Рим е направил невъзможното и е взривил Евросъюза отвътре. Джорджа Мелони е подписала секретен договор с Кремъл, потъпвайки всички санкции на Брюксел.

Владимир Путин лично е курирал сделката, докато Лавров три пъти тайно е долитал в Рим под вида на часни визити.
Италия е получила пълна енергийна свобода по цени, които буквално унищожават европейския пазар.

Брюксел в ярост е издигнал ултиматум, заплашвайки Италия с финансов разгром и пълна дипломатическа изолация. Германия и Франция се опитват да задушат Рим, но Мелони публично е избрала интересите на своите граждани, а не диктата на Брюксел. Това е първата смъртна пукнатина в единството на Европа и „ефектът на домино“ вече е пуснат.

Коя ще стане следващата страна, която ще хвърли предизвикателство на системата? Каква скрита цена ще заплати Рим за този бунт и какво действително очаква утре Европа?

За да разберем колко неочаквано е станала тази история, трябва да се върнем няколко седмици назад в Рим, където всичко е започнало тихо и почти незабелязано.
Официално в дневния ред на италиянското правителство тогава са стояли съвсем други въпроси – ръстат на цените на електроенергията, натиска на промишлениците, протестите на малкия бизнес. Италиянските предприятия, особено в северната част на страната – Ломбардия и Емили Романя все по-често са предупреждавали правителството за това, че текущите цени на газа правят производството просто не рентабилно.

Заводите са съкращавали смените, металургията и химическата промишленост са работели на ръба на загубите. Собствениците на фабрики са говорели открито: „Ако ситуацията не се промени, ще се наложи част от производството да се прехвърли зад пределите на Европа.

Именно в този момент, по данни на дипломатически източници, са започнали първите закрити контакти. В началото на месеца, в Рим, неочаквано се е появил министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров. Формално неговата визита не е била свързана с официални преговори. В дипломатическия календар той е преминал като часно пътуване, но вечерта на същия ден, кортеж с тъмни стъкла е влязъл в един от правителствените комплекси недалеч от Палаццо Киджи – резиденцията на министър председателя на Италия.

Там се е състояла първата закрита среща – никакви камери, никакви прес съобщения. Само няколко доверени представители от двете страни. По информация на източници, именно тогава руската страна за пръв път е озвучила предложението, което по-късно ще измени цялата ситуация.
Москва е предложила на Италия дългосрочен договор за доставка на газ за срок от 15 години. Главното условие – фиксирана цена, значително по-ниска от пазарната, без обвързаност с биржевите скокове.

За Италия това означава едно – предсказуемост. За биснеса – възможност да планира производството за години напред. За правителството – шанс да стабилизира икономиката и да спре ръста на цените за населението.

Но това предложение е имало и политическа страна. Договорът е предлагал пряка схема на доставка, заобикаляща европейските посредници, а тава означава, фактическо заобикаляне на санкционната енергияна архитектура на Евросъюза – затова решението не е могло да бъде бързо прието.

В течение на следващите три седмици, Сергей Лавров е летял до Рим още два пъти. Всяка визита е преминавала почти незабелязано за пресата. Срещите са били провеждани на закрити площатки – понякога късно през ноща, по някога рано сутринта.

В това време в Москва процесът е бил контролиран от най-високо ниво. По думите на източници от енергийния сектор, Владимир Путин лично е следял хода на преговорите. Техническата част е курирал министърат на отбраната на Русия, Андрей Белоусов, който е отговарял за инфраструкторните решения на новите маршути за доставка на газ.

Паралелно се е обсъждал главния въпрос: Как именно ще бъде организиран новия поток гориво. Станало е дума за модернизация на съществуващите тръбопроводи и създаване на заобиколна схема на транзита, която би изключвала традиционните европейски възли за разпределение. Това е бил сложен проект, но той е имал ключово преимущество – той е позволявал да се пуснат доставките без участнието на структорите контролирани от Брюксел.

