Днес излязоха данни, че цели 70 % от българите живеят ПОД МИНИМУМА ДОХОДИ ЗА НОРМАЛЕН ЖИВОТ!!! В европейска държава, в 21 век, българите са оскотели от мизерията. И най-страшното: повечето дори не осъзнават колко са бедни. Не осъзнават, че се тровят с евтините храни, направени само от химикали, не осъзнават, че носят дрехи втора употреба и боклуци, които отравят здравето им. Не осъзнават, че е нормално да може да си смениш мебелите повече от един път в живота, не осъзнават, че не е нормално да си кърпиш дрехите, докато се разпаднат на тебе, не осъзнават, че е нормално да можеш да си купиш книга, да отидеш на кино, на почивка, да се забавляваш.

Много от Вас ще ми опонират, че плажовете са пълни, че в градовете кафенетата също. Само че това не са всички. И не всички живеят в големите градове. Не всички просперират, не всички получават нормални заплати. Повечето едва оцеляват.

И тази нагла мутра от сутрин до вечер по медиите ни убеждава, че несправедливо от БСП го плюят и че опонентите му от завист говорят срещу него. Всъщност, БСП дори се отнасят меко с него. Защото това не е неуспешно управление. ТОВА Е ПРЕСТЪПНО, БЪЛГАРОУБИЙСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ!

Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Но не и изродите, които ни управляват. Нагло ни гледат в очите и ни казват, че просперираме. Цветанов с карираното сакенце ходи по селата, където хората едва свързват двата края и ги убеждава, колко са успешни и как са им направили спортна зала, докато хората от години нямат училище и болница. Борисов ни убеждава колко много магистрали е направил, но не казва, че 15 000 души са се САМОУБИЛИ по време на неговото управление, повечето от отчаяние и мизерия. Спомняте ли си бащата, който се запали тази година, защото не може да нахрани децата си? Защо поне веднъж някой от управляващите не го коментира?!?

ПРЕСТЪПНИЦИ ни убиват! Не е време за упреци, а за ритници!

Елена Гунчева

Печалбата на банките ударно расте

Нетният доход от такси продължава да се увеличава по-бързо от приходите от лихви

Банките у нас продължават да увеличават печалбата си с двуцифрен темп въпреки безпрецедентно ниските лихви по кредитите през последните три години. За първото тримесечие на 2019 г. положителният им финансов резултат е в размер на 309 млн. лв., което е с 15.7% повече от печалбата от 267 млн. лв., отчетена за същия период на миналата година. Нарастването е още по-впечатляващо, като се има предвид, че през 2018 г. банките в България постигнаха печалба от 1.67 млрд. лв. с ръст от 40% спрямо предходната година – рекорд от финансовата криза отпреди 10 години насам.

Последните данни на БНБ показват, че банките на първо място увеличават приходите си от основната си дейност – отпускането на кредити и поддържането на депозити. Нетният лихвен доход за първото тримесечие е 685.3 млн. лв. при 645 млн. година преди това, което е увеличение от 6.4%. Обяснението е в ниските лихви по кредитите, което доведе до засилено търсене и отпускане на заеми. В същото време лихвите по депозитите продължават да бъдат рекордно ниски.

По-бързо от приходите от лихви обаче растат нетните приходи от такси и комисиони. За тримесечието те възлизат на 264.6 млн. лв., което е с близо 10% повече спрямо първото тримесечие на миналата година.

В същото време разходите за обезценка на лошите кредити намаляват – от 106 млн. лв. през първото тримесечие на 2018 г. на 86 млн. лв. тази година. За това допринася както изчистването на пакети от необслужвани заеми през последните две години, така и ръстът на доходите и благоприятното икономическо развитие, което позволява редовното погасяване на заемите от страна на домакинствата и бизнеса.

В момента Европейската централна банка извършва преглед на активите на шест банки у нас във връзка с кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната. Проверяват се трите най-големи банки: Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, както и три банки с преобладаващо българско участие: Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Експерти прогнозират, че в такава обстановка банките ще бъдат особено внимателни и това може да доведе до понижаване на кредитирането, особено корпоративното.

Засега данните на БНБ показват, че към края на март 2019 г. брутният кредитен портфейл е в размер на 61.8 млрд. лв., което е с 856 млн. лв. (1.4%) повече от края на 2018 г. Увеличение има както в кредитирането на бизнеса с 505 млн. лв. (1.4%), така и на домакинства с 346 млн. лв. (1.6%) и на сектор държавно управление с 30 млн. лв. (4.1%). 

