Съвременната политическа класа в България не е елит, а плесен, отгледана в НПО-тата, хранена с грантове и пусната в кръвоносната система на държавата като автоимунно заболяване.

Отворете CV-то на средностатистическия български „нов политик“ (нека го наречем Цицелко) и ще откриете, че Цицелко никога не е работил реална работа, не е плащал заплати от собствен джоб, не е носил отговорност за нищо.

Цицелко е еволюционна аномалия, той достига зряла възраст и министерски пост, без никога да е носил отговорност, по-голяма от избора на кетъринг за семинар.

Има три професионални умения:

Писане на проектни предложения на корпоративен есперанто. „Синергия.“ „Роудмап.“ „Капацитет.“ „Устойчивост.“ „Мултисекторен подход.“ Думи, които не значат нищо, но звучат като нещо.

Усвояване на бюджети. Не създаване на стойност, нито генериране на приходи, нито решаване на проблеми – само усвояване. В нормалната икономика парите се печелят. В грантовата се усвояват.

Стратегическо позициониране. Цицелко знае кого да цитира в доклада, на чие парти да отиде, кой посланик да тупне по рамото и кой журналист да нахрани с „ексклузивна информация“.
––-
Цицелковецът преминава през четири фази на развитие.

Фаза 1
Цицелко влиза в „неправителствена“ организация. Там се учи да симулира дейност. Пише доклади за проблемите на обществото, без някога да е бил част от обществото. Анализира бедността от кафене с капучино за шест лева.

НПО-то е инкубаторът. Контролирана среда, стерилна от пазарни рискове, конкуренция и последствия. Ако Цицелко сбърка доклада или бюджета, нищо не се случва. Ако целият проект е безсмислен – пак нищо не се случва, защото успехът на НПО-то не се мери в резултати, а в отчети. А отчетът е литературен жанр, не метрика.

Фаза 2 (Държавна служба)

Цицелко се „спуска“ като парашутист в министерство или агенция.

Без избори, конкуренция или оценка за компетентност. Просто се „назначава.“ Един ден Цицелко пише доклади за министерството, на следващия е министър. Прехвърлянето е безшевно, като метастаза, която преминава от един орган в друг по лимфната система на грантовата мрежа.

Фаза 3 (Разпределение)

Вече чиновник, заместник-министър или „съветник“, Цицелко насочва държавни потоци обратно към НПО-то, от което е излязъл.

Държавата обявява конкурс за „граждански мониторинг.“ Десет милиона лева. Критериите на конкурса са писани от Цицелко за Цицелко. Печели НПО-то на Цицелко. НПО-то раздава под-грантове на двадесет малки НПО-та. Всички двадесет са от същия кръг. Всички пишат доклади как правителството трябва да следва „европейските стандарти.“

Държавата плаща на НПО-то, за да каже на Държавата какво да прави.

Фаза 4 – РЕЦИКЛИРАНЕ

След края на мандата Цицелко се връща в НПО-то. Там харчи парите, които сам си е отпуснал. Пише доклади за провала на правителството, в което самият е участвал. Критикува наследника си – друг Цицелко от същия инкубатор, и чака следващия цикъл.

НПО-тата не са „гражданско общество“, а тумори, които изсмукват ресурс, за да произвеждат доклади, които никой не чете, освен други паразити.

Вие плащате данъци. Данъците отиват за грантове. Грантовете хранят хората, които ви обясняват, че сте „прости“ и трябва да бъдете „образовани“ по евростандарт.

Тази нова „Грантова аристокрация“ е по-страшна от старата номенклатура. Старите комунисти поне строяха заводи, макар и неефективни. Новите Цицелковци не строят нищо. Те са специалисти по „мониторинг“ и „оценка“ на разпада, който сами създават.

Плащаш данъци. Данъците отиват към НПО. НПО-то критикува правителството и изисква повече пари. Хората от НПО-то влизат в правителството. От правителството дават още пари на НПО-то.

Повтори от точка 2.

Тенията е вътре, и не просто е вътре, а ти обяснява, че без нея „демокрацията е в опасност“, че ти си „прост Ганьо“ и трябва да бъдеш „образован.“
––
Днешната „аристокрация“ е наследствена бюрокрация. Децата на Цицелко стават Цицелковци. Карат стаж в същите НПО-та. Учат в същите западни университети, платени от същите стипендии.

Те са симулация на гражданско общество. Зад фасадата няма нищо – нито реални проблеми, нито реални решения. Само отчети. Доклади. Стратегии. Роудмапове. Препоръки.

Цицелковците се наричат „демократи.“ Това е може би най-перверзната измама в целия водевил.
Демокрация означава власт на народа. Цицелко презира народа. Когато народът иска референдум, Цицелко му обяснява, че „пряката демокрация е опасна.“

Политическата класа в България е затворена екосистема от цицелковци, които не решават проблеми, а индустриализират описването им. Създават работни места от говоренето за безработица. Усвояват средства за борба с корупцията, чрез корупция.

Ако утре спрем кранчето на публичните и грантовите средства, деветдесет процента от тези „експерти“ и „политици“ ще умрат от глад. Те не знаят как се прави хляб. Знаят само как се пише стратегия за устойчиво хлебопроизводство.

Държавата е мъртва. Кръвта и тече към фондациите.

Да живее Цицелковецът.““

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