Затова ще го кажа ясно и без заобикалки.

Това, което видяхме днес в Струмяни, ме възмущава не само като гражданин. Възмущава ме като човек, който е бил полицай.

Познавам ЗМВР.
Познавам ППЗМР.
Познавам инструкциите.
Познавам правилата.
Знам, кога полицейският служител има право да употреби физическа сила.
Знам, кога има право да използва помощни средства.
Знам и че тези правомощия не са дадени на полицаите, за да мачкат хора, които не им харесват!

Физическата сила и белезниците не са наказание.

Не са средство за сплашване.

Не са инструмент за „разчистване на терена“ и осигуряване спокойствие на управляващите.

И със сигурност не са реквизит за охраняване на политическия комфорт на един самовлюбен и високомерен премиер.

Защото ако обясненията на вашия пресцентър, че е „нарушила охранявания периметър“, идват за да оправдаят това, което всички видяхме и означават „да – тя може да бъде мачкана, влачена и оковавана в белезници“, тогава вече имаме огромен проблем!

Днес е Гергана.

Утре може да е друг журналист.

След това може да е обикновен гражданин.

А, накрая ще стане така, че преди да зададем въпрос на властта, ще трябва първо да искаме разрешение.

Не!

Това не е нормална демократична държава.

Това е държава, която водите по пътя към диктатура и политически репресии!

И ако тези кадри показват превишаване на полицейски правомощия, виновните трябва да понесат най-строга отговорност.

Не дисциплинарна формалност и пушилки за замазване на очи.

Не „ще извършим проверка“.

Отговорност!

Истинска!

Защото униформата не дава право на беззаконие.

Униформата е отговорност!

Белезниците, г-н Демерджиев, не дават право на унижение.

А, властта не може да налага мълчание.

Обяснете го на Вашите самозабравили се подчинени!

Осъзнайте го и Вие.

Аз съм бивш полицай.

И точно затова няма да мълча.

Защото съм служил на гражданите.

И на държавата.

Но държавата не е Румен Радев.

Не е Иван Демерджиев.

Не е НСО.

Не е МВР.

Държавата сме ние гражданите.

И когато властта започне да се страхува от въпросите на гражданите, това вече не е сила.

Това е страх!

А, когато заради този страх, започнат да се извършват репресии и да се слагат белезници…

…тогава вече имаме огромен проблем!…

ОСТАВКА!

Борислав Недев

Затова питам :

КОЯ ТОЧНО РАЗПОРЕДБА ОТ ЗМВР ПОЗВОЛИ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМЕ НА КАДРИТЕ С ОКОВАНАТА В БЕЛЕЗНИЦИ ЖУРНАЛИСТКА?

И моля, не ми казвайте „НСО поиска съдействие“!

Тези нелепици на пресцентъра на МВР, не вървят.

НСО може да поиска съдействие, МВР обаче трябва да действа по закон!

Има огромна разлика!

Не ми казвайте „нарушила е охранявания периметър“.

Добре.

И какво от това?

Кое точно действие на тази жена е създало такава опасност, че да се наложи използнане на физическа сила?

Какво е направила?

Нападнала ли е някого?

Съпротивлявала ли се е физически?

Опитвала ли се е да избяга?

Застрашавала ли е някого?

И ако не, ЗАЩО ПОЛИЦАИТЕ СА ‘И ПОСТАВИЛИ БЕЛЕЗНИЦИ?

Това са въпросите.

И докато някой не даде конкретен, законово обоснован отговор, обяснението „така ни каза НСО“, не струва и пет пари.

Аз изгледах няколко видеозаписа, заснети от граждани.

И това, което виждам, е потресаващо.

Виждам жена.

Уморена.

Потна.

Недоспала.

С ръкавици и ботуши.

Цялата в кал.

Жена, която от дни е оставила семейството си, децата си и на терен, помага на хората, преживели бедствието.

И срещу нея – няколко оядени униформени.

Не виждам човек, който представлява някаква непосредствена заплаха.

Виждам грубо и агресивно отношение от страна на полицаите, което според мен трябва да бъде проверено до последната секунда от видеозаписите.

И тук ще си позволя още нещо.

Аз съм бил полицай.

И днес ми беше срамно да гледам тези кадри!

Единият служител – със служебна униформа, а през врата му преметната „панаирджийска“ чантичка, все едно е излязъл да продава чорапи на пазара.

Това ли е представителният вид на българския полицай при охрана на министър-председателя?

Резил!

Не защото чантичката сама по себе си е най-големият проблем, а защото цялата картина изглежда като гротеска.

От едната страна – държавната власт, тежки кортежи, охрана, автомобили, камери, протокол.

От другата – една жена в калта.

И между тях – белезници.

Ето, това е картината на днешна България.

На Румен Радевата България!

Жената, която е била няколко дни в калта и е помагала неуморно на бедстващите, е изведена, окована с белезници.

А, човекът, който чак четири дни след трагедията, благоволи да се появи пред камерите за селфита – изтупан с изгладена риза и обут в маркови маратонки – е посрещнат с тежка охрана, протокол и телевизионни камери.

Румен Радев има право да бъде охраняван, но няма право да бъде недосегаем!

Няма право, въпросите и критиките към него да се третират като заплаха.

Няма право, журналистът да бъде третиран като враг.

И най-малкото – няма право да използва полицията, за да му осигури спокойствието и личния комфорт от неудобни въпроси.

А, към Иван Демерджиев имам още по-прост въпрос :

Г-н министър, Вие вътрешен министър ли сте или министър на политическите репресии?

Кой разпореди на Вашите подчинени полицаи, тези брутални действия?

На какво законово основание?

Каква е била непосредствената опасност?

Защо спрямо тази крехка жена са използвани белезници?

Имало ли е съпротива?

Каква точно?

И защо начинът, по който Вашите подчинени действат, изглежда толкова агресивен и брутален на видеозаписите?

Не искам политическо обяснение.

Искам полицейско.

Искам юридическо.

Искам професионално.

Искам човешко.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