Гледах го и аз това. Гледах го и ми се дощя да си измия очите с ракия, белким излезе тая нечистотия, дето се е наслоила по екрана и по душите ни.

Случайна среща, казват. В България случайни срещи между политици има само в асансьора на властта, където всички се прегръщат, докато пред камерите се плюят. Но тук стана нещо друго. Стана страшно.

Президентът Радев, с целия си хладен офицерски тон, им изсипа истината в лицето: „Вие лъжете. Лъжете за хората ми, лъжете за Държавна сигурност, лъжете, за да оцелеете.“ И какво отговори Ивайло Мирчев? Наведе ли глава? Поиска ли прошка от името на „промяната“, дето се оказа подмяна?

Не. Той каза, че това били „дребни теми“.

Чувате ли, българи? Лъжата вече е „дребна тема“. Клеветата е „детайл от пейзажа“. Да натопиш някого, да го очерниш пред целия народ с измислици, само за да вземеш още два процента на изборите – това за нашите нови демократи е просто статистическа грешка. Ежедневие.

Мирчев призна нещо чудовищно: „Да, лъжем, ама нали трябва да мислим за България.“

Ето го новият морал. Лъжата като патриотизъм. Политическа шизофрения в чист вид. Как ще мислиш за България, бе, аланкоолу, когато в основата на твоята мисъл стои гнилоч? Как се гради държава върху блато от измами? Ако за теб честта и истината са „дребни теми“, тогава ти самият си дребен човек. Една малка фигурка в големия шахмат на задкулисието, която е готова да пожертва и последната капка достойнство, за да остане в играта.

Трагедията не е в това, че политиците лъжат. Те винаги са го правили. Трагедията е в наглостта да ти кажат в очите: „Лъжа те, ама ме обичай, защото го правя за твое добро.“

Когато истината стане „дребна тема“, държавата става „дребна монета“. А ние, дето ги гледаме, сме просто публиката в един евтин театър, където актьорите са забравили, че накрая завесата винаги пада. И зад нея остава само прахта на изгубеното ни доверие.

Мислели за България… С лъжи България не се мисли. С лъжи България се погребва. Бавно, методично и с усмивка по телевизора.