САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“.

Една част от Украйна е привърженик на европейските ценности, а другата – на руските. Вашингтон използва това, за да окаже натиск върху Москва. Вече няколко седмици барабаните не стихват, призовавайки към голяма война. Нито един от съюзниците обаче няма желание нито да умре за Украйна, нито да се жертва в името на Русия.

Враговете на англосаксонците

1. Англосаксонците винаги са смятали руснаците за заклети врагове. Те бяха презирани и, като се започне от Ото Велики (Х век), се считаха за роби, както се вижда и от името им (slave на английски означава и славянин, и роб). През ХХ век те се бориха срещу СССР, уж, защото беше комунистическа страна, а сега не е известно защо се противопоставят на Русия.

2. Вторият враг, който те създадоха и с който започнаха „война без край“, станаха народите от Близкия изток, където систематично се унищожават държавните структури, независимо дали са съюзници или противници, за да изтласкат тези народи в „каменната ера“ и да вземат за себе си природните ресурси на този регион (стратегията на Ръмсфелд-Цебровски).

3. Третият враг е Китай, чието икономическо развитие представлява заплаха за световното им господство. Освен война, те не виждат друг избор, оприличавайки го с „капана на Тукидид“ – намек за войната, която Спарта обявява на Атина, страхувайки се от възхода ѝ.

4. Иран и Северна Корея са далеч по-незначителни от първите три.

САЩ споменават враговете си при всеки удобен случай, включително във Временната стратегия за национална сигурност на Джо Байдън и в годишната оценка на риска на Американската разузнавателна агенция.

Воденето на война на три фронта обаче е изключително трудно, затова Пентагонът ще се опита да направи приоритетно подреждане в доклада, който ще представи през юни. Комисията, на която е поверена тази работа, се пази в тайна и не е ясен нейният състав. Но без да чака изводите ѝ, администрацията на Байдън атакува Русия.

Независимо дали сте независими или напълно подчинени на „Американската империя“ – всички трябва да се правят, че не забелязват очевидното. САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“. Според Международния институт за стратегически изследвания, базиран в Лондон, американският военен бюджет е по-голям от сумата на бюджетите на петнадесетте най-въоръжени страни в света.

Причините за конфронтацията с Русия

САЩ са загрижени от възстановяването на Русия. Преживявайки рязък спад в продължителността на живота между 1988 и 1994 г. Русия се възстанови и дори надмина нивото от съветския период, въпреки че средната продължителност на здравословния живот остава най-ниската в Европа. Икономиката ѝ се диверсифицира, особено в селското стопанство, но остава зависима от износа на енергия. Армията се обновява и придоби значителен опит в Сирия, а военно-промишленият комплекс отбелязва бурно развитие.

Изграждането на газопровода „Северен поток 2“ може да освободи Европа от зависимост от американския газ. А обединението на Крим с Русия и още повече с Донбас нанася, поне отчасти, удар по зависимостта на Украйна от Американската империя (Крим и Донбас са чужди на западната цивилизация). И накрая, военното присъствие на Русия в Сирия възпрепятства реализация на проекта за политическо унищожаване на народите от този регион.

„Когато искат да удавят кучето си, те го обявяват за лудо“

Началото на откритата вражда беше поставено от президента Байдън, който нарече руския президент „убиец“. Никога двама президента не са си разменяли подобни обиди. Дори по време на ерата на ГУЛАГ това не беше така. Путин отговори учтиво на обвинението и предложи да се обсъди този въпрос публично, което му беше отказано.

САЩ не искат да виждат отвъд носа си. Те не се смятат за отговорни за своите дела. Те смятат, че злите руснаци са съсредоточили над 100 хил. души по границата с Украйна и са готови да нахлуят, точно както СССР нахлу в Полша, Унгария и Чехословакия. Но това беше СССР, а не Русия и тогава това не беше план на Путин, а на Брежнев – Леонид Брежнев не беше руснак, той беше украинец.

А руснаците не страдат от пропуски в паметта. Те си спомнят, че американските варвари след 11 септември 2001 г. извадиха света от равновесие, че веднага след това президентът Буш обяви оттеглянето си от Договора за ПРО, че САЩ включиха в НАТО всички бивши държави от Варшавския договор и бившите републики на СССР в нарушение на обещанията, дадени по време на разпадането на СССР. Тази политика бе обявена в Декларацията от Букурещ през 2008 г.

