Тръмп предал на Техеран още по-строги условия за сделка.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил по-строги условия за потенциална сделка за прекратяване на конфликта с Иран, съобщава The New York Times.

„Президентът Тръмп е затегнал условията на потенциално рамково споразумение за прекратяване на войната с Иран и е представил на страната предложени промени за преглед, съобщиха трима служители“, се казва в статията.

Според изданието все още не е ясно какви конкретни промени са включени в текста на споразумението, но Тръмп е обезпокоен от няколко разпоредби, които предвиждат размразяване на ирански активи. Един източник също така отбеляза, че държавният глава на САЩ е недоволен от бавния темп на реакция на Техеран на предложенията на Вашингтон.

„Длъжностното лице добави, че поправките на Тръмп, по същество ново, по-строго предложение, потенциално целят да ускорят процеса чрез оказване на натиск върху Иран да приеме рамковото споразумение, което вече е представено на върховния лидер Моджтаба Хаменей за одобрение“, пише вестникът.

Според последните съобщения, основната пречка остава ядрената програма на Иран: Вашингтон изисква премахването на целия високообогатен уран от Ислямската република, ход, който Техеран отхвърля.
Ако не се постигне сделка с Иран, Съединените щати са готови да възобновят военните действия срещу Ислямската република, заяви президентът Доналд Тръмп.

„Не бързам. Иска ми се да мога да кажа, че не бързам, защото, ако се постигне сделка, цените на газа ще паднат, но ако бързаме, няма да постигнем добра сделка“, каза той в интервю за Fox News. „Мисля, че ще постигнем страхотна сделка или ще приключим това военно“, подчерта шефът на Белия дом.

„Бавно, но сигурно, мисля, че получаваме това, от което се нуждаем. И ако не го получим, ще приключим това по някакъв друг начин“, каза американският президент, подчертавайки, че „би предпочел сделка“.

Преговорите между САЩ и Иран за разрешаване на конфликта напредват бавно, заяви американският президент Доналд Тръмп.

„Бавно получаваме това, което искаме. Иранците са трудни преговарящи. Отнема много време“, каза той в интервю за Fox News.

The New York Times съобщи преди часове, че САЩ и Иран обсъждат проект на предварително споразумение, което би създало международен инвестиционен фонд за Иран, ако бъде постигната окончателна сделка.

Според ирански служител и един дипломат, фондът може да е от 300 милиарда долара. Други участници в посредническите усилия не са потвърдили тази цифра. Техеран описва механизма като програма за възстановяване. Преди това Иран поиска обезщетения за щетите от бомбардировките, оценявайки ги на 300 милиарда до 1 трилион долара.

Източници на Times цитират фонда като една от новите разпоредби в проекта за меморандум. Те казват, че Съединените щати биха могли да улеснят създаването му след подписването на окончателното споразумение. Очаква се подробностите да бъдат обсъдени на следващия етап от преговорите.

Проектът предоставя рамка за прекратяване на военните действия между Вашингтон и Техеран, евентуалното отваряне на Ормузкия проток, преговори за бъдещето на иранската ядрена програма и постепенно освобождаване на някои замразени ирански активи. Според изданието, Иран има замразени приблизително 24 милиарда долара в чужбина, а Техеран търси достъп до 20 милиарда долара в Близкия изток.

Вестникът отбелязва, че президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е одобрил проекта. Преговорите се водят с посредничеството на Пакистан и Катар, като страните тълкуват различни разпоредби на документа.

Според източник на медията в администрацията, Тръмп все още не е взел окончателно решение по споразумението с Иран.

В петък президентът на САЩ проведе двучасова среща с екипа по национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. Вашингтон смята, че страните са близо до сделка, но няколко въпроса остават нерешени, включително размразяването на иранските средства.

Иранското външно министерство потвърди продължаващите контакти със САЩ, отбелязвайки, че все още не е постигнато окончателно споразумение. Техеран твърди, че настоящите преговори са фокусирани върху прекратяване на войната и не засягат ядрената програма.

