Поседнала ми многострадална Йорданка върху не-пейка за 10 000 лв.

Реконструкцията на „Граф Игнатиев“ с основание ще се превърне в емблема на управлението на Фандъкова – ремонт без начало и без край, многократно преправяне, забавяне, оскъпяване… И накрая нещо грозно, неефективно и дори опасно

Ако има нещо, в което политиците са майстори, това е извращаването на понятията и изопачаването на фактите. За тях фалшива новина е всяка новина, която разкрива детайли от тяхното некадърно или корумпирано управление. И единственият начин да се защитят е като нападнат медиите, които са разкрили, че царят е по-гол от всякога. Тази тактика обикновено работи. Особено ако медиите, които не са закачени на тяхната хранилка, се броят на пръстите на едната ръка, а останалите дружно повтарят фантасмагориите на оклепаните поръчители на музиката.

Точно това се опита да направи кметът Йорданка Фандъкова, когато „Сега“ публикува безобразните цени, на които общината купува градски мебели. Кметицата беше безкрайно възмутена, че вестникът не е успял да намери грижливо забутания в девета глуха договор с „Джи Пи Груп“, и удобно пропусна факта, че седмици наред „Сега“ чака тази информация да бъде предоставена от подопечния й пресцентър, който очевидно не е създаден да информира, а да игнорира.

Фандъкова е още по-потресена от – забележете – подзаглавието, в което се казва, че една пейка струва 10 000 лв., а тя била „само“ 848 лв. И прилага снимки, на които пейката, която според нея не е пейка, е описана като … пейка. Всъщност в статията пише и за двата вида пейки – монолитни и обикновени, и цените са коректно посочени – съответно 10 000 и 848 лв. Така че не е ясно какво точно опровергава кметицата.

Интересното е, че Фандъкова не казва нищо за „златното“ кошче за боклук от 1000 лв., нито за табелата за 464 лв. Или за фрапантната разлика в цените на едни и същи артикули при двете фирми, избрани да окомплектоват централните части на столицата. Как така една и съща класическа дълга пейка при „Джи Пи Груп“ струва 4111 лв., а при „ПСТ Груп“ – 1769 лв. (да, пейките са много, разнообразни и все скъпи)? Или защо 1 кв. м паве на едните излиза 156 лв., а при другите – 562 лв.? А една велостоянка се разпростира в диапазона от 674 до 1291 лв.? И защо общината намира фрапантните разлики за нормални и ги е приела без възражения?

След избухването на скандала Фандъкова просто се задоволи да „уточни“, че цената включвала и доставка и монтаж. Вероятно едните артикули се доставят от Марс, другите – от Горубляне. А парите били безвъзмездно предоставени от еврофондове, демек не са от нашите, а от европейските джобове. Нищо че в случая европейските пари са и наши пари. И ако бъдат намерени нередности и се наложи да се връщат пари, няма да ги платят Фандъкова и ко, а пак ние. До този момент не е имало случай, в който управляващите дори да са се опитали да възстановят някакви неправомерно похарчени пари от фирмите, които са се облагодетелствали, или от чиновниците, които са допуснали това. Последното доказателство е скандалът с къщите за гости, за които бе публична тайна, че се ползват като лични имения, но за които т.нар. отговорни институции едва сега се размърдаха. Просто защото идват избори.

Точно поради същата причина и Фандъкова започна да се възмущава по всякакви общински безобразия, които 4 (даже 8 г.) години безгрижно подминаваше. По традиция управляващите започват масово първи копки в годината преди изборите, за да могат да режат ударно ленти по време на кампанията. При това го правят без особена мисъл за гражданите, трафика, въздуха или качеството. За лош „късмет“ на Фандъкова ремонтите в центъра на София се случват пред очите на всички граждани и безумията се озовават светкавично в социалните мрежи и медиите. И кметицата трябваше да мине в кръгова отбрана, сполучливо обобщена с израза „Хубаво е, но не е готово“. Засега не е ясно какво точно му е хубавото и кога то ще бъде готово, защото дори да се стигне до някакво рязане на ленти преди изборите наесен, със сигурност плочките ще продължат да се пренареждат, прясно ремонтираните улици – да се наводняват, а грозните градски мебели – да се подменят. Защото просто така се работи в София.

Всъщност реконструкцията на „Граф Игнатиев“ с основание ще се превърне в емблема на управлението на Фандъкова – ремонт без начало и без край, многократно преправяне, забавяне, оскъпяване… И накрая нещо грозно, неефективно и дори опасно (дотук ранените са около десетина). Контролът изобщо липсва, а след възмущението настъпва мълчание. И всичко това се случва за наша сметка. Каква е тя, засега не може да се каже, защото „прозрачната“ Столична община отказва да даде отчет. И за да не бъде отново неприятно изненадана Фандъкова, публично й напомняме въпросите по тази тема, на които „Сега“ чака отговор от няколко седмици:

Колко струва изработката, доставката, монтажът и демонтажът на стената-водопад на площад „Славейков“, която се задържа само няколко дни, преди да бъде заличена заради възмущението на софиянци? И за чия сметка е целият експеримент?

Колко е глобена фирмата, ремонтираща „Граф Игнатиев“, досега за забавянето на ремонта? (Интересен детайл е, че гражданин заведе и спечели дело в съда, с което кметът Фандъкова бе задължена да докаже глобата за надзорника на ремонта, с която толкова често се хвалеше преди няколко месеца. В момента общината обжалва това решение.)

Колко струва неколкократната подмяна на ограничителите по „Граф Игнатиев“ и кой плаща сметката?

Какво смята лично тя за цените на градските мебели в централната част – дали намира за нормално да се плаща 10 000 лв. за пейка, пък било тя и монолитна, и 1000 лв. за кошче?

Защо не са обявени отделни обществени поръчки за тези артикули, за да се постигне по-изгодна цена?

За евентуалното обезщетение на фалиралите собственици на обекти по улицата няма да питаме, защото сумата ще я разберем от съда и ще я платим дружно. Но можем да продължим с въпросите около ремонта на „Дондуков“, който се наводнява при всеки дъжд, или на пространството около НДК, където плочките бяха подменяни няколко пъти, но продължават да плават свободно, за улица „Иван Вазов“, която вече година прилича на Алепо… Или за това какво прави общината за чистотата на въздуха в София, освен да я мери на най-чистите места… И още, и още, и още…

Оттам ще са следващите „фалшиви“ новини, от които Йорданка Фандъкова ще е безкрайно изненадана и възмутена. И ако и тази информация е налична някъде по сайта на общината, примерно в рубриката „Рога и копита“, пресцентърът й да бъде така любезен поне да ни го съобщи своевременно. Софиянци имат право да знаят!