Тръмп предал на Техеран още по-строги условия за сделка.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил по-строги условия за потенциална сделка за прекратяване на конфликта с Иран, съобщава The New York Times.

„Президентът Тръмп е затегнал условията на потенциално рамково споразумение за прекратяване на войната с Иран и е представил на страната предложени промени за преглед, съобщиха трима служители“, се казва в статията.

Според изданието все още не е ясно какви конкретни промени са включени в текста на споразумението, но Тръмп е обезпокоен от няколко разпоредби, които предвиждат размразяване на ирански активи. Един източник също така отбеляза, че държавният глава на САЩ е недоволен от бавния темп на реакция на Техеран на предложенията на Вашингтон.

„Длъжностното лице добави, че поправките на Тръмп, по същество ново, по-строго предложение, потенциално целят да ускорят процеса чрез оказване на натиск върху Иран да приеме рамковото споразумение, което вече е представено на върховния лидер Моджтаба Хаменей за одобрение“, пише вестникът.

Според последните съобщения, основната пречка остава ядрената програма на Иран: Вашингтон изисква премахването на целия високообогатен уран от Ислямската република, ход, който Техеран отхвърля.
Ако не се постигне сделка с Иран, Съединените щати са готови да възобновят военните действия срещу Ислямската република, заяви президентът Доналд Тръмп.

„Не бързам. Иска ми се да мога да кажа, че не бързам, защото, ако се постигне сделка, цените на газа ще паднат, но ако бързаме, няма да постигнем добра сделка“, каза той в интервю за Fox News. „Мисля, че ще постигнем страхотна сделка или ще приключим това военно“, подчерта шефът на Белия дом.

„Бавно, но сигурно, мисля, че получаваме това, от което се нуждаем. И ако не го получим, ще приключим това по някакъв друг начин“, каза американският президент, подчертавайки, че „би предпочел сделка“.

Преговорите между САЩ и Иран за разрешаване на конфликта напредват бавно, заяви американският президент Доналд Тръмп.

„Бавно получаваме това, което искаме. Иранците са трудни преговарящи. Отнема много време“, каза той в интервю за Fox News.

The New York Times съобщи преди часове, че САЩ и Иран обсъждат проект на предварително споразумение, което би създало международен инвестиционен фонд за Иран, ако бъде постигната окончателна сделка.

Според ирански служител и един дипломат, фондът може да е от 300 милиарда долара. Други участници в посредническите усилия не са потвърдили тази цифра. Техеран описва механизма като програма за възстановяване. Преди това Иран поиска обезщетения за щетите от бомбардировките, оценявайки ги на 300 милиарда до 1 трилион долара.

Източници на Times цитират фонда като една от новите разпоредби в проекта за меморандум. Те казват, че Съединените щати биха могли да улеснят създаването му след подписването на окончателното споразумение. Очаква се подробностите да бъдат обсъдени на следващия етап от преговорите.

Проектът предоставя рамка за прекратяване на военните действия между Вашингтон и Техеран, евентуалното отваряне на Ормузкия проток, преговори за бъдещето на иранската ядрена програма и постепенно освобождаване на някои замразени ирански активи. Според изданието, Иран има замразени приблизително 24 милиарда долара в чужбина, а Техеран търси достъп до 20 милиарда долара в Близкия изток.

Вестникът отбелязва, че президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е одобрил проекта. Преговорите се водят с посредничеството на Пакистан и Катар, като страните тълкуват различни разпоредби на документа.

Според източник на медията в администрацията, Тръмп все още не е взел окончателно решение по споразумението с Иран.

В петък президентът на САЩ проведе двучасова среща с екипа по национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. Вашингтон смята, че страните са близо до сделка, но няколко въпроса остават нерешени, включително размразяването на иранските средства.

Иранското външно министерство потвърди продължаващите контакти със САЩ, отбелязвайки, че все още не е постигнато окончателно споразумение. Техеран твърди, че настоящите преговори са фокусирани върху прекратяване на войната и не засягат ядрената програма.

Проектът за меморандум може да предвиди 60-дневно удължаване на прекратяването на огъня, започване на ядрени преговори и възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток. Axios съобщи, че Иран трябва да разчисти мините в пролива в рамките на 30 дни, но The New York Times отбеляза, че процесът може да отнеме повече време.

Сред спорните условия са и времето за премахване на американската военноморска блокада и евентуалното облекчаване на санкциите върху износа на ирански петрол. Според The New York Times Вашингтон настоява за поетапно премахване на блокадата, тъй като търговското корабоплаване се възобновява.

Междувременно Тръмп обяви на 29 май, че военноморската блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток „ще бъде премахната сега“ и че блокираните кораби могат да започнат „да се връщат у дома“.

Американският министър на отбраната призова азиатските партньори на Съединените щати да повишат разходите си за отбрана, за да противостоят на нарастващата военна сила на Китай и да предотвратят доминацията на Пекин в азиатско-тихоокеанския регион.

Пийт Хегсет направи коментарите в реч на най-важната конференция за сигурността в Азия – „Диалогът Шангри-Ла“ в Сингапур. За разлика от миналата година, той демонстрира по-умерен тон към Китай като похвали отношенията на Вашингтон с Пекин като „по-добри от години“.

Но отправи остро предупреждение към партньорите на САЩ от Европа и НАТО да намалят зависимостта си от Вашингтон като поемат по-голяма част от разходите си за отбрана.

„Основателна“ – така американският министър на отбраната окачестви тревогата в Тихоокеанския регион относно безпрецедентното нарастване на военната мощ на Китай и разширяването на военните му дейности в региона и извън него.

