Долу ръцете от децата ни!

Това е безумие.

Пълно. Тотално и повсеместно изкукуригване по цялата образователна верига, в края на която са опитните мишки, тоест децата ни, заедно с техните нещастни учители, които вече се чудят как да смогнат да изпълняват поредните ексцентрични и малоумни идеи, леещи се в бурни потоци от чиновническите лаборатории на МОН.

Колега от вестник „Труд“ вчера изрази съмнение, че „творците“ на новите учебни програми за първи и пети клас в образователното министерство измислят поредните си откачени приумици под въздействието на леки наркотици.

Не, колега, не!

Определено става въпрос за тежки наркотици. Съчетано с напреднала зависимост при това, стигаща до абстиненция.

„Технологии и предприемачество“. Как ви звучи?! Те това е новата дисциплина в първи клас. Технологии, видиш ли. И предприемачество.

Това е такъв потрес, че тук мисълта ми спира и аз не мога да напиша и един смислен ред повече.

Освен да се опитам да направя очевадната констатация, че тия в МОН явно тотално са откачили. И аз наистина допускам въздействието на някакви психотропни вещества, иначе не мога да си обясня факта, че в образователното министерство не е останал поне един незаразен, нормално мислещ човек. Да, човек. Защото за да си експерт, първо трябва да си човек. Ако не си човек, ставаш сив брюкселски плъх. От тия, дето са плъзнали из цяла Европа като природно бедствие.

По мое време му викахме „Трудово обучение“. Един вид, учеха ни на труд. И явно добре ни бяха научили, щом и досега се трудим като гламави, докато други напредват в живота без много труд, но пък със завидни познания по новите технологии и предприемачеството.

После „Трудово“-то стана „Ръчен труд“. Но явно това звучеше много обидно (само най-смотаните слоеве в обществото се занимават с ръчен труд, все пак) в изнежените грантови експертни души, та го прекръстиха на „Домашен бит и техника“. И това горе-долу се ядваше.

Но.

Къде ти новото културно либерално съзнание ще остави такива вредни думички като „домашен“ и „бит“ в съзнанието на първолаците?! Защото „домашен“ идва от „Дом“, пък „бит“ навява мисли за Битие, за традиция, за идентичност. Няма Дом, няма Бит, какво остава за Битие, скъпи ми сънародници. В една държава, която е превърната в разграден двор, за какъв Дом въобще може да става въпрос? И за какъв Бит? Та това са думички, които, ако можеха, съвсем щяха да ги изчегъртат от съзнанието на първокласниците.

Докато ги превърнат още в най-ранна детска възраст в предприемачи и експерти по развитите технологии. Накратко, намаляваме часовете за писане на ченгелчета и чертички, но предлагаме да въведем обучение за писане на есемеси в смартфон. За да сме в крак с времето, така да се каже. OMG! – както биха възкликнали на английски съвременните първокласници.

Това е положението. Всичко е пазар. Свободен, огромен, глобален пазар, започващ още в първи клас. Детство ли? Я стига глупости! Малчуганите трябва да са в час с технологиите и борбата за оцеляване. Затова отрано им внедряваме стремежа да бъдат от оня 1%, дето владеят останалите 99%. На това почваме да ги учим още в първи клас – да са предприемчиви. Докато се превърнат в перфектната биомаса – в хора без история (защото и нея подмениха и изрязаха), без родна реч (махнаха и „Родната реч“ на Вазов), но затова пък с много математика. За тази цел децата в първи клас ще се учат да смятат не до 20, а до 100. Ако можеше още преди първи клас да се превърнат в биороботчета, пишещи есемеси на маймуница и боравещи предприемачески с числата до 1000, щеше да е още по-добре. И за да затвърдим процеса, за капак удължаваме учебната година и намаляваме ваканцията. Това е положението. „Учене“ до дупка!

Знаете ли.

Рядко ми се случва, но този път наистина останах без дар слово.

Защото това са децата ни. Нашите деца.

Защото тече брутална, жестока подмяна на човешкото съзнание.

И онези в МОН са съучастници. Треперят като мишки зад бюрцата си и пишат каквото им наредят „отгоре“. Работят като роботи под надзора на началниците. И нямат смелостта да се противопоставят на поредното безумие, което съсипва и унищожава българското образование. Гледат да вземат по някой лев над заплатата от някоя „образователна“ европейска програма и толкова.

Всички сме съучастници.

И докато мълчим като плъхове, децата ни се учат да пишат чрез есемеси. Растат тъпи и прости, безродови и безпаметни. Растат обременени с безсмислие и уморени от „знания“ още в първи клас. Учат неща, които ние, родителите, не можем дори да разберем. Камо ли да помогнем на децата си да си напишат домашните.

И ако все още има някакъв слънчев лъч в техните детски души, то е благодарение на учителите. На тези от тях, дето още помнят. И предават каквото могат нататък – с последните си сили, съхранени в безумието, в което живеят.

Съжалявам, че ви отклоних от темата с протеста на полицаите.

Да, знам че е важно.

Но това са децата ни, по дяволите! Нашите собствени деца, плът от плътта ни, дух от духа ни!

И ако сме прежалили собствения си живот, ако вече не ни пука за нас… Толкова ли сме паднали, че вече не сме способни да защитим собствените си деца?!

Родители и учители трябва бързо и категорично да се вземат в ръце. Поне тези от тях, които все още пазят здравия си разсъдък. И да проумеят –

в момента е на ход последната фаза на една фатална, цинична подмяна на човешките ценности и на човешкото общество. Все още поне част от децата могат да бъдат опазени. Все още има шанс да бъде отгледано едно малко, читаво ядро сред създаденото безпаметно и почти изгубено чалга-поколение. Нужен е категоричен граждански отпор срещу доунищожаването на българското училище и българското образование, които са във фундамента на заложената цел – доунищожаването на човешкото в човека, разрушаването на човешките общества и превръщането им в малоумна, неадекватна, напълно контролирана маса от объркани индивиди.

А ако все още мислите, че това е конспирация, истината ще блесне много скоро пред вас, когато изгаснат прожекторите на поредната детска Евровизия. Въпросното мероприятие вече влезе и в класните стаи, измествайки учебния звънец с някаква бездарна песен за възрастни, изпълнявана от деца.

Не блудкавата евро-боза трябва да звучи в училищните радиоуредби, колеги учители. Имате право да не изпълните поредната малоумна заповед на МОН, станала факт с любезното съдействие на БНТ.

Пуснете на децата звучна възрожденска песен.

И запейте с тях.

Защото ако не се възродим по спешност, скъпи сънародници, спукана ни е работата.

Не само на образованието.

На цялата държава, все още наричана България.

Христина Христова