През 2025-а пешкира за трагичното ниво опра националният селекционер Илиан Илиев.

Първата цяла календарна година на Георги Иванов като президент на БФС определено не бе от тези, които той би искал да запомни. Лицето на българския футбол – мъжкият национален отбор, започна с надежди да спечели плейофа с Ирландия за качване в горна група на Лигата на нациите, но загуби и двата мача. А след това се размина на косъм да запише най-слабото си представяне в квалификации изобщо. Като срамно петно останаха загубите с 1:6 от Турция и 0:3 от Грузия, докато тези от Испания (0:3 и 0:4) бяха съвсем очаквани и сякаш не заболяха толкова.

Мачът в Тбилиси отприщи напрежение и в отбора, и във футболните среди, а необходимата жертва се оказа селекционерът Илиан Илиев. Последва

бързо търсене на следващ треньор, но от кумова срама –

на всички бе ясно, че изборът е предрешен. Постът бе поверен на селекционера на младежкия тим Александър Димитров, за когото упорито се спекулира от години, че е сред любимците на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След това Илиев не се сдържа и заяви, че новият селекционер е всял лоша атмосфера, като е злословил за предшественика си.

Дебютът на Димитров бе кошмарен – катастрофата с 1:6 срещу Турция. Последваха 0:4 от Испания и 0:2 пак от Турция. И когато се очакваше второ поражение и от Грузия, тимът ни изненада всички и спечели с 2:1. Глътка въздух или начало на подем – предстои да видим през 2026 г.

Но за Димитров новата година ще е решаваща – поставена му е цел да спечели групата в Лига С на Лигата на нациите, а самият той заяви, че ще се оттегли, ако отборът ни се изложи в това предизвикателство.

Тежките загуби на националите се разчуха и по световните медии, тимът ни се превърна в синоним на боксова круша, но футболът ни

влезе в информационния поток с много по-позорен акт.

В края на ноември тотална некомпетентност доведе дотам, че преди мач по женски футбол Ирландия – Швеция в КК „Албена“ бе пуснат британският химн God Save the King вместо ирландския Amhran na bhFiann. Това веднага провокира британските медии да ни сравнят с Гамбия, където през 2022 г. помолиха националите на Мавритания сами да си пеят химна. И сякаш неслучайно мястото ни в световната ранглиста в края на годината е 88-о, точно пред Ангола, Бахрейн и Замбия.

Не само у нас се разчу и за зачетения гол на Емил Стоев („Славия“) срещу „Локомотив 1929“ (Сф) след подаване с две ръце на Мартин Георгиев. Нещо, което се видя от всички по телевизията, но не и от реферите на терен или от VAR. Заради това санкция понесе най-добрият ни съдия Георги Кабаков, но за кратко – после пак тихомълком беше върнат в нарядите.

И още куп грешки имаше – неотсъдена дузпа в ущърб на „Локомотив 1929“, два погрешно показани червени картона и т.н. Изобщо – циркът „Български футбол“ продължи представленията си на пълни обороти.

И, както обичайно – с голямо чувство за собствена значимост на отборите ни, но с нищожно покритие при участието им в евротурнирите. Тази година пак само „Лудогорец“ успя да пробие в основната фаза на континентален турнир – Лига Европа.

През 2025-а разградчани спечелиха 14-ата си поредна шампионска титла и изравниха европейското постижение на латвийския „Сконто“. Но пътят към 15-ата поредна, което би било изравнено световно постижение, не изглежда толкова гладък. Всъщност

доминацията на „Лудогорец“ в Първа лига се пропука

благодарение на силното представяне на „Левски“ под ръководството на испанеца Хулио Веласкес, който пое отбора в началото на 2025 г. В момента „сините“ водят със 7 точки аванс пред шампионите и „ЦСКА 1948“. Откакто влезе в Първа лига, „Лудогорец“ никога не е изоставал толкова през зимната пауза, а дали ще успее да навакса до края на сезона – това ще е основната интрига. Иначе колебанията в играта на разградчани бяха решавани по познат начин – с треньорски смени. Първата жертва бе Игор Йовичевич, а Руи Мота се задържа по-малко от 4 месеца. Сега от норвежеца Пер-Матиас Хьогмо се очаква да стопи разликата с „Левски“.

През 2025 г. си отидоха редица легенди – Кирил Ивков, Добромир Жечев, Стоян Йорданов… Е, не се мина и без гаф в това отношение. През март мачът „Арда“ – „Левски“ започна с минута мълчание в памет на бившия играч на домакините Петко Ганчев, но след това се оказа, че човекът си е жив и здрав.

Но пък не всичко е в мрачни краски. Тежките здравословни проблеми на легендарния нападател на ЦСКА и бивш национален селекционер Любослав Пенев доведе до

рядко срещано напоследък обединение.

Подкрепа за лечението му оказаха не само фенове на „червените“, но и редица бивши и настоящи футболисти от различни други отбори. Дори малко преди Коледа имаше благотворителен турнир в подкрепа на Пенев. Силна подкрепа имаше и в Испания, където голмайсторът все още се радва на голямо уважение.

Имаше и други положителни неща, които не бива да бъдат подминати. БФС се опита да даде по-голям шанс на българските футболисти. И успя да намери решение, но не с административната мярка, задължаваща клубовете от Първа лига да излизат с минимум 4-ма българи в титулярния състав. Не, този ход не се оказа дотолкова удачен, тъй като водещи клубове като „Лудогорец“, „Левски“, ЦСКА и „ЦСКА 1948“ предпочетоха да се лишат от по 400 000 лв., за да избегнат разпореждането. Доста по-смислено всъщност се оказа решението за създаване на Академия БФС – целта е 30-ина от най-талантливите млади футболисти да тренират, учат и живеят заедно, като бъдат подготвяни от квалифицирани треньори, включително и от селекционери на националните ни формации и методист на ФИФА. Ход, който би трябвало да даде първи плодове след няколко години.

Добър стимул може да се окаже и решението на УЕФА да ни даде домакинство на Евро 2028 за юноши до 19 години. Това не само ще осигури мачове на нашите юноши с елитни съперници в качеството им на домакин, но и ще позволи на публиката да види част от бъдещите големи футболисти на Европа.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