Особеността на Украйна е известна на всички: населението на западната част на страната предпочита западните ценности, а в източната – руските. В продължение на петнадесет години страната политически беше замразена до такава степен, че Вашингтон успя да организира псевдореволюция и да доведе своите протежета на власт, в случая неонацисти. Москва реагира бързо, Крим обяви независимостта си и се присъедини към Русия, но тя се въздържа по отношение на Донбас. На всички жители на този регион започнаха да издават руски паспорти, което за тях е единствената надежда.

Администрацията на Байдън

Президентът Байдън е известен с това, че като сенатор прокарва законопроекти в интерес на Пентагона. След като става президент, той се обгражда с неоконсерватори. Нека не навлизаме в подробности: неоконсерваторите са троцкисти, от чиито услуги се възползва републиканският президент Роналд Рейгън. Оттогава те винаги са били на власт, с изключение на периода по времето на президента Доналд Тръмп, при който неоконсерваторите са на страната на Демократическата партия.

По време на цветната революция на Майдана (2013-14 г.) Джо Байдън, тогава вицепрезидент на САЩ, застана на страната на украинските неонацисти, които са членове на натовската мрежа „stay-behind” (нелегална група за организиране на съпротивително движение – бел.пр.). Той ръководи операцията на Майдана чрез помощник държавния секретар Виктория Нюланд, чийто съпруг Робърт Каган е един от основателите на фонда «Проект за нов американски век (Project for a New American Century). На Майдана тя разчита на Джефри Паят, тогава посланик на САЩ в Украйна, а сега посланик в Гърция.

Като президент Байдън решава да направи Виктория Нюланд помощник на новия държавен секретар. Що се отнася до новия държавен секретар Антъни Блинкен, той е едновременно съдия и ищец, тъй като по майка е украинец. Въпреки че е отгледан в Париж от втория съпруг на майка си, адвокат Самуел Писар (съветник на президента Кенеди), той споделя идеите на неоконсерваторите.

Подготовка на конфронтация с Русия

В средата на март 2021 г. САЩ, заедно със своите партньори от НАТО, организират учението „Defender-Europe 21”*, което трябва да започне през март (начална фаза-предислоциране на военни контингенти в изходни райони – бел.пр. ) и да продължи до юни. Говорим за възобновяване на мащабните учения „Defender-Europe 20”, които бяха прекратени поради епидемията Covid-19. Това са гигантски прехвърляния на хора и техника с цел подготовка за сблъсък с Русия. В Гърция, в присъствието на посланик Джефри Паят, по време на учението ще бъде отработвано планиране и нанасяне на ядрени удари.

На 25 март украинският президент Володимир Зеленски представи новата стратегия за национална сигурност на Украйна, точно три седмици, след като президентът Джо Байдън публикува стратегията на САЩ.

В отговор на действията на НАТО Русия провежда учения на западната си граница, включително и на границата с Украйна. Тя изпрати допълнителни сили в Крим и Приднестровието.

На 1 април министърът на отбраната на САЩ в телефонен разговор с украинския си колега повдигна въпроса за евентуално увеличаване на напрежението с Русия. След това президентът Володимир Зеленски излезе с изявление, в което увери, че наблюдава руските маневри, които най-вероятно са провокативни.

На 2 април Обединеното кралство, заедно с Украйна, организираха среща на министрите на отбраната и външните работи под ръководството на британския министър Бен Уолъс, който участваше активно в конфликта в Нагорни Карабах.

Същият ден президентът Джо Байдън уверява по телефона украинския си колега, че ще го подкрепи в борбата му с Русия. Съгласно Atlantic Council той, по-специално, обявявява решението си да му предостави сто бойни самолета (F-15, F-16 и E-2C), които в момента са базирани в Дейвис-Монтен.

На 5 април президентът Зеленски посещава Катар. Официално се говори за развитието на търговските отношения. Катар е основният доставчик на оръжия за джихадистите и, според нашата информация, е повдигнат въпрос за финансиране на тези бойци. В делегацията е и генералният директор на концерна „Укроборонпром“ Юрий Гусев. Именно той, по поръчка на Катар, доставя оръжие на ИГИЛ.

На 6 април Литва, която в миналото е част от Украйна, се осведомява и проявява загриженост за военната ситуация в Украйна.

На 7 април 2021 г. президентът Зеленски се среща с председателя на Военния комитет на НАТО.

На 6 и 7 април британският генерал сър Стюарт Пийч, по време на посещение в Украйна, обсъди въпроси, свързани с реформите, необходими за влизането на Украйна в НАТО.

На 9 април, съгласно конвенцията от Монтрьо, Пентагонът информира Турция за преминаване на военни кораби през Босфора и Дарданелите.

