Полк. Уилкерсън пред Тъкър Карлсън: Ако Ормузкият проток остане блокиран до края на юни, икономиките на всички ще рухнат.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран има и друга цел – да удари китайския сухопътен път към Персийския залив. Битката вече не е само за Техеран, а за бъдещето на световната търговия, за Ормузкия проток и за властта на долара. Ако конфликтът продължи, последиците може да бъдат глобална рецесия, а след нея – и световна депресия. Това казва полк. Лорънс Уилкерсън, бивш началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл, в интервю пред Тъкър Карлсън.

Според него Китай не търси война със САЩ, защото смята, че може да ги победи без такава – технологично, икономически, финансово и стратегически. Пекин се готви да атакува последната голяма крепост на американската мощ – долара, SWIFT и системата от санкции, чрез която Вашингтон контролира огромна част от света. Уилкерсън твърди още, че ако Ормузкият проток не бъде върнат към нормална работа, светът може да влезе първо в рецесия, а после и в депресия. Израел, по думите му, няма да приеме лесно американско отстъпление, защото това би оставило Иран по-силен, отколкото е бил преди началото на войната.

– Полк. Уилкерсън, много ви благодаря за гостуването. Мисля, че повечето американци разбират тази война като война на САЩ и Израел срещу Иран, но, разбира се, в тази драма участват и други актьори, може би по начини, които не долавяме. Китай е най-големият такъв и потенциално най-опасен за нашите интереси. Каква е ролята на Китай в този конфликт?

– Мисля, че неговата роля му е наложена. Не че не се справя с нея. Дори изглежда, че се адаптира добре към нашите френетични и трудно определими правителство и империя. Налага му се да играе сегашната си роля, защото не е смятал, че ще се случи това, което се случва в момента – имам предвид войната срещу Иран. В нейния ход се случват неща, които вероятно безпокоят Китай. Например, що се отнася до неговата последна завършена жп линия от петте основни жп линии в Новия път на коприната, която вероятно е най-стратегическата. Тя цели да свързва по земя китайските тихоокеански пристанища с Персийския залив. Стар маршрут, по който сме снабдявали СССР през Втората световна война. Жп линията трябва да продължи до Кавказ и по-нататък. Но сега ние я бомбардираме заедно с Израел. Разбира се, трудно се бомбардират жп линии. Можем да им хвърлим всичките бомби на света и пак шепа хора да ги поправят сравнително бързо. Но пък така е ясно, че в тази война има нещо повече вероятно дори от това, което знае Тръмп. Сигурен съм, че хора в Пентагона са наясно с това „повече“, което се случва и за което светът няма представа.

– Случват се неща, за които президентът няма представа, но с които са наясно някакви планировчици в Пентагона? Какви биха били тези неща?

– Едното са въпросните бомбардировки. Те започнаха наскоро, като жп линията се превърна в основна цел и за САЩ, и за Израел. Едно от нещата, които се опитват да направят… Това е огромен геостратегически въпрос, който дори аз не съм сигурен, че разбирам напълно. Ако се върнем към времената на ранните империи, когато голямата сила – културна, технологична, икономическа, военна и всякаква друга – е била на изток, виждаме, че един от начините едни империи да побеждават други, е бил като заменят морската търговия към сухопътна. Морската е ставала прекалено скъпа. Например, така прогонват Португалската империя. Един от основните сухопътни маршрути е бил този, който сега Китай използва. Той е стигал до Персийския залив, Азербайджан, Армения, Грузия и през Кавказ още по на север, където се е съединявал с трите други маршрута. Те днес, по една случайност, са компрометирани от войната в Украйна. Това да ви говори нещо в геостратегически план? Крайната точка на маршрутите е Европа и в общи линии сега са прекъснати.
Какво се цели със сегашните жп маршрути? Вместо за два-три дни и с големи разходи да се превозват по море продукти от китайските пристанища до Европа, да се превозват само за 16 часа. Една огромна промяна, която ще намали обема на морската търговия и в известна степен ще намали важността на Баб ел-Мандеб, Ормузкия проток, Суецкия канал, може би дори на Панамския канал. Китай построи едно изключително луксозно пристанище на брега на Перу, което обаче е на Тихия океан и участва в тази част от търговията, за която вече няма да е нужен толкова Панамският канал. Тези жп линии изменят цялата търговия, но и една друга област, в която се предполага, че САЩ са много силни – военноморските сили. Вече няма да е нужно да охраняваме моретата, търговията ще се извършва по суша.

