БЪЛГАРИЯ
„Тъжно ми е и ме е срам. Мислех го за най-цветния, най-широкоскроения, най-начетения, най-специалния човек“
Слави, стига лицемерие. Преди само две-три години ти написа за Любен Дилов-син: „Тъжно ми е и ме е срам. Мислех го за най-цветния, най-широкоскроения, най-начетения, най-специалния човек“, а после го заплю публично, защото станал част от ГЕРБ. Днес, пред хладното тяло на същия този човек, ти редиш дитирамби как той бил „най-светлият човек, когото си познавал“.
Къде беше тази светлина, когато го замеряше с калта на политическата си целесъобразност? Къде беше това „богатство на душата“, когато го осмиваше, че е влязъл в „партията на Бойко“?
И тук идва най-големият цинизъм, Слави. Ти го кълнеше заради ГЕРБ, ти го обяви за предател заради „шайката“, а после сам влезе в коалиция с тях. Ти управлява с тези, заради които се срамуваше от Дилов. Това е върховната политическа шизофрения – да прокълнеш приятеля си, че е преминал моста, а след това сам да си построиш вила на същия този бряг и да се настаниш удобно в управлението с тях. Твоят срам тогава беше просто инструмент, евтин декор за телевизионна употреба.
Сега, когато Дилов го няма, ти вадиш белите ръкавици, но те са изцапани със същата власт, за която го обвиняваше. Изкуството на некролога не бива да се превръща в изкуство на амнезията. Веселин Стаменов не обича захаросаните лъжи, защото те миришат на формалин повече от самия труп.
Това, което правиш в момента, е класически пример за балканско емоционално инженерство. Когато един човек е жив, ние го разпъваме на кръст, броим му стотинките в джоба, съдим го за всяка запетая и го обявяваме за предател на „идеята“. Но щом биологията си каже думата, изведнъж изваждаме най-белите кърпички и започваме да бършем собствената си гузна съвест върху паметта на покойника.
Дилов бил нестандартен? Той беше нестандартен и през 2021-ва, когато го постави пред избора между приятелството и кариерата. Тогава обаче неговата нестандартност ти пречеше, защото не се вписваше в твоя сценарий за еднолично водене на парада.
Ти казваш, че той те е „засипвал със знания и хумор“. Да, Дилов беше ходеща библиотека, беше интелектуален фойерверк в една държава, която прилича на застояло блато. Но ти използваше тези негови знания само докато ти служеха за висок рейтинг. Когато той реши да бъде себе си извън твоята орбита, ти го превърна в обект на сарказъм. Сравнението е неизбежно – ти си като градинар, който е откъснал най-красивото цвете, стъпкал го е, защото не расте в неговата леха, а сега, когато цветето е изсъхнало, плаче над хербария. Това не е скръб, Слави. Това е естетизация на миналото за сметка на грозното, коалиционно настояще.
Думите ти днес звучат като лошо написан сценарий за предаване, което отдавна е изгубило смисъла си. „Светъл човек“, „ум“, „талант“ – тези думи са като кухи лейки, с които се опитваш да полееш гроба на едно предадено приятелство. Метафората на твоя живот винаги е била „всичко или нищо“, но в приятелството „всичко“ означава да приемеш другия дори когато е в другата партия – същата тази партия, с която ти после направи сватба по сметка. Ти не го прие. Ти го зачеркна публично с онова „срам ме е“, което остана да виси във въздуха като тежка миризма на изгорели мостове.
Лицемерието е най-лесният изход в България. Тук обичаме мъртвите, защото те не могат да ни противоречат. Дилов вече не може да ти напомни как си иронизирал неговата ерудиция, наричайки я политическа деградация, докато самият ти си подготвял папките за общо управление със същите хора. Тази внезапна канонизация е обида за интелекта на онези, които помнят. Тя е опит да се пренапише историята в стил „розова ограда“, докато всъщност оградата беше от бодлива тел.
Не искам такива приятели. Не искам хора, които приживе ще ме плят по телевизионни екрани, ще се срамуват от мен заради принципи, които утре сами ще погазит, а когато си отида, ще жалят за мен с най-красивите прилагателни. Както казваше поетът: „Не ме обичай след смъртта, обичай ме в калта, докато още мога да ти върна жеста“. Смъртта не е индулгенция за лошото отношение приживе. Тя е просто край на възможността да бъдеш честен. Ти изпусна шанса си да бъдеш честен с Дилов, докато той можеше да те чуе.
Сегашните ти думи са просто лицемерно ехо на едно его, което не търпи чужд успех, освен ако не е посмъртен.
Веселин Стаменов
БЪЛГАРИЯ
Когато един Национален предател ни управлява, а неговите медии го аплодират
Вчера лицето Борисов направил предложение посолствата ни в чужбина да се ползват от Македония?!
Интересно, че в случая медиите Бойкови вместо да му обяснят, че това е национално предателство и трябва да си подаде Оставката само при факта, че го е казал на глас това, защото той е министър председателя на България – те го Аплодират?!
Скъпи сънародници, всяка една мисия и посолство на България в чужбина е неприкосновена територия и се ползва със статут на държава в границите на чужда такава!