На 10 април 2021 г. в Истанбул, след преговори с катарския шейх Тамин относно снабдяването с оръжия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие украинския си колега Володимир Зеленски за консултациия между двете страни. Поради факта, че преговорите с Катар завършиха с неуспех, Турция, като член на НАТО, веднага започна да набира джихадисти в Сирия, за да ги изпрати като бойци в украинския Донбас. Същевременно турски военни съветници са изпратени в украинското пристанище Мариупол, където е разположена Международната ислямска бригада, създадена от президента Ердоган, заедно с бившия украински президент, от татари, верни на Вашингтон.

Руската федерация, както можеше да се очаква, съсредоточи войски на украинската граница**. Нейните партньори в ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) ѝ зададоха редица въпроси, свързани с движението на войските. Руската страна обаче им отговори доста уклончиво, въпреки че Виенският документ от 1999 г. задължава членовете на ОССЕ взаимно да си предоставят информация за движението на войските и военната техника. Но всички знаят, че руснаците не се държат като европейците, те информират своите хора и партньорите си за текущите операции само тогава, когато те вече са завършени.

Два дни по-късно Г-7 изрази загриженост относно движението на руските войски, без да споменава движенията на НАТО и Турция. Тя приветства сдържаността на Украйна и настоя Русия да „сложи край на провокациите си“.

На 13 април, след срещата на външните министри на страните от НАТО и Украйна, САЩ влязоха в голямата игра. Всички съюзници, сред които обаче няма желаещи да умират, поради факта, че украинците не могат да се договорят помежду си и да се разделят мирно, призоваха да се подкрепи Киев и да се осъди „ескалацията“ на Русия. Държавният секретар Антъни Блинкен проведе дълъг разговор с украинския си колега Дмитрий Кулеба. Изглеждаше, че войната не е далеч.

Но неочаквано президентът Джо Байдън разведри атмосферата, като се обади на руския си колега Владимир Путин. Той му предложи среща на върха, въпреки че преди това отхвърли предложението за публичен дебат, наричайки руския президент „убиец“, след което войната изглеждаше неизбежна.

На 14 април Антъни Блинкен призова основните си съюзници (Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство) да мобилизират своите сили.

На 15 април президентът Байдън изложи своята гледна точка по конфликта и обяви експулсирането на десет руски дипломати. Той обяви санкции срещу Русия, която обвинява не само в намеса в американските избори, но и в заплащане на награди за убийствата на американски войски в Афганистан и кибератака срещу федералните информационни системи чрез програмите SolarWinds.

Предвидимо, Русия изгони същия брой американски дипломати. Освен това тя разкри и залови украински дипломат на местопрестъплението със секретни документи в телефона си.

Президентът Володимир Зеленски се срещна с колегите си, президента Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Изказвайки съжаление за руската ескалация и предоставяйки морална подкрепа за териториалната цялост на Украйна, и двамата му събеседници не дадоха ясни отговори относно събитията в Украйна, т.е., ако САЩ и Русия възнамеряват да се срещнат и да започнат преговори, то тогава е твърде рано да се умира за Украйна.

*„Defender Europe – 21“ включва серия от свързани учения по време и място и ще се проведе в Черноморския регион и Източна Европа. Започва през март с предислоциране на сили и средства по море от САЩ до 8 европейски държави и ще продължи до средата на юни 2021 г. В него ще участват над 30 хил. военнослужещи от 26 държави-членки на НАТО (бел. пр.).

** Действията на Русия :

– усили Западния и Югозападния военни окръзи с две общовойскови армии и три въздушно-десантни бригади, създавайки мощни войскови групировки на балтийското и азовско-черноморското оперативни направления,

– прехвърли 15 кораба от Каспийската флотилия в Черно море, усилвайки Черноморския флот,

– приостанови преминаване на чужди военни кораби през три обширни района от акваторията на Черно море, граничещи с териториалните й води в района на Крим, Краснодарския край и на Керченския пролив, но с възможност за преминаване през пролива на търговски кораби,

– предотврати навлизане на кораби и разузнавателни самолети от ОВМС на НАТО в районите за бойно използване на 6-те подводници „Варшавянка”, въоръжени крилати ракети „Калибър”,

– развърна силна групировка от средства за радиоелектронна борба, с които генерира смущения в радиоелектронните средства на украйнската групировка на фронтовата линия с ДНР/ЛНР, включваща почти всички нейни боеспособни съединения, дислоцирани там почти едновременно с началната фаза на учението „Defender-Europe 21” (бел.пр. ).

Превод: Гергин Гергинов