Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.

За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на „градската десница“ – т.е. на синята общност.

Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се „интегрират“ масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието „ДСБ“, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно „със скърцане на зъби“ от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на „двойното лидерство“, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като „облачна“ конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със „сиви мишки“, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на „силния лидер“ бе немилостивия опит за „дисциплиниране“ и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за „решетката“ третираха ДБ изцяло като „бедни роднини“, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват „решетката“ с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като „втора цигулка“ в оркестъра, особено като се има предвид, че „първата цигулка“ не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с „демократичната общност“ от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло „демократична общност“ (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се „завърне“ или да оглави едно възстановяващо се единство на „градската десница“ – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за „десен завой“ – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в „политическия център“, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с „омекналия“ лидер на ДПС, и с „отпаднали“ депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата „демократична общност“, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на „демократичната общност“ на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.

България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!

КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!

Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!

Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……

В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.

Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..

България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!

ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!

Рябков: Западът не разбира очевидното.

Русия като ядрена държава не може да бъде победена стратегически, заяви зам.-външният министър Сергей Рябков.

Той отбеляза, че западните страни, водени от нарастващи военни амбиции, „се скупчват, за да демонстрират решимостта си да нанесат стратегическо поражение на Русия“.

„Това е категорично невъзможно,  подчерта Рябков. „Хора, които не разбират очевидното: че ядрена държава не може да бъде победена стратегически“.

Западните страни проявяват изключителен цинизъм по отношение на трагедията, станала в Старобелск в резултат на нападението на украинските въоръжени сили срещу колеж, заяви той пред журналисти.

Трагедията в Старобелск отекна в сърцата на онези, които са запазили човешкия си облик, но Западът не изрази официални съболезнования, посочи той. Руската федерация вижда, че Западът преобръща с главата надолу предупрежденията за необходимостта от евакуация на персонала на посолствата от Киев, посочи Рябков.

„Руската федерация, Министерството на външните работи, като ведомство, което отговаря за провеждането на външната политика на президента, ще направи всичко по силите си, за да не допусне това дело да бъде изпратено в архива и да продължи вакханалията от антируски инсинуации, която не стихва“, каза заместник-министърът, коментирайки реакцията на западните страни на терористичната атака, извършена от Киев.

Русия не отрича възможността за дипломатически път за решаване на конфликта в Украйна, но това е възможно само ако тези „от другата страна“ разберат, че рамковите условия от Анкоридж са единственият жизнеспособен вариант, посочи Рябков. „Специалната военна операция продължава и целите ще бъдат постигнати.

Ние обаче не отхвърляме дипломатическия път и сме готови и отворени да работим в тази посока, ако от другата страна разберат, че рамката от Анкоридж е безспорна и е дошло времето да я доразвием с конкретни действия“, каза заместник-министърът пред журналисти в Държавната дума.