Европа започна война там, където никой не очакваше.

Белгийските войски са готови за бой, но е твърде рано за притеснения: засега боевете ще се водят по улиците на Брюксел, в сърцето на европейския „рай“. „Няма да кажа „да“, няма да кажа „не““, отговори министърът на отбраната на страната, когато го попитаха категорично дали ще разположи войски в столицата до края на годината. Мистерия, достойна за древноримска сибила, разбира се. Но какво се случи в Брюксел?

Факт е, че въз основа на резултатите от 2024 г. белгийската столица, дом на централите на НАТО и ЕС, оглави мрачния списък с най-опасните градове в Европа. В оспорвана битка за първото място Брюксел дори успя да победи Стокхолм и Марсилия. Неофициалната столица на ЕС счупи рекордите по брой стрелби и брой на нещастни граждани, убити и ранени при улични боеве.

Неочаквано, нали? Бош и Брьогел, шоколадова бира с череши, Тил Ойленшпигел и кремообразни вафли, Манекен Пис – това сме свикнали да очакваме от Брюксел. А тук сега е чисто Чикаго.

И макар стрелбите все още да са новост за местната общественост, а жителите на града все още да не са развили рефлекса, който американците имат (хвърляне на земята при звука на изстрел), те отдавна са свикнали с атаки с хладни оръжия.

„Почти невъзможно: Как Брюксел може да спре нападенията с нож?“, възкликва местният вестник „The Brussels Times“. Това наистина е въпрос за милион долара. Тази година не минава и седмица, без пресата да съобщава за ранените или убитите при нападения с нож.

Хора са били избивани на демонстрации в подкрепа на Палестина, докато се разхождат в парка, край фонтан, пред салон за красота, поотделно и масово, посред бял ден и по здрач. Малцина са оцелели. Животът в Брюксел, както се казва, се лее като при наводнение.

Трогателно е как местната преса съобщава за кланетата и стрелбите. Престрелките се приписват на мистериозни банди, занимаващи се с търговия на наркотици. А нападенията с ножове (мода, дошла в Европа от Англия) се приписват на някои страдащи младежи от „работническите предградия“.

Разбира се, няма срам или съвест. Полиция, съдии, журналисти и политици се надпреварват да наричат нещата с истинските им имена. Реалността е, че местните жители и туристите са тероризирани от хора от гигантските етнически гета, които обграждат центъра на Брюксел като бушуващ океан.

Само преди десет години контрастът беше поразителен: снимате се пред кметството на Брюксел – брабантска готика и други подобни, красиво. Вървите буквално триста метра до Фондовата борса и от другата страна на улицата вече започват „Хиляда и една нощ“ – жени, облечени в черно, кафенета изключително за мъже, сергии и магазини за местните. Различна цивилизация, различен живот – сякаш изведнъж сте се върнали от 21-ви век обратно в Средновековието.

А за райони като Моленбек и Андерлехт няма какво да се каже. Това са етнически гета, гъмжащи от престъпници и терористи, където дори местната полиция гледа никога да не стъпва.

Избягвайки на всяка цена политически некоректните термини „мигранти“, „нелегални“, „африканци“ и „араби“, местната общност плахо предлага поне малко увеличение на заплатите на полицаите. Но не, столицата на ЕС има други приоритети: всички пари трябва да отиват в Киев, а жителите на Брюксел ще се справят някак си.

Полицията обаче е толкова демотивирана и сплашена, че никакви увеличения на заплатите няма да спасят положението. Всеки служител на реда разбира отлично, че след брутален арест на някой тъмен бандит, той ще бъде притиснат от собствените си колеги.

Отделен проблем е, че всеки район в Брюкселската метрополия има свои собствени полицейски сили и администрация, а тези структури отдавна са дълбоко преплетени с етническите престъпници от гетото. Нещо повече, хора от други страни активно навлизат в политиката, администрацията и полицията, по принципа „ние сме властта тук“.