• ИТН внасят мракобесен закон – затвор за „намеса в личния живот“
• Наказанията са от 1 до 6 години затвор; в особено тежък случай ще се лежи зад решетките от 2 до 6 години
• В законопроекта като информация за личния живот се определят всички данни за „личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“.

Депутатите на Слави Трифонов не посочват конкретен повод за внезапното си искане.

Наказанията са от 1 до 6 години затвор; в особено тежък случай ще се лежи зад решетките от 2 до 6 години
ИТН внасят мракобесен закон – затвор за „намеса в личния живот“

В законопроекта като информация за личния живот се определят всички данни за „личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“.

Мракобесен закон, който би довел до невиждана по рода си цензура, се движи по бърза писта в Народното събрание. Предложената от партия „Има такъв народ“ поправка в Наказателния кодекс би могла да се използва за разправа с медии, журналисти и представители на опозицията.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България излезе с остра позиция във връзка с предложените от „Има такъв народ“ промени в Наказателния кодекс, които предвиждат от 1 до 6 години затвор за нов вид престъпления, формулирани „против личния живот“.

Поправката, внесена на 7 октомври, бе разгледана и приета днес (9 октомври) от Правната комисия, без да има възможност заинтересовани страни да изпратят своите становища.

Бързането вероятно издава страха на управляващото мнозинство от обществената реакция, защото депутатите много добре разбират и ясно осъзнават какво точно гласуват.

Депутатите на Слави Трифонов, чиято 30-годишна професионална кариера като шоумени, е изградена изцяло върху осмиване личния живот на известни личности, настояват да се предвиди затвор за „престъпления против личния живот“.

Самият Слави Трифонов беше осъден заради вулгарната песен за Лена Бориславова, която беше препълнена с намеци за личния ѝ живот.

ИТН не посочва конкретен повод за исканата законодателна промяна.

Подобни законови промени през годините са предлагани и от ВМРО, но ГЕРБ досега никога не се е съгласявала да превръща журналистиката в престъпление.

В законопроекта като информация за личния живот се определят всички данни за „личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“. Разпространяването на такива детайли, без съгласие, на материален или друг носител, независимо дали става чрез печат, електронни информационни системи или други средства, ще се смята за сериозно престъпление. За него ще се налагат наказания от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв.; в особено тежък случай или при настъпили тежки последици, ще се лежи зад решетките от 2 до 6 години, а глобата е от 3000 до 8000 лв.

Конкретен повод за това внезапно искане не се посочва. В мотивите към законопроекта депутатите на Слави Трифонов прилагат дълъг правен анализ по темата, според който правото на личен живот „включва както физически, така и социални аспекти от живота и идентичността на физическите лица“, за което е „допустимо ограничение на упражняването им от страна на държавата“.

Досега в България защитата на това право става по общия гражданскоправен ред, което, според ИТН, вече е недостатъчно заради развитието на способите за комуникация и затова партията предлага да се прилагат и наказателните закони.

Хората на Трифонов изрично казват, че предложените наказания целят обвиненият да не се отърве само с административно наказание. Аргументират се, че превенцията изисква да се стигне до осъждане с „всички други неблагоприятни последици, които произтичат от него“. Що се отнася до предвидената употреба на СРС, според депутатите от ИТН това е необходимо, за да се осигурят „адекватни механизми за установяването и разследването на това престъпление“.

За разследването им ще могат да се използват дори специални разузнавателни средства (СРС), които принципно би трябвало да са запазени за тежки престъпления.

Защитата на личния живот е важна ценност, но тя трябва да се пази по подходящ начин и да не се въвеждат непропорционални мерки. Правото на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно и понякога други обществени интереси имат превес. Публичните личности се ползват с по-малка степен на защита на това право, тъй като в определени случаи обществото има право да знае. Неслучайно политиците попълват имуществени декларации. В тях обаче липсват данни за имущество на името на извънбрачни партньори и е възможно тези връзки да се използват, за да се прикрият корупционни схеми и незаконно натрупано имущество.

Ако бъдат приети предложените промени, подобни разкрития биха довели до затвор за журналисти. С такова законодателство България няма да може да се нарича демократична и правова държава. Няма демокрация, която да изпраща журналисти в затвора заради вършенето на техните преки задължения: разкрития за политици и други обществени фигури. В диктатурите обаче се случва точно това и наказването на обидата и клеветата и защитата на личния живот се използват като основание за разправа с критичните гласове и превръщането на управляващите в недосегаеми.