– Мисля, че мнозина американци не могат да разберат тези неща, защото не знаят как точно работи търговията – за тях продуктите просто се появяват, без да е ясно как – и също така им липсват географски познания. Идеята, че от Иран може да се стигне до Китай по суша, е нещо, за което хората обикновено нямат представа. Но със сигурност Пентагонът е наясно с тези въпроси. Имат причина да бомбардират жп линията и каква е тя, според вас?

– Да забавят проекта. Да кажат на Китай, че знаем какво прави и че не го одобряваме. Този маршрут е много голяма заплаха сам по себе си. Ако разгледаме търговията точно преди Втората световна война, ще видим, че Великобритания и САЩ успяват да се „промъкнат“ в Иран, ако мога така да се изразя, защото тогава там има мнозина нацистки симпатизанти, и да изградят път, който да охраняват. Тогава иранците нямат сили да се противопоставят. По този път снабдяваме Съветския съюз. Сталинград не би издържал, без тази линия на доставки. Стотици хиляди камиони, БТР-и и друго военно оборудване минават по него. Само Мурманск е бил по-важен като логистичен център. Колцина американци го знаят сега или са го знаели тогава? Така че този маршрут променя всичко. Ако САЩ наистина искат да направят нещо значимо спрямо Китай, в случай че трябва да воюват срещу него, е от съществено значение да контролират тези комуникационни линии. А сега не е така.

– Каква е китайската гледна точка?

– Тя е непроменена, откакто Дън Сяопин въвежда капитализъм с китайски черти: „Ние не искаме война, ще ви победим без такава. Ще ви победим в технологично отношение, в културно, във военно и във всеки властови аспект, който можете да си представите.“ Последният указ на Си Дзинпин бе тотално пренебрегнат от пресата, доколкото видях. Той е последният от поредица от укази на китайски премиери от Дън Сяопин насам. Ху Дзинтао малко се отклонява от линията, но това е и една от причините да го махнат. Си Дзинпин обаче спазва линията и в последния му указ се казва: „Ние победихме във всяка област, с изключение на една. Сега предстои да победим и в нея.“ Тази област е финансовият контрол. Това значи, че китайският юан ще замени американския долар като средство за разплащане и резервна валута. В около 40% от държавите в света това вече се е случило и сега китайците ще се целят в 60-70%. Ще натикат Бретън-Уудската система там, откъдето се е появила. Ще унищожат SWIFT. Ще унищожат възможностите ни да налагаме санкции, която е една от основните им цели. За тях е алтруистична цел да унищожат възможностите ни да налагаме санкции на държави.

От началото на този век чрез санкциите сме убили 38 млн. души – мъже, жени и деца. 38 милиона души. Съпоставимо е с чистките на Сталин, с Културната революция на Мао Дзедун и почти съпоставимо с броя на убитите от Хитлер през Втората световна война. Не говорим за общо близо стоте милиона загинали, а само за убитите от Хитлер. Китай гледа на нас по този начин – че сме нанесли огромни поражения по света чрез финансовата си система, която ни позволява да въвеждаме първични и вторични санкции на 30% от държавите. Проверете го в Службата за контрол на чуждестранните активи. Невероятно е. Тези санкции с времето убиват мъже, жени и деца. Убихме 500 хиляди в Ирак на Саддам Хюсеин, когато му наложихме санкции. Когато попитаха Мадлин Олбрайт как ще коментира тази статистика, тя каза, че си е струвало. Мадлин се присъедини към Хилари в света на кретените. За Китай това е сериозен проблем, който иска да пресече.

– Говори и за моралната позиция на САЩ. Това, което ми прави впечатление, е, че ако СКЧА загуби възможността да налага санкции на държави, ще й остане само да налага такива на американски граждани чрез програмируема цифрова валута. Ще налага санкции на нас.

– Бинго!

– Изглежда ми като…

– Естествено продължение.

– Нещата, които причиняваш на външните си противници, ще причиняваш и на своите граждани – типичен урок от историята. Затова империите са нещо лошо за населението. Но мисля, че ние разглеждаме основно военната си конкуренция с Китай. Публично се говори за нея, никой не коментира обемите на икономиките. Коментират примерно колко самолетоносача имал Китай.

