БЛОГ
През Декемри пред огнището
Прабаба често казваше, че родителите се познават по последното дете и че никой не остава на този свят само с първородното. Чудех се защо говори такива странни неща и се инатях заради всички многодетни родители.
Отговаряше ми тихо, че не всички деца се раждат и че понякога наоколо дебне едно невидимо, последно дете. Уж невидимо, пък да познаеш в пустотата що за човек е този, дето не го е родил. Наистина ме объркваше с тези присъстващи отсъствия. Един ден ми го обясни по-разбираемо, с годишния календар. Как цялата година си личи по последния месец, по декември. Наричаше го крайнороден, родения накрая. Друг път говореше за него, все едно е светец на особена почит в дома ѝ. Свети Декемврий.
Повтаряхме ѝ, че няма такъв светия, а тя упорито разказваше за него.
– Той има три сили – свършеник, днешник и бъдник. Свършеникът лесно се познава, като изядена манджа е. Може да ти даде сили, но може и горчивина да ти остане, зависи по каква рецепта си готвил. Днешникът крачи бързо и може да не го усетиш, докато минава покрай теб, а бъдника още никой не е видял. Тези трите сили който ги познава, е мъдрец, а който им се кланя, е глупак. Защото човек не живее за времето, човек живее за другите. Ето, Декемврий цяла година е чакал братята и сестра си Марта, за тях е живял още преди да се роди.
Шегувахме се:
– И какви подвизи е извършил свети Декемврий, бабо? Да не е изял коледните сладки на децата?
Прабаба негодуваше срещу всяка шега, свързана с декември, и все ни напомняше, че Коледа е, когато се коли прасето, в края на годината, а Рождеството е през януари. Предимно това помня от майката на дядо ми – приказката за несъществуващия светец и глаголните времена на последния месец – свършеник, днешник и бъдник. Тя се казваше Ивана, в паметта ми е по-скоро Вечен календар. Но разказът е за нейния син, дядо ми Георги.
* * *
Отглеждат го предпазливо, последното оцеляло дете в семейство на бежанци, последният шанс за продължение на вехнещия род, момченцето Георги. Израства отдалечен от всякаква работа, родителите му привиждали постоянно смъртта и го пазели едновременно и от сечивата на земеделието, и от топлината на животновъдството, но и от човешката обич: роденият през декември е обречен да дава, защото всичко отдавна е взето от другите.
Само че аз го помня като скъперник.
Баба го оправдаваше с това, че е израснал сам и не е научен да дели с братя и сестри. Мама, неговата дъщеря, казваше, че ако искаме нещо от дядо, трябва да дебнем, когато е пиян, единствено тогава разтварял сърцето си и пеел песни. Никога не чух звука на разтвореното му сърце и сякаш напротив – случвало се е, когато съм била близо до дядо, тишината между нас да се накъсва от звуците на затварянето. Като от хлопване на врата. Така и не се осмелих да почукам.
Може би започнах да го разбирам едва след неговата смърт. Пред очите ми и сега дядо е силно залостен в себе си, болен, с бавна походка – вървеше, все едно с краката си опипва възможността рязко да потъне в земята. Не му се потъваше още. Заради болестта пиеше разни отвари от билки, но най-много вино, домашно, от лозето в двора. Оплакваше се, че всичко му горчи, каквото и да погълне. Нагарчаше му от онова предчувствие за край, което смътно долавяхме и ние. Прабаба би казала, че нагарча от свършека, от изпитанията на свети Декемврий. Сигурно затова в спомените ми декември, дядо и смърт означават едно и също, синоними за изнизващо се време. Въпреки съпротивата.
Всяка Коледа неизбежно си припомням онази декемврийска сутрин, в която дядо излезе за бъдник, а ние хукнахме след него. Бъдникът е парче дърво, което се слага в огнището в нощта срещу Рождество. Дядо беше набелязал една дива круша, защото колкото по-малко човешки очи са гледали дървото, толкова по-подходящо е то за ритуала.
Носеше дънера тържествено, внимаваше да не го опре в земята, да не го закачи в някой храст, да не го изпусне. Все едно държеше бебе. Дори го беше повил с одеяло, да не измръзне. Вървяхме зад дядо и от време на време подухвахме в шепите си, за да се стоплим. Не успявахме. Изведнъж той пъхна в пазвата си бъдника, а покривалото даде на нас. Каза колко е важно да имаме бъдник, че той е нашето бъдеще. Трябва да е чисто, трябва да е неомърсено от погледи, от думи, от мисли. Да внимаваме какво си мислим, докато вървим до бъдника. Вървяхме, мислехме и внимавахме. Подозирам, че братовчедите ми си мислеха за нови велосипеди, а сестра ми за бъдеще, в което да не износва моите дрехи, да си има само нейни. Аз си мислех за едно момче. В бъдника виждахме справедливо раздаване на заслужени награди, чувствахме се победители и това много стопляше. Запомнила съм мига, в който прошепнах, че бъдникът е петото внуче на дядо, наше невидимо братовчедче. Съучастнически се спогледахме под одеялото като богопомазани от чудото. Тогава не знаехме какво си е мислел дядо. Как се е хванал в клончето като в последно лекарство. Бъдниците в нашия край имат лечебна сила, но думите за бъдника – повече.