Кредитният бум е на фона на безпрецедентно ниски лихви. Средната лихва по ипотечните заеми в левове например доближава 3% – толкова ниски лихви реално не е имало никога в България. По потребителските заеми в левове лихвата се задържа около 8%.

Лихвите по депозитите също продължават да са на исторически ниски нива. За домакинствата доходността върху срочните влогове в края на март е 0.26%. Въпреки това депозитите в банковата система стабилно нарастват – за първото тримесечие те се увеличават с 1.8 млрд. лв. (2%) и достигат 91.5 млрд. лв. Увеличение има при депозитите от всички сектори: домакинства – с 899 млн. лв. (1.7%), кредитни институции – с 443 млн. лв. (8.6%), други финансови предприятия – с 361 млн. лв. (11.2%), държавно управление – със 77 млн. лв. (2.8%), и нефинансови предприятия – с 14 млн. лв. (0.1%).

• Бизнесмен иска 1 милиард лева от НАП
• Това дело ще го спечелим. Целта не са парите – ще ги даря, в България ще останат, обяснява Мартин Стефанов

Бизнесмен от Габрово води дело срещу Националната агенция за приходите с рекорден иск за 1 млрд. лв. Мартин Стефанов твърди, че се разболял тежко в следствие на тормоз от проверяващите, след като бизнесът му бил на прицел и постоянни инспекции от агенцията.

Делото се води четири години, като сега то е върнато от Върховния административен съд на Административния съд в Габрово за ново разглеждане и предстои заседание. Ищецът настоява да бъде обезщетен в този рекорден размер и декларира, че ще дари цялата сума, разказва БНР.

Предприемачът от Габрово, който поиска безпрецедентна сума като обезщетение от Националната агенция за приходите, претендира, че вследствие на стреса от многобройни данъчни проверки здравето му се е влошило до такава степен, че животът му бил в опасност. Затова преди четири години той завежда иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предприемачът управлявал фирма за международна търговия със зърно със седалище в Бургас. Бизнесът му се развивал много успешно и за три години, от 2015-а до 2017-а, фирмата достигнала оборот в размер на 10 млн. лева, разказва Мартин Стефанов.

„Влязох в полезрението или на конкуренти, или на хора в самата институция НАП. До ден днешен не дължа данъци, не съм дължал никога данъци, някакъв вид данък на държавата. Имало е определени просрочия, което е нормално в бизнеса, и са платени. Имам 20 акта от страна на НАП, които с адвокат в Бургас оспорихме и отпаднаха, останаха само два. Писал съм към абсолютно всички български институции – от тогавашния директор на НАП до омбудсмана, до президента, НС, МФ, Министерството на икономиката – с два конкретни въпроса: какво се случва с мен?“, обяснява бизнесменът.

Стефанов не получил отговор от никоя от посочените институции. Бил демотивиран, отказал се от бизнеса, изпаднал в депресивно състояние.

Лекарите му открили сърдечно заболяване – разширяване на сърдечните камери, а след това чул друга тежка диагноза – рядък вид рак в напреднал стадий. Заминал на лечение в Германия, получил помощ и от Българското сдружение „Лимфом“. Четири години водил битка за здравето си, преминал през изпитания и усложнения, до степен, че животът му бил в опасност, свидетелства мъжът.

С доказване на причинно-следствената връзка между стреса от преживяванията и заболяванията му се заема адвокат Десислава Колева от Габрово. Тя го представлява от момента, в който дейността на Стефанов е замразена и като физическо лице без доходи той ползва правото си на безплатна правна помощ. Делото пред Габровския административен съд приключва след година и половина, обжалват решението. Върховният административен съд открива редица процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане от Габровския съд, от нов състав, уточнява адвокат Колева. По думите ѝ, ВАС е констатирал, че за първата година фирмите на Мартин Стефанов 9 месеца са били в режим на постоянни проверки. Следващата година месеците били 5-6, а по-следващата – 4.

„За 3 години се събираха около 18 месеца, в които той е бил под непрекъснати проверки“, казва адвокатът.

От НАП твърдят, че анализът на риска е причина за проверките, тъй като търговията със зърно попада в тази хипотеза заради евентуални фиктивни сделки, отбелязва адвокатът в очакване на скорошно решение по делото, по което са направени многобройни експертизи за изясняване на причинно-следствената връзка между стреса и влошеното здраве на Мартин Стефанов. Самият той споделя, че от години е в ремисия, чувства се добре и отново се завръща в бранша със зърнената търговия. Продължава да търси справедливост и настоява, че исканото обезщетение от 1 млрд. лева му се полага:

„Това дело ще го спечелим. Целта не са парите – ще ги даря, в България ще останат.“, обяснява Стефанов.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