– Но това е нещо ново. В моето правителство, имам предвид правителството на Джордж Буш-младши, Колин Пауъл имаше свобода само по един международен въпрос – Китай. Лично чух как Джордж Буш казва: „Заради „Уолмарт“ не трябва да закачаме Китай.“ Смяташе, че сме в стратегическа икономическа конкуренция с Китай. Нямаше против да сме в такава, защото смяташе, че в капитализма сме по-добри от китайците и трябва да сме уверени в това. Затова даде свобода на Колин Пауъл, а той от своя страна постоянно се противопоставяше на вицепрезидента, защото Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни искаха гореща или студена – по-скоро второто – война срещу Китай. Буш не искаше такава и даде свобода на Колин, особено по отношение на Тайван. В края на първия мандат на Буш Пауъл публично отхвърляше идеята на Чен Шуй-Биан за референдум за независимост, казваше му да се откаже от нея, защото знаеше, че е червена линия за Пекин. Мисля, че той е последният президент, който е осъзнавал тази икономическа конкуренция и е смятал, че можем да бъдем равни, ако не и да победим в нея.

– Импулсът да се воюва срещу Китай, най-малкото да има размяна на удари с балистични ракети, откъде е идвал? Защо някой би го искал? Защо Дик Чейни, Ръмсфелд и други са били на такава позиция?

– Не смятам, че искаха гореща война, но това, което плашеше мен и Колин Пауъл, беше, че бяха готови на такава, ако им откажеха студената война. Искаха да сме в нова студена война, която да ни държи в напрежение, както предишната, което би било добре за нас, според тяхното виждане. Понякога Чейни казваше неща като: „Не искаме хората да ни обичат, а да се страхуват от нас.“ Но не стигаше дотам да ги казва пред един истински християнин, истински изповядващ религията, какъвто смятам, че беше Джордж Буш-младши. Така по този въпрос президентът беше по-скоро в отбора на Пауъл. Но те искаха студената война, защото смятаха, съдейки по опита си от предишната, в която бяха живели на практика целия си живот, че това е единственият начин да се държи империята на власт и под контрол, както вътрешно, така и външно – да бъде под постоянно напрежение. Беше и единственият начин „Халибъртън“, „Локхийд Мартин“ и други корпорации, които Дик и Дон обичаха, да изкарват големи печалби.

– Какво имате предвид, като казвате, че студената война е единственият начин една империя да не се разпадне отвътре?

– Нуждата от външен враг. Ти си твърде млад и може да не си чел един памфлет, за който се спореше дали е префърцунена пародия, написана от автор на „Ню Йоркър“, или е сериозно изследване, наречен „Доклад от Айрън Маунтин“. Когато Линдън Джонсън прочита този памфлет, казва на кабинета си да забрани разпространението му. Не се случва. „Ню Йорк таймс“ пише за него и се вдига голям шум. Пише за него в два свои броя. За този „доклад“ мнозина смятат, че е реакция към речта на Кенеди пред Американския университет. В памфлета се разглеждат всички параметри на Студената война и се казва, че е невъзможно да има мир и че единственият начин империя като Съединените щати да оцелее е като е под постоянна заплаха. Трябва да се намира под заплаха, за да оцелее.

В края на памфлета се казва, че ако се измисли друг начин, който да създава същия натиск като Студената война… Казва се дори, че преди го е правила религията – монарсите са заплашвали хората с Бог, което е поддържало самите монарси. „Ще горите в Ада, ако не правите каквото ви казвам.“ Торквемада е казвал на мюсюлманите: „Покръстете се! Станете християни или ще ви прережа гърлата!“ И го е правил, но и мнозина са се покръствали. В памфлета се казва, че такава заплаха няма да постигне нужния ефект, какъвто заплахата от друга държава би постигнал. Заключението в него е, че Кенеди е луд. Нужна е външна заплаха, която да държи под контрол една толкова многоцветна и силна държава като Америка. Нужна е такава заплаха.

– За да се държат гражданите подчинени?

– Да, в голяма степен това също. Да се държат изкъсо, да си плащат данъците и всичко останало, в държава, която е била република, но вече е империя.

– Не е свързано с темата на разговора ни, но не мога да устоя да не попитам. Кой, според вас, е убил Кенеди?

– Сравнително убеден съм… Аз съм ловец и познавам доста добре оръжията. Знам, че със своето оръжие Лий Харви Осуалд не е могъл да застреля и убие Джон Кенеди. Дори не смятам, че оттам е могъл да го улучи. Един експерт на ФБР опитва три пъти със същата пушка да симулира изстрелите, които се виждат във филма на Запрудър, да стреля със същата бързина, дори не говорим за точност, и не успява. Смятам, че е убит от съглашение между ЦРУ, мафията и може би Пентагона. Не говоря за целите организации, а за отделни техни членове.

– Но какъв е бил мотивът им?

