ВОЙНА
Защо Тръмп насочи вниманието си към иранския остров Харг – и какво означава това за петролния пазар
Остров Харг обработва около 90% от износа на суров петрол на Иран, което го прави жизненоважен за икономиката на страната и за световните петролни пазари. Всяка атака срещу него може да доведе до по-широки удари срещу енергийна инфраструктура в региона.
Заповедта на американския президент Доналд Тръмп за удари по ирански военни обекти на остров Харг постави един от най-важните петролни центрове на Техеран в центъра на ескалиращия конфликт между САЩ и Иран.
Тръмп заяви, че ударите, извършени в петък вечер, са били насочени към военни съоръжения и са пощадили петролната инфраструктура. Той обаче предупреди, че Съединените щати могат да атакуват и петролни обекти на острова, ако Иран продължи нападенията срещу търговски кораби в Ормузкия проток – ключова морска артерия за глобалните енергийни доставки.

Остров Харг се смята за една от най-чувствителните икономически цели на Иран. Разположен на около 15 мили от бреговете на континентален Иран в северната част на Персийския залив, кораловият остров обработва приблизително 90% от износа на суров петрол на страната. Той има и капацитет за товарене от около 7 милиона барела на ден, което го прави ключова врата към енергийните приходи на Техеран.
„Ударът по военните съоръжения на Харг трябваше да бъде предупредителен сигнал към Техеран. Ако той не отвори отново Ормузкия проток, следващата цел ще бъде петролната инфраструктура на острова“, коментира пред CNBC Вандана Хари, основател на Vanda Insights.
Директен удар по експортния терминал на острова би спрял почти незабавно по-голямата част от иранския износ на петрол – около 1,5 милиона барела дневно, показват данни на JPMorgan.
„Разрушаването на петролната инфраструктура би отнело години за възстановяване и би лишило страната от най-важния ѝ източник на приходи“, добавя Хари.

Енергийните анализатори смятат, че фокусът на Вашингтон върху остров Харг отразява както стратегическото му значение за Иран, така и влиянието му върху световните петролни пазари.
„Иран има и други пристанища, но ако САЩ поемат контрол или унищожат Харг, вероятно биха могли да направят същото и с останалите експортни съоръжения“, казва пред CNBC Джош Йънг, главен инвестиционен директор на Bison Interests.
Повреда на терминала може сериозно да наруши износа, макар че Иран разполага и с някои ограничени алтернативи, отбелязва Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates.
Според него Иран може да използва тръбопровода Горе – Джаск, който позволява заобикаляне както на остров Харг, така и на Ормузкия проток, като пренася около 1,5 милиона барела дневно.

Въпреки това анализаторите предупреждават, че атака срещу остров Харг би представлявала сериозна ескалация на конфликта.
„Техеран вероятно ще отговори с нападения срещу повече енергийна инфраструктура в региона – например съоръжението Абкайк в Саудитска Арабия“, казва Едуард Фишман, старши анализатор в Съвета по външни отношения, визирайки огромния петролопреработвателен комплекс на кралството.
Джеф Къри от Carlyle смята, че конфликтът ускорява структурна промяна в начина, по който се оценяват веригите за доставка на енергия.
Повредената инфраструктура на остров Харг не може да бъде ремонтирана, докато продължават бойните действия, отбелязва Къри, който е бивш ръководител на отдела за суровини в Goldman Sachs.
„Застраховките срещу военен риск вероятно ще останат скъпи дълго след като бъде изстреляна последната ракета. А реакциите на пазара – трупане на запаси, преразглеждане на договори и търсене на алтернативни доставчици – ще променят трайно цената на веригата за доставки“, допълва той.

Според Къри светът се движи към нова енергийна реалност, в която рисковете за сигурността са включени в цената на суровините.
Цените на петрола надхвърлиха 100 долара за барел в понеделник. Международният бенчмарк Brent поскъпна с 0,88% до 104 долара за барел към 21:48 ч. източноамериканско време.
„Всяка суровина, която трябва да премине през стратегически тесен морски проход, вероятно ще носи допълнителна премия за сигурност“, пише Къри.
За петролния пазар това означава, че самата заплаха за остров Харг може да има почти толкова голямо значение, колкото и реална атака срещу него.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Пекин е готов да отхвърли американския държавен дълг и да пусне собствен печатен стан
The South China Morning Post (SCMP) разкри какви тактики може да използва Китай, (още…)
ВОЙНА
Прокси-биовойна
Днес в интернет пространството има много спорове относно произхода на коронавируса, (още…)
ВОЙНА
Русия предупреди ЕС да не разполага американски ракети на територията си … отговора ще бъде огледален, „ще станете наша мишена“!
Русия предупреждава европейските страни да не разполагат американски ракети на своя територия. Това обяви заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко, цитиран от руските медии.
Той подчерта, че проблемът за ракетите със среден обсег е въпрос на стратегическа стабилност и европейска сигурност.
„Самите европейци, разбира се, както смятаме, трябва да бъдат заинтересовани да направят всичко, за да не допуснат превръщането на континента им в платформа (…) за разполагане и изстрелване на американски ракети“, изтъкнал високопоставеният руски дипломат.
Той подчертал, че подобно разполагане би застрашило териториите на тези държави, които „могат да се превият под натиска на САЩ, ако такъв натиск е налице“.
Грушко отбелязал, че Русия е получила сигнал от НАТО, че алиансът няма планове за разполагане на ракети със среден обсег с ядрено оборудване.
„Всяко разполагане на американски ракети със среден обсег в регионите в непосредствена близост до Русия ще има стратегическо значение, ще се отрази на стратегическия баланс и тази заплаха ще бъде още по-остра в сравнение със стратегическите системи, тъй като времето за летене се съкращава“, подчерта Грушко.
СССР и САЩ подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег през 1987 г., като страните обещаха да унищожат всички комплекси балистични и крилати ракети с наземно базиране със среден (между 1000 и 5500 километра) и по-малък обсег (от 500 до 1000 км).
През октомври 2018 г. американският президент Доналд Тръмп обяви оттеглянето на Вашингтон от договора заради неспазването му от страна на Москва.
През тази година Русия в реципрочен отговор на действията на САЩ прекрати участието си в Договора за ракетите от 1987 г., подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











