На страниците на немското издание Focus експертът Томас Егер разказва за това как Путин успява да изведе Русия от разочароващите години на Елцин и да й върне статута на велика държава.

До идването на Путин бяха останали две от трите суверенни амбиции – огромната територия и неизброените природни ресурси. Третият елемент – армията вече беше доста деградирала.

В същото време, разбира се, имаше и ядрен ракетен потенциал, тоест възпиращо оръжие. САЩ обаче се стремяха с най-лукавите способи да унищожат този паритет и да получат превъзходство по абсолютно асиметричен начин. И по този начин да могат безнаказано да нанесат своя обезвреждащ ядрен удар. Първо, заради увеличените възможности на националната противоракетна отбрана на агресора и второ, защото в атакуваната държава, тоест в Русия, ще оцелеят ограничен брой междуконтинентални балистични ракети (МБР).

Това беше точната американска стратегия, която бързо се развиваше през новия век, която в никакъв случай не е отбранителна, а всъщност е нападателна. За да я реализират, САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетната отбрана. И след това от Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег на действие.

САЩ развиват интензивно глобалната морска система за противоракетна отбрана Aegis. В шахти на Аляска и в Калифорния са разположени ракети-прехващачи, способни да унищожат в орбита МБР. В Европа се изгражда система за противоракетна отбрана, подобна на Aegis. Развиват се мобилни системи THAAD, които са много повече предназначени да прихващат балистични цели, отколкото аеродинамични, тоест самолетите.

В същото време се усъвършенстват и оръжията за ядрена атака. Тихо, придружено от възклицанията, че Русия „коварно“ увеличава своите средства за ядрена атака.

Съвсем наскоро бе направена модернизация на бойната глава W76, която е инсталирана на балистичните ракети Trident 2, базирани на подводницата Охайо. И сега те имат способността да унищожават шахтите, в които са базирани МБР “Воевода“, УР-100 УТТХ, “Ярс“ и “Топол-2“.

Напълно разбираемо е, че Русия няма да гледа това безучастно. И чуйте приказките на Вашингтон, че те изграждали мощна противоракетна отбрана, за да се защитят срещу митичната ракетна „заплаха“ от Иран и Северна Корея.

Именно усилването на ядрения ракетен щит, според изданието Focus, дава на Русия възможността да удовлетвори амбициите си на суперсила. Вярно е, че в заглавието на статията, както би трябвало да бъде в публикациите на западните медии за Русия, има отрицателен акцент: „Путин извежда Русия на нов етап в световната политика с помощта на ядреното оръжие като цунами“.

Focus посочва двете цели, които политиката за усилване на възпиращите оръжия преследва. Първо, външната политика се изгражда по съответния начин, благодарение на която, първо, се осъществява „защитата на съществуващия политически ред в Русия, предотвратяването на революция и въстание срещу сегашното правителство“.

Второ, „тя също така служи за утвърждаване на Русия като основна международна сила, изтласкана от чуждото влияние в близката чужбина и глобално присъствие на стратегически важните места – в Близкия изток, Африка и Арктика“.

В качеството на основно руско оръжие немците назовават подводния дрон „Посейдон“ и хиперзвуковата противокорабна ракета „Циркон“, които позволяват на Русия да бъде суперсила. Всъщност това е точно онова, което Запада няма. И не е известно кога то може да се появи при него.

Да, „Посейдон“ (“Каньон“ по класификацията на НАТО) е уникално оръжие. Под вода той е способен да развива скорост над 200 км/ч. Силовия двигател е малък по размер ядрен реактор. Обхватът му на плаване е 10 000 км. Мощността на ядрената бойна глава, според различни източници, е от 60 до 100 мегатона. Възможно е обаче да се инсталира конвенционална, неядрена бойна глава.

Друго неоспоримо предимство на този дрон е изключително ниското му ниво на шум. Тоест, той е способен да измине 10 000 км, без да бъде открит от сонара на противниковата подводна отбрана и в дадена точка близо до американския бряг да легне на дъното. В същото време „Посейдон“ ще бъде в режим на готовност да бъде детониран. Ако този подводен дрон се сравни с една МБР, той има нулево време за приближаване до мястото на детонацията, както и 100 % вероятност да преодолее системите за ПРО на противника.

И това е напълно готово и завършено оръжие. Тестовете на “Посейдон“ са завършени. Вече е готова и ядрената подводница К-329 „Белгород“, която ще е носител на този дрон. На път е и вторият превозвач – подводницата „Хабаровск“. И може да се предположи, че един или повече “Посейдони“ вече са на бойно дежурство някъде край бреговете на Вирджиния или Северна Каролина.

Последствията от всяко задействане на “Посейдон“ ще са катастрофални. В неговата концепция е казано: „унищожаването на важните обекти от икономиката на врага в крайбрежната зона и нанасянето на гарантирани неприемливи щети на територията на страната чрез създаването на зони с широко радиоактивно замърсяване, непригодни за военни, икономически и други дейности в тези зони за дълго време“.

За да бъде радиоактивното замърсяване в района дългосрочно, 100-мегатонната бойна глава има кобалтова секция. Смята се, че при скорост на вятъра 26 км/час радиоактивният облак ще се разпространи на площ от 1700х300 км.

Хиперзвуковата противокорабна ракетна система 3M22 „Циркон“ развива скорост от 8 М (бел. ред: Число на Мах – или само мах, означава се с M – е отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Тъй като изразява отношение на две скорости, то е безразмерна величина). Нейният обхват надхвърля 500 км. Бойната глава може да бъде както конвенционална фугасна, така и ядрена. И въпреки че това не е стратегическо оръжие, ефектът му може да бъде катастрофален за американския флот. С „Циркон“ гарантирано ще може да се потопят самолетоносачите на дъното, тъй като нито една от съществуващите противоракетни системи не може да я прихване.

„Циркон“ ще бъде разположен предимно на многоцелевите ядрени подводници „Проект 885 Ясен“ и тежки ядрени крайцери от проект 1144 “Орлан“.

Focus посочва само два комплекса, благодарение на които останалата част от света не може да не се съобразява с Русия на международната сцена. Междувременно има още едно уникално ракетно оръжие, което не може да бъде неутрализирано.

Хиперзвуковият маневриращ блок “Авангард“, монтиран на МБР. Неговата скорост достига 27 М. Неговите критици казват, че по време на полет това устройство излъчва мощно инфрачервено сияние и поради това лесно се открива от инфрачервените сензори. Но в същото време прихващането му е невъзможно.

Хиперзвукова ракета „Кинжал“ със скорост 10 M и обхват около 2000 км. Изтребителите МиГ-31К са оборудвани с „Кинжал“. Предполага се, че тя ще бъде качена ракетоносците Ту-22М3М.

И накрая, МБР “Сармат“, способна да извършва орбитални атаки, заобикаляйки американските зони за ПРО. По мощност тя надминава прочутата МБР „Воевода“, която на Запад се нарича „Сатана“. „Сармат“ обаче е преминал само тестовете за изстрелване. Въвеждането й в експлоатация в стратегическите ракетни войски се очаква да стане през 2022 г.

Статията завършва с размисъл за бъдещето на Русия: „Президентът на Русия иска да запази руския военен суверенитет. Успехът на въоръжението също означава, че той може да го направи. Русия остава икономически жизнеспособна благодарение на пресметнатия геополитически ход на север към Арктика, а също така, че горивата на базата на въглеводороди не могат да бъдат заменени толкова бързо, колкото планират другите страни. Путин извежда своята страна на нов етап в световна политика“.