„Тихоокеански регион, доминиран, от който и да било хегемон, би нарушил регионалния баланс на силите и би подкопал равновесието, което всички се стремим да запазим.“

Но за разлика от речта си миналата година, когато заплаши, че Вашингтон се подготвя да отговори на заплахата, особено що се отнася до Тайван, този път Хегсет наблегна на ролята на държавите в региона за противодействие на китайската доминация и ги призова да увеличат разходите си за отбрана до 3.5 процента от брутния вътрешен продукт.

Попитан за очакваното от Тайван одобрение на продажби на оръжие на стойност до 14 милиарда долара, Хегсет сигнализира, че позицията на Вашингтон е непроменена след визитата на Доналд Тръмп в Пекин и решението е в ръцете на президента. Намалените разходи за отбрана на европейските партньори на Съединените щати в НАТО обаче накараха Хегсет да изостри тона.

Европейските столици отвориха широко границите си и орязаха военните си сили. Може да имате колкото правила искате – и правилата са чудесно нещо – но ако не можете да ги подкрепите с твърда сила, те не струват дори хартията, на която са написани. Европа и НАТО трябва да вземат някои важни решения. Повече по този въпрос – скоро.“

Хегсет обеща „очевидни ползи“ като ускорени продажби на оръжие, сътрудничество в индустриалната сфера и разширен обмен на разузнавателна информация за държавите, които увеличат разходите си. Но на онези, които смятат, че могат да продължат да се възползват безплатно от щедростта на американските данъкоплатци, каза „Чуйте ни добре: тези дни приключиха“. Съюзниците, които отказват да поемат своя дял от отговорността за нашата обща отбрана, ще се сблъскат с коренна промяна в начина, по който работим заедно“. Според „Фокс Нюз“, Пентагонът планира да намали наполовина американските военни способности на разположение на НАТО.

Русия подписа споразумение за засилване на военното си сътрудничество с талибаните, задълбочавайки връзките си с твърдолинейната ислямистка групировка и утвърждавайки статута си на единствената държава в света, признала режима ѝ в Афганистан, пише „Индипендънт“.

Сделката беше ратифицирана по време на събитие в Москва, наречено „Международен форум за сигурност“, което бе организирано от Русия и посетено в сряда от министъра на отбраната на талибаните и високопоставен лидер Мохамад Якуб.

Това е първата среща на високо равнище с участие на представители на талибаните, след като през юли 2025 г. Русия призна групировката за официално правителство на Афганистан. Никоя друга държава в света не е направила това.

Въпреки че нито Русия, нито афганистанската страна споделиха подробности за военно-техническото споразумение, то поражда опасения, че талибаните може да започнат да предоставят свои опитни бойци за участие във военните усилия на Русия срещу Украйна. Северна Корея изпрати хиляди войници на фронтовата линия на войната в Европа, след като Пхенян и Москва също подписаха военно споразумение през юни 2024 г.

Якуб заяви, че талибаните и Русия са разширили двустранните си отношения и че групировката разглежда сътрудничеството с Москва като нещо, носещо „важно значение“.

„Афганистан и Русия имат дълги и исторически отношения и в тази посока искаме да продължим напред. Разширихме двустранните отношения“, посочи Якуб, син на основателя на движението на талибаните – молла Мохамад Омар, по време на срещата.

Представителят на талибаните добави: „Русия е важна държава в нашия регион и в целия свят“.

Сергей Шойгу – висш съветник на Владимир Путин и бивш министър на отбраната, който в момента е секретар на руския Съвет за сигурност, приветства лидера на талибаните и използва срещата, за да осъди западните санкции срещу групировката.

„Убедени сме, че западните държави трябва да размразят блокираните афганистански активи, напълно да признаят пълния мащаб на отговорността си за 20-годишното си присъствие в Афганистан и да поемат цялата тежест по възстановяването на страната след случилото се“, подчерта той.

Шойгу заяви, че Русия е отчела мерките, предприети от талибаните „за борба с тероризма и наркотрафика в Афганистан“.

„Считаме за неприемливо — както за нас, така и за нашите афганистански приятели — завръщането на военни структури или съоръжения на Съединените щати и НАТО в Афганистан или съседни държави под какъвто и да е предлог“, посочи той.

Експерти отбелязаха, че тепърва предстои да се изясни степента на военно сътрудничество, договорено между двете страни, и това не означава непременно, че талибаните ще изпратят войски, както направи Северна Корея.

„Русия не може да очаква значителна помощ от талибаните — нито по отношение на оръжия, нито на войски. При липсата на подробности по условията на споразумението е трудно да се каже какво всъщност Русия може да получи от Афганистан“, коментира Алексей Захров, сътрудник в базирания в Ню Делхи аналитичен център „Обзървър Рисърч Фаундейшън“.

Той отбеляза фундаменталните различия между отношенията на Москва с Пхенян и с режима в Кабул, като подчерта, че Русия е получила войски и боеприпаси от Северна Корея в замяна на модерни ракетни технологии и икономическа подкрепа.

Подобна сделка с талибаните е малко вероятна, предвид нестабилното положение на режима.

„Талибаните в момента изпитват трудности с нарастващата нестабилност в северните афганистански провинции и не могат напълно да защитят южната граница с Пакистан. Поради тази причина руската помощ за ремонт на военно оборудване или доставки на някои остарели оръжия би била много навременна. Въпреки това Русия едва ли би била склонна да споделя сложни технологии заради рисковете от разпространение“, обясни Захров.

Вместо това Русия може да предпочете талибаните да насочат усилията си към обезопасяване на северните провинции и дългата, трудно контролируема граница с централноазиатския регион, който Москва разглежда като своя сфера на влияние.