Проектът за меморандум може да предвиди 60-дневно удължаване на прекратяването на огъня, започване на ядрени преговори и възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток. Axios съобщи, че Иран трябва да разчисти мините в пролива в рамките на 30 дни, но The New York Times отбеляза, че процесът може да отнеме повече време.

Сред спорните условия са и времето за премахване на американската военноморска блокада и евентуалното облекчаване на санкциите върху износа на ирански петрол. Според The New York Times Вашингтон настоява за поетапно премахване на блокадата, тъй като търговското корабоплаване се възобновява.

Междувременно Тръмп обяви на 29 май, че военноморската блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток „ще бъде премахната сега“ и че блокираните кораби могат да започнат „да се връщат у дома“.

Русия подписа споразумение за засилване на военното си сътрудничество с талибаните, задълбочавайки връзките си с твърдолинейната ислямистка групировка и утвърждавайки статута си на единствената държава в света, признала режима ѝ в Афганистан, пише „Индипендънт“.

Сделката беше ратифицирана по време на събитие в Москва, наречено „Международен форум за сигурност“, което бе организирано от Русия и посетено в сряда от министъра на отбраната на талибаните и високопоставен лидер Мохамад Якуб.

Това е първата среща на високо равнище с участие на представители на талибаните, след като през юли 2025 г. Русия призна групировката за официално правителство на Афганистан. Никоя друга държава в света не е направила това.

Въпреки че нито Русия, нито афганистанската страна споделиха подробности за военно-техническото споразумение, то поражда опасения, че талибаните може да започнат да предоставят свои опитни бойци за участие във военните усилия на Русия срещу Украйна. Северна Корея изпрати хиляди войници на фронтовата линия на войната в Европа, след като Пхенян и Москва също подписаха военно споразумение през юни 2024 г.

Якуб заяви, че талибаните и Русия са разширили двустранните си отношения и че групировката разглежда сътрудничеството с Москва като нещо, носещо „важно значение“.

„Афганистан и Русия имат дълги и исторически отношения и в тази посока искаме да продължим напред. Разширихме двустранните отношения“, посочи Якуб, син на основателя на движението на талибаните – молла Мохамад Омар, по време на срещата.

Представителят на талибаните добави: „Русия е важна държава в нашия регион и в целия свят“.

Сергей Шойгу – висш съветник на Владимир Путин и бивш министър на отбраната, който в момента е секретар на руския Съвет за сигурност, приветства лидера на талибаните и използва срещата, за да осъди западните санкции срещу групировката.

„Убедени сме, че западните държави трябва да размразят блокираните афганистански активи, напълно да признаят пълния мащаб на отговорността си за 20-годишното си присъствие в Афганистан и да поемат цялата тежест по възстановяването на страната след случилото се“, подчерта той.

Шойгу заяви, че Русия е отчела мерките, предприети от талибаните „за борба с тероризма и наркотрафика в Афганистан“.

„Считаме за неприемливо — както за нас, така и за нашите афганистански приятели — завръщането на военни структури или съоръжения на Съединените щати и НАТО в Афганистан или съседни държави под какъвто и да е предлог“, посочи той.

Експерти отбелязаха, че тепърва предстои да се изясни степента на военно сътрудничество, договорено между двете страни, и това не означава непременно, че талибаните ще изпратят войски, както направи Северна Корея.

„Русия не може да очаква значителна помощ от талибаните — нито по отношение на оръжия, нито на войски. При липсата на подробности по условията на споразумението е трудно да се каже какво всъщност Русия може да получи от Афганистан“, коментира Алексей Захров, сътрудник в базирания в Ню Делхи аналитичен център „Обзървър Рисърч Фаундейшън“.

Той отбеляза фундаменталните различия между отношенията на Москва с Пхенян и с режима в Кабул, като подчерта, че Русия е получила войски и боеприпаси от Северна Корея в замяна на модерни ракетни технологии и икономическа подкрепа.

