С дълбоко вълнение и преклонение си позволявам да цитирам гениалния и неповторим Христо Ботев, съчетал в своята поетична и морална вселена Васил Иванов Кунчев, Иван Вазов, Гарибалди Петьофи Кошут, Пушкин, Лермонтов, Есенин и Маяковски. Не съм сигурен дали съвременните сънародници си дават сметка за какво литературно и човешко явление става дума и затова им препоръчвам да цъкнат на смартфоните паролата и да се опитат да прочетат безсмъртните слова на Воеводата. Още повече, че тези дни по традиция се поклонихме за минутка на 2 юни, дадохме дежурна почит, но прозрението на поета заслужава специален прочит, особено неговата извънземна публицистика в „Смешен плач“, посветен на Парижката комуна през 1871 година.

А сега към проекцията на гениалността върху днешния терен на невежеството.

Може ли да е различно?

От всички чешми на слугинската система обилно тече смешния плач на бойковата прислуга, преторианска гвардия и клиентела: „Ах, ох, ужас!“. Даже „уау“ по американски. Служебният кабинет уволнявал, обвинявал, разобличавал, разгонвал и „калинки“, и тулупи, и даже проверявал обществените поръчки от карето за белот. В безнадеждната си защитна тактика доскорошните недосегаеми от шайката стигнаха дотам, че пуснаха в употреба дежурната латерна за комунистите реанимиращи 9 септември 1944 с бившите хора по Бойко Рашков и „утрепания му дедо“, за когото така и не става ясно дали се е поминал от червена ръка или от „червен вятър“. Няма грам съмнение Бойковата система и схема до такава степен се е сраснала с властта, че не може да съществува извън нея. Това е самата истина и още как!

Можете ли да си представите някой да вземе насериозно екземпляри от породата на ПКП, Дариткова, Деси, Сачева, Мозъка, Манев, Биков, Георг, Харизанов, Гърневски, Сашо Йорданов, Ковачев, Майдел, Габриел и компания без присъствието й във ведомостта на жълтите павета или в Брюксел. Извън своя джакпот те не стават за чеп за зеле, както казва суверенът.

И може ли да бъде различно, когато се разглежда една класическа корпоративно-олигархична мафиотизирана паяжина, обхванала като тотален тумор целия национален, местен, управленски, социално-икономически, юридически, медиен и културен организъм. Няма как да се получи, освен чрез радикални действия на ръба на закона! Защо ли? Шайката повече от десетилетие действа като организирана престъпна група, която се подиграва с конституция, съдебна система, разделение на властите, парламентарна република, граждански контрол, свобода на словото и така нататък.

Достатъчно е да си спомним гаврата на Бойко Борисов в Народното събрание, в което Премиерът-Слънце не стъпваше с години, докато предлагаше алъш-вериш с „моите депутати“ за кворум или някакво гласуване, а циничната подигравка със закони принципи и конституционни регламенти, изплува от сериала „Ало Ваньо – Мишо Бирата“, „WC Банкя“ и разкриваш мръсната злоупотреба с власт, включително и при селекцията на висши магистрати, даже прокурори.

Ние не сме Европа, така че по-леко с клишетата. Сега преторианската гвардия на Борисов носи вода от девет кладенци в защита на своя началник, като за щяло и нещяло се позовава на евроатлантически ценности. Първо, тези пишман ценности за сетен път ни цапардосаха по тиквите миналата седмица, когато отново изплува призракът на американските специални служби, шпионирали собствените си съюзници и марионетки от Западна Европа. И второ, има ли все още мислещ човек на тази планета, който да не е наясно с двойния, троен и петорен стандарт по директивата на фашизоидния национален интерес на САЩ, спрямо който фактите, личностите и съпътстващите жертви, придобиват виртуални измерения, за да се окаже, че демокрацията има право да приземява самолет, когато гони еретика Сноудън, Лукашенко не може да прибере на топло някакъв хрантутник на ЦРУ в Беларус, закичен с логото на опозиционер.

По идентичен начин с нарушаването на човешките права в Русия и кладата за 52 ма православни рускоезични мъченици, изпепелени от неонацистката хунта в Украйна на 2 май 2014?! Да добавям ли широко затворените очи на най-голямата демокрация за геноцида срещу хусите в Йемен, екзекуциите в Саудитска Арабия, държавния тероризъм на Израел срещу Иран и палестинците, или да връщам лентата към „Арабската пролет“ и бомбардировките с обеднен Уран над Сърбия – на една ръка разстояние по време на агресията на НАТО срещу западната ни съседка през 1999 година?! А какво ще кажете за това, че конгресът на САЩ е гласувал 20 милиарда долара за подкрепа на демокрацията и пазарната икономика в Русия, разбирай за саботаж срещу Москва, докато Капитолия и сектата на Хилари и компания се оплакват от Руската намеса в подкрепа на Доналд Тръмп…

Правя бърза екскурзия отвъд Атлантика, за да припомня истината за лицемерната природа на ценностите, наложени като догма и директива от началниците, от които в момента Бойко Борисов панически търси подкрепа. Ние обаче не сме Европа, така че по-леко с клишетата. Тоест, практиката във Великобритания, Франция, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Белгия, Холандия, даже в Гърция, е на светлинни години от нашенския политически бардак, замърсен до токсични стойности по време на режима на ГЕРБ.

Демокрация за лична употреба

В изброените бели държави съществуват базова Демократична традиция, култура и практика при функциониране на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, които гарантират приемственост и устойчивост на системата, независимо коя партия или коалиция печели изборите. По тази причина там по правило не се наблюдават резки движения и сътресение при смяна на политическия караул. Въпреки че хаосът на неолибералния глобализъм, активизиран от вируса, миграцията, идентичностите и дженда, е на път да промени и баш цивилизацията….

Но какво имам предвид при разходката през паралели и меридиани? Ами това, че абсурдната, почти феодална и тоталитарна диктатура на ГЕРБ, без аналог в Старата и Нова Европа, от три десетилетия насам е подчинила абсолютно целия обществено-икономически организъм на България, може да бъде преодоляна само и единствено чрез извънредни, драстични и дори неприлични на пръв поглед мерки от страна на служебното правителство. И по-нататък!

По повод нашия народ, има една мъдра сентенция – клин клин избива! Не само при махмурлук, и след вакханалията на една паранормална, олигархично корпоративна клептокрация, използваща криминални методи – ала рекет и подкуп за подчинение на нацията.

Накратко – какво бе „нормалното“ на системата Борисов, за да искат нежно предвидимо и компромисно отношение, след като са паднали от коня. И още една народна мъдрост – каквото повикало, такова се обадило! Но новите евробулшевици очевиднос са обсебени от фикс-идеята, че власт се взема, но не се дава. В техните тикви демокрацията се възприема като стока за лична употреба и за това ни чакат мътни времена!

Автор: Георги Атанасов