверка. Аз просто се учудвам как тези, излезли от затвора, след това стават служители на МВР и то на…

В. КИРОВ: Не, това тогава, във водовъртежа тогава кой е правил проверки? Нямаше кой да прави проверки, нямаше чиновници. Той Любо е бил само началник там и един – двама души са се въртели около него.

СТ. СТОЯНОВ: Как е второто име на този Любо?

В. КИРОВ: Не мога да се сетя, той умря също, той е от Войнишка махала в Сливница, оттам е родом.

СТ. СТОЯНОВ: Ясно, ясно. Точно за този Любо, аз поне съм чувал, че отзивите за него не са много добри, той много хора е вкарал по…, ако е същият.

В. КИРОВ: Не мога да кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Ако е същият. И характеристики е писал, много интересно.

СТ. СЕРГИЕВ: Той каза Киров, това е първият, който е бил на Сливница след 9 септември 1944 г., и оттам идва след 3 дена тук, в София, в Трето районно – това е Димитровски район.

СТ. СТОЯНОВ: Любо Ангелов.

В. КИРОВ: Може да е Ангелов, беше, да.

СТ. СТОЯНОВ: Тези подробности са интересни, хубави са, но всичко това трябва да се види и да се подреди по документи.

В. КИРОВ: Според мен първото, което, ако трябва нещо да се прави, е да се изясни случаят, че дядо му не е убит. Нито единият дядо, нито другият от комунисти, и не е на 9-и септември 1944 г. Това може да се публикува, даже и смъртните актове. Тогава той ако се озъби, трябва да признае, че това не е дядо му, а е някакъв прадядо. Но той навсякъде това говори – и онзи ден – в чест на дядо му посвещава победата на изборите, с това започна.

Но не може на убит от комунистите бивш кмет синът му да отиде на работа в МВР, внучката му да стане партиен секретар… Аз се познавах с Митко, лично се познавах, с добри впечатления съм от него, но не знаех тези подробности около него, не съм се интересувал. Но според мен трябва да се изясни и на Бойко Борисов да му се каже, че не бива така да се лъже и умрелите хора да се използват, за да се отиде към властта. Това според мен е престъпление, не го познавам аз Бойко Борисов, нищо, че е от моето село, той има и имот, но не го познавам лично, но съм възмутен от тази работа и то от дълго време съм възмутен. И той продължава да ги повтаря тези работи, продължава, защо – не мога да разбера. Цялото село знае историята. Има още живи хора, ние сме живи още там.

СТ. СТОЯНОВ: Важни са имената на тези хора, за да проверим.

В. КИРОВ: Аспарух Христов Ленков, а другият е Свилен Христов Ленков – двама братя. Аспарух е по-малкият, другият е малко по-голям. Откриват ги и ги уволняват веднага и ги дават на прокуратурата, съдят ги. Делото започва. Началника на Трето районно управление го уволняват веднага, Любо го уволняват. Може после да са го върнали пак в милицията, но са го уволнили или са го преместили най-малкото. Но докато излезе присъдата на двамата братя, те умират.

СТ. СТОЯНОВ: В затвора ли са, или къде?

В. КИРОВ: Не, не в затвора. Бяха задържани, но под гаранция май бяха пуснати.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест за хората, които са убили прадядо му на Бойко Борисов е имало възмездие, веднага.

В. КИРОВ: Да, веднага е реагирано, на следващата сутрин те са били изгонени от милицията и са ги дали на прокурора.