Рюте по заповед на дълбоката държава иска 0,25% от БВП на всяка държава в НАТО за Украйна.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е поискал от съюзниците да отделят 0,25% от БВП за Украйна, в опит да облекчи нарастващото напрежение в алианса относно помощта за Киев, съобщи „Политико“ . Предложението, което би могло да отключи десетки милиарди долари допълнителна помощ, вече се сблъсква с ожесточена съпротива от някои големи членки, пише брюкселското издание.

Рюте е повдигнал идеята на закрита среща на посланиците на НАТО в края на миналия месец, са съобщили двама дипломати от алианса и още един източник, запознат с въпроса, който участва в подготовката за предстоящата среща на върха на алианса през юли в Турция .

„Рюте и много от нас искат да се уверят, че подкрепата за Украйна е последователна и предвидима“ , е казал един от дипломатите на НАТО. Ако съюзниците одобрят идеята, годишните потоци към Украйна биха могли да се утроят до 143 милиарда долара, въз основа на собствената оценка на алианса за комбинирания БВП на НАТО. Миналата година Украйна получи 45 милиарда долара помощ за сигурност от своите съюзници, обхващаща всичко – от закупуване на оръжия за армията до инвестиции в украински отбранителни компании и ръководените от НАТО усилия за закупуване на американско оръжие за Киев.

Предложението на Рюте идва отчасти в отговор на разочарованието на някои столици, че правят много повече от други, за да помогнат на Киев, казват дипломатите. Северните и балтийските страни, Холандия и Полша плащат по-висок процент от своя БВП за военна помощ на Украйна, отколкото много други съюзници, според „Ukraine Support Tracker“ на Института в Кил. Кил, германски мозъчен тръст, подчертава, че скандинавските страни дават много повече от своя дял, големите страни от Западна Европа са приблизително в съответствие с БВП-то си, докато Южна Европа „остава малък донор“.

„Тези държави, които наистина допринасят повече, повдигат този въпрос всеки път – каза ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас във вторник след среща на външните министри на блока в Брюксел – И ако погледнем числата, е ясно, че тежестта не е по равно разпределена.“ В края на миналата година шведският външен министър Мария Малмер Щенергард заяви пред „Политико“: „Фактът, че скандинавските страни, с по-малко от 30 милиона души, осигуряват една трета от военната подкрепа, която страните от НАТО – с почти 1 милиард души – предоставят…

не е устойчив.“ Рюте е нетърпелив да осигури подкрепа за Украйна, като същевременно минимизира разделенията в алианса, коментира брюкселското издание, посочвайки, че помощта за Украйна е „в хаос“, откакто американският президент Доналд Тръмп спря почти всяка нова военна помощ, оставяйки европейските страни и други съюзници да поемат цялата тежест на подпомагането на Киев.

„Отиваме на срещата на върха в Анкара, която, разбира се, ще се фокусира много върху Украйна – да я поддържаме възможно най-силна“ , каза Рюте пред репортери в Черна гора във вторник. Подобна идея беше повдигната за първи път от украинския президент Володимир Зеленски миналата година.

„Украйна е част от европейската сигурност и ние искаме 0,25 процента от БВП на дадена страна партньор да бъде отделен за нашата отбранителна промишленост и вътрешно производство“ , каза той пред репортери миналия юни.