Подобна сделка с талибаните е малко вероятна, предвид нестабилното положение на режима.

„Талибаните в момента изпитват трудности с нарастващата нестабилност в северните афганистански провинции и не могат напълно да защитят южната граница с Пакистан. Поради тази причина руската помощ за ремонт на военно оборудване или доставки на някои остарели оръжия би била много навременна. Въпреки това Русия едва ли би била склонна да споделя сложни технологии заради рисковете от разпространение“, обясни Захров.

Вместо това Русия може да предпочете талибаните да насочат усилията си към обезопасяване на северните провинции и дългата, трудно контролируема граница с централноазиатския регион, който Москва разглежда като своя сфера на влияние.

„България е оказвала досега политическа, хуманитарна, дипломатическа и дори военна подкрепа на Украйна.

В условията на променената среда за сигурност трябва да се подхожда с необходимата отговорност и внимание към бъдещи решения, свързани с военна и финансова подкрепа. Трябва да си даваме сметка, че пред България стоят сериозни предизвикателства, свързани с публичните финанси и бюджета, като основен приоритет на правителството остава гарантирането на сигурността и жизнения стандарт на българските граждани, преди да се мисли за финансови решения в подкрепа на трети страни“, каза премиерът Радев в Париж.

Френският президент Еманюел Макрон прие в Елисейския дворец българския министър-председател Румен Радев. Двамата са обсъдили отбраната и сигурността, енергетиката, конкурентоспособността, както и партньорството между двете държави, става ясно от публикации в профилите на двамата политици във Facebook.

По думите на Радев България и Франция споделят общи позиции по редица въпроси като европейската сигурност, диверсификацията на енергийните доставки и развитието на ядрената енергетика като стратегически елемент от енергийната независимост на Европа.

Същевременно с това премиерът споделил и резервите на София за бюджета на ЕС и Украйна.

Преди обяда с Макрон в Елисейския дворец, Румен Радев коментира, че Европа трябва да се откаже от идеята за постигане на мир чрез сила в Украйна и добави, че финансовата и военната подкрепа от България ще бъде на втори план пред вътрешните приоритети на страната.

Румен Радев – министър-председател: „Ние тепърва ще разгледаме огромните предизвикателства пред българския бюджет, но това са теми, които отсега мога да кажа, че България има интерес и нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани. Едва тогава можем да мислим за отделяне на пари за тази тема.“

Не стана ясно каква е била позицията на френския президент Макрон по темата.

Според премиера, Европа, “трябва да направи много бърза преоценка на своята стратегия и подход към този конфликт”, с по-активно дипломатическо участие. Идея, чието реализиране определи за закъсняло.

“Мога да ви кажа, че това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия на Русия“, каза Радев

В друга важна външнополитическа тема, Радев подчерта важната роля на Макрон за намирането на преговорна рамка за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и условието българите в страната да бъдат вписани в Конституцията ѝ.

„Отне ми една година да убеждавам европейските лидери защо това трябва да стане и чест прави на президента Макрон, че той първи оцени целесъобразността на тази идея и със съвместните ни усилия тя беше вписана в преговорната рамка от юли-месец 2022 година.“, подчерта Радев.

С президента Макрон са били обсъдени още темите за купуването на нова военна техника за българската армия, френските доставки на гориво за 6 блок на АЕЦ-Козлодуй, както и реализирането на договора за 12 нови електрически влака от Франция, които са важни и за получаването на пари по ПВУ.

„България и Франция бяха сред водещите държави в ЕС, които се пребориха за признаването на ядрената енергия за зелена и необходима в общия енергиен микс. Това е първата ни среща с президента Еманюел Макрон Emmanuel Macron, в качеството ми на министър-председател на България, и нашата обща амбиция е да постигнем много повече в двустранното инвестиционно, икономическо и индустриалното сътрудничество, включително трансфера на технологии“, написа Румен Радев след срещата.

