Евелин Костова завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов. Обича театъра от малка. От дете посещава школа по актьорско майсторство. Ролята й на Маги Табакова в сериала „Къде е Маги?” е нейният дебют на малкия екран още преди да стане студентка в НАТФИЗ. Преди дни Евелин беше избрана за най-добра актриса на международен фестивал в Лондон, който отличава най-качествените продукции за месеца. Младата звезда от Военния театър беше удостоена за ролята си на Петя в късометражната лента Coercion (“Принуда”). След броени дни, от 26 февруари, отново ще гледаме актрисата по bTV като Ивон в сериала „Съни бийч“. Освен успешна кариера, красавицата има и хубаво семейство – от години е заедно със своя колега Михаил Петров, а от няколко месеца е и майка на малката Ивайла.

Пред нас Евелин говори за ролята си в хитовия сериал, за майчинството, за раждането по време на пандемия, за преподавателя си Стефан Данаилов и плановете си за 2021-а година.

– Героинята ти в сериала „Съни бийч“ – Ивон, е млада, атрактивна и амбициозна, и умее да кара туристите всяка година да се връщат в курорта Слънчев бряг. По какво си приличате и по какво се различавате с нея?

– Героинята ми Ивон не е много млада. Винаги се шегувам с това, защото Лидия Инджова, която играе моята по-малка сестра в сериала, всъщност е по-голяма от мен със 7 години. В един момент започнаха да ми дават роли на по-големи момичета. Обяснявам си го с това, че имам мъдрост в очите, а не защото изглеждам по-възрастна (смее се). Ивон е енергичен човек, обича шумните компании. Аз също обичам да общувам и да се запознавам с нови хора. Може би по това си приличаме, но тя е по-крайна от мен. Уча се от нея на много неща.

– Какво научи от нея?

– Да не се отказвам. Тя е доста по-решителна. И вижда изход от всяка ситуация.

– Наистина ли преди снимките на сериала не си ходила никога на Слънчев бряг?

– Да, наистина. Като дете съм минавала от там с родителите ми, но никога не съм била в курорта. Когато завършвах гимназия в Перник, втората абитуриентка вечер трябваше да бъде на морето. Съучениците ми избраха Слънчев бряг и аз май бях единствената, която не отиде. Пропуснах щурото веселие. Преди „Съни бийч“ не познавах много курорта, но наваксах по време на снимките.

– Героинята ти е доста секси и облеклото й е по-разголено. Как се чувстваше в нейните дрехи?

– Облеклото беше голямо предизвикателство. Трябваше ми голяма психическа подготовка, за да го нося. От предния ден се подготвях за следващия. Преди да започнат снимките бях пробвала всички дрехи със стилистката на „Съни бийч“ Августина Маркова-Тути, такава е нейната практика и знаех какво ме очаква. С времето свикнах с повечето дрехи, които не са никак удобни. Много е неприятно когато седнеш и усетиш как кожата ти сякаш „пипа“ стола. В началото имаше свян и срам, но към края на снимките вече се забавлявахме със стила ми.

– Вечер, след края на снимките, какво правехте?

– Обсъждахме как е минал снимачният ден и какво ще правим на следващия. Разбира се, на фона на музика, бирички и готино настроение. Беше много приятно.

– Как ще съвместяваш майчинството с работата?

– Ох, не знам! Надявам се, че с моя мъж Мишо ще направим добра логистика. Надявам се, че ще се справим.

– Някой помага ли ви с грижите?

– Не, за момента никой не ни помага. Искаме ние да си вършим всичко. Разбира се, има баби, които много желаят да се включат в грижите, но за момента се справяме и така ни е добре.

– С какво те промени майчинството? На какво те научи?

– Определено се научих на търпение. Дъщеря ни постоянно ни подсеща, че не всичко може да става веднага така, както аз съм решила. Тя е дете с характер. Още при самото раждане ми го показа. Оказа се, че има свое мнение и виждане кога ще се появи на белия свят – не се роди на термина, а я преносих.