Вкъщи тихо намазахме парчето дърво със зехтин и вино, прикадихме с тамян. Баба го уви с бялата кърпа, с която повиваше топлия хляб. Положихме го в огнището. След няколко часа щяхме да го запалим, а дядо търпеливо да чака да изтлее огънят, за да събере пепел от бъдника. Вярваше, че ако изпие пепелта, ще удължи живота си. Такова е поверието: само от пепелта на бъдещето можеш да стъпваш удължено и да си господар на времето.
Обаче на дядо му хрумна, че ако вместо във водата посипва с тази пепел виното, лекарството ще се усили. Но бъчвата ли се оказа малка, дядо ли бързо пиеше, та до пролетта не остана и вино, и бъдник, и бъдеще.
Оттогава в края на всяка година ритуално се завръщам едновременно в календари на предци и в забравени думи. С тях прабаба ми Ивана размахва назидателно пръст и сочи мъдреците сред нас и глупаците. Напомня ни, че Рождеството е през януари и как не може раждането на Бога да е в края на годината, защото с Бога е всяко начало и всяка нова година. Не смея да оспорвам домашните библейски времена. В тях аз съм внучката на свети Декемврий и ми е отредено да давам. В личната ми църква една от иконите е зимен портрет на дядо ми Георги, над него се спуска горчивината на отминаващото време, но в пазвата му сладко спи бъдникът.
Много внимавам с какви думи ще го събудя, защото всяко бъдеще се познава по последните си родители.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.
Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.
Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.
Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.
И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.
Това не е любов.
Това е резервен план.
А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.
Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.
Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.
Не сте резервен план.
И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.
Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.
Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️
Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.
Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.
Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.
И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.
В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.
От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.
Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.
За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.
Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.
Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.
В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.
За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.
В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.
И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…
Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.
Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!
Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!
………………………
Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:
“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?
Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….
…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.
Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.
Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.
Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.
Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.
Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.
И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.
Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🚨 Сметката дойде: Зеленски поиска още 70 милиарда, България официално каза „Не“! 🚨
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Страните от НАТО сякаш знаят точно кога ще започне войната им с Русия, започнаха да дават точния час
Какво ще се случи с България през следващите 5 години
Ако все още не сте чули, Microsoft ще уволни 30% от служителите си, или около 60 000 души
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Инцидента с ударените кораби в наши води
Радев постави „Дядо Йоцо“ да гледа, „… идва ли, Дядо Иван“?
Войната вече е на прага ни
Лецемерието на Радев
ПЕТРОХАНЦИ НАЙ-МНОГО ДЪРЖАТ ДА СЕ ОБЯВИ, ЧЕ РУСИЯ ПОТОПИ ЕДИН КОРАБ И ПОВРЕДИ ТЕЖКО ДРУГ, КОЙТО СЪЩО НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ПОТЪНЕ ТАЗИ НОЩ!
Главнокомандващият в сянка ни каза, че нищо не можем да направим
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства. На сутринта на 27...
Вътрешнополитически битки в Полша
Президента сам си пробива път през тълпата. Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта. По неизвестни причини,...
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да...
СЛЕД КАТО КРЕМЪЛ ПРЕДУПРЕДИ НАТО, ЧЕ АКО ПОСЕГНАТ НА КАЛИНИНГРАД, ЩЕ ОТГОВОРИ С ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, ЛУНАТИКЪТ РЮТЕ ДАДЕ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ПРИЗОВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ДА ОБВИНЯВАТ ЗА ВСИЧКО РУСИЯ!
„Винаги когато е възможно – когато сте сигурни или почти сигурни, че руснаците стоят зад нещо – директно търсете отговорност...
ЛАВРОВ ПРЕД СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ : Украйна можеше да остане в границите си от 1991 г., ако европейците бяха потиснали вековния си инстинкт да лъжат.
Русия няма да прави пауза в специалната си военна операция заради преговори с Украйна в какъвто и да е формат....
Тръмп обяви „мащабна сделка“ за закупуване на евтини беларуски торове вместо канадски
В понеделник Тръмп обяви „мащабна сделка“ за закупуване на евтини беларуски торове вместо канадски. Няколко часа по-късно беларуският президент заяви,...
началото на края на Европейския съюз и Украйна като държава
🚨 ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПРИЗОВАВА ЗА ЗАПАСИ ЗА 3 ДНИ. ТРЪМП ДОПУСКА НОВ УДАР СРЕЩУ ИРАН. ТЕХЕРАН ЗАПЛАШВА ИНТЕРНЕТ КАБЕЛИТЕ В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ.
Европа гори!
„ОПИТАЙТЕ ДА ЗАМРАЗИТЕ И ЕДИН ДОЛАР И ЩЕ ВИ УНИЩОЖИМ“
🔥 ПАРАДОКСЪТ НА ДЪЛГА: Държавата харчи като drogirana, а бизнесът умира! 📉
Силата от Москва
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!