„Ето така умира свободата … с гръмки ръкопляскания.“ Тази прочута филмова реплика е от първата серия на Междузвездни войни.

Днес в България свободата да изразяваш мнението си и свободата да задаваш журналистически въпроси умират под гръмките ръкопляскания за „енергията на протеста“, „мъдростта“ на джензитата и … със списъци за чистене на журналисти.

Колко ли бъркотии трябва да има в главите на неосъществилите се революционери, за да посегнат към нацистките методи за разправа с тези, които отказват да проникнат в обърканите им мозъци. И след като „Големият враг“ бе победен и подаде оставка, „големите победители“ се захванаха с разчистването на журналисти. Първият списък с колеги за „чистене“, не само е готов, но е отворен за нови попълнения.

През целия си съзнателен живот съм работил като репортер, а през последните години и като такъв, който се опитва да дава коректна информация на другите репортери. Вероятно не винаги съм успявал и много колеги може да са били недоволни от отговорите и пълнотата на информацията, които съм предоставял. Но винаги съм уважавал труда на репортерите и журналистите като цяло. Защото добре го познавам – от най-ниското ниво на стажант до най-високото – това на главния редактор. Поради тази причина списъците с „неправилни журналисти“, подготвени за „чистене“, просто ме вадят от обувките. След тях обикновено следват яйцата, боята и ескалираща агресия срещу медиите. Или след присъдата на площада срещу политическата класа – от партийни лидери, през премиера и министрите, та до президента, сега наред са медиите и журналистите. И те са „боклуци“, и те са излишни за болшевишко-нацисткия гняв на започналата революция, която някак си остана недовършена. Излишни са, защото Държавна сигурност и комунистическата номенклатура никога не са обичали свободата на словото.

Така че няма какво друго да очакваме от техните горди наследници – деца и внуци, които се подредиха в челните редици на новия „10 ноември“. Да, сега той не идва под дулата на немските танкове, а с алгоритмите за влияние и хибридна пропаганда в Тик Ток, Инстаграм и останалите социални мрежи. Затова журналистите и традиционните медии са излишни за новите деветосептемврийци. „Тук не е Берлин!“, обяви протестът. Да, но „румънският модел“ на Берлин вече успешно работи у нас. А когато „тук стане Берлин от 1939“, може да не са останали медии и журналисти, които да го установят. Защото новите десетоноемврийци, които се кълнат в еврото и европейския път на България, пак ще бъдат изненадани. На тях цялата им работа е такава – все си остават изненадани.

Сега очаквам да се изненадат и от списъците с журналисти за „чистене“. Но да им е честита победата – Тук започва да става Берлин – 1939! Списъците са отворени …

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