– Имаше ли страхове от раждането и майчинството?

– Разбира се. Постоянно си намирам нещо, за което да се притеснявам, дори когато нямам поводи. Леко драматизирам, но пък Мишо балансира нещата. Предполагам, че е нормално една жена да има такива притеснения.

– Естествено ли роди?

– Да! Не е толкова страшно.

– Много бързо влезе във форма. Как успя?

– При мен е ген, не съм пазила диети. Кърменето също много помага. За всички, които се чудят дали да кърмят, или не, искам да кажа, първо, че за бебето е много полезно и второ, че помага на майката да влезе във форма. Никакви режими не съм си налагала, даже хапвах повече, защото апетитът се засилва.

– Завършила си класа на Стефан Данаилов. На какво те научи той?

– Научи ме да гледам по-ведро на нещата. Да обичам колегите си, да съм честна с публиката. Показа ни тънкостите на занаята. Често ни казваше: „Усмихвайте се, деца! Ако имате проблеми, не е нужно целият свят да научава за тях. Усмихвайте се и всичко ще се нареди“. Беше много положителен човек и съм му благодарна за всичко. Дори след като завърших съм ходила при него за съвети и винаги ми е помагал. Човек има нужда от учител не само докато е ученик или студент, а през целия си живот. Той не прекъсваше връзката със студентите си, дори и след като бяха завършили. Много ми липсва.

– Влияеш ли се от хорското мнение ?

– Естествено. Става ми тегаво, когато чувам критика, дори и да е градивна. На всеки човек му става неприятно в такъв момент. Опитвам се да не се влияя от хората, които не са ми близки. Най-много се старая да слушам собствения си глас и този на човека до мен.

– Как приемаш сравненията с Луиза Григорова ?

– Хората често ни бъркат, но само тези, които не ни познават. Веднъж стоях пред театъра, едно момиче дойде при мен и ми каза: „Вие сте Луиза Григорова, нали?“. Отговорих му с усмивка: „Не“, а то ме погледна така, сякаш не казвам истината. Отиде при майка си и започнаха да си говорят. Казах си: „Сигурно тези хора си мислят, че ги лъжа“. Беше странно. Често се случва да ни бъркат, но не ми е неприятно, не ме обижда. Луиза е готина млада актриса. Предполагам, че й на нея й се случва често да я бъркат с мен.

– Наистина ли от клиника по пластична хирургия са ти предлагали силикон и си отказала?

– Да, наистина. От клиниката ми предложиха да ги рекламирам, а в замяна да ми подарят силиконов бюст. Отказах им, защото не искам изкуствени гърди. Не са нещо, към което се стремя. Ако ме познаваха, щяха да знаят, че няма да кажа „Да“. От клиниката бяха изненадани, че им отказвам, а аз бях изненадана, че ми предлагат.

– Ти си от Перник. Как приемаш вицовете за родният ти град?

– С чувство за хумор. Много от тях са повлияни от реални събития. Като перничанка мога да заявя, че наистина има случки и хора точно както тези във вицовете. Добре, че е шегата, за да си кажем истината.

– Имаш ли планове за 2021-ва година?

– Не, научих се да не си правя планове. Много отдавна исках да имам дете, но мислех, че ще родя по-рано. В крайна сметка се случи точно тогава, когато трябваше. Без да планирам и насилвам нещата. Все пак се надявам, че ще имаме едно хубаво лято с Ивайла и Мишо.

– Роди по време на пандемия. Като преимущество или недостатък го приемаш?

– Не беше никак лесно. На всички прегледи пускат само майката, а таткото чака в колата, което е доста неприятно. Доста е самотно. При изписването също не се допускат външни хора. Но поне нищо не изпуснах откъм работни ангажименти, защото всичко е замряло. Няма го това чувство, че трябва да бързаш да се върнеш под прожекторите, за да не те забрави публиката. След първата година от майчинството мисля отново да тръгна на работа. Надявам се, че с Мишо ще можем да се оправим с грижите за малката.