– Смятали са, особено след направеното от него спрямо Куба през октомври 1962 г., а и след речта му от юни 1963 г. пред Американския университет, че е сериозен по тези въпроси, както и че брат му е сериозен в борбата срещу мафията. Че президентът Кенеди сериозно смята да потърси разведряване със СССР, Куба и по въпроса с Берлин. Берлин е по-сериозната криза през лятото на 1961 г. от Куба. Карибската криза са едни 13 динамични дни, намеса на ООН и т.н. Но Берлин е от стратегическо значение за руснаците. От ГДР бягат по 10 хиляди граждани седмично. Замислете се. И ние помагаме да изградят Берлинската стена. Имам предвид, че нашите танкове и картечници охраняват издигането на стената и подпомагат процеса. Оставяме ги да я построят, защото е единственият начин да се спре потокът бегълци от ГДР, от Източна Германия. Така че Берлин е от стратегическо значение и много по-сериозна криза. Но Кенеди потушава и двете. Наясно е бил колко близо сме били до размяна на ядрени удари и е искал да сложи край на това. Онези хора са смятали тези негови стремежи за опасни. Вярвали са, че Съветите ще ни изиграят, и другите неща, които се казват, когато не се доверяваш на врага си. Искали са да го отстранят, за да му попречат. А и са му били ядосани за Залива на прасетата.

– Откъде се е появил Джак Руби, според вас?

– Намерили са го някъде. По онова време бях в университета „Бейлър“ и помня колко ме шокира новината. Със съквартиранта ми почти не си говорихме в следващия половин час. Президентът бе застрелян недалеч от нас, ние бяхме в Уейко. После по телевизията гледахме как този Руби се приближава към Осуалд и го застрелва. В онзи миг с Боб си казахме: „Тази история смърди.“

– Да. Когато самотен стрелец убива друг самотен стрелец, вероятно не са самотни стрелци.

– Точно така. Да вземем случая с Чарли Кърк и последния опит за покушение, за който пък въобще не мога да кажа какво се случва. Не знаех, че ФБР действа толкова нехайно. Но както ти казах, разбирам от оръжия. Нещата около Чарли не са се случили както казват. Силно се съмнявам човекът да е влязъл с напъхана в крачола точно тази пушка.

– Да, мисля, че е ясно, че разследването не се води със задълбочеността, която семейството на Чарли и всички ние заслужаваме. Съжалявам, че ви отклоних, но понеже имате познания по тези въпроси… Между другото, надявам се да ми гостувате отново. Но да се върнем на Китай. САЩ и Израел бомбардират изградена от Китай инфраструктура. Изглежда ми като голяма крачка, с която се рискува по-сериозното замесване на китайците в конфликта. Рискуваме ли такова нещо?

– Мисля, че да. Още не сме стигнали този момент, според мен. Чакам да видя как ще се справим с всички китайски танкери. Действия в тази посока биха ядосали Китай и вероятно биха го накарали да се въвлече по-сериозно. Бил съм в Централната партийна школа в Пекин и съм един от малкото американци, стъпвали там. Бях в Китай през 1984 г., а после ходех редовно през година. В Пекин правехме симулации заедно с китайците. През 2009 г. също правих такава, която нарекохме „Симулация на нарушени петролни доставки“. На нея присъстваха Морската администрация, AIG, лондонският „Лойдс“ и представители на куп държави. В симулацията „унищожихме“ съоръженията в Рас Танура, чийто производствен капацитет тогава беше 8 млн. барела на ден. Лекият тексаски петрол WTI и „Брент“ веднага скочиха над 200 долара. Превозвачи отказваха да превозват, а застрахователи да застраховат.

Всички в стаята, включително китайците, което е много важно, макар че беше през 2009 г., се съгласиха да позволят на американския флот и на група от пет държави, начело със Сингапур, да предоставят по един кораб, за да патрулират протока Малака, който бе „под заплаха“ в симулацията. Американският флот почти сам трябваше да прочисти Ормузкия проток и да оправи нещата в Рас Танура. Тогава флотът ни беше много по-голям. Разположихме в Ормузкия проток флотилия със самолетоносач – почти както правим със самолетоносача „Линкълн“ в момента. Това успокои нещата и всички осъзнаха, че ако проблемите се задълбочат, защото симулирахме терористично нападение в Рас Танура, че ако нещата отново излязат извън контрол, американският флот и други съюзни флотилии ще могат да реагират. Така цените на петрола се успокоиха.
Но беше много опасен момент в симулацията. Толкова опасен, какъвто не съм виждал преди, а съм правил стотици симулации. Китайците предложиха разпределяне на петролните резерви сред държавите, за да се избегне световна икономическа депресия. Но се консултираха за този ход със своето външно министерство, преди да се върнат на игровата маса и да вземат това решение. Посланик Час Фрийман беше с нас тогава и закусвахме заедно на следващия ден. Китайците не знаеха, че той говори гладко мандарин. Тогава не вярвах, че разузнаването им е пропуснало това. На закуска го попитах какво са си говорили китайците предишния ден. Каза ми, че било много интересно. Били са много притеснени да вземат такова решение – да вземат петрол от китайските резерви и да го дават на държави като Южна Корея или Япония, които много по-отчаяно се нуждаят от него.