Ако нефелния Борисов не бъде разкостен на жаргонен език само заради това че си е помислил да ни предава на Македония, то значи в България режима е тоталитарен и няма вече спасение.
Клоуна Борисов дали е наясно, че с това си предложение застрашава националната ни сигурност и спокойно може да се нарече национален предател?!
Явно не е, както не са наясно и всички негови глашатаи в платените ни уж национални медии, защото вместо да го натиснат и да го обявят за ненормален те го аплодират за това решение.
Просто думите са излишни и все пак Македония си е суверенна държава, докато това вече за България не е много сигурно, но искаме да припомним на господин министър – председателя, че преди него и други ни продаваха като държава за няколко сребърника и в историята ясно пише какво се случва с тях.
Естествено министър – председателя в ролята си на национален предател трябва да бъде свален незабавно от власт, но както знаем в България няма опозиция, няма медии, няма общество, което да подскочи като ужилено само при мисълта, че някой искал да пуска чужди дипломати да работят в нашите посолства и мисии в чужбина.
И най – интересното в случая е че и така нареченото българско разузнаване и всички български разузнавачи мълчат. Както за момента мълчи и Европа, която надали ще остане безмълвна по този въпрос, защото от изказванията на Бойко Борисов вчера става ясно, че той иска да вкара чужди дипломати, които не са членове на ЕС да си работят в границите на съюза и да имат достъп до цялата система в посолствата ни.
Интересно кой ще свали сега Бойко Борисов, обезпокоената Европа или българските дипломати и разузнавачи, които все още помнят какво е дълг и чест към отечеството ни наречено България.
БЪЛГАРИЯ
Нова съвсем изпростя!
Нова съвсем изпростя!
Чудесно: В Нова остават Гала и други черешки на торти
Драгият зрител може би е останал с определени съмнения, свързани с рокадите в Нова телевизия.
Едни от най-способните журналисти там – Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, са освободени от длъжност, а после изявиха благодарностите директно към Бойко Борисов.
Изглежда така, сякаш новият собственик, Домусчев, по-скоро се явява подизпълнител на цензурата.
А тя много често си мисли така сякаш журналистите могат да се наемат и махат по начин, по който се трансферират футболисти между два отбора.
Но има една хубава новина.
В Нова остава Гала.
Остава Черешката на торттата.
Остава Шеф под прикритие.
Остават Семейни войни.
Това, че си тръгват топ разследващи журналисти, както личи, е пренебрежимо. Драгият зрител все още може да получава всички високо идеологически възможности да се развлича. И да се образова.
Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано сутрин, малко урина да си във форма – за здраве, тонус и хубав дъх. Продължаваме с малко Семейни войни – тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща култура твърде добрe съвпада с твоята и предизвика вълнението на случайно научил незначителни неща човек, гледащ случайно научили незначителни неща хора.
Но тук някак си липсва драматургично напрежение.
За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което доказва, че ако един сценарий е зле скалъпен, то има нива на пропадания и най-ниското започва да става естетическо интересно – иска се майсторство и екстремна дарба за посредственото, за да направиш нещо максимално зле.
Но от много гледане си огладнял.
А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, защото са известни, да готвят неща, които никога не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито въобще имаш нужда.
Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни гости произвежда положителен резултат по сходния начин, по който минус по минус прави плюс.
Но ми се ще да попитам – абе какво стана с нормалните кулинарни предавания? Дето се казва – турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване – напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи. Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален начин за забавление около тъпашките корпоративни страхове, че онова, което шефът иска да правиш, трябва да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко възможно да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че все още го правиш.
Накрая на седмицата разследващата журналистика трябва да установи само едно: количеството IQ, което си загубил и определената пропорция между всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете.
И да установи най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкова по-голям шанс има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е чудесен механизъм.
Не е хубаво да го прецакваш с разследващи журналисти.
Автор: Райко Байчев
БЪЛГАРИЯ
КОЙ Е МЪЛЧАЛ ЗА ЧЕРНОБИЛ?
КОЙ Е МЪЛЧАЛ ЗА ЧЕРНОБИЛ?
Пак голяма шумотевица се вдигна за аварията в Чернобил. Пак се хвърлят вини, дори в началото на Прехода осъдиха Григор Стоичков – пълна пародия!
Не съдете от сегашна гледна точка, а от тогава! И тази вечер в Стани богат има въпрос – кой казал, като научил нещо важно – ще си мълчим! Твърдял го някакъв следовател – ала – бала, че го казал Тодор Живков за Чернобил.
Вие как си представяте в онези години България да вдигне шумотевица? Първо – тя няма информация, второ – от Кремъл се мълчи. Борисов сега се перчи – ние сме лоялни на Брюксел! Така е. А Живков не е ли бил лоялен на Москва? Защо не обвинявате големият демократ Горбачов? Защото е любимец на САЩ !
Понеже без натиск, а с тайно съгласие разсипа всичко – псувайте него! Щяхте да сте прави, ако Москва е съобщавала, а София мълчи.
Няма такова нещо – вашият стратег на гласност и перестройка е просто един жалък чехльо! И в прекият, и в преносният смисъл!
Така че не хвърляйте вината на българските ръководители – оня, с белега е проклятието на двайсти век!
Стефан Северин
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