За Джорджа Мелони изборът е ставал все по сложен:

– От една страна – политически натиск от страна на Евросъюза – Италия си остава трета икономика в ЕС и нейните крачки внимателно се проследяват от съюзниците.
– От друга страна – реалността вътре в страната. Сметките за електричество са растели, промишлеността е искала решения, а избирателите все по-често са задавали простичкия въпрос на правителството: Защо Италия е длъжна да плаща за енергия повече отколкото би могла. И в накой момент в Рим са започнали да клонят към отговора.

Решаващата среща, по данни на дипломатически източници, е преминала късно вечерта, в тесен кръг от съветници и министри. Обсъждането е продължило няколко часа. След него преговорите са излезли на финален стадии. Договорът е бил подготвен. Останало е само да се поставят подписите и именно този момент е станал точката, от която няма връщане.
Утечката е станала рано сутринта. От начало кратка бележка се е появила в едно от икономическите издания. Журналистите са съобщили, че Италия като че води скрити преговори за дългосрочни поставки на руска газ.

Новината е изглеждала почти невероятна и много в Брюксел отначало са решили, че това е обикновено изтичане на информация, но само след няколко часа, ситуацията рязка се е изменила. Информацията са започнали да я потвърждават и източници от дипломатическите кръгове, а след това в Рим фактически са спрели да я опровергават.

Именно тогава, в столицата на Евросъюза са разбрали, че произтича нещо много по-сериозно, отколкото просто поредният енергиен договор. По данни на европейски чиновници, в Брюксел спешно са свикали съвещание на представителите от еврокомисията и енергийните регулатори.

Главният въпрос е звучал направо: Ако Италия действително подпише споразумението, това ще стане пряко предизвикателство за цялата санкционна политика на ЕС. Реакцията е била твърда. Един от високо поставените представители в еврокомисията, изказвайки се на закрит брифинг, е заявил почти ултимативно: „Всякакви споразумения които подкопават колективната енергийна стратегия на Европейския съюз, ще имат сериозни финансови и юридически последствия.“ Много бързо се е появила и конкретната цифра за възможни санкции.

В кулоарите са започнали да говорят за глоби, които могат да стигнат до 230 милиарда евро. Това е била не просто икономическа мярка, това е бил сигнал към всички останали страни в ЕС – нарушението на общата линия ще струва крайно скъпо.
В това време най-големите играчи в Съюза Германия и Франция, са започнали собствени дипломатични консултации. По информация на европейските СМИ, в Берлин и Париж са преминели извънредни преговори между правителствата. Обсъждал се е въпросът за това, как да се реагира на действията на Рим и може ли да се спре сделката преди нейното окончателно оформяне?

Някои политици са говорели за необходимостта от натиск. Други, за възможността от политическа изолация на Италия вътре в европейските институции. Един от френските депутати на закрито заседание е сформулирал позицията си максимално твърдо: „Ако всяка страна започне да сключва собствени енергийни сделки, европейската стратегия просто ще престане да съществува.“
Но в Рим вече са се готвили към този сценарий.

Когато информацията за договора е станала публична, министъл председателят Джорджа Мелони е решила да не излиза от конфликта. Напротив, тя се е изказала със заявление, което мигновенно се е разлетяло по европейските новинарски ленти.

Тонът на нейното изказване е бил спокоен, но пределно твърд. Мелони е заявила: „Мое задължение е да защитавам интересите на италиянските граждани и италиянската икономика. Ако ние можем да обезпечим страната с по-евтина и стабилна енергия, ние сме длъжни да направим това!“ – и след това е добавила фраза, която е станала главен политически сигнал към Брюксел: „Солидарността е важна, но тя не може да изисква от страна, икономическо саморазрушение!“
Тази позиция фактически е означавала едно – Рим няма намерение да отстъпва!

Цветан Ангелов