Разпределихме петролните потоци по света, за да се помогне на най-засегнатите държави. Тогава за последно видях истинско другарство – мисля, че може да се използва този израз – между китайски дипломати… Знаехме, че една десета от тях са хора от разузнаването, както беше и в нашата делегация, но тогава за последно видях силно желание да работим заедно. Но в игровата зала ситуацията беше доста опасна.

– Как сега ще бъде отворен Ормузкият проток, според вас?

– Мисля, че ще го направи реалността на последствията от нашите действия. Следя отблизо икономически анализи, според които към края на м. юни, ако не сме се върнали донякъде към нормалния превоз на товари, ще навлезем в световна рецесия, която към края на август може да се превърне в световна депресия. Путин и Тръмп може да повтарят колкото искат, че имат достатъчно втечнен газ и петрол, но няма да има значение в среда на ограничена търговия. Икономиките на всички ще рухнат. Не само че ще ни удари нещо такова, но ще ни удари и огромния ни дълг, и то в момент, когато Си Дзинпин работи за замяната на долара с юана, тъй като моментът е подходящ.

– Да. При това положение може да се предвиди, че ще има икономически хаос и крути мерки, подобни на тези на правителството на Рузвелт, за да се стабилизира държавата, включително авторитарни. Защото икономическата депресия значи непокорно и опасно население.

– Наскоро четох нещо, за чието съществуване не знаех. Един възрастен историк от Фолс Чърч ми даде една бройка, която едва не изтървах, защото е много дебела. Казва се „Спомени от Гражданския корпус за опазване на околната среда“. Прекрасна книга, пълна със снимки. Вижда се какво е бил принуден Рузвелт да направи. Трябвало е да включи и армията, която става елемент от Корпуса, за да може той да заработи.

– Всички забравят кой е ръководил Корпуса – Макартър.

– Да. Макартър е интересна личност в правителството на Рузвелт. Неведнъж Рузвелт е казвал неща, чрез които хората около него са разбирали, че е знаел колко опасен е Дъг Макартър във всеки един смисъл. След похода на Бонусната армия (голяма демонстрация през 1932 г. предимно на ветерани от Първата световна война и техните семейства, които искат предсрочно изплащане на обещани им възнаграждения за службата по време на войната – бел. прев.) и опита на Макартър да избие хората в нея… Тогава Айзенхауер е негов помощник. Има го на снимки в книгата, която споменах. Мисля, че Рузвелт е следил изкъсо Макартър, но е направил голяма грешка, защото се е страхувал от него. Не е трябвало да разделя Тихоокеанското командване между Нимиц и Макартър, което ни е струвало 100 хил. американски жертви. Да беше сложил само него начело, ако трябва, макар че адмиралите Старк и Кинг е нямало да позволят. Трябвало е да компенсира тях и им е дал Централния Тих океан, а на Макартър – Югозападния Тих океан. Стратегията ни в Централния е довела до ужасни кръвопролития. Завземали сме ненужни острови. Макартър е показал какво да правим – заобикалял ги е и е оставял защитниците им без провизии. Но в Централния Тих океан сме ги нападали.

– Какво смятате, че ще направи Израел, и какво ще му се наложи да направи през юли-август, когато икономическите последствия вече няма да се пренебрегват, когато станат опасни за всички и режими започнат да се клатят и падат, изправени пред рецесия и депресия, а САЩ кажат, че излизат от войната? Така иранският режим ще започне да диктува нещата и ще бъде по-влиятелен отпреди 27 февруари. Израел може ли да го приеме?

– Мисля, че не. Сигурно знаеш какво мисля за еврейската държава Израел. Според мен не й остава още много живот. Не мисля, че може да оцелее, защото първоначалният й замисъл е бил да е убежище, но сега тя не е такова, което еврейските й граждани добре осъзнават. Мнозина я напуснаха и вероятно още мнозина щяха да го направят, ако Нетаняху им беше позволил. Смятам, че може да оцелее като истинска демокрация, в която евреи живеят наравно с палестинци и християни. Не смятам, че рухването й ще бъде толкова бързо, че да не може да премине към истинска демокрация, дори еврейското население изведнъж да стане малцинство. Както казах, не смятам, че ще стане изведнъж. Но Израел не иска да го направи и така подпечатва гибелта си като държава, независ