За песимиста и оптимиста – или енергийното „Късно е, либе“: Русия затваря кранчето, преди Брюксел да мигне

Статията анализира динамичните геополитически промени, породени от непоследователната политика на Доналд Тръмп и решителните ходове на Русия и Китай. Разглежда се провалът на Зелената сделка в Европа и тежките последици за българската енергетика, поставена пред прага на криза заради политическо овчедушие. Текстът е призив за осъзнат избор на предстоящите избори като единствен път за излизане от енергийната и политическа безизходица.

До скоро имахме пълното основание и самочувствие да считаме, че държим първенство по непоследователни политици. Такива, които от ден до пладне по няколко пъти променят своята позиция и решения. Оказа се, че и тук отдавна вече не сме сред първите. Ако Нобелският комитет реши да определи премия за най-непоследователен политик, абсолютно сигурно е, че ще се сбъдне най-после мечтата на Тръмп.

Да се чуди човек, когато наблюдава някои от последните му управленски ходове. След като се накисна в иранския батак, току-що той ни зарадва, че е провел много добър и ползотворен разговор с Путин, в който, както подчерта, руският президент му е предложил много хубави решения за решаване на конфликта в Украйна и за спиране на войната в Иран. Аха да помислим, че вече се задава краят на ужаса, който изживяваме седмици наред, ето че буквално ден след това външният министър на Германия, Ватерпул, който непрекъснато щъка между Вашингтон и Телавив, въобразявайки, че прави суперважни совалки между Израел и САЩ, обяви на нарочна пресконференция, че от двамата президенти е чул, което съобщава официално, че имат намерение да продължат войната срещу Иран колкото е нужно, докато постигат на целите си. А буквално часове след това Тръмп пак си показа главата от вратата на своята кабина в самолета да ни каже третата вест, по-различна от другите две, че в най-близко време войната ще свърши. Затова явно постоянно мъкне със себе си журналистическа групичка, защото и сам не знае, каква идея ще му щукне и кога. А нещастните медийни активисти трябва постоянно да дебнат и веднага да оповестяват света с актуалното към момента хрумване на американския президент.

Нещата както се вижда вървят на зле. Ще си помогнем в анализа, ако си спомним оня хубав виц за оптимиста и песимиста. В него песимистът, както е прието, заявява че нещата са зле, а оптимистът го успокоява, че нещата има шанс да станат още по-зле. Във всички случаи се очертават поне няколко последни стъпки в международната политика, които по всяка вероятност ще бъдат предприети от досега сравнително търпеливо присъстващите в проблематиката Русия и Китай. Владимир Путин заяви категорично, че няма намерение да чака Урсула фон дер Лайен да си осъществи лелеяната мечта и през 27-а година да прекрати всякакви енергийни доставки към Западна Европа от страна на Русия. Русия е решена още сега и незабавно да спре всякакви доставки на енергийни товари към Европа. Всички кранчета ще се завъртят и то по две причини – първо, защото трябва да е ясно, че творците на следващия санкционен поток ще бъдат изправени пред неприятна изненада, която по своето въздействие далеч ще надскочи предвиденото от тях като санкция срещу Русия. И второ, Русия с цялата си решимост смята да пренасочи всички потоци към алтернативни потребители на енергийните ресурси, с цел, забележете, не само временно да извършва необходимите за нея сделки, а да завладее постоянни и перманентно действащи позиции с предпочетените партньори. А какво ще стане с Европа, ще ни каже добрата леля Урсула. Нейното разкаяние, че зелената сделка е била „голяма грешка на ЕС“ може да се изрече по български: “Късно е, либе, за китка!“ А това, че Макрон всяка седмица събира своите съмишленици, трябва да му го отдадем на стремежа да си повдигне, колкото може вътрешно политическия си имидж без никаква надежда да се стигне до някакво по-смислено решение в рамките на ЕС.

Що се отнася до Китай, не съм съвсем сигурен дали преминалото през медиите изявление на Си няма да се окаже фейк новина, защото стилът на изказа не отговаря съвсем на познатото в речите му, но смисълът на изказаното и даденият 15-дневен срок на САЩ да си седнат на 4-те букви и да спрат всякакви военни действия, съпроводено със категоричната защита на Иран беше достатъчно ясно подсказано в официалното изявление на външния министър на Китай. Той както и колегата му Рубио с прецизен дипломатически език каза напълно същото. Тези заявени позиции от Русия и Китай всъщност накараха Тръмп набързо, още не станал за закуска, да звънне на Путин и да проведе оня много приятен и ползотворен разговор, за който стана въпрос. Не знам дали ще звънне и на Си, но би трябвало вече всички онези, които стоят зад неговите решения и са пряко зависими от световния пазар да са вникнали, че с действията му те по-скоро ще загубят. Което да ги накара простичко да му кажат – спри се!

За нас българите трябва да е много сериозен урок онова, което с половин уста призна великата Фон дер Лайен, че ще трябва да се разшири използването на алтернативните източници на енергия за сметка на недостатъчно развитите зелени такива. С други думи, „разреши се“ онези държави, които не разрушиха, а само „приспаха“ своите атомни централи и въгледобивни мини да ги отворят отново. Защото хората имаха смелостта и предвидливостта да си ги запазят, защото там някой се е сетил, че ще дойде моментът, когато ще се опре до тях. И никой не е посягал да съсипва блокове на атомната си централа или да закрива въглищните си комбинати. И то така, че да не подлежат на възстановяване.

Ние, отличниците сега ще си прехапем езика, но няма да си признаем грешката. Просто ще си сменим позицията, ще се врътнем както обикновено го прави ученика на Тръмп у нас. Ще увисне въпросът обаче, какво направихме от нашата едва оцеляла атомна централа. Това че в момента почти е съсипана и едва работи, е едната беда, а другата е, че втората ни атомна централа все още седи във вид на склад за части. А третата беда е, че тепърва ще трябва пак да пускаме багерите да почват да къртят въглища, за да възстановяваме своите топлоцентрали. Да не говорим, че Павел-Чаира е до никъде. Дали ще успеем това да го направим, преди да изпаднем във положението, което очаква страните от Западна Европа, не е известно.

Всичко това нашият български народ, го получи като награда за овчедушието си от своите сегашни политици. Понеже сме пред избори е крайно време някой като слуша тревожните новини по международните и вътрешните ни медии, плашейки се от онова, което ни чака, да се мотивира и да гласува за това, което би могло да ни помогне да прескочим ямата. И Левски ни го е казал на времето – само трябва да се оправяме. Иначе, колкото и да не го е заслужил народът ни, ще стана, както в поговорката – Тръмп високо, Урсула далеко, а ние – пак в тия.