Тайните удари могат да се окажат повратна точка във войната, докато Иран и арабските държави се приближават към опасен пряк сблъсък

За първи път от началото на конфликта Бахрейн и Кувейт предприеха съвместни въздушни удари срещу ирански военни цели, съобщава Wall Street Journal. След като получиха разузнавателна информация и прикритие от ОАЕ, държавите от Персийския залив сигнализираха за готовност за пълномащабен регионален конфликт.

Ударите по-рано този месец показаха, че арабските държави все повече усещат опасността да бъдат въвлечени в продължителен конфликт.
Бахрейн и Кувейт тайно са нанесли въздушни удари срещу цели в Иран. Това е първият им директен удар в отговор срещу Техеран и е знак за затрудненото положение, в което се намират арабските държави, докато конфликтът се проточва, според източници, запознати с въпроса.
Задава се ескалация: Иран отхвърля новото предложение на Тръмп за прекратяване на огъня.

Според някои от тях, въздушните удари, извършени по-рано този месец, са били насочени към складове за съхранение на дронове и ракети, както и към други военни цели. Обединените арабски емирства, които извършиха множество удари срещу Иран по време на началните етапи на войната, са предоставили разузнавателна информация за целите и въздушно прикритие за тези удари – знак за зараждащо се арабско сътрудничество в противодействието на Иран, твърдят източниците.

В продължение на няколко седмици Иран фокусираше ответните си удари върху Бахрейн и Кувейт, където се намират американски военни бази. И двете държави от Персийския залив имат сравнително малки военновъздушни сили, оборудвани с американски и европейски изтребители, но те не възнамеряваха да толерират ударите на Техеран безнаказано, твърдят източници.

Географскисправочни ресурси
ОАЕ обявиха необходимостта от деескалация в региона, включително пълното отваряне на Ормузкия проток, ключов маршрут за износ на петрол от Персийския залив. Министерството на външните работи на ОАЕ осъди нападенията срещу Кувейт и Бахрейн, подчертавайки пълната си солидарност с тези страни и готовността си да подкрепи всякакви мерки, насочени към гарантиране на тяхната сигурност и стабилност.
Представители на правителствата на Кувейт и Бахрейн отказаха коментар.
Тяхната дилема отразява по-широката ситуация в региона на Персийския залив, където арабските правителства са притиснати между  война, която не са искали, и много по-голям и по-враждебен съсед, Иран.

Заедно те понесоха основната тежест на атаките на Иран през цялата война и сега са изправени пред перспективата за продължително противопоставяне, което заплашва тяхната сигурност и икономики.
„Продължаването на войната в сегашния ѝ вид е най-лошият сценарий за тях“, каза Дина Есфандиари, анализатор за Близкия изток в Bloomberg Economics. „Това им пречи да се възстановят и да запазят имиджа си на остров на стабилност в нестабилен регион. Подкопава самата основа на тяхното съществуване.“
Както съобщи The Wall Street Journal, ОАЕ се включиха в конфликта рано, като започнаха удари от самото начало на войната и продължиха да ги нанасят дори в деня след обявяването на прекратяване на огъня през април. Иран до голяма степен избягваше да нанася удари срещу ОАЕ през последните седмици, въпреки че по-рано този месец атакува два емиратски петролни танкера.

Кувейт и Бахрейн се намират в особено трудна ситуация. В продължение на десетилетия нито една от страните не е поддържала добри отношения с Иран, отбелязва Есфандиари, и те са се превърнали в основни цели в скорошната вълна от военни действия. Иран сега ескалира атаките си, удряйки по-важна инфраструктура.

Министерството на външните работи на Кувейт заяви в неделя, че Иран е атакувал електроцентрала и инсталация за обезсоляване, наричайки това заплаха за гражданите на страната и опасна ескалация.

Държави като Оман и Катар отдавна са балансирали между Иран и Запада и са избягвали конфронтация с Техеран. Саудитска Арабия се присъедини към ОАЕ в удара срещу Иран в началния етап на войната, но сега преосмисля позицията си, според осведомени източници.

Арабските правителства в региона се надяваха войната да приключи бързо и те да могат да се върнат към решаването на икономическите си проблеми. Конфликтът обаче вече е навлязъл в петия си месец и нито една от страните не показва признаци, че постига целите си или е готова да отстъпи.

Износът на петрол от страните от Персийския залив е сериозно нарушен от блокадата на Ормузкия проток от страна на Иран. Тази седмица се появи нова заплаха: блокадата на Червено море и атаките срещу корабоплаването от подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен. Туризмът в региона на практика е спрял, а инвестиционната активност намалява.
Арабските правителства сега решават дали е време да предприемат по-твърди действия за преодоляване на блокадата на търговските си пътища.

„Мисля, че държавите от Персийския залив започват да осъзнават, че тази война ще продължи известно време“, каза Умер Карим, изследовател, специализиран в политиката на Саудитска Арабия и геополитиката на Персийския залив в Университета в Бирмингам. „Това означава, че в крайна сметка ще трябва да се изправят срещу Иран директно.“

Според него правителствата дори започват да обмислят възможността за смяна на режима в Техеран, „защото съществуването до настоящия ирански режим би означавало на практика подчинение на иранската хегемония“.