По думите му запазването на силна кохезионна и селскостопанска политика в рамките на ЕС е от ключово значение за България.

„Ефективността на двете политики води до засилване на социално-икономическото сближение между самите държави членки и без тях е немислимо да се постигне стратегическа автономия и хранителен суверенитет от страна на Европа. България остава резервирана към предлаганите промени по отношение на Многогодишната финансова рамка на ЕС, които водят до увеличение на българската вноска в европейския бюджет“, подчерта премиерът.

И отбеляза, че Франция е сред водещите партньори на България в процеса по модернизация на Българската армия, като „имаме добро сътрудничество и в доставките на свежо ядрено гориво за блок 6 на АЕЦ „Козлодуй“ от „Фраматом“.

„България разчита и на спазване на ангажиментите по доставката от Франция на 12 електрически влака, които са от ключово значение за изпълнението на един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, така че страната ни да не губи полагащи и се средства“, посочи Радев.

„Европа би трябвало да има много по-активна и водеща роля по отношение на намирането на дипломатическо решение на войната в Украйна и е необходима преоценка на следваната политика с оглед на рисковете пред сигурността“, заяви още Радев.

Междувременно президентът Макрон също обяви във Facebook, че е приел Радев в Елисейсия дворец.

„Отбрана и сигурност, енергетика, конкурентоспособност – ние засилваме нашето партньорство и работим заедно за по-суверенна и по-обединена Европа“, написа Макрон в публикацията, която сподели и в Екс.

Срещата между френския президент Еманюел Макрон и българския премиер Румен Радев в Париж приключи без общо изявление, пресконференция или публични коментари пред медии.

Прави впечатление, че до момента френските медии почти не отразяват визитата, а в публичния дневен ред на Елисейския дворец липсва по-видим акцент върху срещата. Това не е непременно знак за ниска важност – двустранни разговори на ниво премиер и президент често минават без сериозно медийно внимание във Франция, особено когато не са свързани с криза, голяма сделка или европейски конфликт. Но липсата на интерес подсказва и друго: за Париж срещата вероятно е работна и прагматична, а не политически знакова.

Чия е инициативата?

Един от първите въпроси около визитите е дали става дума за търсена от София легитимация или за покана от ключови европейски лидери.

Според българската страна срещата в Париж е по покана на френския президент Еманюел Макрон. Външният министър посочи, че още преди официалното си встъпване в длъжност Радев е получил покани от Макрон, от Джорджа Мелони и от Антонио Коща. Форматът в Париж – работен обяд в Елисейския дворец – обичайно предполага домакинска инициатива и политически интерес към разговора.

В Брюксел картината е различна. Срещите с Марк Рюте, Урсула фон дер Лайен и Коща са по-скоро институционален ритуал за координация с ново правителство. Те са важни, но не носят същата политическа тежест като двустранна покана от лидер на държава като Франция.

Има ли символика в подредбата?

По-интересен от самия маршрут е редът на срещите. Вместо първо да потърси институционалния център в Брюксел, Радев започна с Берлин, продължава с Париж и едва след това отива при ръководството на ЕС и НАТО.

Тази подредба трудно изглежда случайна. Тя може да се прочете като опит за директно политическо позициониране пред двете държави, които в голяма степен задават курса на Европейския съюз по темите за сигурността, отбраната, икономиката и подкрепата за Украйна – Германия и Франция.

С други думи, сигналът е: София търси разговор първо с държавите, които формират европейската политика, а после с институциите, които я координират.

Радев – различен език навън и у дома?

Най-чувствителният политически въпрос обаче е дали Радев говори по различен начин пред външна и вътрешна публика.

В международните си изяви той поставя акцент върху европейската сигурност, модернизацията на армията, диверсификацията на енергийните доставки и стратегическото сътрудничество със съюзници. Това е език, близък до доминиращия дневен ред в ЕС и НАТО.