Законопроектът, който е внесен на 7 октомври, днес беше разгледан и приет на първо четене в парламентарната правна комисия, като зад него застанаха не само ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ДПС-НН, но и „Възраждане“. Толкова голямо беше бързането, че мнозинството прекъсна за цял час пленарното заседание, за да свика извънредно правната комисия. И тъй като практически беше минал само ден от внасянето на законопроекта, по него няма никакви становища.

Особено абсурдно беше, че заради извънредността на заседанието не можаха да дойдат навреме представители на прокуратурата и на съда – точно институциите, които ще трябва да прилагат този текст, ако се приеме. Управляващите изобщо не се смутиха от този факт – достатъчно им беше присъствието на представители на правосъдното министерство, които бяха дошли дори преди депутатите в комисията, за да изразят пълната си подкрепа за законопроекта.

С това бързане няма да е учудващо, ако още утре мнозинството реши да го вкара в дневния ред на пленарната зала.

Предложенията, приети от Правната комисия днес, са точно в обратната посока на препоръките на международните организации за свободата на словото, които имаха мисия в България в края на септември и обърнаха внимание на въпроса за пълното декриминализиране на обидата и клеветата. Тези предложения зачеркват и цялата реформа на тази част от Наказателния кодекс в последните години, когато обидата и клеветата престанаха да бъдат престъпления от общ характер и да се наказват със затвор.

АЕЖ-България призовава всички парламентарни сили категорично да се противопоставят на опита за налагане на брутална цензура, която ще доведе до бум на „делата шамари“ (SLAPP) срещу журналисти, опозиционни политици и граждани.

Ожесточен дебат

Николета Кузманова от ИТН надълго и нашироко обясни на колегите си, че идеята на законопроекта е да пази личния живот на всеки гражданин, а не на лицата, заемащи публични длъжности.

„Нашето предложение обхваща строго личната сфера – онази, която ще стане обществено достояние само ако аз искам. Фактът, че съм семейна, е публичен, но какви са отношенията с моя съпруг е моя работа и никой не може да я използва без моето съгласие“, даде пример депутатът със самата себе си.

Другият пример, който използва, е публикуването на епикриза за заболяване, което даден човек не желае да сподели с никого. „Причината да направим това предложение е, че съм убедена, че всички, които седим на тази маса, знаем мащаба на явлението, срещу което това ще даде защита“, каза още Кузманова.

В този случай управляващите получиха подкрепата на обявилата се за опозиция „Възраждане“. Националистите са съгласни с основните положения и цели на законопроекта, но уточниха, че ще искат допълнения в него на второто четене, включително да се свалят временно с прокурорско разрешение сайтове, които публикуват лична информация без съгласие. А също и да се предвиди имуществена санкция за разпространителите на такава информация.

Противопоставиха се ПП-ДБ и МЕЧ, които окачествиха законопроекта като нарушение на Конституцията и удар по свободата на словото. Христо Расташки от МЕЧ посочи, че има изключително много неясноти в предложението, а самата разпоредба ще бъде неприложима срещу анонимните разпространители на лична информация, но ще може да се използва като „бухалка срещу медиите“.

Критика имаше и от редиците на управляващите. Юристът от ГЕРБ-СДС Бранимир Балачев заяви, че подобни престъпления може да се разследват и наказват със съществуващите законови текстове. Той предрече, че приемането на предложението на ИТН ще предизвика лавина от подобни дела, които ще задръстят полицията и съдилищата. Балачев обаче остана самотен в съпротивата си – останалите членове на комисията от мнозинството гласуваха единно в подкрепа на законопроекта.

Коментар

Адела Качаунова от Български хелзинкски комитет коментира, че предложението е „насочено към ограничаване основно на свободата на изразяване на журналисти“. По думите ѝ, приемането му от парламента би нарушило както Конституцията, така и Европейската конвенция за правата на човека, и ще постави журналистите в ситуация, която „гарантира комфорт за управляващите или представлява следващ етап на авторитарна държава“.

„Правото на хората да научат подробности от личните, семейните, интимните отношения или дори здравословното състояние на някого може да надмине правото на неприкосновеност на личния живот. Тогава личният живот на определени хора става обществен интерес. Общественият интерес може да надделее и това не е защото хората харесват клюки, а защото личният живот на някого засяга цялото общество. Затова обществото има право да знае, а журналистите имат право да разпространяват информация за хора, които са в управлението, за политици, за кандидати за публични длъжности и т.н“, посочва тя.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